Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е    603

 

гр.Сливен, 26.09.2019г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

          Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:                 МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                              ЧЛЕНОВЕ:        СТЕФКА МИХАЙЛОВА

Мл.с. СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия Ст. Михайлова гражданско дело №483 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

            Производството се движи по реда на чл.435 и сл. от ГПК.

            Образувано по жалба на взискателя Община Сливен чрез пълномощник мл. експерт О. срещу постановление от 19.08.2019г. по изп.д.№680/2019г. по описа на СИС при СлРС, с което е прекратено изпълнителното производство по делото по отношение на А.Й.К. и същата е заличена като страна – длъжник в изпълнителното производство.

            В жалбата се твърди, че обжалваното постановление е незаконосъобразно. Посочено е че изпълнителното производство е образувано въз основа на представен в оригинал изпълнителен титул – АУЗ от 11.07.2017г., който е влязъл в законна сила на 09.12.2014г. след връчване по реда на ДОПК и съгласно разпоредбата на чл.165 от ДОПК представлява изпълнително основание. Длъжникът не е обжалвал издадения АУЗ. Посочва, че впоследствие, при ежегодното изпращане на писма за дължимите данъци, длъжникът не е възразил, че не се приема за данъчно задължено лице за данъка върху имуществото, оставено по наследство от наследодателя. Към момента длъжникът К. не е подала коригираща декларация на база отказа от наследство и не е поискала възобновяване на производството по издаване на ИАА. Счита, че не съдебният изпълнител, а съдът е органът, който може да прецени дали изпълнителният титул на взискателя е годно изпълнително основание, дали е законосъобразно издаден срещу длъжника. Не са налице основанията за прекратяване на производството по чл.433 от ГПК. АУЗ не е отменен от съд, нито е представен съдебен акт за признаване за установено, че длъжникът не дължи сумите по акта. Съдебният изпълнител е извършил преценка, на която няма право. Посочва, че не са налице изключенията, визирани в чл.429 от ГПК, водещи до приемство в титула. Цитираният от ДСИ текст на чл.429, ал.2 от ГПК е неприложим в случая, тъй като изпълнителния титул е издаден на името на наследника А.К., а не на наследодателя Й.К.Й. С оглед изложеното, жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното постановление за прекратяване на изпълнителното производство като незаконосъобразно и да върне делото за продължаване на изпълнителните действия по него. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.  

            В законоустановения срок не е постъпило писмено възражение по жалбата от насрещната страна – длъжника А.К..

            ДСИ при СИС при СлРС е представил обяснения, в които посочва, че е прекратил производството по делото на основание чл.429, ал.2, изр. първо, предл. второ от ГПК, във връзка с постъпилата от длъжника молба и приложеното удостоверение за отказ от наследство.  

От събраните по делото доказателствата, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

            Изпълнителното производство по изп. дело №680/2019г. по описа на СИС при СлРС е образувано по молба на взискателя Община Сливен против длъжника А.Й.К. за събиране на вземания за данък върху превозно средство, данък върху недвижими имоти и такса битови отпадъци за движимо и недвижимо имущество, придобито по наследство от Й.К.Й – починал, за 1/5 ид.ч. от правото на собственост върху лек автомобил и 1/10 ид.ч. от недвижим имот в гр.Сливен, по АУЗ №№РА001270/11.07.2014г. Към молбата е представен оригинал на АУЗ, на който е отбелязано, че същият е връчен по реда на чл.32 от ДОПК на 25.11.2014г., както и актуална справка за задължението по акта за претендирания период 01.01.2009г. 0 31.12.2013г.

            Въз основа на искане на взискателя, направено с молбата за образуване на изпълнителното производство е извършено проучване на имущественото състояние на длъжника.

            На длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, връчена лично на длъжника А.К. на 22.08.2019г.

            На 14.08.2019г. по изп. дело е постъпила молба от длъжника А.К., с която е представено удостоверение за отказ от наследство от 08.08.2019г., съгласно което А.Й.К. се отказва от наследството на Й.К.Й, който отказ е вписан в специалния регистър на СлРС под №125 с определение №2707/08.08.2019г.

            Въз основа на молбата на длъжника и представеното удостоверение за отказ от наследство, ДСИ е приел, че е налице основание за  прекратяване на изпълнителното производство по отношение на наследника, представил надлежен отказ от наследство и заличаването му като страна, съгласно разпоредбата на чл.4291 ал.2, изр. първо, предл. второ от ГПК и с постановление от 19.08.2019г. е прекратил производството по изп. дело №680/2019г. по отношение на А.Й.К. и е заличил А.Й.К. като страна – длъжник в изпълнителното производство.

Постановлението е връчено на взискателя Община Сливен на 29.08.2019г.

Жалбата против него е подадена на 03.09.2019г.

             От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалба е процесуално допустима като подадена в законоустановения едноседмичен срок, от процесуално легитимирано лице – взискател и срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител, съгласно разпоредбата на чл.435, ал.1, т.3 от ГПК.

            Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Мотивът и основанието на ДСИ за прекратяване на производството по изпълнителното дело е липса на пасивна процесуална легитимация в изпълнителното производство, като се е позовал на разпоредбата на чл.429, ал.2, изр. първо от ГПК. Този извод на ДСИ е неправилен и незаконосъобразен.

Активната и пасивната легитимация в изпълнителния процес се определят от изпълнителния титул.

В случая, изпълнителното производство е образувано въз основа на несъдебно, пряко изпълнително основание – акт за установяване на публично задължение на Община Сливен, който е изпълнително основание по чл.165 от ДОПК и подлежи на пряко изпълнение /предприема се директно въз основа на него/ от съдебните изпълнители по реда на ГПК, съгласно разпоредбата на чл.4, ал.2 от ЗМДТ. Процесният АУЗ от 11.07.2014г., въз основа на който е образувано изпълнителното дело е влязъл в сила. Именно той сочи взискателя и длъжника. Тъй като акта е издаден против длъжника А.Й.К., то тя е длъжник по изпълнителното дело в лично качество. Не са налице случаите, при които са законово уредени изключения от правилото, че длъжникът е лицето посочен в изп. титул – тези по чл.429, ал.2 и ал.3 от ГПК, т.е не е налице приемство в изпълнителния титул. Именно защото изпълнителния титул е издаден срещу А.Й.К., а не срещу наследодателят й Й.К.Й, то не е налице сочената от съдебния изпълнител хипотеза на чл.429, ал.2, изр. първо /предложение първо, а не второ, както неправилно е посочил съдебният изпълнител/ от ГПК. В случая не е налице издаден титул срещу наследодателя и конституиране в изпълнителното производство на неговите наследници след смъртта му. Тази хипотеза е възможна, само ако АУЗ е бил издаден срещу Йордан Киров и то преди да е настъпила смъртта му и да се изпълнява след това спрямо наследниците му. Както бе отбелязано, обаче, самият АУЗ е издаден срещу А.Й.К. за данъчни задължения върху нейната наследствена част от движимото и недвижимо имущество, оставено в наследството на Йордан Киров, т.е. за нейни задължения, установени с влязъл в сила ИАА в проведено административно производство. Следователно сочената от съдебния изпълнител хипотеза категорично не е налице.

За съдебния изпълнител процесуалната легитимация произтича от изпълнителния титул – в случая АУЗ и той следва да изпълнява задълженията си по него – да предприеме съответните изпълнителни действия спрямо лицето, сочено в него като длъжник в полза на сочения в титула взискател. Както бе посочено не са налице изключенията по чл.429 от ГПК, водещи до приемство в титула. В случая съдебният изпълнител е направил материално правна преценка относно отказа от наследство и последиците му, която е извън неговите правомощия и компетентност.

Не е налице никое от основанията за прекратяване на изпълнителното производство по чл.433, ал.1 от ГПК и най-вече евентуално това по т.4 и т.7 на посочената разпоредба. АУЗ не е отменен с надлежен акт на компетентен орган, нито е налице постановен влязъл в сила съдебен акт, с който се установява със СПН недължимост на сумите по изпълнявания АУЗ на база направения отказ от наследство. Следва да се посочи, че в едно такова производство по общия исков ред могат да се наведат и възражения за недействителност на отказа от наследство, поради което именно преценката за неговите материалноправни последици не следва да се извършва от съдебния изпълнител, извън хипотезата на чл.429, ал.2, изр. първо от ГПК, която обаче не е налице в случая.

Следва да се посочи и неправилното процедиране на съдебния изпълнител като прекратява по отношение на К. и я заличава като страна по изп. дело – при това положение спрямо кой продължава изпълнителното производство?!

            С оглед изложеното, съдът намира атакуваното постановление за прекратяване на изпълнителното производство по отношение на А.К. за незаконосъобразно и като такова следва да го отмени. ДСИ следва да продължи изпълнителните действия по делото. Длъжникът има друг ред да защита на своите права.

            Жалбоподателят е претендирал присъждане на разноски в настоящото производство за юрисконсултско възнаграждение и с оглед основателността на жалбата и на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК следва да се присъди такова в размер на 50лв., определен по реда на ЗПП.

По тези съображения, съдът  

 

Р    Е    Ш    И:

 

            ОТМЕНЯ Постановление от 19.08.2019г. по изп.д.№680/2019г. по описа на СИС при СлРС, с което е прекратено изпълнителното производство по делото по отношение на длъжника А.Й.К. и същата е заличена като страна – длъжник в производството, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

УКАЗВА на съдебния изпълнител продължаване на изпълнителните действия по изп.д.№680/2019г. по описа на СИС при СлРС.

 

ОСЪЖДА А.Й.К. с ЕГН ********** ***0 да заплати на ОБЩИНА СЛИВЕН сумата от 50лв., представляваща направени в производството разноски.

 

 

Решението e окончателно.

 

                             

                      

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     

 

 

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                              2.