Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 158

 

гр. Сливен,  27.09.2019 година

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                            Мл.с. ЮЛИАНА ТОЛЕВА                       

 

при участието на прокурора ………и при секретаря Ивайла Куманова, като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 418  по описа за 2019  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 692/20.06.2019 г. по гр.д. № 504/2019 г. на Районен съд – Сливен, с което е отхвърлен предявеният от Д.Д.Д. ЕГН ********** *** срещу П.Д. А.  ЕГН ********** ***, иск за признаване за установено на основание чл.23 ал.1 от СК във вр. с чл. 22 ал.1 от СК, че придобити по време на брака недвижими имоти, представляващи земеделски земи, са изключителна собственост на Д.Д.Д., като е прието, че искът е неоснователен и недоказан и ищецът е осъден да заплати на ответницата на правените в производството разноски.

 Против това решение е подадена въззивна жалба от ищеца, чрез неговия пълномощник, в която се твърди, че решението  е неправилно. Твърди се, че съдът е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, постановил е необоснован съдебен акт и и неправилно е приложил материалния закон.  Събраните по делото доказателства не са обсъдени в тяхната съвкупност и в решението по същество липсват мотиви, от които да е видно как са формирани фактическите и правни изводи на съда при отхвърлянето на иска.  В резултат на допуснатите нарушения, съдът е достигнал до необосновани фактически изводи, които не кореспондират с доказателствата. Твърди се, че от представените извлечения от сметката на ответницата е видно, че в нея постъпленията датират от м. Декември 2007 г., като не са значителни по размер и веднага след постъпването им са изтеглени. В периода на закупуването на имотите ответницата не е работила, не е имала конкретни доходи, тъй като е гледала детето на страните.  Не са събрани доказателства доходи на семейството да са били заделяни за покупката на имотите. Твърди се, че от показанията на свид. Р.К.подкрепят изцяло твърденията на ищеца, че нито той, нито ответницата са давали пари за закупуването на имотите, включително и за разноските по сделките. В обобщение се сочи, че от доказателствата по делото е безспорно, че имотите са закупувани със средства на родителите на ищеца. В резултат на необоснованите фактически изводи съдът е неприложил не правилно материалния закон и е стигнал до погрешния извод, че недвижимите имоти не са лично имущество на ищеца, придобито посредством пълна трансформация на негови лични средства. Така незаконосъобразно съдът е осъдил и ищеца да заплати на ответницата направените по делото разноски. Иска се да бъде отменено обжалваното решение и вместо него да бъде постановено друго, с което да се уважи предявения иск, като се претендират разноските и за двете инстанции.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор на тази въззивна жалба, в който се твърди, че тя е изцяло неоснователна. Сочи се, че в производството не е доказано имотите да са закупени с лични средства на ищеца или със средства на неговите родители. На следващо място се сочи, че  е изтекла давността за предявяване на този иск и се иска да бъде постановено решение, с което да бъде потвърдено първоинстанционното. Претендират се разноските за тази инстанция.

 

В с.з за въззивника се явява представител по пълномощие, който поддържа подадената жалба.

В с.з въззиваемата не се явява. С писмено становище представител по пълномощие оспорва основателността на подадената жалба.

 

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства и тези пред настоящата инстанция, намира, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Основното оплакване е свързано с липса на мотиви в решението на районния съд, от които да е ясно защо е отхвърлил предявената претенция.

С исковата молба ищецът е претендирал, че недвижимите имоти, макар и придобити по време на брака с ответницата, чрез възмездни сделки – покупко-продажби и замяна с доплащане, са негова лична собственост, тъй като средствата за тяхното придобиване нямат семеен произход и са му били предоставени от неговите родители, като дарение.

 Придобитите по време на брака вещни права трябва да са резултат от съвместен принос на съпрузите. Зачита се всяка форма на грижа за благополучието на семейството, като се отчита фактът, че работата в домакинството и по отглеждане на децата е не по-малко важна и необходима от полагането на труд извън семейството, който носи необходимите доходи. Разпределението на функциите между съпрузите, като единият поема домашната работа, по същество осигурява възможност на другия съпруг да работи пълноценно и да носи по-големи парични приходи.  Поради това закона е формулирал презумпцията за наличие на съвместен принос в чл. 21 ал.3 от СК, а презумпцията е оборима като съвместния принос се предполага до доказване на противното. Няма колебания както в теорията, така и съдебната практика, че в случая предмет на доказване е пълната липса на принос от страна на единия съпруг, при това не е достатъчно да се установи значителен превес на приноса на единия съпруг пред този на другия, тъй като законът не изисква равен принос. За да бъде уважен такъв иск трябва да бъде установено, че ответникът по него не е участвал в придобиването на дадена вещ нито с пари и труд, нито с работа в домакинството и отглеждането на децата.  Очевидно е, че с оглед на събраните по делото доказателства в случая тази хипотеза не е налице. Доказано е, че ответницата е полагала грижи както за домакинството, така и за роденото от брака дете.

В случая, на практика ищецът претендира, че имотите са лични, защото са придобити с подарени средства, поради което следва да се приеме, че искът е по чл. 23 от СК. Районният съд е приел, че предявеният иск е за изключителна собственост на процесните 46 имота и правилно го е квалифицирал като такъв с правно основание чл. 23 ал. 1 от СК вр. чл. 22 ал. 1 от СК. За да отхвърли претенцията съдът е разсъждавал относно приноса на всеки от съпрузите за придобиването на имотите и за въведената от закона оборима презумпция.  Районният съд не е допуснал процесуално нарушение, тъй като обосновано е приел, че в това производство не е доказано, че средствата, с които са закупени недвижимите имоти са били лични на ищеца или пък са му били дарени от неговите родители.  В тази насока не са събрани доказателства, които да обосновават основателността на претенцията. Вярно е, че имотите са закупувани от ищеца чрез неговия пълномощник – майка му, но липсват каквито и да е доказателства, че цената е платена от родителите, напротив, в документите за сделките изрично е посочено, че продавачите са получили сумата от купувача, чрез неговия пълномощник. Така не може да се сподели доводът, че тези имоти са били лична собственост на ищеца, а депозираните свидетелски показания не са достатъчни, за да бъдат приети като пълно и главно доказване на тези факти. Твърденията на свид. Костова не се подкрепят от никакви убедителни писмени доказателства, от които да се може да се направи извод, че средствата за закупуване на имотите са били нейна или на съпруга й собственост, поради което не може да се приеме, че е налице дарствено намерение, което тя е извършила в полза на ищеца. 

След като по делото е установено, че процесните имоти са придобити по време на брака посредством възмезден придобивен способ, правилно районният съд е приел, че за да се приеме, че установената в чл. 21, ал. 3 СК презумпция за съвместен принос е оборена, е необходимо да се установи пълно или частично преобразуване на лично имущество на някой от съпрузите при придобиването по смисъла на  чл. 23, ал. 1 и 2 СК, като се установи, че средствата са дарени на един от съпрузите, както и че именно дарената сума е действително вложена при покупката на имотите, т. е. че е необходимо доказване на произхода на средствата, с които е платена цената на имотите при тяхното придобиване.

Според практиката на ВКС в случаите на придобиване на недвижим имот през време на брака с договор за покупко-продажба на името на двамата съпрузи може да се установява пълна и частична трансформация на лично имущество на основание  чл. 23, ал. 1 и ал. 2 СК/чл. 21, ал. 1 и ал. 2 СК (отм.); - т. 4 от т. решение № 5/2013 г. по т. дело № 5/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Според мотивите на тълкувателното решение съвместният принос на съпрузите се предполага оборимо при възмездните придобивни основания, какъвто е договорът за покупко - продажба на недвижим имот - чл. 21, ал. 3 СК. Прието е, че критерият за преобразуване на лично имущество в закупения през време на брака имот е изцяло обективен - изследва се характерът на вложените в придобиването средства. Съпругът, притежавал преобразуваното лично имущество, може по всяко време на брака и след неговото прекратяване да предяви положителния установителен иск за признаване личния характер на придобитото имущество, с което да го отграничи и изключи от съпружеската имуществена общност. Това е правна възможност, предоставена на всеки от съпрузите. Затова, ако намерението им е било да придобият общо, воля на съпруга е да не релевира личния си принос в придобиването. Размяната на документални изявления /пълномощно, обратно писмо и други документи, които доказват воля да се придобие на лично основание/ трудно може да се предположи и реализира през време на брака. Плащането на цената в брой при сключване на договора сочи, че съпрузите са разполагали с паричните средства в момента на придобиването, както и че трансформацията е възможна при доказване произхода на средствата. 

Така в обобщение предявеният иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен, тъй като не е налице доказване средствата, с които са придобити имотите да са били на родителите на въззивника.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

 

Въззиваемата страна  е претендирала разноски и такива  следва да бъдат присъдени в размер на сумата от 600 лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 692/20.06.2019 г. по гр.д. № 504/2019 г. на Районен съд – Сливен.

 

ОСЪЖДА Д.Д.Д. ЕГН ********** *** да заплати на П.Д. А.  ЕГН ********** *** сумата от 600 /шестстотин/ лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.

 

        

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването.

                                     

                                                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: