Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 28.10.2019 г.

 

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети октомври, през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА М.

                                                        Мл.с.: СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА                                                                      

 

 

При секретаря Ивайла Куманова, като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 445 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

         Образувано е по въззивна жалба, подадена от адв. Д.  и адв.Й. в качеството им на процесуални представители на А.Г.Ф., ЕГН ********** *** против решение № 739/02.07.2019 г. по гр.д. № 7168/2018 г. на Сливенския районен съд, с което на основание чл. 108 от ЗС било признато по отношение на жалбоподателя, че Ц.К.С., ЕГН ********** *** е собственик на ½ ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор **** по кадастралната карта на гр. Сливен, представляваща апартамент с площ 64,89 кв.м., ведно с прилежащо избено помещение № 5 с площ от 6,7 кв.м.

С обжалваното решение жалбоподателят е бил осъден да предаде владението на ½ ид.ч. от описания по-горе недвижим имот. На основание чл. 537 ал.2 от ГПК констативният нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност № 20/05.12.2017 г. на нотариус Николина Стойчева е бил отменен. Жалбоподателят е бил осъден да заплати деловодни разноски в размер на 189.76 лв. Решението е обжалвано изцяло като неправилно и незаконосъобразно. Посочва се, че делбеното дело между, страните № 803/1998 г. по описа на РС – Сливен с влязло в сила решение № 385/06.01.2000 г. на Окръжен съд -  Сливен е останало без движение, тъй като ищцата - въззиваема в настоящото производство, не е предприела никакви действия по него. Тя била напуснала жилището преди 1998 г. и след това по никакъв повод не е полагала каквито и да било грижи за него. Това довело до редица неудобства за съседите. В същото време жалбоподателят бил посещавал имота, заплащал дължимите данъци и такси, както и необходимите ремонти във връзка с опазването му и в този смисъл били свидетелските показания на свидетелите Николай Колев и Мария Колева. Твърди се , че делбеният процес е приключил през 2000 г. с влязло в сила решение, след което започнала да тече придобивна давност, което дало възможност на въззивника да придобие имота по давност.  Посочва се , че въззивникът е бил в обективна невъзможност да демонстрира намерението си за своене на имота спрямо невладеещия  го собственик, тъй като въззиваемата преимуществено живее в Германия. Моли се обжалваното решение да бъде отменено и предявеният иск да бъде отхвърлен.

         В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от адв. М. – пълномощник на Ц.К.С., ЕГН ********** ***, с който жалбата е оспорена като неоснователна. Твърди се, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Първоинстанционният съд правилно бил отчел, всички събрани по делото доказателства. По делото са били събрани безпротиворечиви доказателства за това, че както ищцата, така и ответникът не са владели имота през периода от 2000-2017 г.когато ответникът е бил намерен от свид. Вълков по повод на счупен прозорец и едва след този момент въззивникът Ф. бил започнал да владее целия имот за себе си.  Посочва се, че въззиваемата никога не е прекъсвала връзката си с ответника, тъй като те двамата имат общи деца, чрез които контактуват. В нито един момент преди 2017 г. ответникът не е бил завладявал имота за себе си и не е демонстрирал намерение пред ищцата да го свои. Активността на въззивника по отношение на имота започва през 2017 г. когато той се снабдил с нотариален акт въз основа на обстоятелствена проверка. Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендират се деловодни разноски.

         Страните не са направили процесуални или доказателствени искания.

         В с.з.въззивникът редовно призован, се представлява от адв. Д. и адв. Й., които поддържат въззивната жалба и молят тя да бъде потвърдена. Претендират разноски.

         В с.з. въззиваемата редовно призована се явява лично и с адв.М., който оспорва въззивната жалба, поддържа отговора по нея и моли да се потвърди обжалваното решение. Не са направени претенции за разноски.

         Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивницата на 08.07.2019г. и в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 19.07.2019 г. е била депозирана въззивната жалба.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.

По делото е бил предявен иск с правно основание чл. 108 от ЗС. За да бъде уважен предявеният иск е необходимо кумулативно да са налице следните предпоставки: Ищецът да е собственик на спорната вещ. Спорната вещ да се владее от друго лице и владението или държането на вещта да са без основание.  В случая се претендира право на собственост по отношение на ½ ид.ч. от имот с идентификатор ****. За установяване правото на собственост на ищцата е представено решение № 385/ 06.01.200 г. по в.гр. д. № 803/1998 г. на Сливенския окръжен съд, с което  процесният имот – апартамент, е допуснат до делба при равни квоти от правото на собственост, по ½ ид.ч. Установено е безспорно, че ответникът- въззивник в настоящото производство, през 2017 г. се е снабдил с нотариален акт за собственост по давностно владение за ½ ид.ч. от процесния имот, която е била собственост на ищцата. По този начин е налице и второто изискване на чл. 108 от ЗС, а именно ответникът да е завладял имота предмет на иска. За да се установи основателността на исковата претенция по предявения иск по чл. 108 от ЗС, следва да се проучи и последното законово изискване, а именно да се прецени дали ответникът по иска владее процесния имот на основание годно да го направи собственик.  Ответникът е посочил,че в продължение на повече от 10 години е владял като  едноличен собственик процесния имот в цялост и по този начин го е придобил по давност.

Съдът намира аргументите на въззивника за неоснователни, поради следните съображения: На първо място следва да се посочи, че между страните е налице висящ неприключил съдебен спор по отношение на процесния имот. Касае се за дело за делба на имота. Делбата, като производство, се развива в две фази. Първата фаза, която към настоящия момент е приключила с решение № 385/06.01.2000 г. по в.гр.д. № 803/1998г. на Сливенския окръжен съд, е била за определяне на съсобственост на имота и на квотите от тяхното право на собственост. Втората фаза по делбеното дело е тази, в която се определя начинът , по който ще бъде прекратена съсобствеността. Това може да стане по искане на която и да е от страните съделители. Стартирането на втората фаза може да се инициира както от ищцата, така и от ответника, тъй като при делбата всяка от страните притежава двойно качество на ищец и ответник. Докато не приключи втората фаза производството по делото не е приключило и придобивна давност не тече. Това е така с оглед разпоредбите на чл. 115 ал.1 б.“ж“ от ЗЗД.

На следващо място следва да се посочи,че ответникът не е могъл да придобие недвижимия имот по давност и поради факта, че той не е установил по делото да е владял имота като едноличен собственик в продължение на 10 години. Данните по делото сочат, че нито един от двамата съсобственици не е упражнявал правото си на собственост по ефективен начин. Били са извършвани действия по управление на имота и от двамата със спорадичен характер.  Ответникът по иска не е установил,че е свел до знанието на ищцата намерението си да свои имота изцяло като свой, включително и нейната ½ ид.ч. в периода 10 години преди съставянето на констативния акт за собственост. Ищцата е имала адресна регистрация в България, двамата имат общи деца и съдът не може да приема, че в случая ответникът е бил поставен под обективната невъзможност да я уведоми и по този начин да афишира намерението си за своене на целия имот.

Предвид изложените мотиви съдът намира, че е установена и последната предпоставка за уважаване на иска по чл. 108 от ЗС, а именно по делото безспорно е установено, че към момента на предявяване на исковата молба ответникът по иска е владял частта от правото на собственост на ищцата по отношение на процесния имот без правно основание, поради което искът следва да бъде уважен.

Тъй като правните изводи съвпадат с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да се потвърди.

С оглед изхода на процеса деловодни разноски биха се следвали на въззиваемата. Претенция за разноски е направена с отговора на въззивната жалба, но доказателства за извършени такива в настоящата фаза на производството не са представени, поради което не следва да се присъждат.

 

По тези съображения, съдът  

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

         ПОТВЪРЖДАВА Решение № 739/02.07.2019 г. по гр.д. № 7168/2018г. на Сливенския районен съд  като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

        

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБългария.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                    2.