Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N

 

гр. Сливен,  30.12.2019 година

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на тридесети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:СНЕЖАНА БАКАЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                  МАРТИН САНДУЛОВ

                  

при участието на прокурора ………и при секретаря Пенка Спасова, като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 622   по описа за 2019  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК вр. с чл. 28 ал.6 от ЗЗДт.

Обжалвано е решение № 69/29.10.2019 г. по гр.д. № 194/2019 г. на РС - Котел, с което е постановено на основание чл.28 ал.3, вр. с чл.25 ал.1 т.1 и т. 2 от ЗЗДт мярка за закрила по отношение на детето М.А.Г. ЕГН **********, настаняване в семейство на роднини – баба и дядо на детето по бащина линия – М.Н.Г. ЕГН ********** и Г.А.Г. ЕГН ********** ***, за срок от 18 месеца, считано от настаняването на детето със Заповед на Директора на Дирекция „Социално  подпомагане“ - Котел  - 05.03.2019 г., след което детето да бъде върнато на биологичната му майка З.А. Байкова ЕГН ********** с постоянен адрес ***, и е указано на отдела за Закрила на детето, че следва да се следи стриктно осъществяването на срещите между детето и биологичната му майка.

Против това решение е подадена въззивна жалба  от майката З.А.Д., чрез процесуален представител. Във въззивната жалба се твърди, че съдът правилно е изследвал всички събрани доказателства и че е безспорно, че майката изразила желание да отглежда детето, заедно със съпруга си М.Е., който също е потвърдил желанието за това. Твърди се, че майката оставила детето, тъй като е била подлагана на постоянен физически и психически тормоз от страна на бащата на детето. От друга страна бабата и дядото многократно са възпрепятствали срещите на майката с детето, не са го завели на нито една среща с психолог. Развиват се съображения, че най-добрият интерес на детето предполага то да бъде отглеждано от своята биологична майка, още повече, че в случая тя е доказала възможност да се грижи за него. С оглед на това счита, че предприетата мярка за закрила е неподходяща и неадекватна. Поради това се иска да бъде отменено решението и да се постанови ново, с което  да бъде отхвърлена молбата на Д „Социално подпомагане“ изцяло като неоснователна, а в случай че тя бъде уважена, се иска да бъде намален срока на предприетата мярка за закрила за един месец.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от дядото на детето Г.А.Г., чрез процесуален представител, в който отговор се твърди, че жалбата е неоснователна. Първоинстанционният съд правилно е преценил и е постановил мярка за закрила спрямо детето, тъй като по безспорен начин е установено и доказано, че детето е в риск.  Детето от 26.01.2016 г. е оставено без грижите на своята майка, която е напуснала дома и го е изоставила на 3-месечна възраст. Грижи за детето е полагал неговият биологичен баща, който на 30.03.2018 г. е починал и след неговата смърт детето е отглеждано от своите баба и дядо по бащина линия, в дома на които живее от момента на своето раждане. Майката не се интересувала от детето до момента на иницииране на съдебната процедура за настаняването му в семейството на роднини и близки.  Твърди се, че всички тези обстоятелства са безспорно доказани. В случая липсва оценка за родителския капацитет на майката, а от друга страна бабата и дядото са обследвани и за същите е изготвено становище за годност да полагат адекватни грижи за детето. В случая мярката за закрила е необходима, тъй като детето не познава майката, не е установена емоционална връзка между нея и детето и в ход е услуга по реинтеграция на детето в семейството на майката, която не е финализирана. Провеждат се срещи между майката и детето и на този етап не е установена адаптация на детето спрямо биологичния родител. Развиват се подробни съображения в подкрепа на тази теза, като се анализират и събраните по делото доказателства. В обобщение се сочи, че интересите на малолетното дете налагат спрямо него да бъде предприета мярката за закрила така, както е постановена от районния съд. Отговор на въззивната жалба е подаден и от бабата на детето, чрез процесуален представител по пълномощие, в който отговор са развити идентични съображения, като тези в отговора подаден от дядото.

Постъпил е писмен отговор и от Дирекция „Социално подпомагане“ – Котел, в който се сочат обстоятелствата наложили мярката за закрила. Твърди се, че от настаняването на детето в семейството на бабата и дядото до момента то се развива нормално и израства правилно за възрастта си. Бабата и дядото полагат качествена грижа за детето, в резултат на което са настъпили положителни промени в цялостното му развитие. Детето живее при добри хигиенно битови условия, изграден е правилен хранителен режим. За детето се полагат добри грижи и за неговото здравословно състояние.  Сочи се, че детето е силно привързано към своите баба и дядо, както и към други техни роднини и се чувства спокойно и защитено в семейството им. Поради това  решението на районния съд се счита за правилно. Изразява се становище, че в интерес на детето е то да се отглежда в семейството на бабата и дядото за срок от 18 месеца, считано от настаняването на детето със заповедта на директора на Д „СП“ – Котел, тъй като на детето му е необходимо време, за да изгради емоционална връзка с майка си.

Нови доказателства пред  тази инстанция не са заявени.

В с.з. въззивницата се явява лично и с представител по пълномощие, който поддържа подадената жалба

В с.з. за въззиваемите страни се явяват представители по пълномощие, които оспорват основателността на подадената жалба.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства и тези пред настоящата инстанция, намира, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя частично. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до принципно законосъобразни правни изводи, наложили правилното  уважаване на молбата.

Законът за закрила на детето отдава приоритет на това, едно дете да бъде отглеждано в неговата семейна среда по смисъла на § 1, т. 7 ДР ЗЗДт (чл. 3, т. 2, чл. 25, ал. 2 и чл. 28, ал. 4 ЗЗДт), като в изключителни случаи то може да бъде настанено извън семейството, ако важни причини налагат това и това е в негов интерес. Целта на закона е във всички случаи с оглед конкретните обстоятелства да бъде преценяван най-добрият интерес на детето по смисъла на § 1, т. 5 ДР ЗЗДт.

          Съгласно чл.9 от Конвенцията за правата на детето държавите - страни по Конвенцията, осигуряват детето да не бъде разделяно от родителите си против тяхната воля, освен когато компетентните власти решат в съответствие с приложимите закони и процедури и при възможност за съдебен преглед, че такова разделяне е необходимо за висшите интереси на детето. Такова решение може да бъде необходимо в някои особени случаи, като например малтретиране или изоставяне на детето от родителите, или когато родителите живеят разделени и трябва да се вземе решение относно местоживеенето на детето.

Настоящият състав намира, че всяко дете има право да бъде отглеждано на първо място в семейство. В случая обаче е безспорно, че детето е оставено без грижите на своята майка, която е напуснала дома и го е изоставила на тримесечна възраст. Грижи за детето е полагал неговият биологичен баща, който на 30.03.2018 г. е починал и след неговата смърт детето е отглеждано от своите баба и дядо по бащина линия, в дома на които живее от момента на своето раждане. Майката не се интересувала от детето до момента на иницииране на съдебната процедура за настаняването му в семейството на роднини и близки. В случая мярката за закрила е необходима, тъй като детето не познава майката, не е установена емоционална връзка между нея и детето и в ход е услуга по реинтеграция на детето в семейството на майката, която не е финализирана. Провеждат се срещи между майката и детето и на този етап не е установена адаптация на детето спрямо биологичния родител.

От настаняването на детето в семейството на бабата и дядото до момента то се развива нормално и израства правилно за възрастта си. Бабата и дядото полагат качествена грижа за детето, в резултат на което са настъпили положителни промени в цялостното му развитие. Детето живее при добри хигиенно битови условия, изграден е правилен хранителен режим. За детето се полагат добри грижи и за неговото здравословно състояние. Детето е силно привързано към своите баба и дядо, както и към други техни роднини и се чувства спокойно и защитено в семейството им.

В обобщение към настоящия момент най-добрият интерес на детето по смисъла на § 1, т. 5 ДР ЗЗДт изисква спрямо него да бъде предприета мярка за закрила чрез настаняване в семейство на роднини – баба и дядо на детето по бащина линия.

Определеният за това срок обаче е неадекватен, с оглед установените конкретни обстоятелства. Безспорно е, че от настаняването на детето по административен ред до настоящия момент е изминал значителен период от време, а бабата и дядото на детето не осигуряват пълното съдействие на майката за  реинтеграция на детето в нейното семейството. Поради това настоящият състав намира, че определеният от районния съд срок от 18 месеца, считано от настаняването на детето със Заповед на Директора на Дирекция „Социално  подпомагане“ - Котел  - 05.03.2019 г. не спомага за приобщаването на детето към неговата майка, поради което следва да бъде намален на една година, с цел да бъде осигурена възможност на майката за по-пълноценно общуване с детето.

С оглед частичната основателност на жалбата на въззиваемите не се дължат претендираните разноски за адвокатско възнаграждение.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ОТМЕНЯ решение № 69/29.10.2019 г. по гр.д. № 194/2019 г. на РС - Котел, с което е постановено на основание чл.28 ал.3, вр. с чл.25 ал.1 т.1 и т. 2 от ЗЗДт мярка за закрила по отношение на детето М.А.Г. ЕГН **********, настаняване в семейство на роднини – баба и дядо на детето по бащина линия – М.Н.Г. ЕГН ********** и Г.А.Г. ЕГН ********** ***, за срок от 18 месеца, считано от настаняването на детето със Заповед на Директора на Дирекция „Социално  подпомагане“ - Котел  - 05.03.2019 г. В ЧАСТТА, с която е определен срок за настаняване над ДВАНАДЕСЕТ МЕСЕЦА.

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 69/29.10.2019 г. по гр.д. № 194/2019 г. на РС – Котел останалите обжалвани части.

        

Решението не подлежи на обжалване и е окончателно.

                                     

                                                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: