Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 224

гр.Сливен, 20.12.2019 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на осемнадесети декември, през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. БЛЕЦОВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

                                                        Мл.с.: ЮЛИАНА ТОЛЕВА                                                                                                        

При секретаря Пенка Спасова, като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 573 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от от адв.К. – особен процесуален представител на Й.С.К., ЕГН ********** *** против решение № 1105/17.10.2019 г. по гр.д. № 1539/2019 г. на Сливенския районен съд, с което въззивницата е осъдена да заплати на Ж.А.И., ЕГН ********** ***, В.И.И., ЕГН **********,*** и С.И.И., ЕГН ********** *** сумата от 5000.00 лв. представляваща невърнат заем по до говор за паричен заем от 07.05.2014 г., както и сумата 1380.00 лв. разноски по делото.

         Решението е обжалвано изцяло като неправилно и незаконосъобразно. Посочва се, че неправилно съдът е приел, че по делото не се е доказало заплащането на главница по договора, а евентуално заплатената неустойка не била предмет на делото. Страната счита, че с платената от ответницата сума в размер на 500.00 лв. е следвало да се погаси главницата по задължението и като най – обременителна – чл. 76 ал. 1 от ЗЗД. Неправилно съдът не бил уважил искането за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Моли се обжалваното решение да се отмени и да се постанови друга, с което изцяло да се отхвърлят исковите претенции. Претендира възнаграждение за особен процесуален представител.

         В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от адв. Д., пълномощник на Ж.А.И., ЕГН ********** ***, В.И.И., ЕГН **********,*** и С.И.И., ЕГН ********** ***, с който жалбата е оспорена като неоснователна. Постановеното решение от РС – Сливен било съобразено с всички представени по делото доказателства. Посочва се, че безспорно било установено както предаването в заем на сумата, така и невръщането и в определения от страните срок, което я правило изискуема. Клаузата за неустойка била проявление на автономната воля на страните по смисъла на чл. 9 от ЗЗД. Плащането и било възникнало като задължение след невръщането на заетата сума в срок и било в изпълнение на чл. 2 от Договора. Моли да се потвърди обжалваното решение. Няма претенции за разноски.

Страните не са направели доказателствени и процесуални искания.

В с.з. въззивната страна се не представлява. Особеният и процесуален представител адв. К., в писмено становище заявява, че поддържа въззивната жалба и моли тя да бъде уважена. Претендира разноски.

В с.з. въззиваемите редовно призовани се представляват от адв., която заявява, че оспорва въззивната жалба като неоснователна и поддържа депозирания отговор на въззивната жалба. Моли да се потвърди обжалваното решение. Няма направени претенции за разноски.

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

Пред съда е бил предявен иск с правно основание чл. 79 във вр. с чл.240 от ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати сумата от 5000 лв. главница по договор за заем на парични средства.

Разпоредбата на чл. 240 от ЗЗД посочва, че с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи , а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество или качество. Договорът за заем е реален (той се счита за сключен едва, когато има реално предаване на вещите), неформален ( за действителността ме не се изисква специална форма), безвъзмезден ( по принцип, ако не е уговорена изрично лихва). В тежест на заемателя е той да върне вещ по вид , качество и количество отговарящи на получените. В случая безспорно е установено наличието на договор за заем между страните, по който на заемателя са били дадени 5000.00 лв. и той се е задължил да ги върне в определен срок. Освен това страните са се били договорили при невръщане на парите в срок да се заплати сумата от 500.00лв. неустойка. Няма спор, че заетата сума не е била върната в срок. Заемателят е платил 500.00 лв., които обаче напълно съответстват на сумата посочена в клаузата за неустойка. Поради това, а и поради факта, че тази сума е била платена след датата на която е трябвало да се върне главницата, съдът намира, че действително с нея е платена неустойката по договора, а не главницата му. Това тълкуване съответства на изразената воля на страните в договора за заем. Тъй като главницата не е върната нито в уговорения срок, нито до настоящия момент, исковата претенция се явява изцяло основателна и като такава следва да се уважи изцяло.

Тъй като правните изводи на настоящата инстанция съвпадат с тези на първоинстанционният съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

По отношение претенциите за неправилно присъдени разноски ва въззиваемата страна в РС, съдът намира същите за неоснователни. Ищците са претендирали своевременно присъждането на разноски. Адвокатското възнаграждение ( 650.00) лв. е близко до минималния размер по Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения  - чл.7 ал. 2 т.2 - 580.00 лв. и е определено за заедно за тримата ищци. Определянето на минимално възнаграждение е възможност, а не задължение на съда. Въззивната инстанция намира, че следва да потвърди определеното възнаграждение от РС.

Тъй като въззиваемата страна не е претендирала разноски, независимо от изхода на делото такива не и се присъждат.

По тези съображения, съдът  

                                                                                                    

Р    Е    Ш    И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1105/17.10.2019 г. по гр.д. № 1539/2019 г. на Сливенския районен съд като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

                    2.