Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 

 

гр. Сливен, 02.10.2019 г.

 

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  открито заседание на втори октомври през двехиляди и деветнадесета година в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                          МАРТИН САНДУЛОВ                                                                                                                                           

                                                              мл.с. ЮЛИАНА ТОЛЕВА

 при участието на прокурора ……...………….и при секретаря Мария Тодорова, като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въз.гр.  д.  N 443  по описа за 2019  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се развива по  чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против първоинстанционно решение № 780/10.07.2019г. по гр.д. № 5769/18г. на СлРС, с което е признато за установено между страните, че С.С.Д. дължи на  „Водоснабдяване и канализация- Сливен” ООД, гр. Сливен сумите, за които на дружеството е издадена в производството по ч.гр.д. № 4352/18г. на СлРС заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 410 от ГПК № 2422/23.08.18г., а именно – главница в размер на 298, 63 лв., представляваща неплатена питейна вода за периода 01.02.2016г. – 29.06.2018г., заедно с обезщетение за забава в размер на законовата лихва от 23.08.18г. до окончателното изплащане и мораторна лихва за забава в размер на 33, 45 лв. до 02.08.2018г.  и са присъдени на ищеца разноските по заповедното и исковото производство в размер на 760 лв.

Въззивникът – ответник в първоинстанционното производство, обжалва изцяло цитираното решение на СлРС, като твърди, че то е материално и процесуално незаконосъобразно, неправилно и необосновано, тъй като доказателственият материал бил едностранчиво интерпретиран. Заявява, че неоснователно решаващият съд е приел, че е доказан размерът и основанието на вземането. Твърди, че не било доказано, че именно ответникът притежава тази сграда, че той живее в имота, както и, че не е установен броят на жилищните сгради в имота, кои са носителите на правото на собственост за тях, а можело и друго лице да е собственик и титуляр на партидата за водопреносната услуга.

Счита, че поведението на ищеца е незаконосъобразно и не е всъответствие с ОУ и Наредба №4, както е приел съдът. Освен това е доказано, че ответникът има друг административен адрес, различен от този, за който се твърди, че е доставяна вода. Съдът неправилно е кредитирал и свидетелските показания на лице, в трудовоправни отношения с ищеца. И не е аргументирал цялостно своите изводи.

В обобщение моли въззивния съд да отмени атакуваното решение и вместо него постанови ново, с което исковете бъдат изцяло отхвърлени. Претендира разноски за тази инстанция.

Няма направени нови доказателствени искания за въззивната фаза на производството.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК насрещната по въззивната жалба страна е подала писмен отговор, с който оспорва изцяло въззивната жалба като неоснователна и иска потвърждаване на обжалваното решение като правилно. Развива подробни доводи, с които оборва всички релевирани оплаквания и излага съображения за процесоулната и материална законосъобразностна атакувания акт. Претендира разноски и за тази инстанция. Няма направени искания.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з. въззивникът, редовно призован, не се явява лично, за него се явява особен процесуален представител по реда на чл. 47 ал. 6 от ГПК и по реда на преупълномощаването, който, оспорвайки отговора, поддържа жалбата и моли тя да бъде уважена, като въззивният съд отмени обжалваното решение и постанови ново, с което отхвърли исковете.

В с.з., за въззиваемото дружество, редовно призовано, не се явява процесуален представител по закон, явява се процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който  поддържа отговора,  оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли за потвърждаване на атакуваното решение.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на  обжалването – и допустимо.

При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС  доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е правилна, споделя и правните изводи на РС, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Изложените от въззивника оплаквания са неоснователни.

Предявеният установителен иск има за предмет установяване на парично задължение на ответника към ищеца и неговите размер и основание следва да бъдат идентични с тези по заявлението за издаване на заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК, респективно – исковата претенция да е част от вземането, включена в неговия обем, при същите условия.

Ищецът претендира, че му се дължат: сумата 298, 63 лв. главница, представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода за периода 01.02.2016г. – 29.06.18г., заедно с обезщетение за забава в размер на законовата лихна от 23.08.18г. до окончателното изплащане, сумата 33, 45 лв. мораторна лихва към 02.08.18г. и разноските по заповедното производство в размер на 25 лв.

Настоящият състав намира, че ищецът е доказал релевантните положителни факти, от които извлича основателността на претенцията си и тежестта за което действие лежи върху него – че ответникът е потребител на ВиК услуги, че потребяваната от абоната вода е отчитана съобразно ОУ,  и че начислените суми са в съответствие с правилата на Наредба № 4/2004г., тоест - съществуването на задължението и неговия размер.

С исковата молба той е представил фактури по партидата на ответника като негов абонат за целия претендиран период, в които подробно е отразена разбираема информация относно абоната, адреса, периода, количеството, единичната цена и общата стойност, както и заверени копия от тетрадка-карнет за същия период, събрани са и гласни доказателствени средства относно водоснабдеността на имота, ритмичността и начина на отчитане.

Въззивният съд счита, че е извън всякакво съмнение, че през процесния период ответникът е бил абонат на ищцовото дружество, т.е . - потребител на ВиК услуги и между страните съществува облигационна връзка, правата и задълженията по която се уреждат от ОУ и Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, както и от общите правила относно договорите.

Неоснователни са ключовите възражения, релевирани с въззивната жалба, че не било доказано, че именно ответникът притежава тази сграда, че той живее в имота, както и, че не е установен броят на жилищните сгради в имота, кои са носителите на правото на собственост за тях, а можело и друго лице да е собственик и титуляр на партидата за водопреносната услуга.

Съгласно пар. 1 ал. 1 т. 2 б. „а“ от ЗРВКУ, респективно – чл. 3 ал. 1 от Наредба № 4/2004г., възпроизведени и в текста на чл. 2 ал. 1 т. 1 от ОУ на ВиК-Сливен, потребител на услугите е собственикът или лице с учредено право на строеж или ползване на имота, в който ищецът твърди, че е осъществявал услугите си.  Също така, според приложимата нормативна уредба – ЗРВКУ, Наредба №4 и съответните ОУ, качеството „потребител“ само по себе си не е достатъчно да съществува, за да бъде потребителят страна в договорната облигационна връзка. Потребителят се „легитимира“ чрез откриване на партида, на която той е титуляр. Редът за откриване на партида е описан в чл. 59 на ОУ, тоест това е начинът на идентифициране на потребителя и задълженията възникват за лицето, на чието име е открита партидата, като в случая е видно от представените доказателствени средства, че за този имот е открита партида точно на името на ответника и няма данни за нейната промяна или закриване.

Поради това всички облигационни задължения във връзка с предоставените от водопреносното дружество услуги, се пораждат за него. В този смисъл е безразлично дали ответникът е собственик и на имот на друг административен адрес, тъй като отношенията по повод евентуалното му водоснабдяване и пречистване на отпадни води не попада в обсега на настоящия спор. За последния е от значение единствено фактът, че титуляр на партидата за процесния имот е ответникът, а когато  правата на потребител се притежават от повече от едно лице, взаимоотношенията помежду им се уреждат между тях, но партиди се откриват на всекиго, съобразно конкретните обстоятелства – или по реда на чл. 59 ал. 3 и 4, или на чл. 62 ал. 2 от ОУ, каквато не е настоящата хипотеза.

Категорично е установено, че ищецът е изпълнявал основното си задължение – да доставя вода до процесния обект през исковия период, но ответникът не е изпълнил своевременно основното си насрещно задължение – да заплати стойността й.

Видно от представените от ищеца заверени копия от фактурите и  карнетите по партидата на ответника, обхващащи спорния период, начисляването на количествата и стойностите на доставената вода е било извършвано в съответствие с разпоредбите на чл. 39 ал. 5  от Наредба №4/04г., и съответстващата й разпоредба в ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребител от ВиК оператор, на „ВиК – Сливен“ ООД, като потреблението е отчетено при липса на поставени водомери.

Ищецът не разполага с друг вид доказателствени средства за същите обстоятелства, които да имат по-голяма доказателствена тежест. Представените от него писмени документи са годни и допустими такива, и макар да са съставени от дружеството, това е извършено по законоустановен ред, поради което те служат за доказване на твърдените от него факти. Ето защо съдът ги цени сами по себе си, като носители на информация относно правнозначимите факти.

Други правоизключващи, правопогасяващи или правопрепятстващи възражения ответната страна не е правила нито с отговора на исковата молба, нито във въззивната жалба, включително за извършвани плащания, поради което настоящият състав счита, че сумите за главница и обезщетение за забава в размер на законовата лихва се дължат в пълния заявен размер, съответстващ на този, за който е издадена заповедта за изпълнение.

Така установителните искове се явяват изцяло основателни и доказани по период и размер, както и по отношение на дължимостта на сумата, представляваща направени разноски по заповедното производство, поради което следва да бъдат изцяло уважени.

Като е достигнал до идентични правни изводи, решаващият съд е постановил правилно и законосъобразно решение, за което липсват отменителни основания. Въззивната жалба не следва да се уважава, а атакуваният акт следва да бъде потвърден, включително по отношение на присъдените разноски.

С оглед изхода на процеса отговорността за разноски и за тази инстанция следва да бъде възложена на въззивника и той следва да понесе своите, както са направени, и заплати тези на въззиваемата страна в размер на 150 лв., представляващи платен депозит за възнаграждение на особен представител по чл. 47 ал. 6 от ГПК.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

 

Р     Е     Ш     И  :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение № 780/10.07.2019г. по гр.д. № 5769/18г. на СлРС.

 

ОСЪЖДА С.С.Д. да заплати на   „Водоснабдяване и канализация- Сливен” ООД, гр. Сливен направените разноски по делото за въззивното производство в размер на 150 лв.

 

 

 

Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                            ЧЛЕНОВЕ: