Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №221

 

гр. Сливен, 12.12.2019г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:  

            

ПРЕДСЕДАТЕЛ:               МАРИЯ БЛЕЦОВА  

ЧЛЕНОВЕ:      СТЕФКА МИХАЙЛОВА

Мл.с. СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА  

 

при секретаря Кина Иванова, като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр. д. №570 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по две въззивни жалби, както следва:

Въззивна жалба против Решение №54/26.07.2019г. по гр.д.№550/2018г. на Котелски районен съд, с което е осъдена Ж.Ч.Р. *** сумата от 4300лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди и пропуснати ползи, ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането – 16.06.2018г. до окончателното й заплащане. С решението са присъдени разноски на ищцовото дружество в размер на 1154,60лв.

Въззивна жалба против Решение №64/10.09.2019г. по гр.д.№550/2018г. по описа на Котелски районен съд, с което е допусната на основание чл.247, ал.1, вр. ал.3 от ГПК поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в решение №54/26.07.2019г. по гр.д.№55082018г. на КРС, като на страница седма /последна/ в последния абзац от мотивите и в последния абзац от диспозитива, там където погрешно е записана сумата 1154,60лв., следва да се чете: 2354,60лв.

Двете въззивни жалби са подадени от ответника в първоинстанционното производство Ж.Ч.Р., чрез пълномощника адв. А.С., като с тях се обжалват посочените две решения изцяло.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на всяка една от двете въззивни жалби от насрещната страна – ищеца в първоинстанционното производство „Резерват Котел“ ЕООД, гр.Котел чрез пълномощник адв. В.М., отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК.

В жалбата против Решение №54/26.07.2019г. по гр.д.№550/2018г. на Котелски районен съд въззивницата Ж.Р. чрез пълномощника си адв. С. твърди, че обжалваното първоинстанционно решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния закон и процесуалните правила. На първо място счита, че съдът неправилно смесил исковете за обезщетение на имуществени вреди и този за пропуснати ползи. На следващо място изразява обстойни съображения относно неправилното кредитиране и преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Неправилно била кредитирана оспорената от нея вносна бележка от 11.07.2018г. и неправилно съдът приел, че сумата по фактурата е заплатена, а стоката по нея – закупена. Неправилно съдът приел, че по делото не е постъпил отговор на исковата молба. Напротив, такъв бил подаден от особения представител на ответницата, оспорил своевременно исковата претенция. Заявява, че ищецът не доказал исковата си претенция нито по основание, нито по размер, съответно нито нанесените му вреди, нито пропуснатите ползи. Счита, че показанията на свид. Б. са неотносими, а тези на свид. А. са в противоречие с останалия, събран по делото, материал. Счита, че следва да се кредитират показанията на свид.М.Р. относно местонахождението на кравите в деня на деликта. Съдът не зачел заключението на съдебната агро-техническа експертиза, назначена по реда на чл.207 от ГПК по ч.гр.д.№413/2018г., приобщено към делото. Ищецът не доказал, че е засял грах на посочените имоти. Ищецът като търговско дружество следва да разполага с доказателства за вложени средства и труд, а такива не са представени. Не било установено обработката на почвата, посочена от вещото лице, да е извършена от ищеца, както и стойността й. Не се събрали доказателства на обработените площи да е засята грахова култура и такава култура да е поникнала. Вещото лице при огледа на място не е установило дори и малък участък, в който да е поникнала каквато и да е земеделска култура. Следите от чифтокопитни животни и изпражнения, установени по време на огледа от вещото лице може да са оставени във време преди огледа – м.септември 2018г. От своя страна посочва, че ответницата установила, че на посочената дата нейните животни били на паша в друга местност, придружавани от нейния син. Проверка от комисия по ЗОССИ не е извършвана. Ищецът не установил и пропуснатите ползи и техния размер. С оглед изложеното, въззивницата моли съда да отмени изцяло обжалваното първоинстанционно решение и да постанови ново, с което да отхвърли изцяло исковите претенции като неоснователни и недоказани. Претендира присъждане на направените по делото пред двете инстанции разноски.

С отговора на тази въззивна жалба, подаден от въззиваемото дружество „Р.К. ЕООД, гр.Котел чрез пълномощника адв. М., се оспорва подадената жалка като неоснователна. Въззиваемият намира решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно, подробно мотивирано, с направен обстоен анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Моли въззивния съд да потвърди обжалваното решение и да му присъди направените пред въззивната инстанция разноски.

В жалбата против  Решение №64/10.09.2019г. по гр.д.№550/2018г. по описа на Котелски районен съд, въззивницата Р. чрез пълномощника си адв.С. посочва, че на първо място съдът не е спазил процесуалните изисквания при произнасянето си, като не й е връчен препис от молбата за поправката. Счита, че това решение, тъй като касае разноските има характер на определение. Посочва, че е направила възражение за прекомерност на адвокатския хонорар в съдебно заседание, но то не било взето предвид от съда. Поддържа същото. Оспорва размера на присъдените с решението разноски, като заявява, че не са направени от ищеца. Освен това посочва, че разноските зависят от изхода на спора по същество, а тя е подала въззивна жалба против решение №54 от 26.07.2019г. и окръжният съд следва да определи отговорността за разноските по делото. Моли съда да отмени обжалваното решение изцяло и да реши въпроса за отговорността за разноски, съобразно изхода на спора по същество и да съобрази възражението й за прекомерност по чл.78, ал.5 от ГПК.

С отговора на тази въззивна жалба, въззиваемото дружество оспорва същата като неоснователна и моли съда да я остави без уважение. Счита, че действително се касае за ЯФГ, тъй като съдът е посочил в мотивите, че ще присъди всички разноски по списъка, а е присъдил различна сума. Счита, че адвокатското възнаграждение съответства на фактическата и правна сложност на делото, както и с оглед проведените няколко съдебни заседания.

С въззивните жалби и отговорите по тях не са направени искания за събиране на доказателства пред въззивния съд.

В с.з., въззивницата Ж.Ч.Р., редовно призована, не се явява, представлява се от процесуален представител по пълномощие адв. С., която поддържа подадените въззивни жалби по изложените в тях съображения. Моли съда да отмени обжалваните решения като неправилни и незаконосъобразни и да постанови ново, с което да отхвърли исковата претенция. Претендира присъждане на направените по делото разноски пред двете инстанции.

В с.з. въззиваемото дружество „Р.К. ЕООД, гр.Котел, редовно призовано, се представлява от процесуален представител по пълномощие адв. М., който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли съда да потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски.

Въззивният съд намира въззивните жалби за допустими, отговарящи на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същите са подадени в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваните съдебни решения са валидни, а с оглед пълния обхват на  обжалването – и допустими.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху обжалваното първоинстанционното решение, в т.ч. и решението за поправка на ЯФГ, явяващо се неразделна част от поправеното решение, в рамките на въззивната жалба,  настоящата инстанция, след преценка на събраните по делото доказателства, намира, че обжалваното решение №54/26.07.2019г. по гр.д. №550/2018г. на КРС е незаконосъобразно и неправилно.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е правилна и кореспондираща с доказателствения материал, но непълна. Съдът ПРЕПРАЩА своята към нея, като я ДОПЪЛВА с обстоятелствата, установени от събраните пред районния съд доказателствени средства, но неотразени в първоинстанционното решение, както следва:

На 14.08.2018г. „Резерват Котел“ ЕООД, гр.Котел е подал до РС – Котел молба за обезпечаване на доказателства по реда на чл.207 от ГПК, образувана в ч.гр.д.№413/2018г. по описа на КРС. Въз основа на молбата съдът е допуснал и изслушал съдебна агротехническа експертиза, от която се установява следното:

Към датата на огледа – 24.09.2018г., не може да се констатира с какви култури са засети и съответно поникнали поземлените имоти. Цялата площ от 61,720 дка е заета с едногодишни и многогодишни треви. Физическите качества на почвата показват, че са извършвани обработки на почвата за подготовка на сеитба на пролетни култури /култивиране или дискуване на почвата/. Наличието на едногодишни и многогодишни широколистни и житни треви показва, че не е провеждано пръскане с хербициди. Агротехническият срок за засяване на пролетни култури в региона на Община Котел е от средата до края на м.март – началото на м.април. Върху цялата площ на поземлените имоти има стъпки и изпражнения от чифтокопитни животни. Вещото лице не може да определи стойност на унищожена продукция, тъй като тя е в зависимост от вида на засятата култура. Парцелите се намират в близост до пътя Градец-Медвен и граничат със земеделски площи с начин на трайно ползване – пасища, мери, ливади. Възможно е безстопанствено оставени животни – крави да нанесат щети върху посеви от полски култури.

Грах, сорт „Сток“ може да се засява като пролетна култура в срок на засяване за община Котел 15-30 март. При закъсняване със срока на сеитба, семената не поникват дружно. Сеитбената норма е 12-15кг/дка. Според физическите качества в резултат на проведените обработки на почвата – есенна оран и дискуване, може да се направи предположение, че в процесните недвижими имоти е извършена обработка на почвата за засяване с пролетна култура – фуражен грах. Не е провеждане валиране на почвата – задължително мероприятие при закъсняване със сеитбата. Почвата е силно заплевена, което е показателно, че не е извеждана механична и химическа борба срещу плавели – грижи за отглеждането на пролетния фуражен грах през вегетацията.

Доказателства /писмени и гласни/ за извършено засяване на въпросните земеделски площи с грах няма ангажирани.

Няма доказателства в какво се изразява пропусната полза и стойностното й изражение.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявен от „Р.К.“ ЕООД, гр.Котел против Ж.Ч.Р. иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в общ размер на 4300лв., от които 2300лв. претърпяна загуба и  2000лв. пропусната полза, причинени от животни – крави, собственост на ответницата, като увреждането е извършено на 16.06.2018г. върху 61,76 дка земеделска площ, засята с грах, находяща се в землището на с.Градец, общ.Котел, ведно със законната лихва за забава, считано от 16.06.2018г. до окончателното й изплащане, с правно основание чл.50 от ЗЗД.

Първоинстанционният съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти и обстоятелства, правилно е дефинирал параметрите на спора и е дал, съответстващата на твърдените от ищците накърнени права, правна квалификация на предявения иск.

Въззивният състав не споделя правните изводи на районния съд, които са необосновани и не намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор. Съдът намира за основателни изложените във въззивната жалба оплаквания. 

Съобразно разпоредбата на чл. 50 от ЗЗД за вредите, произлезли от животно, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор се намира то, като за уважаване на иска следва да се установят по несъмнен начин следните няколко кумулативни предпоставки: вреда; същата да е причинена от животно; то да е собственост или да се намира под надзора на ответника; бездействие на последния за предотвратяване на вредата; причинна връзка между това бездействие и вредата. Отговорността, както на собственика, така и на лицето, под чийто надзор се намира животното, е безвиновна, поради което в случая не трябва да се изследва наличието на вина у деликвента като необходим елемент от субективната страна на деянието, тъй като същата има гаранционно-обезпечителен характер.

В случая, исковата претенция за обезвреда е насочена спрямо собственика на животните – крави, за които се твърди, че на 16.06.2018г. са влезли, отъпкали и опасли, т.е. унищожили продукцията от засят фуражен грах в обработвани от ищцовото дружество земеделски площи с общ размер от 61,76 дка.

На първо място, преди да се пристъпи към изследване подробно на вредата и конкретно на размера й, следва да се установи дали същата, така, както е твърдяна от ищцовото дружество, е причинена от животно /в случая крави/, собственост на ответника Ж.Р.. В случая, въззивният съд приема, че действително на 16.06.2018г. е било налице влизане и отъпкване на обработваните от ищцовото дружество „Р.К.“ ЕООД, гр.Котел площи в подробно посочените масиви, предоставени му за ползване, от крави, собственост на ответницата. Видно от показанията на свид. Асланов, който непосредствено е възприел случилото се на 16.06.2018г., в нивите, предоставени за ползване на ищцовото дружество, действително е имало навлезли крави – около 60 на брой, като свидетелят записал на част от тях номерата на ушните марки. Съдът няма основание да се съмнява в достоверността на показанията на този свидетел. Настоящата инстанция споделя извода на районния съд, че от доказателствата по делото се установява, че кравите, навлезли в нивите, предоставени за ползване на ищцовото дружество, са собственост на ответницата Р.. От справката, извършена от ОДБХ е установено, че номерата на ушните марки, записани от свид. А. отговарят на идентификационни номера на животни – говеда, намиращи се в обект, собственост на Ж.Ч.Р.. Следва да се отбележи, че в тази насока правилно районният съд не е кредитирал показанията на сина на ответницата – свид.Мариян Русев, тъй като същият е безспорно заинтересован от изхода на спора – извън родствената връзка с ответницата, той също е и лице, което се грижи за животните.

От това навлизане обаче на животни, собственост на ответницата, оставени без надзор /видно от свидетелските показания на свид.А./ следва ищеца по пътя на пълното, пряко и главно доказване да установи причиняването на твърдените вреди – унищожаване на продукцията от засят фуражен грах. Съдът, анализирайки всички събрани доказателства, намира, че ищецът не е установил причинената му от това навлизане на животни вреда по вид и размер. Претендираните вреди са имуществени във вид на претърпяна загуба и пропуснати ползи.

Според въззивният съд, ищецът не е установил твърдението си, че въпросните площи в общ размер от 61,76дка са били засети с фуражен грах, който към датата на навлизане на животните да е поникнал и да е унищожен при навлизането на кравите на ответницата в масивите. Единствените и то откъслечни доказателства в тази насока, са показанията на свид. А., който е заявил, че семената е купил той, „всичко си беше поникнало“, а когато отишли на място всичко било „леж“. Следователно от неговите показания не може да се установи нито факта на засяване на семената грах, купени от него, още по-малко тяхното поникване и състоянието на посева към въпросната дата 16.06.2018г. Самият свидетел посочва, че когато отишли на място, вече всичко било отъпкано от животните. Той не свидетелства за посевите преди това в какво състояние са били, нито е посочил, че ги е виждал преди 16.06.2018г.

От заключението на съдебната агротехническа експертиза, изготвено в нарочно производство по реда на чл.207 от ГПК, също не се установява твърдението на ищцовото дружество, че площите са били засети с фуражен грах, същият е бил поникнал и е бил в добро състояние преди навлизането на кравите на 16.06.2018г. Вещото лице е посочило изрично, че не може да констатира при огледа на място с какви култури са засети поземлените имоти и респективно какви култури са поникнали. На място вещото лице е установило, че цялата площ е заета с едногодишни и многогодишни треви. Действително вещото лице посочва, че площите са били обработени за подготовка на сеитба на пролетни култури – есенна оран и дискуване, като фуражния грах е такава култура – може да се засява през пролетта в условията на Южна България. Извън тази обработка на почвата обаче, доказателства, че площите са били засети и то с твърдения фуражен грах и че същият е поникнал няма ангажирани. Това не се установява от заключението на вещото лице. В тази насока не е достатъчно доказателство представената фактура за закупени на 23.04.2018г. семена фуражен грах сорт „Сток“, тъй като няма доказателства, че такава култура въобще е засята на процесните площи. Доказването на този факт, като основен елемент на твърдяната вреда, следва да е пълно и пряко. Такова доказване обаче не е проведено. Косвеното доказване на главния факт в производството, при наличие на оборващи, опровергаващи го, най-малкото създаващи съмнение в настъпването му, доказателства /заключението на вещото лице/, не е достатъчно съда да приеме, че този главен факт се е осъществил. Освен това, видно от самата фактура, семената са закупени в края на м.април 2018г., свид. А. е посочил, че според него граха е засят през м.май, а вещото лице е посочило, че периода на сеитба на граха е 15-30 март, като при закъснение семената не поникват дружно и всичко зависи от агроклиматичните условия. Доказателства обаче дали грах е засят, макар и с голямо закъснение и дали е поникнал, с каква гъстота и какво е било състоянието на посева към въпросната дата, както бе посочено, няма ангажирани. Следва да се посочи, че твърденията на ищеца са за засяване на цялото количество семена, закупени с фактурата от 23.04.2018г., което е 3750кг., докато вещото лице е посочило, че сеитбената норма е 12-15кг/дка, т.е. за 61,76 дка са били необходими само 926,40кг. Извън разхода за семена, който безспорно не отговаря на сеитбената норма за процесната площ, ищецът не установи абсолютно никакви други разходи, направени с оглед обработката, евентуалното засяване на площите, в т.ч. разходи за труд. Поради съдът приема, че твърдените вреди във вида на претърпяна загуба не са установени.

Във връзка с непроведеното пълно и пряко доказване на вида посеви, нивото на развитието му и евентуалния добив от него, се явяват напълно неустановени и вредите под формата на претърпяна загуба.

С оглед изложеното, предявеният иск е неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли.

Като е достигнал до други правни изводи, районният съд е постановил неправилно и незаконосъобразно съдебно решение, което следва да се отмени и вместо него да се постанови ново, с което исковата претенция бъде отхвърлена изцяло по изложените по-горе съображения.

С оглед изхода на спора, на ищеца не се следват сторените в производството разноски, като такива се присъдят на ответницата Р. в пълния доказан от нея размер. Решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено и в тази му част.

Във връзка с разноските е и постановеното Решение №64/10.09.2019г. по гр.д.№550/2018г. на КРС, неразделна част от Решение №54/26.07.2019г., което също е предмет на въззивно обжалване. Независимо от въпроса дали районният съд е процедирал правилно при постановяването му, с оглед крайния изход на спора и неоснователността на исковата претенция, на ищцовото дружество не се дължат разноски, поради което и това решение следва да се отмени като неправилно и незаконосъобразно.

На ответницата в първоинстанционното производство Ж.Р.въззивник в настоящото производство, следва да се присъдят разноски, както следва: за първоинстанционното производство в размер на 761лв., а за въззивното производство - в размер на 411лв.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ОТМЕНЯ изцяло първоинстанционно Решение №54/26.07.2019г. и Решение №64/10.09.2019г., постановени по гр.д.№550/2018г. по описа на Котелски районен съд, като НЕПРАВИЛНИ и ЗАКОНОСЪОБРАЗНИ и  ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Р.К. ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр.Котел, ул.“Софроний“ №5, представлявано от управителя А.Б.Б. против Ж.Ч.Р. с ЕГН ********** *** иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди – претърпени загуби и пропуснати ползи в общ размер от 4300лв., причинени от навлизане на животни – крави, собственост на Ж.Р. на 16.06.2018г. в ползваните от дружеството земеделски площи от 61,76 дка  в землището на с.Градец, общ.Котел, ведно със законната лихва за забава, считано от увреждането до окончателното й изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

 

ОСЪЖДА „Р.К.“ ЕООД, ЕИК*****, със седалище и адрес на управление: гр.Котел, ул.“Софроний“ №5 да заплати на Ж.Ч.Р. с ЕГН ********** *** сумата от 761лв., представляваща разноски, направени пред първата инстанция и сумата от 411лв., представляваща разноски, направени пред въззивната инстанция.

 

 

Решението е окончателно.

 

 

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

                                         

                                                              ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                                                                                     2.