Р Е Ш Е Н И Е

№ 169

Град Сливен, 11.10.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Окръжен съд Сливен, Гражданско отделение, Първи въззивен състав, в открито съдебно заседание на втори октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:

     ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                                                                      ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                                                Мл.с: ЮЛИАНА ТОЛЕВА

 

при секретаря М. Тодорова, като разгледа докладваното от мл. съдия Толева въззивно гражданско дело № 405 по описа на Окръжен съд Сливен за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

 

Образувано е по въззивна жалба от Ц.И.Т., ЕГН: **********, адрес: *** чрез процесуален представител адвокат Г.Х. *** срещу Решение № 626 от 31.05.2019 г., постановено по гражданско дело № 3519 по описа на Районен съд Сливен за 2015 година.

С процесното решение Районен съд Сливен е  допуснал съдебна делба между С.И.П., ЕГН: **********, адрес: *** и Ц.И.Т., ЕГН: **********, с адрес: *** на самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 67338.562.57.3.12 по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед РД-18-31/19.04.2006г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: *******, находящ се в сграда № 3, разположена в поземлен имот с идентификатор № 67338.562.57. Обектът е с предназначение: жилище, апартамент, брой нива на обекта: едно, с площ 64.84 кв.м. и прилежащи части: избено помещение № 12 – 5.73 кв.м. и 2.293 % идеални части от общите части на сградата, при съседи: на същия етаж - 67338.562.57.3.11, под обекта - 67338.562.57.3.9, над обекта - 67338.562.57.3.15. Делбата на описания имот е допусната при квоти ½ идеална част от правото на собственост за всеки от съделителите. С процесното решение Районен съд Сливен е отхвърлил иска за делба на недвижим имот с идентификатор 37530.501.24, находящ се в село Ковачите, община Сливен по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед РД-18-17 от 29.03.2006г. на Изпълнителния директор на АГКК,  с адрес на имота: ********, площ 735 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване /до 10м./, стар идентификатор – няма, номер по предходен план: XVI-6, кв. 1, при съседи на имота: 37530.501.22, 3750.501.23, 3750.501.25, 3750.501.26, 3750.501.27, заедно с построените в имота жилищна сграда на един етаж със застроена площ 37 кв. м. с идентификатор 37530.501.24.1, жилищна сграда на един етаж с площ 55 кв.м. с идентификатор 37530.501.24.2, селскостопанска сграда със застроена площ 41 кв.м. с идентификатор 37530.501.24.3, селскостопанска сграда на един етаж със застроена площ 21 кв.м. с идентификатор 37530.501.24.4, като неоснователен и имотът не е допуснат до делба. Със същия съдебен акт Ц.И.Т., ЕГН: ********** е осъдена на основание чл. 344, ал. 2 ГПК да заплаща на С.И.П., ЕГН: ********** сума в размер на 82,50 лева месечно, представляваща обезщетение за ползване на допуснатия до делба имот, считано от влизане в сила на решението по допускане на делбата до окончателното ѝ извършване.

Срещу това решение е постъпила въззивна жалба в частта, с която е отхвърлен иска за делба на имота, находящ се в ******* и същият не е допуснат до делба. Въззивникът намира решението в обжалваната му част за необосновано и некореспондиращо с доказателствения материал по делото. В жалбата се твърди, че първоначално в исковата молба ищецът е поискал да бъде извършена делба, както на апартамента, който е допуснат до делба, така и на къщата в село Ковачите, впоследствие той е въвел възражение за наличие на пълна трансформация на лично имущество за имота в село Ковачите. Навежда се оплакване, че в проекта за доклад на делото, обективиран в Определение № 386 от 06.02.2019 г., районният съд не е докладвал възражението за пълна трансформация и не е разпределил доказателствена тежест във връзка с него. Въззивникът посочва, че при прекратяване на брака между съделителите, С.П. умишлено е скрил обстоятелството, че е придобил чрез договор за покупко - продажба собствеността върху процесния имот. Релевира довод, че доколкото имотът е закупен от С.П. на 28.07.2008 г., а бракът между страните е прекратен на 22.12.2008 г., а и от показанията на свидетеля М. Т. се установява, че страните са живели заедно в едно домакинство до месец април 2009 година, то безспорно имотът е придобит с общи на двамата съделители средства. Въззивникът твърди, че районният съд неправилно е ценил показанията на свидетеля П.С., като излага подробни доводи в тази посока. Неправилен бил и извода на съда, че към момента на сключване на договора за заем от С.П., съделителите били във фактическа раздяла. Оспорва като неправилен и извода на съда, че страните, живеейки в едно домакинство, имали разделни бюджети.

Моли съда да отмени първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен иска за делба на процесния недвижим имот в село Ковачите, община Сливен и да постанови ново решение, с което да бъде допусната делба на имота ведно с намиращите се в същия сгради при равни квоти по ½ идеална част за всеки от съделителите.

Препис от жалбата е връчен на С.И.П. и в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на същата чрез процесуалния представител на въззиваемия адвокат Л.Д. ***. Въззиваемият намира изложените от насрещната страна аргументи за необоснованост на решението за неоснователни. Счита първоинстанционният съдебен акт за правилен и законосъобразен и изцяло кореспондиращ със събраните по делото доказателства. Намира за правилен извода на съда, че със споразумението по чл. 101 СК (отм.) съделителите не са уредили имуществените си отношения относно процесния имот. Излага доводи, че макар и покупката на имота от съделителя П. да е осъществена по време на брака с Ц.Т., правилно съдът е установил, че към момента на придобиване собствеността на имота страните не са имали общ бюджет, предвид което по отношение на този имот е налице пълна трансформация на лично имущество, следователно законосъобразно първоинстанционният съд е заключил, че имотът следва да бъде изключен от делбената маса. Моли съда да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната му част.

Във въззивната жалба и в отговора на въззивната жалба не са направени доказателствени искания.

В откритото съдебно заседание по делото въззивникът редовно призован, не се явява, представлява се от упълномощения адвокат Г.Х., която поддържа въззивната жалба. Не прави нови доказателствени искания. По същество моли съда да уважи жалбата по изложените в същата съображения и да отмени първоинстанционното решение в обжалваната му част. Намира, че нито в първоинстанционното производство, нито в настоящото се доказва, че закупуването на процесния имот в село Ковачите е станало с имущество, което има извънбрачен произход.

Въззиваемият, редовно призован, явява се лично и се представлява от процесуален представител по пълномощие адвокат Л.Д., която поддържа отговора на въззивната жалба и не прави доказателствени искания. По същество намира, че първоинстанционното решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено. Претендира разноски за въззивното производство, за които представя списък.

 

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така както е изложена в мотивите на решението е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 ГПК, ПРЕПРАЩА и своята към нея.

При така установената фактическа обстановка съдът приема следното от правната страна на спора във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимиран правен субект срещу акт на съда, който подлежи на въззивна проверка, поради което същата е процесуално допустима. Жалбата е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 ГПК, поради което същата следва да се разгледа по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

При извършена служебна проверка по реда на чл. 269 ГПК настоящата инстанция констатира, че първоинстанционното решение е валидно, а в обжалваната му част е допустимо.

            Ищецът е предявил иск за делба по чл. 34 ЗС по отношение на гореописаните два имота, придобити по време на брака му с ответницата, при равни квоти. Предмет на конститутивния иск за делба е потестативното право да се иска от съсобственик прекратяване на съсобствеността върху определено имущество. В първата фаза на делбата се установява съществуването, съдържанието, страните и обектите на делбата, като в доказателствената тежест на съделителя, предявил иска е да установи наличието на тези условия. В тежест на ответника съделител е да докаже обстоятелствата, на които основава възраженията си.

Предмет на въззивна проверка е първоинстанционното решение в частта, с която имотът в село Ковачите не е допуснат до делба и е изключен от делбената маса.

Тъй като бракът между страните е прекратен при действието на Семейния кодекс, обнародван ДВ, бр. 41 от 28.05.1985г. (отм.) по аргумент за противното от § 4 от ПЗР на СК в сила от (01.10.2009г.) относно имуществените отношения на страните по настоящото дело се прилагат нормите на СК (отм.)

Съпружеската имуществена общност (СИО) е въведена със Семейния Кодекс от 1968 година. При действието на Семейния кодекс от 1968 г. и на Семейния кодекс от 1985 година режимът на СИО е императивен. Семейният кодекс от 2009г. също го предвижда, но изключва неговите императивни правила, а го урежда като възможност, която следва от закона, ако съпрузите не са уговорили или законът не допуска да уговорят друго. В своята задължителна практика, обективирана по реда на чл. 290 ГПК – Решение № 249/27.112.2011г. по гр.д. № 1037/2010г, II ГО; Решение № 355/09.01.2012г. по гр.д. № 430/2011г., II ГО; Решение № 412/29.06.2010г. по гр.д. № 594/2009г., I ГО и други, ВКС приема, че съгласно презумпцията на чл. 19, ал. 1 СК (отм.) респективно чл. 21, ал. 1 СК , ако по силата на възмездна сделка се придобиват вещи или вещни права по време на брака в резултат на съвместен принос, който се предполага до доказване на противното, то вещноправният ефект се разпростира и в патримониума на неучастващия по сделката съпруг по силата на законовата презумпция и приложимия законов режим на общност. Както сега действащият Семеен кодекс, така и отмененият предвиждат хипотези на придобиване на вещи и вещни права по време на брака, за които презумпцията за съвместен принос не се прилага. Такава хипотеза е трансформацията, пълна или частична, на лично имущество по чл. 21, ал. 1 и ал. 2 СК (отм.) респективно чл. 23, ал. 1 и ал. 2 СК. Следва да се отбележи, че доказването на трансформация на лично имущество не преминава през оборването на презумпцията за съвместен принос по смисъла на чл.19, ал. 3 СК (отм.) респ. чл. 21, ал. 3 СК. Когато се цели оборване на презумпцията за съвместен принос няма значение по какъв начин и с какви средства единият съпруг твърди, че е придобил дадено право по време на брака, това което следва да се установи при условията на пълно обратно доказване е, че другият съпруг не е имал никакъв принос – в пари, труд или грижи за децата и домакинството. Обратно, при твърдение за трансформация на лично имущество достатъчно е да се докаже, че единият съпруг е преобразувал лично имущество в новата вещ, като не е необходимо да бъде установено, че липсва принос на другия съпруг. От горното сравнение е видно, че наличието на трансформация на лично имущество на единия съпруг не означава едновременно и пълна липса на принос на другия съпруг, касае се за две различни основания за възникване на лична собственост, които не се припокриват. В този смисъл е и Решение № 355 от 09.01.2012г. по гр.д. № 430/2011, II ГО на ВКС.

В настоящия случай в първото открито съдебно заседание пред районния съд ищецът прави възражение за пълна трансформация на лични средства по отношение на имота в село Ковачите. Допустимо е в делбеното производство претенция за трансформация на лично имущество да се предяви, както чрез инцидентен положителен установителен иск, така и чрез възражение. Следователно възражението е допустимо, направено е своевременно арг. от чл. 342 ГПК и правилно е прието за разглеждане от районния съд. В тази връзка съдът намира за неоснователно оплакването на въззивника, че първоинстанционният съд не е разпределил доказателствена тежест по възражението за трансформация на лично имущество с определението по чл. 140 ГПК. На първо място с определението по чл. 140 ГПК съдът може да изготви проекто - доклад по делото, като не е задължен да стори това, окончателният доклад по делото, в това число и разпределянето на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти, се извършва от съда в първото по делото открито съдебно заседание. Още повече в конкретния случай възражението за пълна трансформация е предявено в първото открито съдебно заседание, въведено е в процеса своевременно съгласно чл. 342 ГПК и след предявяването му съдът е разпределил доказателствена тежест съгласно чл. 146, ал. 1, т. 5 и ал. 2 ГПК.

Въпросът за трансформацията е основен в производството по делба, поради това съдът ще следва първо да разгледа него.

При възражение за трансформация (пълна или частична) на лично имущество, независимо дали е предявено чрез положителен установителен иск или е въведено като възражение, в тежест на претендиращия индивидуалната собственост е при условията на пълно и главно доказване да установи правно релевантните факти: 1.придобиваната стойност на имота (според вида на възмездната сделка с вещноправен ефект); 2. размера на вложените средства, че същите имат личен произход по смисъла на чл. 20 СК (отм.) и са еквивалентни на придобивната стойност на спорния имот (изцяло или отчасти) и 3. влагането им към момента на придобиване на имуществото.

Критерият за преобразуване на лично имущество в закупените през време на брака имоти е изцяло обективен – изследва се характерът на вложените в придобиването средства. В конкретният случай съделителят С.П. поддържа, че е придобил процесния имот със средства, получени от договор за заем.

Твърдението, че сумата, получена по договора за заем по време на действие на брака е лично имущество, не се доказва по делото.

Действително от представения договор за заем от 21.06.2008г., сключен между съделителя и свидетеля Славов се установява, че съделителят е получил сумата от 3000 лева в заем като в договора е посочено, че същата ще бъде използвана за закупуване на недвижим имот. Договорът за заем е сключен по време на действие на брака между съделителите. Този факт, преценен съобразно разпоредбата на чл. 25 СК (отм.) води до наличие на солидарност в задълженията на двамата съпрузи за погасяване на заема, а не до трансформация по чл. 21, ал. 1 СК (отм.). С оглед на изложеното настоящият съдебен състав намира, че сумата по договора за заем не съставлява лично имущество на съделителя С.П., тъй като съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 2 СК съпрузите са солидарно задължени за връщането ѝ, независимо от времето и начина на погасяване на заема. В тази връзка представената и приета по делото разписка за връщане на заетата сума, в която е записана дата след прекратяване на брака, също не е годно доказателство да установи обстоятелството, че  имуществото е придобитото чрез лични средства на въззиваемия. Ако заем, послужил за придобивания по време на брака се погасява само от единия съпруг с негови лични средства, това поражда облигационни вземания спрямо другия съпруг, но не и вещноправни последици и не е основание за признаване на придобитото имущество за негова лична собственост. В този смисъл е и трайната съдебна практика, включително и постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС - Решение № 309 от 09.04.2009 г. по гр.д. № 719/2008 г., ІІІ ГО на ВКС. Правата на съпрузите се определят към момента на възникването на съсобствеността и не се влияят от направеното след това погасяване на заема. А от представения нотариален акт е видно, че имотът е закупен по време на действие на брака между съделителите, малко повече от месец след сключване на договора за заем.

Дори и да се допусне, че получената от въззиваемия сума съставлява лично имущество, то тя е негодна за трансформация по чл. 21, ал. 1 СК (отм.), тъй като не попада в лимитативното изброяване по чл. 20, ал. 1 СК (отм.).

Следва да се посочи, че дори и въззиваемият да е разполагал с годно за трансформация лично имущество по време на брака му с въззивницата, то по делото не се установява, че именно това имущество е послужило за придобиване на процесния имот.

             Част от събраните по делото доказателства, а именно разписката от Военно окръжие Сливен и гласните доказателства не са относими към предмета на спора в производството – дали процесният имот е придобит с лични средства на съделителя, тъй като същите установяват кога страните са се завърнали в град Сливен, до кой момент същите са живели в едно домакинство, как са били разпределени грижите за домакинството. В частност показанията на свидетелката М. Т. са насочени да установят наличието на съвместен принос при придобиването на имота, което обстоятелство, както беше пояснено по - горе, не е предмет на доказване при възражение за трансформация на лично имущество. Поради тяхната ирелевантност доказателствената  им стойност не следва да бъде обсъждана от настоящия състав. Тъй като наведените във въззивната жалба оплаквания в същността си касаят обстоятелствата, за които са събирани гласните доказателства и оценката им от първоинстанционния съд, както и установяване наличието на съвместен принос, те също са неотносими към предмета на спора и не следва да се обсъждат.

Предвид изложеното въззивният състав намира, че ищецът не е провел пълно и главно доказване на твърденията си за установяване наличието на пълна трансформация на лично имущество по отношение на процесния имот, следователно и с оглед неблагоприятните последици на доказателствената тежест, съдът е длъжен да приеме недоказаният факт за неосъществил се в обективната действителност.

 

 По отношение на иска за делба:

За да бъде основателен искът за делба е необходимо в обективната действителност да са се осъществили следните материални предпоставки (юридически факти): 1) да е налице правното състояние на съсобственост като едновременно съществуване на множество взаимно свързани права на собственост на няколко лица върху една и съща вещ, което е възникнало въз основа на конкретни оригинерни или деривативни основания; 2) наличието на годен обект на делба; 3) установяване на обема на правата, които всеки от съсобствениците притежава в общността, тоест установяване на квотите.

Предвид извода на въззивния съд за недоказаност на възражението за пълна трансформация на лично имущество, то имотът в село Ковачите, доколкото е придобит чрез договор за покупко - продажба по време на брака е съпружеска имуществена общност съгласно нормата на чл. 19, ал. 1 СК (отм.). Същият не е бил предмет на одобреното със съдебно решение споразумение по чл. 101 СК (отм.), следователно на основание чл. 27 вр. с чл. 26, ал. 1 СК (отм.) при прекратяване на имуществената общност имотът е останал в режим на обикновена съсобственост между бившите съпрузи при квоти ½ идеална част за всеки съсобственик. Недвижимия имот представлява годен обект на делба. Налице са и трите изискуеми предпоставки за основателност на предявения иск за делба по отношение на процесния имот – състояние на съсобственост между съделителите по отношение на процесния имот, който е годен обект за делба при установени квоти в съсобствеността – по ½ идеална част за всеки от съделителите. Следователно процесният имот следва да се включи в делбената маса.

Тъй като правните изводи на въззивния съд не съвпадат с тези на първоинстанционния, то първоинстанционното решение следва да бъде отменено изцяло в обжалваната част, с която искът за делба между съделителите по отношение на имота в село Ковачите е отхвърлен като неоснователен, като вместо това следва да се постанови ново решение, с което искът да се уважи като основателен и доказан и имотът да се допусне до делба. В останалата си част решението не е обжалвано и е влязло в сила.

 

По разноските:

Сторените от страните разноски в производството следва да се присъдят съобразно разпоредбата на чл. 355 ГПК при приключване на производството по делба с окончателно решение.

 

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок пред ВКС, при условията на чл. 280 ГПК – арг. чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.

 

Мотивиран от горното Окръжен съд Сливен

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 626 от 31.05.2019г., постановено по гражданско дело № 3519 по описа на Районен съд Сливен за 2015г. в частта, с която е отхвърлен иска за делба на следния недвижим имот – поземлен имот с идентификатор 37530.501.24, находящ се в село Ковачите, община Сливен по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед РД-18-17 от 29.03.2006г. на Изпълнителния директор на АГКК,  с адрес на имота: ********, площ 735 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване /до 10м./, стар идентификатор – няма, номер по предходен план: XVI-6, кв. 1, при съседи на имота: 37530.501.22, 3750.501.23, 3750.501.25, 3750.501.26, 3750.501.27, заедно с построените в имота жилищна сграда на един етаж със застроена площ 37 кв. м. с идентификатор 37530.501.24.1, жилищна сграда на един етаж с площ 55 кв.м. с идентификатор 37530.501.24.2, селскостопанска сграда със застроена площ 41 кв.м. с идентификатор 37530.501.24.3, селскостопанска сграда на един етаж със застроена площ 21 кв.м. с идентификатор 37530.501.24.4 между С.И.П.,ЕГН: **********, адрес: *** и Ц.И.Т., ЕГН: **********, с адрес: *** при квоти ½ идеална част за всеки от съделителите, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ДОПУСКА извършването на съдебна делба на следния недвижим имот – поземлен имот с идентификатор 37530.501.24, находящ се в село Ковачите, община Сливен по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед РД-18-17 от 29.03.2006г. на Изпълнителния директор на АГКК,  с адрес на имота: ********, площ 735 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване /до 10м./, стар идентификатор – няма, номер по предходен план: XVI-6, кв. 1, при съседи на имота: 37530.501.22, 3750.501.23, 3750.501.25, 3750.501.26, 3750.501.27, заедно с построените в имота жилищна сграда на един етаж със застроена площ 37 кв. м. с идентификатор 37530.501.24.1, жилищна сграда на един етаж с площ 55 кв.м. с идентификатор 37530.501.24.2, селскостопанска сграда със застроена площ 41 кв.м. с идентификатор 37530.501.24.3, селскостопанска сграда на един етаж със застроена площ 21 кв.м. с идентификатор 37530.501.24.4 между С.И.П.,ЕГН: **********, адрес: *** и Ц.И.Т., ЕГН: **********, с адрес: *** при следните квоти в съсобствеността: ½ идеална част за С.И.П.,ЕГН: **********, адрес: ***; ½ идеална част за Ц.И.Т., ЕГН: **********, с адрес: ***.

 

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от получаването му от страните пред ВКС, при условията на чл. 280 ГПК.

 

 

                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                                             ЧЛЕНОВЕ: