Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N

 

гр. Сливен, 12 .03.2020 година

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на единадесети март  през две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                      Мл. с. ЮЛИАНА ТОЛЕВА

                  

при участието на прокурора ………и при секретаря Ивайла Куманова , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 573  по описа за 2019  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 68/11.06.2018 г. по гр.д. № 607/2017 г. по описа на Районен съд – Елхово, с което е допуснато да се извърши съдебна делба между И.М.Т.-Г. ЕГН ********** ***, Г.Л.  Г. ЕГН ********** *** и П.Х.П. ЕГН  ********** *** по отношение на недвижим имот, представляващ масивна едноетажна сграда - навес за машини /ремонтна работилница/ със ЗП  475кв.м., построена 1961 г. върху държавна земя в стопански двор с площ от 84,533кв.м., съставляващ имот № 000253 по плана за земеразделяне, ЕКАТЕ *** на с. Лалково, общ. Елхово, при граници и съседи на имота: имот № 022015, нива на наследниците на Д.М.Т., имот № 000016 – полски път на Община Елхово, имот № 000037 – път  IV клас на Община Елхово, имот № 000020 – населено място на с.Лалково, имот № 031004 – нива на Община Елхово, имот № 000032 – вътрешна река на МОСВ, имот № 000416 – полски път на Община Елхово, имот № 022011 – изоставена нива на К. Х. Т., имот № 000416 – полски път на Община – Елхово, имот № 022014 – нива на  В.Д.В. и имот № 022013 – изоставена нива на Д.Д.Д., за която е обособен УПИ VIII, в кв. 3 – стопански двор в с.Лалково, общ. Елхово, с план за регулация одобрен със Заповед №  ТСУ-10/26.11.2013 г. на Кмета на Община – Елхово, в съответствие със Заповед № РД 46-495/22.08.2003 г.  на МЗГ и № РД -02-14-455/22.08.2003 г. на МРРБ по реда на чл. 11 ал.4 от ППЗСПЗЗ за определяне на застроените части на стопанските дворове, при граници на имота: - път, УПИ VI, за стопански двор,  УПИ  IX – за стопански двор и  УПИ  Х – за стопански двор при следните квоти: за съделителите И.М.Т. –Г. и Г.Л.Г. – общо ½ ид.ч. и за съделителя П.Х.П. – ½ ид.ч.

Против това решение е подадена въззивна жалба  от Г.Л.Г., в която се твърди, че обжалваното решение е отчасти неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и че е недопустимо. На  първо място са наведени оплаквания, че съдът неправилно е определил броя на съделителите, като твърди, че  съделителят П.П. е придобил  имота когато е бил в брак с Димка Златева Петрова и така имотът е придобит в режим на СИО. Неправилно РС е приел, че СИО върху имота е прекратена на основание на чл. 27 ал. 4 от СК с насочване на изпълнението върху имота за личен дълг на единия от съпрузите. Излагат се аргументи в подкрепа на тезата, че в случая СИО върху имота не е била прекратена и към настоящия момент съпругата на П. е останала собственик на неустановен брой идеални части от ½ ид.ч. от имота - лична собственост на П.. Освен това районният съд не е взел предвид въведеното възражение да осъществи инцидентен косвен съдебен контрол по чл. 17 ал. 2 от ГПК относно законосъобразността на индивидуален административен акт, с който е извършено изменение на ПУП на терена, върху който е построен недвижимия имот предмет на делбата. Излагат се подробни аргументи, като се навеждат доводи за нарушени права на съделителя.  Във въззивната жалба са направени доказателствени искания, а именно съдът да изиска справка от „Български пощи“ ЕАД, от която да е видно каква длъжност е заемала Г.З.П. в дружеството и периодът, в който е заемала тази длъжност.  На второ място да се изиска справка от ДФ „Земеделие“ гр. София, от която да е видно периода, в който лицето Гинка Златева е била регистрирана като земеделски производител. Иска се да бъде изискана от ОДБХ гр. Ямбол препис от преписки по регистриране животновъдни обекти на името на Г.З.П.  и П.Х.П..

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от П.Х.П., в който се твърди, че тя е неоснователна. Излагат се контрааргументи на изложените аргументи във въззивната жалба, като в обобщение се сочи, че решението е правилно и законосъобразно.

По подадената въззивна жалба е било образувано в.гр.д. № 197/2019 г. по описа на Окръжен съд – Ямбол. С определение от 04.07.2019 г. този съд е извършил доклад на постъпилата въззивна жалба и на подадения отговор, конституирал е като въззивник в производството И.М.Т.-Г. и е оставил без уважение направените доказателствени искания. В последствие по искане на И.М.Т.-Г. от разглеждането на делото са се отвели всички съдии от ОС –Ямбол и с определение на Бургаски апелативен съд е разпоредено делото да бъде разгледано от Окръжен съд – Сливен.

По направените с въззивната жалба доказателствени искания настоящият състав се е произнесъл с определение в закрита заседание като ги е приел за неоснователни.

В с.з. страните не се явяват и не изпращат представители.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства и тези пред настоящата инстанция, намира, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Правилно и обосновано е приетото от районния съд, че искът за делба е допустим и предявен от надлежно легитимирано лица – ищците  са собственици на ½ идеална част от  имота на основание извършена публична продан и възлагане на имота  на И.М.Т.-Г., по време на брака й с Г.Л.Г., с постановление за възлагане на недвижим  имот  от  10.01.2011.г на Държавен съдебен  изпълнител  при РС – Елхово,  вписано в СВ – Елхово при АВ с  вх.рег.№  258/20.02.2012 година, акт № 189, том I, влязло в сила от  03.02.2012 година. По делото няма доказателства, а и не се твърди, съпрузите да са избрали различен законов режим във връзка с имуществените отношения, респ. да са сключвали брачен договор по СК, поради което на основание чл.18, ал.2, вр. пар. 4 ПЗРСК, с оглед датата на сключването на брака, приложим е режима на съпружеска имуществена общност по заварен брак. Съпружеската имуществена общност е неделима, поради което на основание посоченото по -  горе постановление за възлагане на недвижим  имот   от  10.01.2011 година на Държавен съдебен  изпълнител  при РС – Елхово, в сила от  03.02.2012 година ищците са собственици на общо ½ идеална  част от  делбения имот  при режим  на  съпружеска имуществена общност.

Правото на собственост на ответника се основава на извършена сделка – покупко -  продажба,  обективирана в Нотариален  акт  за покупко -  продажба на недвижим  имот от  23.06.2003 година, № 89, том  III,  дело № 516/2003 година на Съдията по вписванията при РС – Елхово, вписан  в СВ – Елхово при РС – Елхово с вх. рег. №  959/23.06.2003 година, акт№  89, том III,  дело №  516/2003 година.  По силата на извършената сделка ответникът - въззиваем П.Х.П. е придобил от  ЗПК  „Прогрес“ в ликвидация със седалище и адрес  на управление с.Лалково, община Елхово, обл.Ямбол  с БУЛСТАТ ***, целия делбен имот:  масивна едноетажна сграда навес за машини /работилница/  със застроена площ от  475 кв.м. /четиристотин седемдесет и пет квадратни метра/,  построена през 1961 година, върху държавна земя в стопанския двор  с площ  84.533 декара, за който към момента е обособен  УПИ  VIII,  кв.3 -  стопански двор с.Лалково, общ.Елхово с план за регулация. Към  момента на придобиване на делбения имот ответникът е  бил  в брак  с Г.З.П., поради което имотът  е придобит в режим на съпружеска имуществена общност.

Съпружеската имуществена общност върху делбения имот е прекратена на основание чл.27, ал.4 от СК с насочване на изпълнението по изп.дело  № 34/2010 година на  СИС при РС – Елхово към Г.З.П., от кредитор върху вещ - съпружеска имуществена общност, по реда на глава четиридесет и четвърта от Гражданския процесуален кодекс за личен дълг на единия от съпрузите.  С насочване на изпълнението върху съсобствената вещ,  бездяловата съпружеска имуществена общност е прекратена и всеки от  съпрузите е придобил  по ½ идеална част от  общия имот.  Или  съпругът  - ответникът П.Х.П. е станал  собственик  на ½ идеална част от имота. Другата ½ идеална част е станала собственост на съпругата му. Притежаваната от съпругата на ответника - Г.З.П. ½ идеална част впоследствие, въз основа на извършената публична продан и възлагане на имота, е придобита от  ищците в режим  на съпружеска имуществена общност.

Неоснователни са възраженията, че съдът неправилно е определил броя на съделителите, като се твърди, че  съделителят П.П. е придобил  имота когато е бил в брак с Г.З.П. и така имотът е придобит в режим на СИО.

Съгласно разпоредбата на  чл. 27, ал. 4  от СК, изпълнението, насочено от кредитор върху вещ - СИО за личен дълг на единия от съпрузите /какъвто е конкретния случай/, прекратява общността върху тази вещ, като дяловете на съпрузите са равни. Следователно, след извършената публична продан, като изключителен собственик на 1/2 ид. ч. от процесния имот се легитимира съпруга – недлъжник П.Х.П.. Собствеността върху останалата 1/2 идеална част е придобита от И.М.Т.-Г., по време на брака й с Г.Л.Г., в режим на СИО, от деня на постановлението за възлагане съгласно чл. 496, ал. 2 ГПК, който постановя, че купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота. Оттук следва и неоснователността на възраженията на въззивникът, че въззиваемият не разполага с титул за собственост. Представеното по делото влязло в сила постановление за възлагане на недвижим  имот  от  10.01.2011.г на Държавен съдебен  изпълнител  при РС – Елхово,  вписано в СВ – Елхово при АВ с  вх.рег.№  258/20.02.2012 година, акт № 189, том I, влязло в сила от  03.02.2012 година съставлява деривативно основание за придобиване на собственост, определено в закона, поради което не е нужно правото на собственост да се констатира с друг нотариален акт.

След като постановлението за възлагане влезе в сила /какъвто е настоящия случай/, публичната продан може да бъде оспорена само по исков ред и то при два недостатъка, ако имотът е бил възложен на лице, което няма право да участва в наддаването или ако имотът е бил възложен на купувач неплатил цената /чл. 496, ал. 3 ГПК/. По делото липсват такива твърдения и данни. Предвид това всички оплаквания на въззивникът за евентуални нередовности, допуснати при предхождащи възлагането действия, не могат да бъдат обект на проверка в настоящото производство.

Възраженията и исканията да се осъществи инцидентен косвен съдебен контрол по чл. 17 ал. 2 от ГПК относно законосъобразността на индивидуален административен акт, с който е извършено изменение на ПУП на терена, върху който е построен недвижимия имот предмет на делбата и се аргументират доводи за нарушени права на съделителя са неотносими. Правилно районният съд е приел, че   оспорването няма значение за решаване на правния спор с  предмет  съдебната делба. Направеното оспорване няма за предмет въпрос, който подлежи на решаване в делбеното производство, с оспорения административен  акт  не се засягат   права и  задължения  на ищците,  нито документът е  противопоставен на ищците от страна в производството. Предмет  на настоящото производство е делбата на  недвижим имот,  който е построен върху държавна земя и за това обстоятелство няма спор между  страните. Имотът върху който е построена сградата,  държавна собственост е извън предмета на настоящото производство.  

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 68/11.06.2018 г. по гр.д. № 607/2017 г. по описа на Районен съд – Елхово.

        

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването.

                                     

                                                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: