Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 159

гр. Сливен,  27.09.2019 година

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                            Мл.с. ЮЛИАНА ТОЛЕВА                       

при участието на прокурора ………и при секретаря Ивайла Куманова, като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 425  по описа за 2019  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 541/16.05.2019 г. по гр.д. № 6862/2018 г. на Районен съд – Сливен, с което е осъден ЗАД „Армеец“ ЕИК 121076907, със седалище и адрес на управление ******, да заплати на Д.И. Д. ЕГН ********** *** 78Б, в качеството й на наследник на В. И. Д., сумата от 20 000.00лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие загубата на баба й в резултат на настъпило ПТП на 09.03.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.12.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, като искът за присъждане на законната лихва върху главницата , считано от 09.03.2015 г. до 11.12.2015 г. е отхвърлен като погасен по давност и е осъдено застрахователното дружество да заплати държавна такса  и разноски по делото , както и да заплати на ищцата направените по делото разноски.

Против това решение е подадена въззивна жалба от ответното дружество, чрез процесуалният му представител – юрисконсулт. Във въззивната жалба се твърди, че решението е неправилно и необосновано, постановено в противоречие със събраните по делото доказателства, поради което се иска същото да бъде отменено и вместо него да се постанови ново, с което  претенциите да бъдат отхвърлени. Неправилно съдът е приел, че искът е доказан по основание, като съдебното решение е постановено в противоречие със тълкувателната практика на ВС и ВКС. Развиват се съображения, че между ищцата и починалата не е налице особено близка, трайна и дълбока житейска и емоционална връзка. Претърпените от ищцата емоционални страдания не притежават правна значимост, която да ги постави в категорията на неимуществени вреди, които следва да бъдат възмездени чрез парично  обезщетяване. В случая не е налице изключителна житейска ситуация, която да обосновава наличието на неимуществени вреди. Прави се разбор на свидетелските показания и се сочи, че от тях не може да се направи извод за такава връзка. Не е доказано по категоричен начин естеството, обемът и трайният характер на фактическите отношения, които са били установени между ищцата и пострадалата приживе. На второ място се развиват съображения, че към датата на сключване на процесната полица не е съществувала обективна вероятност застрахованият автомобилист да носи имуществена отговорност към далечния кръг роднини, посочени в тълкувателно решение №1/21.06.2018 г. на ОСГТК на ВКС. Към момента на сключване на договора застрахователят не е могъл обективно да предвиди подобен риск, нито пък е съществувало такова задължение за него, поради това по представения по делото застрахователен договор дружеството не се е съгласявало  и не носи риска от възникване на имуществена отговорност на застрахования за вреди към далечния кръг роднини. На следващо място се сочи, че Районен съд – Сливен е нарушил задължителните указания по приложението на чл. 52 от ЗЗД и е приложил неправилно материалния закон. Неправилно съдът е приел, че в случая е неприложима разпоредбата на Параграф 96 ал.1 от ПЗР на ЗИД на КЗ. Развиват се аргументи в подкрепа на тази теза и се сочи, че ако искът е основателен, следва да се определи застрахователно обезщетение по справедливост, но максималният размер е от сумата 5 000.00лв., от който съдът е обвързан.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на тази въззивна жалба, в който се сочи, че същата е неоснователна. Ищцата е внучка на пострадалата и не е изключена от кръга на лицата, които имат право да бъдат обезщетени справедливо при доказана близка връзка с починалата. Между ищцата и нейната баба е съществувала силна емоционална връзка и неочакваната смърт на бабата е изключително трагично събитие в живота на ищцата.  Развиват се аргументи, че са събрани доказателства в тази насока. На следващо място се сочи, че присъденото обезщетение е в справедлив размер, а разпоредбата  на § 06 е в противоречие с директива 2009/103/ЕО, в която нормативно са уредени лимитите по отношение на изплащаното обезщетение. Сочи се, че е недопустимо размерът на обезщетението за неимуществени вреди да бъде ограничавано с нормативен акт на вътрешното право, след като е наличен нормативен акт на ЕС. В обобщение се иска да бъде потвърдено първоинстанционното решение.

В с.з. за въззивника не се явява представител. Постъпило е писмено становище от представител по пълномощие, с което се поддържа подадената жалба.

В с.з за въззиваемата се явява представител по пълномощие, който оспорва основателността на подадената жалба.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Първото основание, с което се поддържа неправилност на решението, е че ищцата не е активно легитимирана да търси от застрахователя обезщетение за неимуществени вреди, тъй като между нея и баба й не е имало трайно установена емоционална връзка, както е посочено в т.1 на ТР № 1/2016 г. на ОСНГКТК на ВКС. С Тълкувателното решение е прието е, че най-близките на починалия се ползват с право на обезщетение, тъй като поради естеството на съществувалата житейска връзка е логично да се предполага, че те търпят пряко, непосредствено и за продължителен период от време значителни по степен морални болки и страдания от загубата му. Правото на най-близките да получат обезщетение не е абсолютно и не може да бъде реализирано, ако претендиращият обезщетение не докаже, че действително е претърпял неимуществени вреди, които е справедливо да бъдат обезщетени съгласно чл. 52 ЗЗД. От гледна точка на чл. 52 ЗЗД обаче е справедливо и други лица, извън най-близкия семеен и родствен кръг, да могат да получат обезщетение за неимуществени вреди, ако са създали с починалия постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка, заради съдържанието на която търпят морални болки и страдания от смъртта му, сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките. Възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените в Постановление № 4/61 г. и Постановление на 5/69 г., следва да се допусне като изключение - само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди (наред с най-близките на починалия или вместо тях - ако те не докажат, че са претърпели вреди от неговата смърт). Особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци. В традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия.

Така ищцата попада в кръга лица, които са правоимащи съгласно ТР от 21.06.2018 г. по ТД № 1/2016 г. на ОСГТК на ВКС. Тя е претърпяла и търпи болки и страдания вследствие смъртта на увреденото лице – нейната баба, тъй като е създадена трайна и дълбока емоционална връзка с починалата, причиняваща й болки и страдания, които е справедливо да бъдат обезщетени. В традиционните за българското общество семейни отношения бабите и внуците са част от най – близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. В конкретния случай за установяване на вредите, чието обезщетяване се претендира с предявения иск, съответно техния вид и обем, са ангажирани гласни доказателства . Тези свидетелски показания са основани на непосредствени възприятия относно фактите, до които се отнасят, като не са представени основания за съмнение в тяхната достоверност. Въз основа на така събраните гласни доказателства е установено, че между ищцата и баба й е съществувала силна и хармонична връзка, като те са били привързани един към друг и отношенията им се основавали на разбирателство и взаимопомощ. Ищцата е поддържала редовни контакти с починалата си баба, като са разчитали на взаимна грижа, помощ и подкрепа, починалата я е подпомагала в грижите за детето й на една от свидетелките. При така установената трайна и дълбока емоционална връзка и тежестта на претърпените вреди, правилно и законосъобразно районният съд е приел, че са налице предпоставките за присъждане на обезщетение на лице от разширения семеен кръг и следва да се направи изключение от ограничението на Постановления №4/1961г. и №5/1969г. на Пленума на ВС като се присъди обезщетение в полза на ищцата по реда на чл.52 ЗЗД.

С оглед на изложеното въззивната жалба в тази част се явява неоснователна.

Второто основание за неправилност на решението е свързано с приетото от съда, че е неприложима разпоредбата на § 96 ал. 1 от ПЗР на ЗИД на КЗ, както и че присъденото обезщетение е завишено. В случая размерът на обезщетението може да варира до горната граница от 5 000лв. Държавите са обвързани с директивата дотолкова, доколкото националните власти имат свобода при избора и формата на средствата за постигане на резултата посочен в нея.  Обхватът на подлежащите за обезщетяване вреди се определя от националното законодателство на всяка държава. членка, което урежда кои вреди и в какъв размер да се обезщетят. Съдебните претенции предявени след 21.06.2018  до 07.12.2018 г. обвързват отговорността, която е лимитирана до предвидения максимален размер от 5 000лв. и съдът е обвързан с това. За да отхвърли това възражение, районният съд приел, че действително в § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на КЗ (ДВ, бр. 101 от 2018 г.) е определен максимален размер от 5000 лева, за обезщетяване на разширения кръг лица, между които попадат братята и сестрите, като е придадено обратно действие за съдебните претенции, предявени след 21.06.2018 г., но съдът счел, че настоящата претенция, макар и предявена на 21.12.2018 г., не попада в тази хипотеза, тъй като материално правните норми на новия Кодекс за застраховането, обхващат само произшествията, в резултат на които се претендира обезщетение за неимуществени вреди, възникнали след влизането му сила, а именно 01.01.2016 г. Дори да се приеме, че разпоредбата на § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на КЗ (ДВ, бр. 101 от 2018 г.) е приложима за всички претенции, предявени след 21.06.2018 г., независимо от това по време на действие на кой кодекс е възникнало застрахователното събитие, съдът приел, че тази разпоредба противоречи на правото на ЕС.

Съгласно § 96, ал. 3 от ПЗР на ЗИД КЗ/ ДВ бр. 101/2018г/, размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди от лицата по  чл. 493а, ал. 4 КЗ за предявените от тях съдебни претенции в периода от 21 юни 2018 г. до влизането в сила на закона се определя по нормата на ал. 1, като тези лица могат да оттеглят своите искове без съгласието на ответника и не носят отговорност за разноски за прекратената част от иска.

Процесуални норми уреждат с обратна сила заварените до влизане в сила чл. 493а от КЗ случаи, касаещи предявени искове за неимуществени вреди от лицата по чл. 493а ал. 4, за периода от 21.06.2018г. до влизане в сила на наредбата по чл. 493а ал. 2, която наредба съгласно § 103 ПЗР на ЗИД КЗ, трябва да бъде приета в срок от 1 година от влизане в сила на този закон.

Настоящият иск е предявен на 21.12.2018г. като тогава и досега не е издадена наредбата по чл. 493а ал. 2, поради което трябва да намери приложение § 96, ал. 3 ПЗР на ЗИД КЗ/ДВ бр. 101/2018г/, вр. с ал. 2, вр. с ал. 1 и  чл. 493а ал. 4 КЗ., т. е. до влизане в сила на наредбата по чл. 493а ал. 2, обезщетението за претърпени неимуществени вреди на лицата по чл. 493, ал. 4, следва да се присъжда от съдилищата в размер до 5000 лв. Поради това съдът е обвързан с така определеният максимален размер на обезщетението за неимуществени вреди, поради което не може да присъди обезщетение, надхвърлящо сумата 5000 лв., дори при доказани вреди, които съгласно принципа за справедливост, би следвало да се възмездят в размер, много по-висок от 5000 лв. Настоящият състав счита, че принципно правилно районният съд е определил обезщетението за неимуществени вреди, като е отчел и съпричиняване, но не е съобразил нормата на § 96, ал. 3 ПЗР на ЗИД КЗ/ДВ бр. 101/2018г/.

С оглед на изложеното решението следва да бъде отменено в частта, с която е уважена претенцията над размера на сумата от 5000 лева до 20 000 лева и да бъде отхвърлен иска в тази част.

  Решението на районния съд следва да бъде отменено и в частта за разноските, като на въззиваемия – ищец в първоинстанционното производство следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на сумата от 537,50 лева, а на въззивника в размер на сумата от 397,50 лева за първата инстанция, представляваща юрисконсултско възнаграждение и деловодни разноски и в размер на сумата от 400 лева за тази инстанция, представляваща държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Решението на районния съд следва да бъде ревизирано и в частта, с която застрахователното дружество е осъдено да заплати държавна такса над размера на сумата от 200 лева.

 

 

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ОТМЕНЯ  решение № 541/16.05.2019 г. по гр.д. № 6862/2018 г. на Районен съд – Сливен, с което е осъден ЗАД „Армеец“ ЕИК 121076907, със седалище и адрес на управление ******, да заплати на Д.И. Д. ЕГН ********** ***, в качеството й на наследник на В. И. Д.,  обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие загубата на баба му В. И. Д. над размера на сумата от 5000 /пет хиляди/ лева до пълния присъден размер от 20 000 /двадесет хиляди/ лева ведно със законната лихва върху главницата, считано от  21.12.2015 г. до окончателното изплащане на сумата като вместо това постановява:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.И. Д. ЕГН ********** *** 78Б против ЗАД „Армеец“ ЕИК 121076907, със седалище и адрес на управление ***************** иск с правно основание чл. 226 ал. 1 от КЗ /отм/  за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие загубата на баба му В. И. Д. над размера на сумата от 5000 /пет хиляди/ лева до пълния претендиран размер от 20 000 /двадесет хиляди/ лева ведно със законната лихва върху главницата, считано от  21.12.2015 г. до окончателното изплащане на сумата като неоснователен.

 

ОТМЕНЯ решение № 541/16.05.2019 г. по гр.д. № 6862/2018 г. на Районен съд – Сливен в частта с която е осъдено ЗАД „Армеец“ ЕИК 121076907, със седалище и адрес на управление *********** да заплати на Д.И. Д. ЕГН ********** *** 78Б сумата от 2150 лева представляваща заплатен адвокатски хонорар над размера на сумата от 537,50 /петстотин тридесет и седем лв и 50 ст/ лева до пълния размер от 2150 лева като отхвърля претенцията в тази част.

 

ОТМЕНЯ решение № 541/16.05.2019 г. по гр.д. № 6862/2018 г. на Районен съд – Сливен в частта с която е осъдено ЗАД „Армеец“ ЕИК 121076907, със седалище и адрес на управление *********** да заплати по сметка на Сливенския районен съд  сумата от 800/ осемстотин/ лева над размера на сумата от 200 /двеста/ лева.

 

ОСЪЖДА Д.И. Д. ЕГН ********** *** 78Б ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД „Армеец“ ЕИК 121076907, със седалище и адрес на управление *********** сумата от 397,50 /триста деветдесет и седем лева и 50 ст./ лева за първата инстанция, представляваща юрисконсултско възнаграждение деловодни разноски и в размер на сумата от 400 /четиристотин/ лева за тази инстанция, представляваща държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

 

         Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването.

                                     

                                                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: