Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

172

 

гр.Сливен,04.10.2019 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на втори октомври, през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

                                                        Мл.с.: СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА                                                                      

                                    

При секретаря Пенка Спасова, като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 471 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

 

         Образувано е по въззивна жалба, подадена от адв. А. в качеството му на процесуален представител на М.И.Г., ЕГН ********** и С.Д.Г., ЕГН ********** чрез М.И.Г., ЕГН ********** , като майка и законен представител на малолетното дете против решение № 646/05.06.2019 г. по гр.д. № 53/2019 г. на Сливенския районен съд, с което е отхвърлена молбата на въззивницата  за защита от домашно насилие спрямо нея и детето с актове на домашно насилие извършени в периода от 29.12.2018 г. – 31.12.2018 г., както и на 01.01. , 02.01.,03.01, 04.01. и  07.01.2019 г. в гр. Сливен. С обжалваното решение жалбоподателката М.Г. е осъдена да заплати държавна такса в полза на Районен съд – Сливен в размер на 50 лв., както и деловодни разноски в размер на 800.лв. за заплатено адвокатско възнаграждение от въззиваемия Г.. Решението обжалвано изцяло като неправилно и незаконосъобразно. Посочва се, че решението е постановено при нарушение на процесуалния закон, тъй като съдът бил изложил лаконични, абстрактни и доктринални доводи за неоснователността на молбата, без да обсъди всички събрани по делото доказателства, както писмени така и устни. Съдът не бил безпристрастен и това личало от мотивите му. Неоснователно той бил игнорирал показанията на свидетелите Т., В.и Б.. Страната пространно  преразказва дадените показания от цитираните по-горе свидетели по делото. Изложени са съображения за неправилност на изводите на съда за обсъждане на събраните по делото писмени доказателства, в частност на извода на съда за домашно насилие, поради прекратяване на преписка № 84/2019 г. по описа на  Сливенска районна прокуратура. Страната намира, че свидетелите, посочени от ответника, са дали противоречиви показания. Неправилен изводът на съда, че влошеното емоционално състояние на детето се дължи на фактическата раздяла и конфликтите между съпрузите.Посочва се също така, че в първоинстанционното производство ответникът по делото по никакъв начин не е осъществил насрещно доказване по представената от молителката декларация по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН. Моли се обжалваното решение да бъде отменено и съдът да задължи въззиваемия Г. от извършване на домашно насилие спрямо С.Г., да се задължи да доближава пострадалата С.Г. на разстояние по-малко от 100 м. за срок от 18 месеца, да определи временно местоживеене на детето С. при майката М.Г. за срок от 18 месеца, да забрани на Д.Г., да приближава жилището на пострадалата С. на разстояние по-малко от 100 м. за срок от 18 месеца, както и детската градина,която тя посещава, местата й за социални контакти и отдих, маршрута за придвижване на разстояние по-малко от 100 м. за срок от 18 месеца. Иска се въззиваемият Г. да бъде задължен да посещава специализирани програми, както и да заплати глоба. Претендират се деловодни разноски.

         В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от адв. Ф. – пълномощник на Д.С.Г., ЕГН ********** ***, с който жалбата е оспорена като неоснователна. Твърди се, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Първоинстанционният съд правилно бил отчел, всички събрани по делото доказателства при анализа на които не се е установило осъществяването на акт на насилие на нито една от посочените от жалбоподателката дати., както по отношение на майката, така и по отношение на детето. Напротив от събраните доказателства и по-конкретно от извършената оценка на детето изготвена от ЦОП било установено, че детето С. е дете въвлечено в родителския конфликт, при което е налице нарушение на привързаността и емоционалната връзка с бащата и негов най-добър интерес е заздравяване на връзката между детето, бащата и роднините по бащина линия. Страната изразява мнение, че успешно е провела насрещното си доказване и безспорно разколебава доказателствената сила на подадената декларация по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН. Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендират се деловодни разноски.

В с.з. въззивницата редовно призована се явява лично и с адв.А., който поддържа въззивната жалба и моли тя да бъде уважена. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна.

В с.з. въззиваемият Г. редовно призован се явява лично и с адв.Ф., който оспорва въззивната жалба, моли да се потвърди обжалваното решение и претендира разноски.

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 26.08.2019г. и в рамките на законоустановения срок – на 12.09.2019 г. е била депозирана въззивната жалба.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е  редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

Съгласно чл.2 ал. 1 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. Ал.2 от чл. 2 от ЗЗДН предвижда, че за психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие.

В молбата за закрила от домашно насилие, в декларацията по чл. 9 ал. 13 от ЗЗДН, както и допълнителната молба до съда от 09.01.2019 г., се твърди че

·       на 29.12.2018 г. въззиваемият Г. осъществил домашно насилие спрямо въззивницата М.Г. и малолетното дете С., като без знанието на майката отвел детето в гр.Варна;

·       на 30. 12.2018 г. въззиваемият Г. осъществил домашно насилие спрямо въззивницата М.Г. и малолетното дете С., като заявил на майката, че детето ще остане за отглеждане при него.

·       на 31.12.2018 г. въззиваемият Г. осъществил домашно насилие спрямо въззивницата М.Г. и малолетното дете С., като отправил обиди по отношение на майката „Болен мозък, тъпачка и психо, дребна душица, мишка, използвачка, пачавра, въшла, луда, ходиш като Миндовата кучка, нагла, нахална, психарка, уличница“. На същата дата въззиваемият отправил заплаха по отношение на въззивницата, че „ще я смачка и унищожи“. Вербалното насилие било осъществено в присъствието на детето С., като по този начин то също било станало жертва на домашно насилие.

 

За установяване истинността на твърдените обстоятелства пред РС – Сливен са били разпитани редица свидетели – Б.а, Т., Б., Х., П.и Г.. Съдът намира, че следва да кредитира показанията на свид. Х., свид.П.и  свид.Г. /баща на въззиваемия/, тъй като те се подкрепят от останалите събрани по делото писмени доказателства и се намират във взаимно обосновано логическа връзка помежду си. Съдът не кредитира показанията на свидетелите Б.а /леля на въззивницата/, Т. /майка на въззивницата/ и Б. /първи братовчед на въззивницата/, които са близки роднини на въззивницата М.Г. и са явно тенденциозни и целящи да уличат в извършване на домашно насилие въззиваемия Г.. Съдът намира, че въззиваемият е провел успешно оспорване на декларираните обстоятелства за осъществено домашно насилие от М.Г., поради следните съображения:

По отношение твърденията за осъществено домашно насилие на 29.12.2018 г.съдът взе предвид следното: Твърди се, че въззиваемият е осъществил домашно насилие по отношение на майката М. и на детето С., като без разрешение и съгласие на майката, е взел детето със себе си в гр. Варна. Към този момент страните все още не са били в трайна фактическа раздяла, по отношение на детето не са били взети привременни мерки за това кой от двамата родители ще осъществява родителските прав, не  е било определено местоживеенето на детето при някой от двамата родители. Двамата родители са можели  по своя преценка да осъществяват родителските права спрямо детето в пълнота, включително всеки от тях разполагал с правото да вземе детето със себе си. От материалите по делото е видно, че майката без знанието и съгласието на бащата еднолично е отписала детето от детската градина, която то е посещавало в гр. Варна и го е записала в детска градина в гр. Сливен, в период от време, когато тя самата е продължавала да работи в гр. Варна. По този начин без да са били лишени или ограничени упражняването на родителските права по отношение на малолетната С., и двамата родители на практика не са упражнявали такива права през по-голямата част от времето.  Детето през седмицата е било отглеждано от баба си и дядо си в гр. Сливен.  Не може да се приеме, че е проява на акт на домашно насилие обстоятелството, че бащата е взел детето С. със себе си с намерение лично и непосредствено да полага грижи за него.Детето е било със своя баща. Не е било заплашено нито физическото му, нито психичното му , нито емоционалното му развитие. Съдът не може да приеме, че е осъществено домашно насилие и по отношение на майката, тъй като тя почти веднага е била уведомена, че детето е живо и здраво и е с баща си.

По отношение твърденията за осъществено домашно насилие на 30.12.2018 г.съдът взе предвид следното: Твърди се, че въззиваемият е осъществил домашно насилие по отношение на майката М. и на детето С., като не е уведомил майката, в кой момент ще върне детето при нея. От материалите по делото е ясно, че след взимане на детето от бащата, отношенията между съпрузите са се обтегнали допълнително и че и двамата са желаели да осъществяват фактически родителските права по отношение на детето С.. Към този момент все още не е имало съдебен акт, който да задължава бащата  да предаде детето на майката и да не упражнява той родителските права по отношение на него. На същата дата  се провел телефонен разговор, по време на който нито един от свидетелите не е посочвал бащата да е отправял обиди, заплахи спрямо детето или спрямо съпругата си. Свид. Т. изразява становище, че детето било „контролирано“, но не обосновава това свое мнение с никакви конкретни данни. В същото време свид.П., който е лице странично на двете семейства и е незаинтересован от изхода на спора, по стечение на обстоятелствата е станал свидетел на проведения разговор и посочва, че детето не е било ограничено от баща си да говори с майка си, било е радостно, не е плакало, никой не е заглушавал телефона.

По отношение твърденията за осъществено домашно насилие на 31.12.2018 г.съдът взе предвид следното: Твърди се, че въззиваемият е осъществил домашно насилие по отношение на майката М. и на детето С., като в присъствието на детето като отправил обиди по отношение на майката „Болен мозък, тъпачка и психо, дребна душица, мишка, използвачка, пачавра, въшла, луда, ходиш като Миндовата кучка, нагла, нахална, психарка, уличница“ и отправил заплаха , че „ще я смачка и унищожи“. Отново преки очевидци на разговора, който се провел между страните , са станали свидетелите Б.а, Т. и Б. – близки родственици на въззивницата, съответно леля, майка и първи братовчед, както и свидетелите Х. и Г.. Свид. Г. е баща на въззиваемия, но свид. Х. не е роднина на някой от съпрузите, а техен кум. Съдът намира, че поради това следва да се вземат предвид показанията на свид. Х. , като най-обективни , незаинтересовани и безпристрастни. Свид.Х. посочва, че по отношение на въззивницата М. не са били отправяни заплахи или обиди, че тя е била канена да дойде при семейството да празнува празниците и че детето С. е било весело, щастливо и спокойно.

Съдът като взе предвид посоченото по-горе, намира, че молбата за закрила от домашно насилие, както по отношение на М.Г., така и по отношение на С.Г. се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение. Има данни по делото, от които може да се установи, че детето С. трудно понася раздялата на родителите си, както и непрестанните скандали помежду им и това води до неблагоприятни последици в развитието му. Те обаче в никакъв случай не са свързани само и единствено с виновно поведение от страна на бащата. Напротив, налице са данни, от които е видно, че е налице синдром на родителско отчуждение по отношение на бащата, което в никакъв случай не е благоприятно за детето. Така или иначе всички тези съображения могат и следва да бъдат разгледани в производството по предоставяне на упражняването на родителските права на някой от родителите, но те не са предмет на настоящото съдебно производство. Това не е отказ от правораздаване, а произнасяне по конкретно наведени доводи за конкретно осъществено домашно насилие.

Тъй като изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния съд обжалваното решение следва да се потвърди.

Предвид изхода на процеса въззивницата следва да бъде осъдена да заплати деловодни разноски на въззиваемия. Воъзиваемият е претендирал разноски за въззивна инстанция в размер на 1300.00 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение. Предвид направеното възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от въззиваемия, съдът следва да разгледа претенцията му за разноски и в този аспект. В Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, чл. 7 ал.1 т. 4 – други неоценяеми искове се предвижда, че минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 300.00 лв. В случая от една страна следва да се отчете обстоятелството, че делото не представлява фактическа или правна сложност, а също така се е развило в едно заседание без да са събирани доказателства. От друга страна процесуалният представител на въззиваемия е изготвил отговор на въззивната жалба, взел е аргументирано становище по направените доказателствени искания от въззивника, лично е представлявал клиента си в с.з. пред ОС – Сливен, неговата кантора е в гр.Варна и е бил ангажиран с делото през по – голямата част от деня. Всичко това обуславя убеждението на съда, че справедливо възнаграждение за процесуално представителство би било в размер на 650.00 лв. Тази сума въззивницата следва да бъде осъдена да заплати на въззиваемия за извършените от него разходи за процесуално представителство във въззивната фаза на производството.

По тези съображения, съдът  

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 646/05.06.2019 г. по гр.д. № 53/2019 г. на Сливенския районен съд като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ОСЪЖДА М.И.Г., ЕГН ********** *** да заплати на Д.С.Г., ЕГН ********** *** деловодни разноски за въззивна инстанция в размер на  650.00 ( шестстотин и петдесет) лева.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                    2.