Р Е Ш Е Н И Е

№ 183

Град Сливен, 24.10.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Окръжен съд Сливен, Гражданско отделение, Първи въззивен състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:

     ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                                                            ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                                            Мл.с. ЮЛИАНА ТОЛЕВА

 

при секретаря Соня Василева, като разгледа докладваното от мл. съдия Толева въззивно гражданско дело № 442 по описа на Окръжен съд Сливен за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

 

Образувано е по въззивна жалба на Е.Б.К., ЕГН: ********** срещу  Решение № 737 от 02.07.2019 г., постановено по гр.д. № 1604 по описа на Районен съд Сливен за 2019 г.

С процесното решение съдът е прекратил брака между П.И.П., ЕГН: ********** и Е.Б.К., след сключването на брака П., ЕГН: ********** на основание чл. 49, ал. 4 СК поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака, без произнасяне по въпроса за вината. Съдът е утвърдил постигнатото между страните споразумение, съгласно което родителските права върху малолетното дете А. П. П., ЕГН:********** се предоставят на майката Е.Б. П. и местоживеенето на детето ще да бъде на адрес: ******* при майката. Съдът е утвърдил режим на лични контакти на бащата с детето, детайлно описан в решението. Решението постановява, че след прекратяване на брака Е.Б. П. ще носи предбрачното име К.. Страните са се споразумели ползването на семейното жилище – апартамент, находящ се в град ******* да се предостави на П.И.П.. Страните нямат претенции за лична издръжка. С решението П.И.П. е осъден да заплаща месечна издръжка на малолетното дете А. П. чрез неговата майка и законен представител Е.К.  в размер на 250 лева, считано от датата на завеждане на исковата молба – 27.03.2019 г. до навършване на пълнолетие на детето или до настъпване на други предвидени в закона основания за прекратяване или изменение на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска, като е отхвърлил иска за разликата над уважената част до пълния предявен размер от 600 лева като неоснователен и недоказан. Страните са осъдени да заплатят държавна такса по сметка на Районен съд Сливен. Препис от решението е връчен на страните.

В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу описаното решение е постъпила въззивна жалба от Е.Б.К. чрез процесуален представител адвокат М.Т. ***. С жалбата се оспорва решението в частта, с която е отхвърлен иска за издръжка за сумата над 250 лева до пълния предявен размер от 600 лева. Въззивникът намира, че решението в тази му част е неправилно, а правните изводи на съда не кореспондират на събраните по делото доказателства. Твърди, че съдът не се е произнесъл и по искането за допускане на предварително изпълнение на решението в частта относно издръжката. Жалбоподателят оспорва преценката на съда за достоверността на показанията на свидетелите М. и К., като излага доводи в тази посока. Оспорва като неправилен и некореспондиращ на доказателствата по делото извода на съда за размера на месечния доход на жалбоподателката. Счита за необосновано заключението на съда за възможността на бащата да изплаща издръжка само до определения размер, като излага доводи, че при преценката си съдът не е съобразил задължителната съдебна практика относно критериите, които определят възможността за заплащане на издръжка, както и обстоятелството какъв процент от месечния доход на бащата представлява определения размер на издръжката. Навежда се оплакване, че при извода за размер на дохода на майката съдът е „определил“ същия като по този начин недопустимо е създал данни по делото. Въззивникът намира, че съдът не е изложил мотиви как е достигнал до извода, че нужният размер на месечната издръжка на детето е 450 лева. Сочи, че първоинстанционният съд е следвало да определи потребностите на детето с оглед правилното му отглеждане и възпитание, да вземе предвид доказания доход на всеки един от двамата родители и на тази основа да определи размера на месечната издръжка като по - голяма част от нея следва да се дължи от неотглеждащия родител. Моли въззивният съд да съобрази доводите, изложени в отговора на исковата молба, процесуалното поведение на ищеца, както и писмената защита, представена в първоинстанционното производство. Моли съда, след като разгледа спора по същество и отчете действителните нужди на детето и възможностите на родителите, да отмени първоинстанционното решение в обжалваната му част и да постанови ново, с което да уважи иска за издръжка в пълния предявен размер. Моли съда да постанови предварително изпълнение на решението си.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от П.И.П. чрез процесуален представител адвокат Л.А. ***. Въззиваемият твърди, че се обжалва решението и в осъдителната му част, като намира жалбата в тази ѝ част за недопустима, сочи, че същата е допустима и следва да се разгледа само в частта, с която се оспорва отхвърлителния диспозитив на решението. Намира оплакванията във въззивната жалба за неоснователни, като твърди, че те се опровергават от събраните по делото доказателства, а решението е постановено при спазване на материалния и процесуалния закон. Счита, че фактите, за които свидетелят К. – сестра на жалбоподателката, дава показания са правилно и законосъобразно обсъдени в първоинстнационното решение и имат отношение към установяване възможността на родителите да изплащат издръжка на децата. Оспорва твърдението на жалбоподателя за размера на месечния доход на бащата, като намира, че същият е посочен без да се приспаднат дължимите данъци и задължителни осигуровки и издръжката, която ищецът заплаща на другите си две деца. На следващо място въззиваемият навежда оплакване, че представеният по делото документ за дохода на майката е неотносимо доказателство, тъй като не съдържа информация от каква дейност са посочените доходи – като управител на дружество или от дейност по трудов договор с дружеството. Въззиваемият намира за неправилни и разсъжденията на въззивника за неспазване от първоинстанционния съд на установените от съдебната практика  критерии при определяне размера на издръжката като цитира релевантна съдебна практика. Моли съда да потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на сторените по делото разноски – 400 лева адвокатско възнаграждение.Представя договор за правна защита и съдействие.

В откритото съдебно заседание въззивникът чрез процесуалния си представител поддържа въззивната жалба. В хода на устните състезания моли въззивният съд да уважи жалбата и да присъди на малолетното дете издръжка в пълния претендиран размер. Претендира разноски и моли за предоставяне на срок за писмена защита.

В откритото съдебно заседание въззиваемият чрез процесуалния си представител поддържа отговора на въззивната жалба. В хода на устните състезания моли съда да отхвърли въззивната жалба като неоснователна и недоказана, като излага съображения в тази посока. Прави възражение за прекомерност на претендираното от процесуалния представител на въззивника адвокатско възнаграждение. Претендира разноски и моли за срок за представяне на писмена защита.

В предоставения срок за писмени защити страните са депозирали такива. Въззивникът развива подробни съображения в подкрепа на твърдението си, че е налице промяна във фактическата обстановка, тъй като малолетното дете е вече ученичка в първи клас, поради което е налице промяна в нейните нужди, свързани с учебните занятия и извънкласните занимания, които детето посещава. Прави анализ и на доказателствата относно имущественото състояние на двамата родители. В писмената защита въззиваемият прави анализ на представените и приети като писмени доказателства по делото служебни бележки за различни извънкласни занимания, които малолетното дете посещава, като акцентира, че от тях не се доказва изключителност, необходимост детето да посещава тези занимания, не се доказва и дали детето посещава заниманията системно.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 ГПК, ПРЕПРАЩА и своята към нея. Фактическата обстановка следва да се допълни с установените пред въззивната инстанция обстоятелства във връзка с новоприетите писмени доказателства, както следва:

От удостоверение с изх. № РД- 23-18/15.10.2019г., издадено от Начално училище „Васил Левски“ град Сливен, е видно, че детето А. П. е ученичка в същото училище в първи клас, в целодневна форма на обучение. От същия документ се установява, че обядът в училище се заплаща от родителите, ученическата униформа е задължителна и същата се заплаща от родителите, за обучението се използват допълнителни помагала, които се закупуват от родителите.

 

При така установената фактическа обстановка съдът приема следното от правната страна на спора във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:

 

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимиран правен субект срещу акт на съда, който подлежи на въззивна проверка, поради което същата е процесуално допустима. Жалбата е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 ГПК, поради което същата следва да се разгледа по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

При извършена служебна проверка по реда на чл. 269 ГПК настоящата инстанция констатира, че първоинстанционното решение е валидно, а в обжалваната си част и допустимо.

Проверката на законосъобразността и правилността на първоинстанционния съдебен акт, която настоящият състав следва да извърши съгласно чл. 269, изр. 2 ГПК се ограничава от наведените във въззиваната жалба оплаквания. Спорният въпрос по делото е относно размера на издръжката, която бащата - въззиваемият П.П. следва да заплаща на малолетното дете А. П..

Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 СК размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи. Нуждите на лицето са обусловени от обикновените условия на неговия бит, начин на живот, възраст, здравословно състояние, образование, културни потребности. Нуждите винаги са конкретни обстоятелства, които подлежат на главно и пълно доказване от ищеца. Възможността на лицето – ответник да дава издръжка се съобразява с размера на неговите доходи и имущества, от които може да извлича блага. Безспорно е, че задължението за издръжка представлява първостепенен ангажимент и на двамата родители за осигуряване на физическото, здравословното и психическо състояние на детето, на подходяща социална и културна среда, на образование и всестранно развитие. Трайната практика на Върховния касационен съд предвижда, че при определяне на издръжката на ненавършили пълнолетие деца, съдът изхожда от нуждите на децата и възможностите на родителите им съобразно конкретиката на случая, като следва да се отчитат и грижите на родителя, при когото се отглежда детето. Съгласно предвиденото в т. 2 от ППВС № 5 от 16.11.1970г. и ППВС № 5 от 31.11.1981г. родителите дължат издръжка на ненавършилите пълнолетие свои деца, респективно общата сума за издръжка се поделя между двамата родители. Съгласно т. 7 Постановление на Пленума на ВС № 5 от 16.11.1970г. двамата родители дължат издръжка на ненавършилите пълнолетие деца съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно като се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда детето.

Като взе предвид горните критерии, при преценката си какъв следва да бъде размерът на издръжката, заплащан от бащата съдът съобрази следните обстоятелства:

В конкретния случай родителските права върху детето се предоставят за упражняване от майката, която ще полага преимуществено грижи за него. Установи се, че за периода 04.2018г. – 09.2019г. майката получава брутно месечно възнаграждение в размер на минималната работна заплата –510,00 лева - до 31.12.2018г., 560,00 лева – от 01.01.2019г., като не се доказва дали същата работи по трудово правоотношение или по гражданско. Последното има значение за нетния размер на възнаграждението ѝ. Установи се, че същата е съдружник в дружество „А. голд“, в което и работи, както и че останалите двама съдружници са членове на семейството на въззивницата. С представените и приети в съдебното заседание пред настоящата инстанция  годишни данъчни декларации по чл. 92 ЗКПО за 2017г. и 2018г. на дружеството, в което е съдружник въззивницата, тя иска да докаже, че същото не е разпределяло печалба за тези две години и по този начин да обори твърдението на насрещната страна и извода на първоинстанционния съд, че последната има доходи от дивиденти. В тежест на страната, която твърди даден факт, от който черпи изгодни правни последици е да го докаже. Следователно в тежест на ответника, въззиваем, е било да проведе пълно и главно доказване на горното твърдение. Същото не е сторено. Още повече отрицателни факти, какъвто е неразпределянето на печалба, не подлежат на доказване. В тази връзка настоящата инстанция не споделя извода на първоинстанционния съд за размера на месечния доход на майката - около 1500 лева. Не се доказва по делото дружеството, в което същата е съдружник, да е разпределяло печалба през 2017г. и 2018г. Майката живее в собствено жилище и може да разчита на подкрепата на родителите си при грижите за малолетното дете.

Установи се, че въззиваемият получава средно нетно месечно трудово възнаграждение около 3300,00 лева, не се твърди и не се доказва той да има други допълнителни доходи с траен и постоянен характер. Действително размерът на трудовото възнаграждение, което получава П.П. е над средния за страната, но при определяне възможностите му да заплаща издръжка на малолетното дете А. П., съдът съобразява обстоятелството, че същият се грижи сам за малолетните си деца от предходен брак, тъй като тяхната майка е починала. Към настоящия момент децата са съответно на 15 и на 12 години, възрастта им  предполага грижите за тях да включват разходи за облекло, които с оглед обстоятелството, че в тази възраст децата израстват бързо, са почти перманентни, за учебни пособия, за извънкласни дейности, училищни екскурзии, подготовка за кандидат - гимназиални и кандидат- студентски изпити и други. В допълнение едно от децата посещава средно училище извън град Сливен, което генерира допълнителни разходи за бащата. Обстоятелството, че бащата подпомага бабата на другите си две деца е ирелевантно за извода на съда относно дължимия размер на издръжката, доколкото тя не е сред кръга лица съгласно чл. 141 СК, за които той има законово задължение да заплаща издръжка. Следва, обаче да се отбележи, че подкрепата, в това число и финансова, на бабата, която подпомага грижата за малолетните деца, загубили твърде рано своята майка, представлява изпълнение на морален, нравствен дълг. При преценка размера на дължимата издръжка съдът взема предвид обстоятелството, че бащата живее в апартамент в град Сливен под наем. Не се доказва, обаче, какъв е размерът на месечния наем, който той заплаща. При определяне размера на дължимата издръжка съдът ще цени и обстоятелството, което се установява от представената справка от Служба по вписванията в град Сливен – а именно, че през месец март 2019 г. П.П. е продал недвижим имот, като се отчита факта, че този приход е еднократен, а и по делото няма данни за конкретния размер на продажната цена.

По делото се доказа, а и не се спори, че от есента на 2019 година малолетното дете А. П. е ученичка в първи клас. Съдът споделя твърдението на въззивницата, че  подготовката на учебната година, особено на първокласник, неимоверно генерира извънредни разходи за родителите, но те са еднократни, а не системни и наличието им не е критерий за определяне на по - висок размер на дължимата от бащата издръжка. В конкретния случай част от извънредните разходи, свързани със започването на учебната година – закупуването на задължителна униформа и допълнителни учебни помагала и пособия са еднократен разход. Обядът в училище, безспорно е ежедневен разход в продължение на цялата учебна година, но пък не е нов, извънреден такъв, доколкото от представените в първоинстанционното производство доказателства е видно, че детето е посещавало детска градина, за която родителите са заплащали такса, която безспорно включва и храната. В допълнение следва да се отбележи, че по делото не са представени доказателства за стойността на обяда /ежедневна, месечна/, както и за заплащането му.

Съдът не приема, че по делото се доказват другите претендирани от въззивницата разходи във връзка с извънкласните занимания, които се твърди детето да посещава. Представените два броя служебни бележки, в които се удостоверява, че детето посещава уроци по плуване и уроци по български език, английски език и математика в сугестопедичен център, са частни свидетелстващи документи, които нямат обвързваща съда материална доказателствена сила. Същите не са издадени от законните представители на институциите, в които се сочи детето да посещава тези извънкласни занимания, удостовереното в тях не доказва, че тези извънкласни занимания се посещават от детето системно, през цялата учебна година. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че заниманията по плуване в петък от 18:00 часа до 19:00 часа съвпадат с уроците в сугестопедичен център „Синева“ в петък от 16:00 часа – 18:30 часа. Не е доказателство и за допълнителни, системни разходи за извънкласните занимания на детето представената фактура № 227 от 17.10.2019г., издадена от „Арви Тим“ ООД, ЕИК: 205345696 на въззивницата за сумата от 103,00 лева с основание такса за обучение по ментална аритметика. Фактурата не доказва, че детето посещава такива занимания въобще, а дори и да посещава, с фактурата не се установява колко често /не е посочено за кой период се дължи таксата/. Безспорно е, че родителите на дете ученик имат разходи за необходими помощни учебни и канцеларски материали /тетрадки, подвързии химикали, моливи, чертожни инструменти и други/, същите разходи, обаче, не са извънредни, а са типични, обичайни. В три от представените касови бонове – на стойност 14,17 лева, 10,67 лева и 55,62 лева е видно, че са закупени точно такива учебни пособия, но от другите три касови бона не се доказва, че разходите са направени във връзка с учебната дейност на детето, доколкото в тях общо е посочено канцеларски материали, а в другият е издаден от магазин за сервиз на компютри. Касовите бонове за ползвани туристически услуги не доказват, че тези разходи имат пряко отношение към детето. Представеният касов бон за дентални услуги също не налага извод за извънредни, трайни по - високи разходи на детето. Грижата за здравето на малолетното дете е от първостепенно значение, но доколкото по делото не се твърди последното да има системни дентални проблеми, то посещението при зъболекар е инцидентно /два или три пъти годишно/. На основание чл. 40, ал. 6, т. 1 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) малолетното дете попада в кръга лица, които се осигуряват за сметка на бюджета, а на основание чл. 37, ал. 4 вр. с ал. 1 ЗЗО същото е освободено от заплащане на потребителска такса при посещение на личен лекар и личен стоматолог. Детето има право на безплатни дентални услуги в рамките на определените от НЗОК лимити. Решението на родителя детето да ползва частни дентални услуги е лично и не следва да рефлектира върху преценката на съда какъв размер на издръжка да определи, доколкото съгласно трайната съдебна практика при определяне размера на издръжката се вземат предвид обикновените нужди на издържаното лице. По делото не се твърди и не се сочат доказателства, че здравословното състояние на детето изисква същото да посещава системно частен стоматолог, а наличието на еднократни и/или системни разходи за дентални услуги следва да се установи с релевантна медицинска документация – амбулаторни листове, вписване в личната здравна книжка на детето.

При определяне размера на издръжката на детето съдът държи сметка за обикновените условия на неговия живот, като взема предвид възрастта, образованието и всички обстоятелства от значение за случая, а нуждите винаги са конкретни. В този смисъл е и Решение № 9 от 29.05.2014г. на ВКС по гр.д. № 4657/2013г., IV г.о., ГК. Така, при преценка на нуждите на искащия издръжка, в случая седемгодишно малолетно дете, настоящият съдебен състав взема предвид неговите обективни нужди – храна, облекло, учебници и учебни пособия, книги, едно или две извънкласни занимания (предвид възрастта на детето) според личните му интереси, разходи за културни развлечения и отдих през ваканциите. При съобразяване на горните обстоятелства настоящата инстанция намира, че за издръжката на детето са необходими 450 лева месечно.

При определяне размера на издръжката, която неотглеждащият  родител следва да заплаща, съдът следва да съобрази приемливия минимум съобразно нуждите на детето. Разбира се, не съществува пречка при възможност и желание, родителят да предоставя сума, надхвърляща размера, определен от съда. В тази връзка настоящата инстанция намира за неоснователно възражението на въззивницата, че определеният от първоинстанционния съд размер на издръжката, която бащата следва да заплаща е под 10 % от неговите доходи. Размерът на издръжката не следва да се определя като пропорционална част от дохода на задълженото лице. Възможността на родителя да заплаща издръжка е само единият от решаващите критерии, другият са нуждите на лицето, което иска издръжка. При определяне размера на издръжката се цели постигане на баланс между тези два критерия.

Въз основа на всичко изложено, при съобразяване на законовите критерии и релевантната съдебна практика с конкретната фактическа обстановка, настоящата инстанция намира, че размерът на издръжката, който бащата следва да заплаща на малолетната А. А. П. е 300 лева на месец.

Тъй като правните изводи на въззивния съд частично съответстват на правните изводи на първоинстанционния, то и обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която предявеният иск за издръжка е отхвърлен над размера от 250 лева до сумата от 300 лева, а в останалата част решението следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

 

По разноските:

При този изход на делото с право на разноски разполагат и двете страни.

Въззивникът претендира разноски за настоящото производство в размер на 500 лева - адвокатско възнаграждение. Представя договор за правна защита и съдействие, от който е видно, че е договорено адвокатско възнаграждение в  претендирания размер, не са представени доказателства за заплащане на сумата, доколкото в договора не е вписано същата да е заплатена в брой или по банков път. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013 на ОСГТК на ВКС разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. Следователно въззивникът не доказва, че е сторил претендираните разноски, поради което искането му за присъждането им следва да бъде оставено без уважение. Предвид горния извод, съдът не дължи произнасяне по възражението на процесуалния представител на въззиваемия за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от въззивника.

Въззиваемият е претендирал присъждане на сумата от 400,00 лева адвокатско възнаграждение за въззивното производство. Той доказва сторените разноски, тъй като е представил договор за правна защита и съдействие, в който като адвокатско възнаграждение е вписана претендираната сума и изрично е записано, че същата е заплатена в брой, като в тази част договора има характера на разписка съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013 на ОСГТК на ВКС и представлява доказателство за заплащане на адвокатското възнаграждение. Предвид горното, съобразно отхвърлената част на въззивната жалба на основание чл. 273 във вр. с чл. 78, ал. 3 ГПК на въззиваемия следва да се присъди сумата от 342,86 лева за разноски във въззивното производство.

 

По правило, ГПК изисква държавната такса да се внесе авансово от лицето, сезирало съда и въздига това финансово условие в абсолютна процесуална предпоставка за разглеждане на искането за защита. Законът допуска и изключение от правилото – а именно освобождаване от такси и разноски на определен кръг лица или при наличието на определени материалноправни предпоставки, които следва да се докажат пред съда. Тъй като въззивницата е освободена от заплащане на държавна такса на основание чл. 83, ал.1, т. 2 ГПК, то предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК въззиваемият следва да бъде осъден да заплати по сметка на Окръжен съд Сливен държавна такса за въззивно обжалване в размер на 72 лева.

 

Ръководен от гореизложеното Окръжен съд Сливен

 

 

                                                Р     Е     Ш     И  :

 

ОТМЕНЯ Решение № 737 от 02.07.2019г., постановено по гр.д. № 1604 по описа на Районен съд Сливен за 2019 година в частта, с която искът за заплащане на издръжка от П.И.П., ЕГН: ********** на малолетното дете А. П. П., ЕГН: ********** чрез неговата майка и законен представител Е.Б.К., ЕГН: ********** е отхвърлен като неоснователен за сумата от 250 лева до 300 лева, като незаконосъобразно, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА П.И.П., ЕГН: **********, с адрес: *** на основание чл. 144 СК да заплаща месечна издръжка в размер на още 50 лева на малолетното дете А. П. П., ЕГН: ********** чрез неговата майка и законен представител Е.Б.К., ЕГН: **********, с адрес: ***, считано от датата на завеждане на исковата молба - 27.03.2019г. до навършване пълнолетие на детето или до настъпване на други предвидени в закона основания за прекратяване или изменение на издръжката, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва за всяка просрочена месечна вноска.

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 737 от 02.07.2019г., постановено по гр.д. № 1604 по описа на Районен съд Сливен за 2019 година в останалата му обжалвана част, като законосъобразно и правилно.

 

ОСЪЖДА Е.Б.К., ЕГН: **********, с адрес: *** на основание чл. 273 във вр. с чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на П.И.П., ЕГН: **********, с адрес: *** сумата от 342,86 лева за разноски във въззивното производство съобразно отхвърлената част от въззивната жалба.

 

ОСЪЖДА П.И.П., ЕГН: **********, с адрес: *** на основание чл. 273 във вр. с чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати по сметка на Окръжен съд Сливен сумата от 72 лева държавна такса върху присъдения размер на издръжката в настоящото производство.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                                            ЧЛЕНОВЕ: