Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 204

 

гр.Сливен, 15.11.2019 г.

 

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на тринадесети ноември, през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

                                                        Мл.с.: СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА                                                                      

 

 

При секретаря Мария Тодорова, като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 448 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

         Образувано е по въззивна жалба, подадена от адв. К. в качеството му на особен процесуален представител на В.С.Т., ЕГН **********,*** против решение № 819/17.07.2019 г. по гр.д. № 5450/2018 г. на Сливенския районен съд, с което е признато за установено по отношение на жалбоподателя, че дължи предаването на МПС „SUZUKI SWIFT“ с ДКН  ***ВВ, собственост на „ Евролийз Ауто“ ЕАД. С обжалваното решение било признато за установено и че въззивницата дължи на въззиваемата страна „ Евролийз Ауто“ ЕАД със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „ Х.К.“, № 43, ет5 , сумата от 1022.63 лв.съставляваща изискуеми и неплатени задължения по спогодба от 30.06.2014 г. сключена по договора за финансов лизинг от 15.05.2008 г., ведно със законната лихва считано от 22.12.2017 г.до заплащане на задължението. Въззивницата е била осъдена да заплати и деловодни разноски в размер на 792.04 лв.

         Решението е обжалвано изцяло като се сочи , че то е недопустимо и незаконосъобразно. Между страните имало договорка, според която споровете между тях ще се решават от Арбитражния съд при БТПП, поради което предявяването на иска пред РС – Сливен било недопустимо. Във връзка с това се прави възражение за неподсъдност на делото. Освен това неправилно първоинстанционният съд бил постановил връщане на автомобила след като по експертизата се било установило, че незаплатените суми били за такси за застраховка „Каско“, „ Гражданска отговорност“ и данък МПС. Страната счита, че клаузата по договора според която жалбоподателката се е съгласила да върне автомобила при неплащане на каквато и да е сума по него е неравноправна поради нарушаване на добрите нрави.

Моли се производството по делото да бъде прекратено и същото да се изпрати за разглеждане от Арбитражния съд при БТПП. Алтернативно се иска обжалваното решение да се отмени като неправилно и незаконосъобразно. Страната не е направила нови процесуални или доказателствени искания. Не се претендират разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК  е депозиран отговор на въззивната жалба от адв. С. – пълномощник на „ Евролийз Ауто“ ЕАД, с който жалбата е оспорена като неоснователна. Посочва се, че тъй като делото е започнало със заповедно производство, то страната е била задължена да предяви иска си пред СлРС. Освен това спорът не можело да се реши от арбитражния съд, тъй като една от страните – въззивницата има качество на потребител по смисъла на § 13 т. 1 от ДР на ЗЗП. Съгласно Общите условия от договора за лизинг, както и според сключената спогодба между страните, ако лизингополучателят не плати всички дължими задължения той незабавно ще върне автомобила на лизингодателя. Моли се да се потвърди обжалваното решение . Не са направени доказателствени искания. Претендират се разноски.

         В с.з.въззивникът редовно призован, се представлява от особен процесуален представител адв. К., който поддържа въззивната жалба и моли тя да бъде потвърдена. Претендира разноски.

         В с.з. въззиваемата редовно призована не се представлява. В писмено становище процесуалният и представител адв.С., заявява че оспорва въззивната жалба, поддържа отговора по нея и моли да се потвърди обжалваното решение. Претендира разноски.

         Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивницата на 26.07.2019г. и в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 22.07.2019 г. е била депозирана въззивната жалба.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.

По отношение оплакването за недопустимост на обжалваното решение, съдът намира същото за неоснователно.налице е трайна съдебна практика на ВКС ( Р 508/06.06.1995г. гр.д. 817/95 IVг.о.), която приема, че

подведомествеността на спора обуславя правото на иск на ищеца спрямо съда, т.е. той следва да е оправомощен да реши спора. Затова и подведомствеността е от категорията на абсолютните процесуални предпоставки за спазването, на които съдът следи служебно и възражение за липсата й може да се прави във всяко положение на делото. Текстът в ГПК сочи на задължителната за съда или други учреждения подведомственост уредена обаче по законодателен път. Той не намира приложение при арбитражното споразумение, което без да погасява правото на иск пред държавния съд представлява отрицателна пречка за упражняването му. При постигнатата договорна подсъдност са приложими правилата за местна подсъдност. За спазването й и за наличието на процесуален договор за отнасяне делото пред арбитраж съдът не следи служебно. Възражението за арбитражно споразумение се взема от съда предвид само ако ответникът се позове на него, и то до края на първото по делото заседание. Пропускът на отвода погасява правото на ответника да се позове на него. Следва да се приеме, че след като ищецът е предявил иска пред държавния съд, то той се е отказал от постигнатата договореност. А след като ответникът не е упражнил правото си на възражение, следва да се приеме, че той се е съгласил с отказа на ищеца от уговорката за арбитражна клауза. Предвид изложеното, съдът приема че предявеният иск е подведомствен на съда и той дължи произнасяне по спора по същество.

         От друга страна съдът намира претенцията за неравноправна клауза в договора между страните, според която лизингополучателят следва да върне вещта при незаплащане, на каквато и да е част от договорените суми за неравноправна поради нарушаване на добрите нрави за неоснователна.

Лизинговият договор сключен между страните като всеки друг договор подлежи на тълкуване. Следва да се преценя дали дадена клауза е неравноправна към момента на сключването му , а не към един последващ момент. Съдът не установи наличието на каквато и да е неравноправна клауза по смисъла на чл. 143 от ЗЗП към момента на сключване на договора. Действително страните са се споразумели ако лизингополучателя не изпълни всички свои финансови ангажименти – включително не заплати основна такса, такса за застраховка или такса за данък, той незабавно да върне автомобила. Към момента на сключване на договора лизингополучателят е дължал цялата сума и е било възможно той да не заплати не само сумите за „ Каско“, „ Гражданска отговорност“ и такса МПС ( както е в случая), а и останалите суми по лизинговите вноски. Тогава отново би се породило задължението му да върне автомобила и договорената клауза между страните не би била неравноправна. Така , че не може да се приеме, че към датата на сключване на договора за лизинг една клауза от него не е неравноправна, а години по – късно, при заплащане на по – голямата част от сумите да се твърди, че клаузата вече е станала неравноправна. Следва само да се отбележи, че освен по основния договор за лизинг сключен през 2008 г., страните са сключили и допълнително споразумение през 2014 г., което отново съдържа аналогична клауза.

Като взе предвид заключението на изготвената по делото съдебно – икономическа експертиза, от която е видно, че ответницата не е изплатила изцяло задължението си и към 30.11.2017 г. то е в размер на 1022.63 лв. и като съобрази, че в настоящия случай собствеността върху автомобила не се е прехвърлила поради незаплащане на всички задължения, а срокът на договорът за лизинг е изтекъл, претенцията на ищеца за връщане на автомобила се явява основателна и следва да се уважи.

Тъй като правните изводи съвпадат с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да се потвърди.

С оглед изхода на процеса деловодни разноски се следват на въззиваемата страна. Такива са доказани в размер на 300.00 лева заплатено възнаграждение за особен процесуален представител.

По тези съображения, съдът  

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

 

         ПОТВЪРЖДАВА Решение № 819/17.07.2019 г. по гр.д. № 5450/2018г. на Сливенския районен съд  като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

 

         ОСЪЖДА В.С.Т., ЕГН **********,*** да заплати на „Евролийз Ауто“ ЕАД със седалище и адрес на управление гр. София, ул.„Х.К.“, № 43, ет5 деловодни разноски за въззивна инстанция в размер на 300.00 ( триста) лева заплатено възнаграждение за особен процесуален представител.

        

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                    2.