Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 214

 

гр. Сливен,  28.11.2019 година

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и седми ноември  през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                      Мл. с. ЮЛИАНА ТОЛЕВА

                  

при участието на прокурора ………и при секретаря С. В., като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 548   по описа за 2019  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 879/26.07.2019г по гр. дело № 6929/2018г. на Районен съд – Сливен, с което  е осъден „ОФК ЛОКОМОТИВ”, със седалище и адрес на управление в гр. Горна Оряховица, ул. „В.А.” № **  да заплати на Я.Х.И. ЕГН ********** *** сума в размер на 12 000 лв., съставляваща дължимо възнаграждение съгласно чл. 2 от граждански договор от 05.07.2017 г. сключен между страните ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба-18.10.2018 г. до окончателното плащане. Със същото решение е осъден „ОФК ЛОКОМОТИВ”, със седалище и адрес на управление в гр. Горна Оряховица, ул. „В.А.” № **  да заплати на Я.Х.И. ЕГН ********** ***  сумата от 1582,97 лв., съставляваща сторени в настоящото производство разноски.

Подадена е въззивна жалба от ответния футболен клуб, чрез процесуален представител по пълномощие, в която се твърди, че решението е неправилно и необосновано. На първо място се оспорва изводът на районния съд, че не са доказани възраженията относно недействителността на договора, поради наличието на идентитет в предмета на гражданския договор със сключения между страните договор. Излагат се аргументи в подкрепа на тезата, че  е налице идентичност на задълженията, които ищецът изпълнява между двата договора. Сочи се, че  гражданският договор противоречи на чл. 6 ал. 1 от Правилника за договорите и трансферите на футболистите и е налице несъвместимост, с която ищецът е запознат и не следва да претендира възнаграждения по процесния граждански договор. На второ място се твърди, че още в първото по делото заседание е направено възражение относно действителността на гражданския договор. Представени са писмени доказателства, поискано е изготвянето на графологична експертиза, която да установи дали подписът от възложителя е положен от председателя на УС или от упълномощеното от него лице. Съдът неправилно е приел, е гражданският договор е подписан от председателя на УС, без да изследва подписа му, с оглед наведеното възражение. Твърдят, че по отношение на този договор са сезирали Районна прокуратура в Горна Оряховица, но съдът не е взел предвид установените в хода на това разследване обстоятелства. В обобщение се иска да бъде отменено решението  и да се постанови ново, с което да бъде отхвърлена претенцията. Направено е доказателствено искане да бъдат изискани материалите по преписка № 2252/2018 г. на Районна прокуратура – Горна Оряховица.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор на тази въззивна жалба, в който се твърди, че решението е правилно и законосъобразно, а жалбата е неоснователна. Съдът правилно е преценил доказателствата по делото и е достигнал до правилния извод, че сключеният между страните договор съдържа елементите на договор за изработка и по-специално на договор за услуга. Този договор няма идентичен предмет с представения договор за наемане на професионален футболист, който по своя характер е трудов договор и включва други трудови задължения. Неоснователни са възраженията, че договорът нее подписан от овластен представител на въззивника. Ответникът не е оспорил представителната власт и наличието на пълномощно, с което е упълномощено друго лице да изпълнява част от неговите правомощия, не лишават председателя на УС от правомощията,като той може да ги изпълнява и лично. В устава на футболния клуб не е налице разпоредба, която изрично да ограничава представителната  власт на председателя на сдружението. В обобщение се сочи, че въззивната жалба е неоснователна. По направените доказателствени искания се възразява, че представеното с въззивната жалба постановление на РП – Горна Оряховица не е нововъзникнало. Производството по делото е срещу неизвестен извършител и съдът не е длъжен да се съобразява с това производство.

По направеното с въззивната жалба доказателствено искане съдът се е произнесъл в закрито заседание като го е оставил без уважение.

В с.з. за въззивника се явява представител по пълномощие, който поддържа подадената въззивна жалба.

Въззиваемият, редовно призован, не се явява. Постъпило е писмено становище от представител по пълномощие, с което се оспорва основателността на подадената жалба.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства и тези пред настоящата инстанция, намира, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

По направеното оплакване, че още в първото по делото заседание е направено възражение относно действителността на гражданския договор и са представени писмени доказателства, поискано е изготвянето на графологична експертиза, която да установи дали подписът от възложителя е положен от председателя на УС или от упълномощеното от него лице, но съдът не ги е съобразил, настоящият състав ги намира за неоснователни. Съгласно разпоредбата на чл. 193 ал.1 от ГПК заинтересованата страна може да оспори истинността на документ най-късно с отговора на съдопроизводственото действие, с което той е представен. Когато документът е представен в съдебно заседание, оспорването може да бъде направено най-късно до края на заседанието. Гражданският договор е бил представен с исковата молба. В срока по чл.131 ГПК е подаден писмен отговор. С него се поддържа, че искът е допустим, но неоснователен. Твърди се, че страните са обвързани с договор за наемане на професионален футболист от 17.07.2017 г., който договор е със срок на действие до 10.06.2018 г. Освен уговореното възнаграждение по силата на Х.Х1 и Х1.Х2 било договорено, че ако футболистът вземе участие в минимум 2/3 от официалните мачове на клуба през първия и втория полусезон на спортно-състезателната 2017-2018 г. клубът ще му дължи еднократна премия в размер на 1200 лв. Премията била платима съответно за периодите до 31.01.2018 г. за първия полусезон и до 09.06.2018 г. за втория полусезон. Оспорва факта, че не бил заплатил дължимите възнаграждения на ищеца. В отговора се поддържа, че претенцията по гражданския договор от 05.07.2018 г. била неоснователна, тъй като този договор не бил пораждал правни последици от момента на подписването на договора от 17.07.2017 г., който на основание чл. 67, ал. 1, т. 2 КТ бил уговорен като срочен договор, като в срока на договора били включени двата полусезона и възнаграждението за тях. Ищецът бил картотекиран като професионален състезател и съгласно договора нямал право да извършва други дейности от друг характер в клуба и да се ангажира с други договори в рамките на клуба. Трудовият договор и гражданският договор изцяло съвпадали по своя предмет. Следователно в законовия срок, а именно за подаване на отговор, не е била оспорена истинността на представения документ и въведените по късно възражения са преклудирани. Поради това законосъобразно и обосновано, без да е допуснал процесуално нарушение, районният съд е оставил без уважение късно заявеното възражение и направеното искане за назначаване на графологична експартиза.

Второто възражение за неоснователност на претенцията по гражданския договор се релевира с доводи за пълно покритие на задълженията по този договор и тези по договора за наемане на професионален футболист. В чл. 6 ал.1 от Правилника за договорите и трансферите на футболистите е въведено ограничението футболистите- професионалисти, въз основа на договора, да извършват само тренировъчна и състезателна дейност в полза на клуба, а в ал.2 изрично е уредено, че те не могат да извършват дейности в клуба от характер, извън дейността по ал.1, да членуват във футболния клуб, да избират и да бъдат избирани на ръководни длъжности във футболния клуб и да участват в залагания и други подобни занимания. Тези ограничения са заложени и в договора на професионалния футболист. С гражданския договор,сключен  между страните на 05.07.2017 г. въззивникът е възложил на въззиваемия - ищец да бъде лоялен и всеотдаен към клубната емблема и цветове, да работи за популяризирането на гр. Горна Оряховица и футболния клуб в страната, да бъде човек с висок спортен морал и пример за подрастващите в града, да уважава съотборниците си в отбора, да бъде готов за взаимопомощ по време на футболни срещи, да участва във футболните срещи със себераздаване и висок морал, да се стреми клуба да получава спортни отличия чрез постигане на високи резултати. Тези задължения следвало да се изпълняват през спортно-състезателната 2017/2018 г. Срещу това въззивникът се е задължил да заплати възнаграждение в размер на 12 000 лева, което страните са уговорили да бъде изплатено в срок до 31.05.2018 г. Този договор няма идентичен предмет с представения договор за наемане на професионален футболист от 17.07.2017 г., който включва други задължения за футболиста формулирани в част IV 2.1. Чрез сключения граждански договор не е била нарушена забраната предвидена в договора с професионалния футболист - да извършва дейности от друг характер в клуба освен регламентираните в договора, тъй като поетите задължения по гражданския договор се отнасят до дейности различни от прякото участие в спортно-състезателната 2017/2018 г. в качеството му на футболист. Установено е, че идентични граждански договори са били сключвани само с някои от футболистите по преценка на ръководството на клуба, за да бъдат стимулирани да показват по-добри резултати и отборът да бъде изведен от „Б” група.

Правилен е извода на районния съд, че предявения иск в това производство с правно основание чл. 79 ЗЗД във вр. с чл. 266 ЗЗД е основателен и доказан, тъй като е налице валидно облигационно правоотношение между страните произтичащо от сключеният между страните ненаименован договор притежаващ характеристики на договор за изработка, който е възмезден, консенсуален, двустранен и неформален договор. Неоснователни са възраженията относно недействителността на договора, поради наличие на идентичен предмет на гражданския договор със сключения между страните трудов договор. Двата договора предвиждат различни задължения за футболиста, като задълженията произтичащи от гражданския договор се явяват допълнителни задължения за постигане на конкретни резултати. Не се доказа и възражението на ответната страна, че договорът е подписан от лице без представителна власт. Доказано е изпълнение от страна на футболиста по гражданския договор, което се установява от показанията на разпитания по делото свидетел относно постигнатите от тях резултати изразили се във футболни победи и това не се оспорва от ответната страна. Няма доказателства, от които да е видно, че възложителят – въззивник в срока по чл.9 е възразил по изпълнението но договора. След като възложителят е приел изпълнението на договора, съобразно неговата поръчка, следва да заплати дължимото и уговорено възнаграждение на изпълнителя. Няма доказателства въззивникът да е заплатил дължимото възнаграждение, поради което претенцията се явява основателна и правилно е уважена.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

 

Въззиваемата страна  е претендирала разноски и такива  следва да бъдат присъдени в размер на сумата от 900 лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 879/26.07.2019г по гр. дело № 6929/2018г. на Районен съд – Сливен.

 

ОСЪЖДА СНЦ „ОФК ЛОКОМОТИВ”, със седалище и адрес на управление в гр. Горна Оряховица, ул. „В.А.” № **  да заплати на Я.Х.И. ЕГН ********** *** сумата от 900 /деветстотин/ лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.

        

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването.

                                     

                                                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: