Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е    

 

гр.Сливен, 06.02.2020 г.

 

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на пети февруари, през две хиляди и двадесета година в състав:

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

                                                        Мл.с.: ЮЛИЯНА ТОЛЕВА                                                                   

 

 

При секретаря Ивайла Куманова, като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 628 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

         Образувано е по въззивна жалба, подадена от адв.Е.М. процесуален представител на „ САУТ ФРУТ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ***против решение № 1295/15.11.2019 г. по гр.д. № 2743/2019г на Сливенския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от въззивника против Земеделски производител В.Д.М., ЕГН ********** *** иск за признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищцовото дружество сума в общ размер на 11 606.16 лв., представляваща главница по фактура № 4000000011/09.06.2018 г. в размер на  2 660.40 лв. с ДДС; фактура № 000000012/13.06.2018 г. в размер на  2 468.16 лв. с ДДС; по фактура №  000000013/18.06.2018 г. в размер на 2 666.40 лв. с ДДС ; по факура № 4000000014/25.06.2018 г. в размер на 2 184.00 лв. с ДДС и по фактура № 4000000015/30.06.2018 г. в размер на 1 627.20 лв. с ДДС, мораторна лихва в размер на 826.56 лв. за периода от 10.06.2018 г. до 25.02.2019 г., както и законна лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението – 11.03.2019 г. по ч.гр.д. № 1302/2019 г. на Сливенски районен съд до окончателното изплащане на задължението, както и направените по делото разноски в размер на 750.00лв. С обжалваното решение въззивникът е бил осъден да за плати деловодни разноски в размер на 1 380.00лв.

Решението е обжалвано изцяло като неправилно и незаконосъобразно. Посочено е, че съдебният акт не е съобразен със събраните по делото доказателства и по-конкретно с представените 5 бр. фактури и изготвената съдебно-техническа експертиза, при анализа на които се установявало безспорно, че платените от ищеца суми са били платени като аванс и че той не е получил стоката, за която  са били платени сумите по представените фактури. Правилно фактурите в счетоводството на ищеца били отразени в сметките за доставчици по аванс, тъй като стоките не са били получени. Страната посочва, че след като купувачът е бил платил стоката, той има право да приспадне ДДС, но това по никакъв начин не доказвало изпълнение на престацията от страна на ответника. Освен това обстоятелството, че било установено, че издадените фактури не са оформени според законовите изисквания, не било нарушение извършено от ищеца, тъй като фактурите били издадени от ответника. Ответникът по никакъв начин не бил доказал доставката на череши – предмет на сделките, тъй като не бил представил никакви вторични счетоводни документи, а именно приемо-предавателни протоколи, пътни листи, товарителници, кантарни бележки. Страната счита, че ползаването на данъчен кредит от купувачът-кредитор не може да докаже изпълнение на продавача-длъжник. При условие, че бил заплатил стойността на фактурата, по която е начислен ДДС, купувачът имал право на приспадане от данъчния кредит по ДДС. Въззивникът счита, че цитираната в съдебното решение практика  на ВКС е неотносима към случая. Моли се обжалваното решение да бъде отменено и предявените искове да бъдат уважени изцяло. Представя национален сметкоплан.

         В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от адв. П., пълномощник на Земеделски производител В.Д.М., ЕГН ********** ***, с който въззивната жалба е оспорена като неоснователна. Страната посочва, че безспорно по делото е установено, че правоотношението между страните е търговско и се развива по реда на чл. 318 и сл. от ТЗ. Съгласно разпоредбата на чл. 334 изр. 1 от ТЗ уговорката за предварително плащане на цената е трябвало да бъде уговорена в писмена форма. Тъй като в случая няма такава писмена уговорка, то твърденията  на ищеца, че става въпрос за авансово плащане преди стоката да е получена следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. Такова твърдение дори не било наведено от въззивника.  Освен това в самото платежно нареждане от 25.07.2018 г. , с което били заплатени по банков път сумите по издадените фактури, било посочено, че основанието за плащане е „ плащане по фактури за плодове – череши реколта 2018 г.“, а не че се заплаща авансово сума за плодове – череши. Нелогично било твърдението на ищеца, че е заплатил череши реколта 2018 г. преди доставката, на 25.07.2018 г. Нелогично било и твърдението му, че ответницата е следвало да  произведе и предаде черешите след датата на плащане – 25.07.2018 г. Страната посочва, че съдът е съобразил акта си с разпоредбата на чл. 25 ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС , съгласно която данъчното събитие е доставката на стоки или услуги, извършени от данъчно задължено лице, като данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена. Следователно посочената във фактурата дата на данъчно събитие е датата, на която стоката се доставя и собствеността върху нея е прехвърлена от издателя-продавач на получателя-купувач. Посочва се в отговора, че по въпроса за правните последици от реализираното право на приспадане данъчен кредит е налице произнасяне на ВКС в редица решения. ВКС в практиката си е приел, че упражняването на правото на приспадане на данъчен кредит от купувача при продажба на родово определени вещи има правно значение на признаване за получаването на стоката, тъй като правото на собственост при тях се прехвърля с отделянето им от рода. Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено. Страната няма направено искане за присъждане на деловодни разноски.

         В с.з.въззивникът редовно призован, се представлява от адв.М., който поддържа въззивната жалба и моли тя да бъде потвърдена. Претендира разноски.

         В с.з. въззиваемата страна редовно призована се представлява от адв. Ш., който заявява че оспорва въззивната жалба, поддържа отговора по нея и моли да се потвърди обжалваното решение. Претендира разноски.

         Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивницата на 25.11.2019г. и в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 05.12.2019 г. е била депозирана въззивната жалба.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.

На първо място следва да се посочи, че сключената между страните сделка без всякакво съмнение е търговска по своя характер и като такава следва да е съобразена с разпоредбите на ТЗ, чл.318 и сл. В разпоредбата на чл. 334. от ТЗ е предвидено, че уговорката за предварително плащане на цената трябва да бъде в писмена форма. Ако продавачът не предаде стоката, той дължи лихва от получаването на цената. С оглед на цитираната правна норма е недопустимо при търговска сделка и липса на форма за уговорка за предварително плащане да се установява, че сделката между страните е била с уговорка за предварително плащане. След като няма писмено уговаряне между страните за предварително плащане на стоката от купувача, следва да се приеме, че сделката сключена между тях не е била с такъв характер, а е била обикновена търговска сделка, при която стоката се предава в момента на извършване на плащането ( чл. 327 ал. 1 предл.1 от ТЗ). Съдът намира, че този извод се потвърждава и от следните два аргумента. Прав е въззивникът, който посочва, че черешите са плодове със сезонен характер. Като такива те могат да се продават, в момента в който узреят ( освен ако не се съхраняват в хладилник, твърдения за което липсват). Ноторно известно е, че черешите в Сливенския край узряват през м. май. От климатичните особености на дадена година е възможно малко  по – ранно или малко по – късно узряване на плодовете, но никога това не става през м. юли. От представените фактури е видно, че те са с дати 09.06.2018г., 13.06.2018 г., 18.06.2018 г., 25.06.2018 г.,30.06.2018 г. , а платежното нареждане е от 25.07.2018 г. Ако приемем тезата на ищеца – въззивник в настоящето производство, че е било извършено предварително плащане на закупените череши, то би следвало да стигнем до абсурдния извод, че черешите през 2018 г. са зреели след 25.07.2018 г. Предвид сезонността на плода това е невъзможно. На последно място, следва да се има предвид и константната съдебна практика на ВКС, според която упражняването на правото на приспадане на данъчен кредит от купувача при продажба на родово определени вещи има правно значение на признаване за получаването на стоката, тъй като правото на собственост при тях се прехвърля с отделянето им от рода. В случая купувачът е упражнил правото си на данъчен кредит и този негов акт следва да се тълкува в смисъла даден от ВКС. Съдът намира, че исковата претенция е останала недоказана и като такава следва да се отхвърли.

Тъй като правните изводи съвпадат с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да се потвърди.

С оглед изхода на процеса деловодни разноски се следват на въззиваемата страна. Такива са доказани в размер на 540.00 лева за адвокатско възнаграждение.

По тези съображения, съдът  

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

 

         ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1295/15.11.2019 г. по гр.д. № 2743/2019г на Сливенския районен съд като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

 

         ОСЪЖДА „ САУТ ФРУТ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ***да заплати на В.Д.М., ЕГН ********** *** деловодни разноски за въззивна инстанция в размер на 540.00 ( пет стотин и четиридесет) лева адвокатско възнаграждение.

        

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                    2.