Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 10.12.2019 г.

 

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми ноември, през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНА БАКАЛОВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                        Мл.с.: СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА    

                                                                                                      

 

 

При секретаря Соня Василева, като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 509 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 113/07.10.2019 г. по гр.д. 1068/2019 г. на ВКС е отменено решение № 202/19.12.2018 г. по възз. гр.д. 543/2018 г. на СлОС и делото е върнато за разглеждане по същество на спора от друг състав. Във връзка с това е образувано настоящето въззивно дело № 509/2019 г. по описа на Сл ОС.

Била е депозирана въззивна жалба от адв. П., пълномощник на М.П.Г., ЕГН **********,***, против решение № 1214/22.10.2018 г. по гр.д. № 56/2018 г. на Сливенския районен съд, в частта с която е бил отхвърлен предявеният от въззивницата против ГД„Изпълнение на наказанията“ гр. София установителен иск за признаване на установено между страните, че въззивницата има право на 95 дни допълнителен платен годишен отпуск за положен от нея извънреден труд над 50 часа за всяко тримесечие в периода 01.01.2003 г. – 30.06.2014 г. В тази чест решението е обжалвано като неправилно и незаконосъобразно. Моли се да се отмени обжалваният съдебен акт и да се уважи предявения иск. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от ст.юрисконсулт С., която заявява, че жалбата е неоснователна. Моли се да се потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

По делото няма направени доказателствени или процесуални искания.

В с.з. въззивницата Г. редовно призована не се явява лично. Представлява се от адв. П. който поддържа въззивната жалба и моли тя да бъде уважена. Претендира разноски в пълен размер, тъй като делото било с фактическа и правна сложност.

В с.з. въззиваемата страна се представлява от ст.юрисконсулт С., която моли да се потвърди обжалваното решение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззивната страна. Претендира разноски.

Пред настоящата инстанция се събраха допълнителни доказателства. Беше изслушана съдебно – икономическа експертиза от ВЛ К.К.. В заключението си ВЛ е посочило два варианта на некомпенсиран труд – първият е отразен в таблица на стр. 3 и той е съобразен със свидетелските показания дадени пред първоинстанционния съд в посока на удължено работно време – 15 минути преди началото на смяната и 15 минути след приключване на смяната за да се извърши инструктаж и да се предаде работата. Втория вариант даден от ВЛ касае чистата хипотеза – тогава, когато продължителността на работното време е била чисто 8,12,24часа . Допълнителното заключение на ВЛ е съобразено с изискването на съда – трудът положен през нощните смени да не се приравнява на дневен труд. Така се установява, че при първи вариант за 2003г. няма положен извънреден труд, за 2004 г. има положен за четвъртото тримесечие – 12ч.30м., които не се компенсират с допълнителен ден отпуск, за 2005 г.246ч.15м., които могат да се компенсират с 6 дни отпуск, за 2006 г. – 290 ч. които могат да се компенсират с 12 дни отпуск, за2007 г. – 273 ч. които могат да се компенсират с 12 дни отпуск, 2008 г. – 116 ч. които могат да се компенсират с 10 дни отпуск, 2009 г. – 201 ч. които могат да се компенсират с 6 дни отпуск, 2010 г. – 308 ч. които могат да се компенсират с 12 дни отпуск, 2011 г. – 298 ч. които могат да се компенсират с 12 дни отпуск, 2012 г. – 55 ч. които могат да се компенсират с 0 дни отпуск, 2013г. – 127 ч. които могат да се компенсират с 3дни отпуск. По този начин общо дните, които се дължат като отпуск са 73 дни.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява частично основателна.

Съдът кредитира представената съдебно – икономическа експертиза, тъй като намира, че същата е изготвена от компетентно лице, което не е заинтересувано от изхода на спора. Заключението следва да се приеме с уговорката, че не може остатъчните часове от едно тримесечие / година да се прибавят към друг период. По този начин дните отпуск, на които има право ищцата са 73 дни, а не както е посочило ВЛ 75 дни. Съдът намира, че следва да се приеме първият вариант от заключението, който е съобразен с конкретната фактическа обстановка установена от РС чрез разпит на свидетел – очевидец. Съща тока съдът счита, че часовете труд положени през тъмната част от денонощието не следва да се преизчисляват с коефицент 1.143 и по този начин да се приравнят към часовете работно време през деня. В случая се касае за правоотношения, които имат специална правна уредба и за които по аналогия не следва да се прилага нито Кодексът на труда, нито ЗДСл, тъй като правото на отпуск по КТ и ЗДСл може да се упражни едностранно, а при служителите на ГДИН това е невъзможно. В този смисъл ВКС има вече установена практика / Р № 55/07.04.2015 г. по гр.д. 5169/2014 г.IIIг.о.; Р № 197/07.10.2019 г. по гр.д. 786/2019 г. ВКС IVг.о./.

Предвид на специалната нормативна уредба на трудовите правоотношения на служителите на ГДИН/МВР ( които са военизирани), не могат по аналогия да се прилагат и разпоредбите касаещи давността, при която могат да се търсят дължимите им отпуски. С оглед на това не следва да се приеме възражението на въззиваемата страна, че правото на допълнителен годишен отпуск на въззивницата в размер до 12 дни при установено превишаване на работното време с над 50 часа за всяко тримесечие е погасено по давност.

От заключението на вещото лице се установи, че правото на допълнителен платен годишен отпуск е общо 73 дни, от които 6 дни за 2005 г., 12 дни за 2006г., 12 дни за 2007 г., 10 дни за 2008 г., 6 дни за 2009г., 12 дни за 2010 и 2011 г. и 3 дни за 2013 г. В този смисъл следва да бъде изменено и първоинстанционното решение. Предявеният установителен иск следва да бъде уважен до 73 дни и отхвърлен за остатъка от 22 дни до претендираните от ищеца 95 дни.

С оглед изхода на делото следва да се присъдят и деловодните разноски. От въззивника такива са били искани за първа инстанция, за въззивна и за касационна. Пред първоинстанционния съд са били претендирани 800.00 лв. – адвокатско възнаграждение. При първоначалното разглеждане на делото пред въззивния съд са били претендирани 800.00 лв. – адвокатско възнаграждение. Пред ВКС са били претендирани 1200.00 лв. – адвокатско възнаграждение. При настоящото разглеждане на спора са били претендирани 1000.00 лв. – адвокатско възнаграждение. Направено е възражение за прекомерност на търсеното адвокатско възнаграждение. Съдът намира възражението прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение за основателно.

Предявеният иск се уважава частично. Така претендираното адвокатско възнаграждение ( преди да се редуцира) би се уважило за сумите – 616.00 лв. за РС, 616.00 лв. – ОС ( първо разглеждане на делото), 924.00 лв. – ВКС и 770.00 лв – ОС ( второ разглеждане).

Разпоредбата на чл. 78 ал. 5 от ГПК предвижда възможност съдът да присъди по – нисък размер от търсените разноски ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото и ако другата страна е поискала това. В случая ответника по иска / въззивам в производството е поискал намаляване на претендираното адвокатско възнаграждение. Съдът счита, че делото не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност, но страната е била надлежно защитавана чрез своевременни и активни действия от страна на процесуалния и представител ( включително и с явяване в с.з.), поради което следва да се присъди адвокатско възнаграждение близо до минималния размер. В Наредба № 1 / 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, чл. 7 ал.1 т. 4 ( не се касае за спор по КТ) предвижда, че за други неоценяеми искове минималното адвокатско възнаграждение е 300.00 лв. В случая , съдът намира, че следва да се присъди адвокатско възнаграждение за първа инстанция в размер на 400.00 лв., за първоначално разглеждане във въззивна инстанция – 400.00 лв., за касация 600.00 лв.(чл.9 ал.2 от Наредба № 1 / 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения) и за настоящото разглеждане на делото 400.00 лв.

Обжалваното решение следва да бъде отменено и в частта на присъдените в полза на ответника разноски за първа инстанция като незаконосъобразно с оглед изхода на процеса.

 

По тези съображения, съдът  

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

 

ОТМЕНЯ решение № 202/19.12.2018 г. по възз. гр.д. 543/2018 г. на Сливенския районен съд, в частта с която е отхвърлен предявеният от М.П.Г., ЕГН **********,*** против ГД„Изпълнение на наказанията“ гр. София, бул. „ Генерал Столетов „ , № 21 иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК във вр. с чл.20 ал. 1 т.1 и ал. 4 ЗИН / отм/, в редакцията му от 29.12.2002 г., чл. 19 т. 1 и ал. 2 от ЗИНЗС от 01.06.2009 г., чл. 212 ал.1, ал.3, ал.5 т.2 и чл. 229 ал. 1 т. 9 ЗМВР/отм./от 19.12.1997 г. , в редакцията му от 24.02.2004 г. и чл. 211 ал. 1, ал.3 ал. 5 т.2 и чл. 212 ал. 1 т.3 и ал.4 ЗМВР / отм./ от 01.05.2006 г. за признаване за установено, че има право на общо 95 дни допълнителен отпуск за положен извънреден труд над 50 часа всяко тримесечие за периода 01.01.2003 г. – 30.06.2014 г. до 73 дни.

 

Както и в частта, с която М.П.Г., ЕГН **********,*** е била осъдена да заплати на ГД„Изпълнение на наказанията“ гр. София, бул. „ Генерал Столетов“ , № 21 деловодни разноски за първа инстанция в размер на 100.00 лв.

 

като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

Вместо това постанови :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО между М.П.Г., ЕГН **********,*** и ГД„Изпълнение на наказанията“ гр. Софиябул. „ Генерал Столетов „ , № 21 по предявен иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК във вр. с чл.20 ал. 1 т.1 и ал. 4 ЗИН / отм/, в редакцията му от 29.12.2002 г., чл. 19 т. 1 и ал. 2 от ЗИНЗС от 01.06.2009 г., чл. 212 ал.1, ал.3, ал.5 т.2 и чл. 229 ал. 1 т. 9 ЗМВР/отм./от 19.12.1997 г. , в редакцията му от 24.02.2004 г. и чл. 211 ал. 1, ал.3 ал. 5 т.2 и чл. 212 ал. 1 т.3 и ал.4 ЗМВР / отм./ от 01.05.2006 г., че М.П.Г. има право на общо 73 дни допълнителен отпуск за положен извънреден труд над 50 часа всяко тримесечие за периода 01.01.2003 г. – 30.06.2014 г.  както следва:

 

За 2005 г. – 6 дни;

За 2006 г. – 12 дни;

За 2007 г. – 12 дни;

За 2008 г. – 10 дни;

За 2009 г. – 6 дни;

За 2010 г. – 12 дни;

За 2011 г. – 12дни;

За 2013 г. – 3 дни.

 

В останалата част потвърждава решението като правилно и законосъобразно.

 

Осъжда ГД„Изпълнение на наказанията“ гр. София, бул. „ Генерал Столетов „ , № 21 да заплати на М.П.Г., ЕГН **********,*** деловодни разноски , както следва:

За районен съд – 400.00 лв. адвокатско възнаграждение.

За окръжен съд – 400.00 лв. адвокатско възнаграждение ( първо разглеждане на делото).

За ВКС – 600.00 лв. – адвокатско възнаграждение.

За окръжен съд – 400.00 лв. адвокатско възнаграждение ( второ разглеждане на делото).

 

 

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на  РБългария.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                    2.