Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 

 

гр. Сливен, 09.10.2019 г.

 

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  открито заседание на девети октомври през двехиляди и деветнадесета година в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                          МАРТИН САНДУЛОВ                                                                                                                                            

                                                              мл.с. ЮЛИАНА ТОЛЕВА

 при участието на прокурора ……...………….и при секретаря Кина Иванова, като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въз.гр.  д.  N 466  по описа за 2019  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е първоинстанционно решение № 221/04.07.2019г. по гр.д. № 251/19г. на СлРС.

С него е прекратен гражданския брак, сключен с акт № 0210/25.10.1984г. между Ж.П.К.-Ж. и Ж.С.Ж. като дълбоко и непоправимо разстроен, без съдът да се произнася по въпроса за вината, постановено е съпругата да носи предбрачното си фамилно име К. и ответникът е осъден да заплати държавна такса в размер на 25 лв. по сметка на съда.

Това решение е обжалвано от ответника в първоинстанционното производство, който заявява в жалбата си, че не е доволен от постановения съдебен акт, твърди, че не е успял да участва в двете заседания поради тежкото си здравословно състояние, за което е представил медицински документи и е поискал отлагане на делото. Поради това не е успял и да зададе въпроси на свидетеля и е било нарушено правото му на защита. Също така въззивникът твърди, че съдът следвало да остави без движение исковата молба и да поиска ищцата да посочи предявява ли претенция за ползване на семейното жилище, тъй като тя реално го ползва, за което е следвало да предяви такава претенция и това нарушавало неговите права за ползването му. счита също, че решението е неправилно и в частта за разноските, като е осъден да заплати 25 лв. по сметка на РС, без да има искане на ищцата да бъде осъден да плаща разноски.

Поради изложеното въззивникът моли настоящата инстанция да постанови решение, с което отмени атакувания съдебен акт и върне делото за ново разглеждане на районния съд, както и обжалваното решение да бъде отменено в частта за разноските и ищцата бъде осъдена да ги заплати. Няма претенции за разноски за тази инстанция.

Във въззивната жалба няма  направени доказателствени или други процесуални искания за въззивната фаза на производството.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна  е подала писмен отговор. С него оспорва въззивната жалба и заявява, че всички изложени оплаквания са неоснователни, като се аргументира по всяко от тях. Заявява, че първоинстанционното решение е правилно, обосновано и законосъобразно, постановено при липса на процесуални нарушения и в съответствие с материалноправните норми. Моли същото да бъде потвърдено, а жалбата – оставена без уважение. Няма претенция за разноски за тази инстанция.

С отговора не са направени нови доказателствени или други процесуални искания.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з., въззивникът, редовно призован, се явява лично,  поддържа въззивната жалба и моли съда да я уважи.

В с.з. въззиваемата, редовно призована,  не се явява лично, за нея су явява процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който поддържа отговора на  въззивната жалба и моли съда да отхвърли последната и потвърди решението като правилно, законосъобразно и обосновано. Не претендира разноски.

Този съдебен състав намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 262 от ГПК, подадена в законовия срок от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт районен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед обхвата на  обжалването – и допустимо.

При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателствени средства, намира, че обжалваното решение е и правилно и следва да се потвърди.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са изцяло неоснователни.

На първо място настоящият въззивен състав не счита, че първостепенният съд е допуснал твърдените процесуални нарушения, свързани с ограничаване правото на участие и защита в процеса на ответника. Правилно съдът е преценил, че няма пречки за даване ход на делото, тъй като представените от ответника документи за първото о.с.з., касаещи заболяване, не отговарят на изискванията на чл. 18 ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза, а служебната бележка за приемане за лечение, представена за второто о.с.з., освен, че няма атрибути на документ, изходящ от съответното лечебно заведение, не съдържат данни за конкретни дати и период на лечение. Освен това във второто съдебно заседание не са събирани доказателствени средства и не са извършвани други процесуални действия, а самият ответник не е направил в допустимото от закона процесуално време някакви искания, които да бъдат разгледани от съда. Не е подал отговор, не е предявил от своя страна брачни искове и не е посочил доказателства.

Що се отнася до оплакването за нередовности на исковата молба – ищцата изрично е заявила в нея, че няма претенция за предоставяне ползването на семейното жилище, поради което съдът не се е произнасял по такава. Това представлява брачен иск, но дали такъв да бъде предявен или не, е в дискресията на всеки от съпрузите. Предявяването му, когато от брака няма ненавършили пълнолетие деца, не е задължително и съдът не е властен да указва на страната да съедини с иска за развод която и да е от останалите брачни претенции, не касаещи права на малолетни и непълнолетни деца.

Така въпросът за ползването на семейното жилище и свързаните с това правоотношения, доколкото, видно от представените писмени доказателства, то представлява СИО, може да бъде уреден между бившите съпрузи чрез различни способи извън рамките на настоящия процес.

Съдът не се е произнасял по въпроса за вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака, поради изричното искане на ищцата, само е констатирал наличието на такова, тъй като единствено това представлява основание за прекратяване на сключения брак.

Не е допуснал нарушения нито на процесуалния, нито на материалния закон като е събрал годни и относими гласни доказателствени средства и е извел правилното заключение за разрушаване на брачната връзка по траен и сериозен начин, неподлежащ на възстановяване.

С оглед това правилно е уважил иска за прекратяване на брака като дълбоко и непоправимо разстроен и като последица от това е уважил и искането на ищцата да носи само предбрачното си фамилно име, за което не е необходимо съгласието на ответника.

С оглед изхода на спора и в съответствие с чл. 6 т. 2 от Тарифа за държавните такси първоинстанционният съд е определил обща държавна такса в размер на 50 лв., от които първоначално ищцата е внесла 25 лв., а остатъкът от 25 лева е възложен на ответника и в тази връзка също няма допуснато нарушение на съдопроизводствените правила.

Предвид всичко казано дотук, този въззивенсъстав намира, че въззивната жалба е изцяло неоснователна и не следва да се уважава. Атакуваното решение е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде изцяло потвърдено.

Поради това отговорността за разноски и за тази инстанция следва да се възложи на въззивника, който следва да понесе своите както са направени, въззиваемата не е направила и претендирала разноски и такива не следва да й се присъждат.

Ръководен от гореизложеното съдът

                      

 

 

Р     Е     Ш     И  :

                                               

 

 

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение № 221/04.07.2019г. по гр.д. № 251/19г. на СлРС.

 

 

Решението не подлежи на касационно обжалване.

                                                

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

         ЧЛЕНОВЕ: