Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  

 

гр.Сливен, дата 03.10.2019г.

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение , в закрито съдебно заседание на трети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

Мл.с.: СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА

 

 

 

 

         Разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА ч.гр.д. № 440 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е по глава ХХХІХ от ГПК.

Подадена е жалба от М.Й.К., ЕГН ********** *** длъжник по изпълнително дело № 20178370401206 против разпределение на постъпили суми  от 20.06.2019 г. на ЧСИ П.Г..

В жалбата се твърди, че изготвеното разпределение е неправилно. На първо място, неправилно ЧСИ бил приел, че с привилегия при разпределение следва да се ползват таксите по присъединяване на трети лица по изпълнителното дело. На следващо място, неправилно с привилегии били разпределени суми за ДНИ и ТБО. ТБО не бил данък върху недвижими имоти и не следвало да се ползва с привилегии. На следващо място се посочва, че неправилно ЧСИ бил посочил бланкетно дължимите такси по ТТРЗ ЧСИ и той трябвало да посочва изрично действията довели до натрупването на сумите. Не било ясно как е изчислена таксата по чл. 26 от ТТРЗЧСИ и дали са спазени изискванията на забележка 1 и 4. Моли се да се назначи вещо лице, което да изготви заключение относно правилно и законосъобразно изчисляване на сумите по разпределение. Моли се изготвеното разпределение да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно.

По делото е постъпило становище от Д.П.К. – взискател и купувач на недвижим имот по изпълнително дело 20178370401206, с което е посочено, че жалбата на длъжницата М.К. е основателна. Отново в становището са приповторени оплакванията обективирани в частната жалба на М.К.. Моли се жалбата да бъде уважена.

По делото не са постъпили становища от останалите заинтересовани лица по изпълнителното дело.

В обясненията дадени по реда на чл. 436 ал. 3 от ГПК –ЧСИ П.Г. подробно  е описал фактологията по делото и въз основа на нея се сочи, че жалбата е допустима, но е неоснователна.  Развити са подборни съображения относно неоснователността на жалбата.

От събраните по делото доказателства съдът установи следното от фактическа страна:

Изпълнително дело № 20178370401206 по описа на ЧСИ Георгиев било образувано на 30.11.2017 г. по молба на „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД против длъжниците ЕТ „Крамар – К.К.“, К.К. ***, жалбоподателката М.Й.К. ***,  Крамар инс“ ООД и „Крамар ИПС“ ООД, за задължения по изпълнителен лист от 08.11.2017 г. за главница в размер на 326 028.30 лв., предсрочно изискуема главница в размер на 312 000, редовна лихва в размер на 10 695.72 лв., наказателна лихва в размер на 1057.87лв., лихва върху предсрочно изискуема главница в размер на 73.33 лв., комисионна за управление в размер на 1570 лв., застрахователна премия в размер на 327.07 лв., такса за нотариална покана 96 лв. и 6 850.97 лв. държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. За събиране на вземането били предприеми изпълнителни действия, чрез обявяване на публична продан на недвижими имоти на 07.04.2019 г. На 30.04.2019 г. била отправена молба от адв. Т. пълномощник на Ц.Р.И., с която било поискано същият да се конституира като взискател по изпълнителното дело на основание Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от 23.04.2019 г. издаден на основание Запис на заповед. С разпореждане от 30.04.2019 г. Ц.И. бил присъединен като взискател по делото. На 02.05.2019 г. отново чрез адв. Т. била депозирана молба от Т.К.К. за присъединяване като взискател по изпълнителното дело на основание Изпълнителен лист и Заповед за изпълнение от 25.04.2019 г. издадени на основание Запис на заповед. С разпореждане на ЧСИ от 03.05.2019 г. К. бил присъединен като взискател по делото. На 02.05.2019г. била депозирана молба от Д.П.К. чрез адв. Т. за присъединяване като взискател по делото на основание Изпълнителен лист и заповед за изпълнение от 23.04.2019 г. издадени във връзка със Запис на заповед. С разпореждане от 07.05.2019 г. на ЧСИ Д.К. била присъединена като взискател по делото. По публичната продан на недвижим имот с идентификатор № 67338.418.412 били депозирани наддавателни предложения от Осман Хюсмен Калленджи за сумата от 88 501 лв., а така също от Ц.И. за сумата от 89 388 лв., от Д.К. за сумата 89 390 лв., от Т.К. за сумата от 89 389 лв. На 08.05.2019 г. бил съставен протокол за обявяване на постъпили наддавателни предложения. Последвало наддаване на купувачите и Д.К. била обявена за купувач за сумата от 142 402.88 лв., като предложила най-високо наддавателно предложение. По изпълнителното дело постъпило наддавателно предложение и по отношение на имот с идентификатор № 67338.533.56.1.2 от Ц.И. за сумата от 93 762 лв., от Г. К. за сумата от 93 764 лв., от Т.К. за сумата от 93 763 лв. и от Д.С.К.за сумата от 92 777.77 лв. На 08.05.2019 г. бил съставен протокол за постъпилите наддавателни предложения, последвали наддавания между предложителите и за купувач била обявена Д.П.К. за сумата от 140 128.40 лв. На 14.05.2019 г. била депозирана молба от адв. Т. – пълномощник на Д.К., в която същият посочил, че купувачът на двамата недвижими имота е взискател чието вземане надхвърля размера на задатъка, поради което не е внесла задатък за участие в проданта. Моли да се изготви така нареченото предварително разпределение по чл. 495 от ГПК, за да може след влизането му в сила, тя да плати дължимата сума и да бъдат изготвени постановления за възлагане на имотите. Междувременно по изпълнителното дело били установени задължения на длъжницата М.К. към НАП – Бургас.

На 10.06.2019 г. бил изготвен протокол за разпределение на парична сума от публична продан на имоти, при която взискателят е обявен за купувач. В него било посочено, че следва да се разпределят суми за разноски по принудителното изпълнение /чл. 136 ал.1 т. 1 от ЗЗД/ на взискателя „Райфайзенбанк  България“ ЕАД, както и на взискателите Д.К., Ц.И. и Т.К.. Определени били да се заплатят данъци за недвижимите имоти – данък недвижим имот и такса битови отпадъци /чл. 136 ал. 1 т. 2 от ЗЗД/, такси по т. 26, т. 5, т. 31 и т. 13 от ТТРЗЧСИ, както и да се изплатят вземания на ипотекарния кредитор „Райфайзенбанк България“ ЕАД.

Жалбоподателката М.К. била уведомена за датата на предявяване на изготвеното разпределение на 20.06.2019 г.

На 20.06.2019 г. /четвъртък/ бил съставен протокол за предявяване на разпределение на постъпила парична сума по изп. дело № 20178370401206. В протокола било отбелязано, че предявеното разпределение подлежи на обжалване в тридневен срок считано от 20.06.2019 г. Частната жалба била депозирана на 24.06.2019 г. /понеделник/. ЧСИ посочил, че жалбата е била подадена чрез куриер на 24.06.2019 г.

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Съдът намира депозираната частна жалба за допустима, тъй като същата е подадена в законния срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт, но разгледана по същество се явява неоснователна.

точки 3 и 4 – определяне на прости такси по ТТРЗЧСИ и определяне на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ, където не се сочи конкретно нарушение, а се твърди , че ЧСИ е извършил нарушение като не се е аргументирал добре. Никъде няма законово изискване при посочване на дължимите такси по ТТРЗЧСИ в разпределението, ЧСИ да посочва в акта си и изрично действията довели до натрупването и. Това може да се провери конкретно по делото и при установено нарушение да се обжалва конкретно. Същото се отнася и до таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ.

По отношение на претенциите за неправилно разпределени суми за разноски за присъединени трети лица, възражението е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 136 ал.1 т. 1 предл.2 от ЗЗД с предпочтително удовлетворение се ползват вземанията по обезпечаване и за принудително изпълнение. ВКС се е произнесъл по въпроса, кои точно разходи са свързани с обезпечението и с принудителното изпълнение в Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК. В т.6 от него ОСГТК е приело, че „в първия ред на специалните привилегии влизат изцяло необходимите разноски на първоначалния взискател по осъществяването на изпълнителния способ (такси за налагането на запор върху вещта или вземането, или за възбрана по изпълнителното дело, за извършването на опис и публична продан на вещта, разноските за възнаграждение на пазача, за пренасяне на вещта в магазин или изнасянето й пред дома на длъжника, разноските за събиране на възложеното за събиране вземане и др.). Ако по изпълнителното дело не е поискано извършването на други изпълнителни способи или ако се разпределят постъпленията от най-скъпата вещ или най-голямото вземане на длъжника, в този ред се включват и таксите по образуването на изпълнителното дело, както и възнаграждението на един адвокат“. В случая, в разпределението са включени такси по присъединяване на последващи взискатели, но това е станало поради разпределението на постъпилите суми от проданта на едни от най – скъпите вещи, които се реализират в това изпълнително производство.

Неоснователно е оплакването от неправилно присъединени такси за ДНИ и ТБО. Съществува трайна и константна практика, както на СлОС, така и на БАС ( Р 359/19.08.2019 г. БАС по ч.гр.д. 282/2019г., Р 578/19.08.2019 г. СлОС по в.гр.д. 403/2019г., Р 564/02.08.2019 г. на СлОС по в.гр.д. 393/2019 г.), че вземанията за ДНИ и ТБО са превилигеровани вземания и се събират с предпочитание по правилата на чл. 136 ал. 1 т.2 от ЗЗД. Таксата "битови отпадъци" за имота представлява общинско вземане, което е изрично регламентирано в чл. 162, ал. 2, т. 1 и т. З от ДОПК като публично, Местните такси са публични вземания и поради това, че приходите от тях постъпват в общинските бюджети на осн. чл. 9а, ал. З, ЗМДТ. Таксата за битови отпадъци възниква по повод собствеността върху недвижим имот находящ се на територията на определена община. За възникване на задължението е достатъчно съответната община да предоставя услугата на цялата си територия. Таксата битови отпадъци се начислява за плащане от лицата, които са данъчно задължени за заплащане на данъка върху недвижимата собственост съгласно чл. 64 ЗЦГДТ, а не от лицата, които се ползват от услугата, т. е. таксата не се дължи за ползването на услугата, а за предоставянето й. Юридическите белези на таксите и данъците са еднакви-и таксата е финансово плащане, доколкото чрез нея се постига известно преразпределение на доходите, включва се в приходната част на бюджета, а методът на правно им регулиране е властнически. Привилегиите по  чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД са регламентирани с влизане в сила на закона от 1951 г. и не са променени, независимо от настъпилите промени на публичните субекти с приемането на ЗМДТ от 1998 г. Несъмнено нормите, създаващи право на предпочтително удовлетворяване при принудителното изпълнение са императивни и не подлежат на разширително тълкуване, но това не изключва тяхното смислово тълкуване. Действителният смисъл може да бъде разкрит при съпоставката с други норми, създаващи привилегии на публичните субекти при събиране на вземанията им. В този смисъл е разпоредбата на чл. 722, ал. 1, т. 6 ТЗ, според която държавата и общините са поставени в един ред по отношение вземанията им за данъци и такси. Ето защо възражението е неоснователно.

Що се отнася до оплакванията по точки 3 и 4 на жалбата за неправилно определяне на простите такси по ТТРЗЧСИ и определяне на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ, следва да се отбележи, че жалбоподателят не се сочи конкретно нарушение, а се твърди , че ЧСИ е извършил нарушение като не се е аргументирал добре. Никъде няма законово изискване при посочване на дължимите такси по ТТРЗЧСИ в разпределението, ЧСИ да посочва в акта си и изрично действията довели до натрупването и. Това може да се провери конкретно по делото и при установено нарушение да се обжалва конкретно. Същото се отнася и до таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ.

Предвид изложеното съдът намира жалбата за неоснователна и като такава следва да я остави без уважение.

 

По тези съображения, съдът  

 

 

 

 

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

 

ОСТАВЯ без уважение жалбата на М.Й.К., ЕГН ********** *** длъжник по изпълнително дело № 20178370401206 против разпределение на постъпили суми  от 20.06.2019 г. на ЧСИ П.Г..

 

 

Решението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред БАС.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                   2.