Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  

 

гр. Сливен, 05.12.2019г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди и деветнадесета година в състав: 

             

ПРЕДСЕДАТЕЛ:             МАРИЯ БЛЕЦОВА

ЧЛЕНОВЕ:    СТЕФКА МИХАЙЛОВА

мл.с. СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА

 

при секретаря Ивайла Куманова, като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр. д. №550 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против Решение №1022/04.10.2019г. по гр.д.№2478/2019г. на Сливенски районен съд, с което е осъдено „ЕВН България Електроснабдяване” АД, гр.Пловдив да заплати на Г.Я.М. сумата от 506,99лв., представляваща платена без основание сума за начислена допълнителна електрическа енергия за периода от 01.03.2016г. до 20.05.2016г. и на ищеца са присъдени разноските по делото.

Въззивната жалба е подадена от „ЕВН България Електроснабдяване” АД, гр.Пловдив, което обжалва посоченото решение изцяло.

В жалбата си въззивникът – ответник в първоинстанционното производство „ЕВН България Електроснабдяване” АД, гр.Пловдив твърди, че обжалваното решение е неправилно, необосновано, постановено при непълнота на доказателствата и в нарушение на материалния закон. Фактическите констатации на съда не съответствали на обективната истина, а правните изводи – на закона. Съдът изтълкувал превратно доказателствата по делото. Заявява, че съдът не се е съобразил със задължителната практика на ВКС, според която не следва да се доказва виновно поведение на клиента, съобразно чл.82 от ЗЗД от страна на крайния потребител. С приемането на чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ и ПИКЕЕ от 12.11.2013г. е призната възможността крайният снабдител да извършва преизчисление на сметки за минал период при спазване на процедурата, предвидена в ПИКЕЕ. Самата корекция на сметката е извършена по реда на закона и ПИКЕЕ. По делото се установило извършване на нерегламентирана външна намеса, вследствие на която електромерът отчита по-малко от реално консумираната електрическа енергия. Доказана е безспорно манипулация на СТИ. Корекцията на сметката на потребителя е изчислена правилно, съобразно ПИКЕЕ. Не била съобразена най-новата практика на ВКС, според която, за да се извърши корекция на сметка на клиент, не е задължително да е изпълнено изискването на чл.98а, ал.2, т.6 от ЗЕ и да е предвиден ред за уведомяване на клиента н ОУ. Неправилни били изводите на районния съд, че е възможно определяне на началната дата на неточно измерване. Въззивникът посочва, че той не може да  предостави данни да това, тъй като не е собственик на СТИ, а това е операторът на електроразпределителната мрежа – „Електроразпределение Юг“ ЕАД, което не е предоставило данни за датата на извършване на неправомерното вмешателство в електромера. Счита, че не може да се установи точната дата, на която електромерът е отварян нерегламентирано, поради това началото на корекционния период е определено от датата на регулярен отчет на показанията на електромера, който е най-близък и попадащ в максималните 90 дни.  С оглед изложеното, дружеството въззивник моли съда да отмени атакуваното решение и да постанови ново, с което да се отхвърли изцяло предявения против ЕВН България Електроснабдяване” АД, гр.Пловдив иск. Претендира присъждане на разноски, направени пред двете съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на въззиваемата страна. 

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от въззиваемия Г.Я.М..

В същия срок няма подадена насрещна въззивна жалба.

С отговора на въззивната жалба въззиваемия Г.М., чрез пълномощника адв. Т., оспорва жалбата като неоснователна. Посочва, че първоинстанционното решение е правилно, законосъобразно и обстойно мотивирано. Споделя извода на районния съд, че не е доказана нерегламентирана намеса от негова страна и не е посочен точния период на неточно измерване. Констатацията в протокола е от 20.05.2016г., протокола от БИМ е от 31.05.2017г., а фактурата за допълнително начислената ел. енергия е едва от 10.10.2017г. Освен това посочва, че лицата подписали протокола от проверката са пристрастни и не е установено дали той въобще е бил търсен при проверката. От свидетелските показания се установило, че проверката е извършена именно по повод сигнал от алармата на капачката на електромера, което се отразява на терминал, поради което счита, че датата на неправомерното вмешателство маже да се определи категорично. Поради това извършеното изчисление в посочения размер и период е неправилно и в нарушение на чл.48 от ПИКЕЕ. Моли съда да потвърди обжалваното първоинстанционно решение. Претендира присъждане на направените по делото пред въззивната инстанция разноски.

С въззивната жалба и отговора не са направени искания за събиране на доказателства от въззивния съд.

В с.з., дружеството въззивник „ЕВН България Електроснабдяване” АД, гр.Пловдив, редовно призовано, не се представлява. По делото е постъпило писмена становище от процесуален представител по пълномощие юриск. Н., който посочва, че поддържа подадената въззивна жалба на изложените в нея подробни основания и моли за уважаването й. Претендира присъждане на разноски пред двете инстанции и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на насрещната страна.

 

В с.з., въззиваемият Г.М., редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото е постъпило становище от процесуален представител по пълномощие адв. Т., която посочва, че оспорва въззивната жалба като неоснователна и поддържа подадения отговор. Посочва, че атакуваното първоинстанционно решение е правилно и законосъобразно, нестрадащо от изложените в жалбата пороци и моли същото да бъде потвърдено. Излага съображения относно неоснователността на въззивната жалба. Претендира присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед пълния обхват на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Въззивният състав СПОДЕЛЯ ПРАВНИТЕ ИЗВОДИ на районния съд, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск за връщане на получена без основание от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД парична сума в размер на 506,99лв. за допълнително начислена ел. енергия за периода 01.03.2016г. – 20.05.2016г. с правно основание чл.55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД.

За основателността на предявения иск, който съда квалифицира като такъв по чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД, така, както е дал правилно районния съд правната квалификация, следва да са налице следните предпоставки: наличие на определено имуществено разместване, при което ищецът е предал, а ответникът е получил нещо, някакво имуществено благо; липса изобщо правно основание за това имуществено разместване, т.е. начална липса на основание; липса на връщане на полученото от страна на ответника до предявяване на иска. Доказателствената тежест се носи от ищеца, който следва освен посочените предпоставки да установи и стойността на полученото от ответника.

В случая,  твърдението на ищеца е за заплащане без основание на сума за допълнителна ел. енергия, начислена без правно основание от ответното дружество за минал период - за периода от 01.03.2016г. до 20.05.2016г., като извършена едностранна корекция на сметката от страна на електроснабдителното дружество.

Между страните не се спори, че ищеца Г.М. е потребител на електрическа енергия по смисъла на чл.1 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на “ЕВН България Електроснабдяване” АД за процесния обект.

С оглед периода, за който е извършено начисляването на сума за допълнително количество електрическа енергия, към настоящия случай са приложими Правила за измерване на количеството електрическа енергия,  

 

 

 

обн. ДВ, бр. 98 от 12.11.2013г., отменени впоследствие, след исковия период, съответно с решения на ВАС по адм.д. №2385/2016г., в сила от 14.02.2017г. и по адм.д.№3879/2017г., в сила от 23.11.2018г. Отменителните решения нямат обратно действие, поради което Правилата са изцяло приложими в процесния случай. Действащите към процесния период ПИКЕЕ в глава ІХ уреждат случаи и начини за извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия от операторите на съответните мрежи, към които разпоредби вече препраща чл.45, ал.1 от Правилата.

По въпроса дали е имало законово основание за извършване на едностранната корекция на сметката за минал период въззивният съд счита, че такава е допустима по принцип, с оглед  приетото изменение на ЗЕ с ДВ бр. 54/12г.

Твърденията на въззивника – ответник в първоинстанционното производство, са за спазване на така уредената в ПИКЕЕ процедура относно извършване на проверката, съставянето на констативния протокол и последвалата едностранна корекция на сметката. По отношение на тези свои твърдения, ответника носи доказателствената тежест.

Следва да се отбележи, че въззивният съд споделя изводите на районния съд относно приложимостта на разпоредбата на чл.82 от ЗЗД. Въведената с новите ПИКЕЕ процедура по извършване на проверките и закрепване на констатациите в съответните документи не изключва факта, че на практика се касае за договорни отношения между страните по повод продажбата на електрическа енергия и не изключва общия принцип за виновния характер на  договорната отговорност. Доказателствената тежест относно извършването на нерегламентирано въздействие, в нарушение на установените задължения, от страна на абоната върху СТИ се носи от електроснабдително дружество, но доказателства в тази насока няма ангажирани.

Въззивният съд, въз основа на събраните в първоинстанционното производство писмени и гласни доказателства, намира, че дружеството въззивник не е спазило нормативно установената процедура по извършване на проверката, съставянето на констативния протокол и корекцията на сметката.

Проверката на средството за търговско измерване следва да бъде извършена, съгласно разпоредбите на глава ІХ на ПИКЕЕ, раздел VІІІ, а установеното чрез тази проверка следва да бъде закрепено в констативен протокол, отговарящ на изискванията на чл.47 от ПИКЕЕ - подписан от представител на оператора на съответната мрежа и от клиента или негов представител, а при отсъствие на клиента при съставянето на констативния протокол или при отказ от негова страна да го подпише, констативният протокол се подписва поне от двама свидетели, които не са служители на оператора на съответната мрежа.

В конкретния случай, ответното дружество, носещо доказателствената тежест, не е установило абоната, в случая – ищеца или негов представител, да е бил търсен и поканен да присъства при извършване на проверката и при съставяне на констативния протокол. По този начин са нарушени правата на ищеца, в качеството му на клиент на ответното дружество, той или негов представител да присъства при извършване на проверката и да подпише съставения констативен протокол.

Констативният протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване №254250 от 20.05.2016г. е подписан от двама свидетели без да е посочено какви са те, като не може да се установи спазено ли е изискването на чл.47, ал.3 от ПИКЕЕ и явяват ли се безпристрастни и незаинтересовани свидетелите на проверката. От друга страна от показанията на свид.Стойчев се установява, че двамата свидетели са служители на фирма „Кремък“, осъществяваща охранителна дейност по отношение на ответното дружество, които служители ходят при проверките с проверяващите служители на ЕВН и се явяват един вид нарочни свидетели на тези проверки, спрямо които съдът не приема, че е спазено изискването за безпристрастност.

Във връзка със задължението на електроснабдителното дружество за връчване на съставения не в присъствието на абоната и неподписан от него констативен протокол, следва да се отбележи, че въззивният съд приема, че същият е изпратен на абоната по пощата, видно от приложената по делото обратна разписка, подписана лично от абоната като получател.

Следва да се посочи, че от събраните по делото писмени доказателства /констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване №722/31.05.2017г. на ГД „МИУ“, РО – Бургас/ и от заключението на вещото лице, извършило назначената от районния съд съдебно-техническа експертиза, се установява промяна на схемата на свързване, тъй като е констатиран осъществяван достъп до вътрешността на електромера – изменение по шунта чрез добавяне на мост от меден проводник, водещо до промяна на метрологичните характеристики на електромера. Освен това в самия констативен протокол, служителите на ЕВН ЕР, извършили проверката изрично са записали, че пломбата на клемния блок на електромера е фалшива, като при разпита  свид. Стойчев посочва, че  още като отключили таблото  видели, че капачката на електромера  не е пломбирана с тяхна пломба и била манипулирана. В този случай, за да се извърши едностранната корекция на сметката от електроснабдителното дружество, е задължително, с оглед императивната разпоредба на чл.48, ал.2 от ПИКЕЕ, констативния протокол, освен задължението да отговаря на изискванията на чл.47, но и да  е съставен в присъствието на органите на полицията и е подписан от тях. В случая това изискване не е спазено. Протоколът не е съставен в присъствие на органите на полицията, още по-малко е подписан от такива.

Предвид изложеното, не може да се приеме, че констативния протокол е съставен по реда и при спазване изискванията на глава ІХ от ПИКЕЕ, респ. по реда и при спазване на ОУ на ЕВН ЕР. При това положение, този протокол не може да бъде противопоставен на абоната, в случая – ищеца, защото представлява само неподписан от него частен свидетелстващ документ, в който са удостоверени изгодни за ответника факти, които той по посочените причини не доказва и не може да съставлява основание за коригиране сметката на абоната. Този протокол като частен свидетелстващ документ няма обвързваща съда доказателствена сила и удостоверените с него факти и обстоятелства подлежат на доказване по общия ред, каквото не е проведено надлежно от носещата доказателствената тежест страна – ответното дружество.

Освен това, с оглед периода, за който е коригирана сметка – 80  дни, следва да се отбележи, че по делото не е установено кога е извършена последната проверка на СТИ, което би рефлектирало върху периода на извършената корекция, съгл. чл.48 ал.1 от ПИКЕЕ, респ. чл.54 ал.2 т.1 от ОУ на ЕВН ЕР. Не е ясно как ответното дружество е определило периода за преизчисляване на сметката за ел. енергия на ищеца, който е по-малък от максималния възможен /90 дни/, т.е. не е установено по никакъв начин как е определен началния момент на периода. Твърдението, че началната дата е датата на регулярен отчет на показанията на електромера е останало недоказано от ищеца в хода на делото.

Въззивният съд споделя напълно извода на първоинстанционния съд, че началния период може да бъде определен и е налице недобросъвестно поведение на ищеца при определянето му този произволен начин.

От показанията на свид. Стойчев категорично е установено, че още при отваряне нерегламентирано капака на електромера, е задействана аларма, отчетена на терминал в централата на електроразпределителното дружество в гр.Пловдив. Точно от там е подаден сигнала да проверка на място от екипа на дружеството в гр.Сливен. На практика началният момент на неточно отчитане на процесното СТИ е установен и е следвало да бъде съобразен от дружеството въззивник. Във връзка с възраженията във въззивната жалба следва да се отбележи, че безспорно електроразпределителното и електроснабдителното дружество са взаимно свързани дружества, като проверките и констативните протоколи се извършват от служителите на електроразпредилителното дружество и на база именно на техните констатации се извършва самото начисление на ел. енергия, корекцията на сметката от електроснабдителното дружество. Така, че както е подадена информацията за извършеното неточно отчитане на ел. енергия от СТИ, поради нерегламентирана намеса, така и е следвало точно и коректно да се подаде информация и за точния момент на нерегламентираната намеса в схемата на свързване на електромера, отчетена веднага на терминала в централата и послужила като мотив за проверка /вероятно много скоро след постъпване на сигнала/. Именно тази информация, точни данни за деня на нерегламентираната намеса, следва да се използва коректно от ответното дружество, за да се определи правилно и законосъобразно точния период на неточно отчитане от страна на електромера и за да бъде безспорно правилно начислена допълнителната ел. енергия. Процедирайки по всеки друг начин, ответното дружество буди съмнения относно правилността и добросъвестността на това процедиране. Периода се оказва определен произволно и неоправдано се засягат правата на абоната. По този начин съдът намира, че е налице напълно некоректно и недобросъвестно поведение на ответното дружество, коригирало сметката за произволен период от 80 дни, при положение, че началния момент е установим и то е бил непосредствено преди въпросната проверка, което не следва да ощетява потребителя чрез извършване на корекция на сметката му за един продължителен, произволно и неясно как определен, срок.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че ищецът в първоинстанционното производство Г.М. не дължи заплащане на стойността на начислената му като допълнително количество ел. енергия в размер на 3809 kWh за периода 01.03.2016г. – 20.05.2016г.

По този начин, с безспорно установения по делото факт на заплащане на сумата на електроснабдителното дружество е налице имуществено разместване – предаване на паричната сума от 506,99лв. без правно основание. Т. е липсвало още към момента на предаване на сумата. Безспорно от събраните по делото доказателства е установена стойността на полученото от ответното дружество при начална липса на основание – 506,99лв., платена на 03.11.2017г. Ответното дружество не твърди и не е установило връщане на получената без основание парична сума.

Поради това въззивният съд споделя напълно извода на първоинстанционния съд, че са налице предпоставките и предявения иск по чл.55, ал.1 от ЗЗД против „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД е основателен и доказан и като такъв следва да се уважи изцяло. Ответното електроснабдително дружество – въззивник следва да върне получената без основание сума от 506,99лв. за неоснователно начислена и недължима допълнителна ел. енергия за минал период.

Претенция за присъждане на законна лихва върху главницата няма заявена.

С оглед изхода на спора, правилно районният съд е присъдил на ищеца в първоинстанционното производство направените от него разноски в пълен размер.  

Поради това, щом крайните правни изводи на двете инстанции съвпадат, въззивната жалба се явява неоснователна. Атакуваният изцяло съдебен акт следва да бъде потвърден, като правилен и законосъобразен.

Отговорността за разноски за въззивното производство, с оглед изхода на процеса, следва да се възложи на дружеството въззивник и то следва да понесе своите така, както са направени и да заплати на въззиваемия, сторените от него разноски в доказания размер от 300лв. за адвокатско възнаграждение. В тази насока, във връзка с направеното възражение за прекомерност, следва да се отбележи, че възражението е неоснователно. Адвокатското възнаграждение на пълномощника на въззиваемия е в минималния размер по Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

                                                Р     Е     Ш     И  :

                             

ПОТВЪРЖДАВА изцяло първоинстанционно Решение №1022/04.10.2019г., постановено по гр.д.№2478/2019г. по описа на Сливенски районен съд като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ОСЪЖДА „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” АД, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.“Христо Г. Данов” №37, ЕИК **** да заплати на Г.Я.М. с ЕГН ********** *** сумата от 300лв. /триста лева/, представляваща направени във въззивното производство разноски.

 

 

Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

 

                                                               ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

 

                                                                                     2.