Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 11.10.2019 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на девети октомври, през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА                                                           Мл.с.: СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА

 

                                    

При секретаря Радост Гърдева, като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 485 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

 

         Образувано е по въззивна жалба, подадена от адв.Т.,  в качеството и на процесуален представител на А.Г.Н., ЕГН ********** *** против решение № 869/24.07.2019 г. по гр.д. № 3834/2019 г. на Сливенския районен съд, с което е било признато за установено, че на 09.06.2019 год. жалбоподателят е извършил акт на физическо насилие спрямо А.Б.И., ЕГН ********** ***.С обжалваното решение спрямо жалбоподателя са били взети мерки за защита срещу домашно насилие чрез издаване на ограничителна заповед, с която то е бил задължен да се въздържа от физическо и психическо домашно насилие спрямо А.Б.И., както и децата Г.А. Н., ЕГН ********** и Г.А. Н.,ЕГН **********. На него му е било забранено да доближава на разстояние 30 метра А.И. и Г. Н. , както и жилището което те обитават за срок от 18 месеца. Била му наложена глоба в размер на 300.00 лв. и е бил осъден да заплати държавна такса в размер на 80.00 лв. Решението е обжалвано по отношение времето, за което са наложени мерките на защита, като се посочва, че жалбоподателят е признал извършеното от него деяние, във връзка с което е бил осъден и търпи наказанието си. Посочено е, че единственият случай на извършен акт на домашно насилие, във връзка с който е постановено решението е инцидент и че така определеният период от 18 месеца е твърде дълъг, несправедлив и че целите на ограничителните мерки биха се постигнали и с по-малък период от време. Моли се да се намали срока на наложените ограничителни мерки от 18 на 3 месеца.

         В законния срок не е депозиран отговор на въззивната жалба.   Страните не са направили процесуални или доказателствени искания.

         В с.з. въззивникът редовно призован не се явява и не се представлява.

В с.з. въззиваемата страна редовно призована  не се явява и не се представлява.

Страните не са направили нови доказателствени или процесуални искания.

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 26.07.2019г. и в рамките на законоустановения срок – на 30.07.2019 г. е била депозирана въззивната жалба.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства. Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е  редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

Съгласно чл.2 ал. 1 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за т. насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.

Делото е образувано във връзка с осъществен акт за домашно насилие на 09.06.2019 год. Фактът на извършването на насилието не се спори от страните. Жалбоподателят е осъществил физическо насилие върху ищцата, като е нанесъл открита рана по окосмената част на главата и – скалпирал я. Раната на ищцата е била обработена в болнично заведение, като била проведена хирургична обработка и скалпът и е бил реимплантиран. Конците са били снети на 10-11 ден, а терапията е продължила и по-късно. Макар делото да е образувано във връзка с този еднократен акт на насилие, по делото са събрани множество доказателства, от които е видно, че физически и психически тормоз от въззивника спрямо въззиваемата се е осъществявал непрекъснато в продължение на много години. По делото са изслушани двете деца на страните – Г. Н. и Г. Н., които са посочили, че  баща им често е нанасял побой на майка им, а и те самите са били жертва на т. отношение. Доколко е изкривена психиката на децата – жертва на насилие можем да съдим от обстоятелството, че едното от децата Г., който пред социалните работници е посочил, че баща им бие майката, но не много често, а само един, два пъти месечно. 

Съдът намира, че от така събраните доказателства може да се направи извод за системност на насилствените действия, които се извършват от жалбоподателя, като не се установиха обективни причини, които по някакъв начин да обуславят изблиците му. В конкретния случай е била засегната главата на въззиваемата по един особено травмиращ начин и освен физическа болка тя несъмнено е понесла и тежък психологически шок. Деянието е било извършено безпричинно. Деецът не е бил провокиран по никакъв начин. Не е било във възможностите на жертвата да му осигури работа така, както той желае. Всичко това говори за голямата обществена опасност на жалбоподателя. Наблюдава се многогодишна тенденция в неговите действия и съдът не намира, че поведението му ще се коригира ако ограничителните мерки са за срок от три месеца. По този начин жертвите на домашно насилие няма да бъдат защитени адекватно.

Тъй като изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния съд обжалваното решение следва да се потвърди.

Въззивникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса по сметка на СлОС в размер на 40.00 лева.

 

По тези съображения, съдът  

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 869/24.07.2019 г. по гр.д. № 3834/2019г. на Сливенския районен съд като правилно и законосъобразно.

 

ОСЪЖДА А.Г.Н., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Сливенски окръжен съд държавна такса в размер на 40.00 /четиридесет/лева.

 

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                    2.