Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №173

 

гр. Сливен, 03.10.2019г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на втори октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:      

        

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                   МАРИЯ БЛЕЦОВА

ЧЛЕНОВЕ:          СТЕФКА МИХАЙЛОВА

Мл.с. СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА

 

при секретаря Пенка Спасова, като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз. гр. д. №489 по описа за 2019год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

            Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против Решение №710/21.06.2019г. по гр.д.№3026/2019г. на Сливенски районен съд, с което са настанени малолетните деца В.П.П., роден на ***г. и П.П.П., родена на ***г. от майка - М.И.А. и баща - П.В.П. в “Център за настаняване от семеен тип за деца“ в гр.Сливен, кв.“Дружба“ №65 за срок от една година, считано от 21.06.2019г.

Въззивната жалба е подадена от заинтересованите лица П.В.П. и М.И.А. – родители на настанените деца, чрез пълномощник адв. Г.Д. и с нея се обжалва постановеното първоинстанционно решение изцяло. 

В жалбата си въззивниците П.В.П. и М.И.А. чрез адв. Д. заявяват, че намират обжалваното решение за незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби, както и необосновано. Като процесуално нарушение е посочено неизслушването на децата в съдебно заседание. Посочват, че районният съд не изложил мотиви защо налага най-тежката мярка и максимален период за настаняване на децата. Съдът не обсъдил събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, като е игнорирал мнението на майката, несъобразил желанието й да се грижи за децата. Недопустимо било при живи родители, които обичат и искат да се грижат за децата си, те да бъдат настанявани в специализирана институция. По правило семейството осигурява най-добрата среда за отглеждане и възпитание на детето, затова външната интервенция, осъществявана от органите за закрила, следва да е насочена към оказване на подкрепа на семействата и приобщаването им към общността, а не за извеждане на детето от семейната среда. С оглед изложеното, жалбоподателите молят съда да отмени обжалваното решение.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е подаден отговор на въззивната жалба от насрещната страна ДСП - Сливен.

В същия срок няма подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з. заинтересованите лица – въззивници М.А. и П.П. – родители на децата В.и Павлинка, се явяват лично и с пълномощник адв.Д., която посочва, че поддържа подадената жалба и моли за уважаването й. Счита, че не е налице нито една от хипотезите на пар.1, т.11 от ЗЗДт посочващи кога е налице „дете в риск“. Това са възможностите на родителите, такива те ги предоставят на децата, за които безспорно се грижат. В чл.23 от ЗЗДт има мерки, които могат да се приложат в семейна среда.

В с.з., въззиваемата страна Дирекция „Социално подпомагане“ - Сливен, редовно призована, се представлява от процесуален представител по пълномощие юриск. Т., който оспорва въззивната жалба. Намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно и моли съда да го потвърди. Посочва, че децата са в риск, те не умеят да четат и пишат, да се интегрират. Към момента, благодарение грижите в центъра, децата отбелязват напредък.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед обхвата на обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и правилно.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея. ДОПЪЛВА я с установеното от събраните пред въззивната инстанция доказателствени средства, както следва:

От показанията на изслушания пред въззивния съд свидетел – М.Я., се установи, че П. и М. са отишли в с.Глушник около Великден, за да купят къща от нейния брат. Със себе си водели най-малкото дете, а В.и П.ги оставили в село Жельо войвода само за 1-2 дни. П. успял да купи къща за 500лв. и стоял за да й направи ремонт, след което отишъл да търси децата. П. работи, където му се обадят, не е мързелив, грижи се за семейството. М. се грижи за децата, пере, готви. Двамата си гледат добре децата.

Въззивната инстанция изслуша двамата родители П.П. и М.А.. Изразяват желание децата да се върнат при тях. Посочват, че ще се грижат за тях, няма да ги пускат никъде, за да не правят бели, ще ги водят на училище, както и досега са ходили всеки ден.

П.П. посочва, че е купил къща в село Глушник и ще отидат да живеят там. Заявява, че в с.Жельо войвода няма да се върнат, тъй като там имали много душмани. В с.Глушник има роднини. Децата щели да ходят на училище в с.Блатец, където има училище. Посочва, че работи на често, работа има и изкарва пари. Дава пари на В.да си купува каквото иска. Оставили децата само този път, за да отидат в с.Глушник да купят къща и да я постегнат. Заявява, че казал на В.къде отиват и му дал 20 лв. да си купят храна. Друг път не се е случвало да оставят децата сами за няколко дни.

Съдът изслуша в съдебно заседание навършилото 10-годишна възраст дете В.П. в присъствието на социален работник педагог. При изслушването констатира, че детето не знае на колко е години. Детето заяви, че не може да чете, но може да си напише името. Ходил на училище в с.Жельо войвода всеки ден. Мъчно му е за родителите и хората на село, за приятелите. Сега ходи на училище в ХІ-то СОУ, в пети клас. Учителите се държали добре с него, госпожите в Дома – също. Иска да се върне вкъщи, на село.

Социалният работник Т.К., присъстваща на изслушването на детето Велчо, посочва, че детето наистина тъжи за родителите си, свикнал е на село. По информация на екипа от ЦНСТ се чувства спокойно, има приятели, няма проблеми с децата в Центъра и в училище. Имало напредък с децата, вследствие работата с тях. При П.се установила лека умствена изостаналост и тя била много изоставаща, почти не можела да говори. Сега напредъка бил осезаем, но нещата се случвали трудно и бавно, с много повтаряне. На П.имало предоставена допълнителна услуга. Децата били напълно неглижирани от страна на родителите, които даже не осъзнавали, че това е грешка от тяхна страна. Екипът от ЦНСТ оказва помощ и след училище във връзка с обучението на децата.

Въз основа на установеното от фактическа страна, въззивният състав споделя напълно крайните правни изводи на районния съд, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Районният съд е бил сезиран с молба, с правно основание чл.28 от Закона за закрила на детето, за предприемане на мерки за защита на две деца в риск чрез предоставяне на социална услуга от резидентен тип – „Настаняване в Център за настаняване от семеен тип за деца“ Молбата е допустима, а разгледана по същество – основателна.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Въззивният съд намира, че и към момента, както и към момента на първоначалното вземане на мярката за закрила по административен ред, все още и двете малолетни деца В.и П.са деца в риск по смисъла на ЗЗДт - пар.1, т.11, б.“а“, предл.последно и б.“в“ от ЗЗДт. и не са налице условия за отглеждането им в биологичното им семейство на този етап.

Видно от събраните по делото доказателства, на този етап, родителите не са в състояние да осигурят и предоставят подходяща и адекватно задоволяваща потребностите на двете деца здравословна, безопасна и сигурна семейна среда за отглеждането и възпитанието им.

Установи се, че бащата П.П.  работи на частно, когато и където има обща работа. Безспорно заработва средства, с които се задоволяват основните нужди на голямото семейство /общо шест деца - четири техни и две на П.П. от друга жена/, в добавка към получаването социални помощи.

Жилищното пространство е недостатъчно за членовете на семейството, като жилищно-битовата хигиена е силно занижена /арг. социалния доклад/. Следва да се отбележи, че родителите са закупили къща в с.Глушник, в която заявяват, че ще се преместят, като са категорични, че няма да се върнат в с.Жельо войвода, където е бил досегашния дом, познат на децата. Новите жилищни условия не са известни, те се проучени от ДСП и не се установиха и пред съда. Поради това не може да се прецени дали условията в новото населено място ще са подходящи за отглеждането на децата. Самият баща заявява,че в с.Глушник училище няма и ще се наложи двете деца да ходят на училище в с.Блатец. Към този момент няма данни да са предприети действия за записването им в това училище.  

Съдът приема, че случаят, за който е бил подаден сигнала за изоставени деца е инцидентен. Не е установено по делото друг път децата да са изоставяни сами. Напротив, родителите са се грижили за тях, според възможностите и разбиранията си. Сигнали за тези деца не са подавани преди този случай и с тях не е работено от страна на ОЗД при ДСП – Сливен.

От друга страна обаче, на този етап съдът намира, че родителите не разполагат с необходимия родителски капацитет за отглеждане и възпитание на децата, с оглед техните потребности. Двамата родители не могат да осъзнаят в достатъчна степен родителските си задължения и отговорности. Неглижират тези си задължения. Родителите не са осигурили достатъчно стабилна и подкрепяща семейна среда, за да могат двете деца да изградят и поддържат отношения на привързаност. Категорично родителите не са осигурявали редовно присъствие на децата в училище, не са се интересували от напредъка им в учебния процес и подготовката на уроците, не са стимулирали интелектуалното им развитие. Установено е че  и двете деца имат ограничен речников запас и са неграмотни, независимо, че В.е в пети клас, а П.в трети клас. Децата нямат ориентация за време и пространство, не познават буквите и цифрите, не могат да четат и пишат. Децата са социално, културно и педагогически занемарени в резултат именно на безхаберното родителско отношение в тази насока и неосъзнаването на важността за децата на образованието и социалната им интеграция. Установено е при П.и лек умствена изостаналост, което налага допълнителна работа с детето, полагане на много повече целенасочени усилия за справянето с учебния процес. Подобни усилия след настаняването им в ЦНСТ се полагат, като на нея е предоставена и допълнителна услуга.

По този начин действително двете деца са „деца в риск“ и се нуждаят от закрила. Налице хипотезата на чл. 25, ал.1, т.2 от ЗЗДт., като на този етап няма възможности за закрила в семейството.

Не е установена възможност за настаняване на децата в семейство на роднини и близки. На територията на Община Сливен липсва свободно професионално приемно семейство, което да отговаря на профила на двете деца. Поради това не може да се спази поредността  по чл. 26 ал. 1 от ЗЗДт  при вземане на мярката за закрила.

От друга страна, домът, в който се иска настаняване на децата е от резидентен тип, осигуряващ среда близка до семейната. Осигурен е индивидуален подход на работа спрямо децата. Настаняването им в центъра от семеен тип гарантира в достатъчна степен сигурността им, осигурява им възможност да продължат образованието и социалната си интеграция, осигурява им индивидуална грижа и внимание, съобразно тяхното индивидуално развитие и потенциал. Развиват се образователните им навици и умения, като се обръща сериозно внимание в тази насока, т.е. полагат се грижи, каквито на този етап родителите не могат адекватно да осигурят. Както бе посочено, се полагат допълнителни грижи спрямо детето П.и на този етап, макар и трудно, е налице напредък. Поради това съдът намира, че следва да продължат на този етап усилията на екипа в ЦНСТ, насочени към развиване на интелектуалните и образователни потребности на децата и тяхната социална интеграция, тъй като това е в интерес на децата. Дори и настанени в центъра, връзката с родителите следва да се запази и категорично да се поддържа, което е в интерес и на двете страни.,

По отношение на срока за настаняване на децата, съдът споделя извода на първоинстанционния съд, че 1-годишният срок е подходящ с оглед потребностите на децата и даване на възможност на родителите да предприемат адекватни мерки за развиване на родителския си капацитет и потенциал, за да могат за в бъдеще да осигурят адекватни на потребностите на децата грижи за отглеждането и възпитанието им, както и такива за да могат да гарантират в достатъчна степен тяхната сигурност. В тази насока следва ДСП да им предостави подходяща помощ чрез съответните си възможности и програми. Естествено след този срок спрямо двете деца ще следва да продължи грижата и работата с тях чрез осигуряване на възможните  подходящи  мерки за подкрепа в семейна среда. Работата с двете деца не следва да се изоставя след изтичане на срока за настаняване и връщането на децата в семейството, което безспорно е желателно, с оглед най-добрия им интерес.

Тъй като крайните правни изводи на въззивния съд съвпадат с тези на първоинстанционния съд, то постановеното от СлРС решение следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

                                                Р     Е     Ш     И  :

                             

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно Решение №710/21.06.2019г., постановено по гр.д.№3026/2019г. на Сливенски районен съд, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

 

                                     

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                

 

 

                                                            ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                              

                                                                                  2.