Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 197

гр.Сливен, 01.11.2019 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на тридесети октомври, през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА М.                                                             Мл.с.: СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА

 

                                    

При секретаря Пенка Спасова, като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 490 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

 

         Образувано е по въззивна жалба, подадена от адв. Й. в качеството и на процесуален представител на Д.К.М., ЕГН ********** *** против решение № 731/28.06.2019 г. по гр.д. № 7156/2018 г. на Сливенския районен съд в частта, с която е било отказано да се допусне до съдебна делба между жалбоподателката и Г.Д.М., ЕГН ********** *** недвижим имот, представляващ втори етаж от жилищна сграда с идентификатор № 67338.545.181.1, находящ се в *******, с площ 92 кв.м., както и ½ ид.част от избени помещения. Решението е обжалвано като неправилно и  незаконосъобразно. Посочено е, че първоинстанционният съд е констатирал, че в случая се касае за прикрит договор за дарение и че в конкретния случай незаконно наследниците не са получили нито имотно, нито парично равнение на дяловете си, които са отстъпили на Г.М. безвъзмездно. Поради което приел, че договорът е нищожен на основание чл. 26 ал.2 от ЗЗД, поради неспазена форма. Страната посочва, че не споделя изводите на съда. Твърди, че е спазена изискващата се законова форма по чл. 35 ал.1 от ЗС за прекратяване на съсобственост, а именно писмена форма с нотариална заверка на подписите на съделителите. Посочва се, че облекчената форма за делба се прилага по отношение на всеки договор  за доброволна делба. В конкретния случай между наследниците и съсобственици на процесния недвижим имот – М. А. М., И.Д. П. и Г.Д.М. е било постигнато споразумение за прекратяване на съсобствеността, като съделителят М. се бил задължил да поеме гледането и издръжката на съделителката и негова майка М. М., като й осигури спокоен и нормален живот. Жалбоподателят посочва, че противоречивата съдебна практика е била уеднаквена с ТР № 3/19.12.2013 г. по ТД № 3/13 г. на ОСГК на ВКС, където в т.2 било прието, че договор, с който е  постигнато съгласие между съсобствениците за подялба на съсобствено имущество чрез поставяне в дял на недвижим имот на единия от тях, срещу което е поето задължение за издръжка и гледане на друг съделител, представлява договор за делба и не е нищожен, ако е сключен в предвидената в чл. 35 ал.1 от ЗС форма – писмена форма с нотариално заверени подписи. С оглед на това страната твърди, че договорът за доброволна делба от 1994 г. не е нищожен и тъй като въззиваемият М. е сключил същия по време на брака, то процесния недвижим имот се явява придобит в режим на СИО, поради което след прекратяване на брака, същият следва да бъде допуснат до делба при равни квоти между страните. В подкрепа на твърдяното било изложено от сина на страните в съдебно заседание, а именно, че процесният имот е бил считан от семейството за тяхна собственост и всяко лято са били извършвани ремонти, като за майката на ответника се грижило цялото семейство, а не само той. Моли се в обжалваната част решението да бъде отменено и съдът да допусне процесния недвижим имот до съдебна делба при равни квоти от правото на собственост ½ ид.част за всеки. Алтернативно се моли при преценка, че 1/6 ид.ч. от наследствения имот въззивникът М. е получил по наследство от баща си, то за останалите 5/6 ид.ч. да бъде допусната делба при равни квоти между бившите съпрузи.

         В законния срок не е депозиран отговор на въззивната жалба.

         Страните не са направили процесуални или доказателствени искания.

         В с.з. въззивникът редовно призован не се явява. Представлява се от адв. Й., която поддържа въззивната жалба и моли тя да бъде уважена . Претендира разноски.

В с.з. въззиваемата страна редовно призована се явява лично и оспорва въззивната жалба като неоснователна. Процесуалният и представител адв.К. в писмено становище до съда заявява, че оспорва въззивната жалба, моли да се потвърди обжалваното решение и претендира разноски.

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 24.07.2019г. и в рамките на законоустановения срок – на 02.08.2019 г. е била депозирана въззивната жалба.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства. Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е  редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява основателна.

По отношение на процесния недвижим имот представляващ втори етаж от жилищна сграда с идентификатор № 67338.545.181.1 безспорно е установено по делото, че е представлявал наследствен имот на въззиваемия. 1/6 идеална част от него е придобит от Г.М. след смъртта на баща му – Д.М. по наследство. Останалите 5/6ид.ч. са придобити по силата на Договор за доброволна делба сключен между него и останалите двама наследници – майка му М.М. и сестра му И.П.. Договорът за делба е сключен по време на брака между страните съделители. Той е сключен в писмена форма, с нотариална заверка на подписите. С него М. е поел задължение да издържа М.М. като и осигури спокоен живот до края на живота и. Доказано е по делото, че и двамата съделители са полагали лични усилия и са давали средства за изпълнението на този ангажимент.

За да отхвърли иска за делба по отношение на този имот, първоинстанционният съд е приел, че договорът за делба е нищожен поради липсата на форма – бил е сключен в писмена форма с нотариална заверка на подписите, а не във формата на нотариален акт. Настоящият съдебен състав не споделя извода на първоинстанционния съд за нищожност на делбата поради липса на форма. Действително в годините е имало противоречива съдебна практика на различните състави на ВКС, която обаче е преодоляна с Тълкувателно решение № 3/19.12.2013 г. по т.д. № 3/13 г. на ОСГК на ВКС, където в т.2 било прието, че договор, с който е  постигнато съгласие между съсобствениците за подялба на съсобствено имущество чрез поставяне в дял на недвижим имот на единия от тях, срещу което е поето задължение за издръжка и гледане на друг съделител, представлява договор за делба и не е нищожен, ако е сключен в предвидената в чл. 35 ал.1 от ЗС форма – писмена форма с нотариално заверени подписи. С оглед на тази практика, съдът намира, че след като договорът за делба не е нищожен поради липсата на форма и с него по време на брака въззиваемият е придобил 5/6 ид.ч. от правото на собственост на процесния имот , то същият се явява за тези 5/6 ид.ч. придобит в режим на СИО. Останалата 1/6 ид.ч. е придобита лично от Г.М. като наследник на Д.М.. Тъй като 5/6 ид.ч. от имота са били придобити в режим на СИО, по отношение на тях следва да се допусне делба. Като се вземе предвид, че М. е собственик но ½ ид.ч. от имота по наследство, то в негов дял следва да се поставят 7/12 ид.ч. от правото на собственост. Делът на въззивницата М. е 5/12 ид.ч. от правото на собственост.

Тъй като изводите на настоящата инстанция не съвпадат с тези на първоинстанционния съд обжалваното решение следва да се измени.

Предвид разпоредбата на чл.355 от ГПК в настоящата фаза на производството разноски не следва да се присъждат.

По тези съображения, съдът  

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

ОТМЕНЯ решение № 731/28.06.2019 г. по гр.д. № 7156/2018 г. на Сливенския районен съд в частта, с която е било отказано да се допусне до съдебна делба между жалбоподателката и Г.Д.М., ЕГН ********** *** недвижим имот, представляващ втори етаж от жилищна сграда с идентификатор № 67338.545.181.1, находящ се в *******, с площ 92 кв.м., както и ½ ид.част от избени помещения , КАТО НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

Вместо това постанови:

ДОПУСКА СЪДЕБНА ДЕЛБА между Д.К.М., ЕГН ********** *** и Г.Д.М., ЕГН ********** *** по отношение на недвижим имот, представляващ втори етаж от жилищна сграда с идентификатор № 67338.545.181.1, находящ се в ******, със застроена площ 92 кв.м., който е част от двуетажна многофамилна жилищна сграда, заедно с ½ ид.част от северните избени помещения, обособени като самостоятелен жилищен обект , като описаните сгради са част от поземлен имот с идентификатор № 67338.545.181, съгласно Договор за доброволна делба на сънаследствен съсобствен недвижим имот № 67, том I, вх. № 610/25.02.1994 г. на нотариус Е.Ш., находящ се в *******, с данъчна оценка в размер на 31 411.00 лв.

 

Делбата се допуска при квоти 7/12 ид.ч. от правото на собственост за Г.Д.М., ЕГН ********** *** и 5/12 ид.ч. от правото на собственост за Д.К.М., ЕГН ********** ***.

 

 

 

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБългария.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                    2.