Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 19

 

                     гр. Сливен, 30 .01.2020 година

 

           В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

         ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                  Мл. с. ЮЛИАНА ТОЛЕВА

                  

при участието на прокурора ………и при секретаря С. В., като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 11  по описа за 2020  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 985/17.09.2019 г. по гр.д. № 4818/2018 г. на Районен съд – Сливен, с което са отхвърлени предявените от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД със седалище и адрес на управление гр.София, район „Л.“, ул.“Х. И.“ № . ЕИК . против И.Й.Д. ЕГН ********** *** обективно съединени искове с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК – за признаване за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца сумата от 1996,90 лв. главница по договор за потребителски кредит от 06.06.2014 . ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното заплащане на задължението, сумата от 2051,54 лв. договорна лихва за периода 20.10.2014 до 20.06.2017 . и сумата от 293,51 лв. обезщетение за забава, считано от 21.10.2014 г. до 13.04.2018 г. прехвърлени с договор за цесия от 10.01.2017 г. като неоснователни и недоказани.

Против това решение е подадена въззивна жалба от ищцовото дружество чрез процесуален представител по пълномощие, в която се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Развити са съображения, че отхвърлянето на претенциите съдът е обосновал с обстоятелството, че уведомлението за цесия съставляващо приложение към исковата молба е връчено не на ответницата кредитополучател или на негов упълномощен представител, а на назначеният му особен представител. Твърди се, че тези изводи противоречат на закона и съдебната практика. Ищецът е надлежно упълномощен от цедента да уведоми длъжника за прехвърляне на вземането. В хода на исковия процес ответника не е открит на постоянния и настоящия му адрес, поради което са били налице предпоставките за залепване на уведомление и с изтичането на двуседмичния срок по чл. 47 ал.2 от ГПК съобщенията и книжата до ответника се смятат редовно връчени, поради това и уведомлението за прехвърляне на вземанията е редовно връчено. Цитира се и съдебна практика. В случая налице е недобросъвестно поведение от страна на длъжника, от което той не може да черпи права. Той не може чрез особения си представител да прави възражение за ненадлежно уведомяване по чл.99 ал.3 от ЗЗД. На следващо място се счита, че осъщественото връчване на представител е приравнено на лично връчване, при което следва да се приеме, че в случая ответникът лично е уведомен за извършаната цесия. Развиват се съображения в подкрепа на тази теза и в обобщение се иска да бъде отменено решението изцяло, като вместо това се постанови ново, с което исковете да бъдат уважени.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор на тази въззивна жалба, в който се твърди, че същата е неоснователна. Твърди се, че представителната власт на особения представител се изчерпва с осъществяването на процесуалното представителство по конкретното дело и не обхваща получаването на материално-правни изявления, адресирани до представлявания отсъстващ ответник. Особеният представител може да извършва всички съдопроизводствени действия освен тези свързани с разпореждане с предмета на делото, защото не е страна в оспорваното материално правоотношение. Поради това заменянето на предходния кредитор с нов няма да произведе ефект. Сочи се, че съществуването на вземането по установителния иск се установява към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Така, с оглед на изискването за съобщаване на длъжника следва да се приеме, че ищецът не е бил процесуално легитимиран да подава заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение, докато цесията не бъде съобщена на длъжника, поради това се твърди, че подадената въззивна жалба е неоснователна.

В жалбата и отговора не са направени нови доказателствени искания, а въззивния жалбоподател е претендирал разноски за двете инстанции, включително и юрисконсултско възнаграждение, както и разноски за заповедното производство.

В с.з. за въззивника не се явява представител. Постъпило е писмено становище от представител по пълномощие, с което се поддържа подадената жалба.

В с.з. за въззиваемата се явява особен представител, който оспорва основателността на подадената жалба.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства и тези пред настоящата инстанция, намира, че обжалваното решение е неправилно, поради което следва да бъде отменено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

За да отхвърли иска районният съд е приел, че уведомлението за цесията, съставляваща приложение към исковата молба, е връчено не на ответницата-кредитополучател или на негов упълномощен представител, а на назначения му на основание чл.47, ал.6 от ГПК особен представител. Представителната власт на особения представител се изчерпвала с осъществяване на процесуалното представителство по конкретното гражданско дело, по което същият е назначен, и не обхваща получаването на материалноправни изявления, адресирани до представлявания от особения представител отсъстващ ответник. Особеният представител може да извършва всички съдопроизводствени действия, освен тези, свързани с разпореждане с предмета на делото – арг. от чл.29, ал.5 вр.чл.34, ал.3 от ГПК, защото не е страната по спорното материално правоотношение. Така е стигнал до извода, че получаването от негова страна на изявления, които принципно биха довели до промяна в това материално правоотношение, като например заменянето на предходния кредитор с нов, няма да произведе този ефект

По правната си същност договорът за цесия /прехвърляне на вземане/ представлява съглашение, при което носителят на едно вземане го отстъпва на едно трето лице. В този договор не участва само длъжникът, спрямо когото се прехвърля вземането, необходимо за валидността му обаче е съгласието на първоначалния и новия кредитор. От своя страна длъжникът следва да е уведомен за прехвърлянето от предишния кредитор, за да има то действие за него /чл.99, ал.4 от ЗЗД/. Действително, както посочва въззивникът, договорът за цесия е валидно сключен между страните – цедент и цесионер, но за да породи действие спрямо длъжника, който не е страна по него, то е необходимо надлежното му уведомяване по чл.99, ал.3 от ЗЗД.

С исковата молба ищецът е представил за връчване и уведомлението за цесията на длъжника, което съгласно препотвърдената съдебна практика, следва да се зачете съгласно чл. 235, ал. 3 от ГПК като нов факт настъпил в хода на делото. Ответникът отново не е намерен на същия си постоянен адрес и е приет за редовно призован по реда на чл. 46 ал 5 от ГПК. Назначен му е особен представител по чл. 46 ал. 7 от ГПК на разноски на ищеца, с оглед охрана на интересите му, на когото са връчени всички книжа.

Връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици. Това, според настоящия въззивен състав, се отнася и до уведомлението по чл. 99 ал. 3 от ЗЗД за извършеното прехвърляне на вземането и то поражда последиците по чл. 99 ал. 4 от ЗЗД. В тази връзка е налице практика на ВКС /Р. № 148/02.12.2016 г. по т. д. № 2072/2015 г. на ВКС, I т. о., Р. № 25/03.05.2017 г. по гр. д. № 60208/2016 г. на ВКС, II г. о. и др./, приложими в случая по аналогия, в която се застъпва най-общо становището, че кредиторът, ако не е уговорено друго, може да избере начин за връчване на своите изявления на длъжника, включително и чрез нотариална покана, и той ще е редовно осъществен, ако е била проведена процедура по чл. 50 ЗННД вр. чл. 47, ал. 1-5 ГПК - отсъствието от адреса по чл. 47 ГПК се удостовери от длъжностното лице, а съобщенията се считат за връчени, т. е. и без да е необходимо назначаване на особен представител в нотариалното производство.

Поради това, щом в исковата молба е обективирано изявление на кредитора-ищец, че уведомява от името на праводателя си – цедент, първоначален кредитор по договора за заем, прехвърлянето на вземането му и самото уведомление е приложено към нея, връчването на особения представител представлява надлежно уведомяване на длъжника-ответник. Следователно, налице е валидна цесия, която е съобщена на длъжника и е породила спрямо него правни последици.

На 06.06.2014 г., между „БНБ Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, като кредитор и ответницата, като кредитополучател бил сключен Договор за потребителски кредит № PLUS -10776103 г.

Съгласно сключения договор за потребителски кредит, кредиторът се задължил да предостави на кредитополучателя под формата на заем парична сума в размер на 2000 лева, като последният се бил задължил да върне процесната сума ведно с уговорена възнаградителна лихва на 36 погасителни вноски. Ответницата била удостоверила, че била получила уговорената сума и кредиторът бил изпълнил задължението си да предаде сумата. Ответницата била преустановила плащането, като падежът на първата неплатена вноска бил настъпил на 20.10.2014 г. и от следващия ден била изпаднала в забава и била дължала и обезщетение за забава съгласно договора в размер на законната лихва. Дължала и неизплатената част от договорната лихва, считано от падежа на първата неизплатена вноска-20.10.2014 г. до изтичане на срока на договора. Задълженията по договора за потребителски кредит били станали изискуеми с изтичане на крайния срок на договора-20.06.2017 г.

Междувременно, на 10.01.2017 г. бил сключен Договор за прехвърляне на вземания (цесия)  и Приложение № 1 на основание чл. 99 ЗЗД между "Фронтекс Интернешънъл" ЕАД и БНБ Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, по силата на който вземането, произтичащо от  Договор за потребителски кредит № PLUS -10776103 г към ответницата било прехвърлено в полза на ищцовото дружество изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и с всички лихви, такси, комисионни и други разноски.

Видно от изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза ответницата дължи на цедента следните суми: сумата от 1996,90 лева главница неизплатена по Договор за потребителски кредит № PLUS -10776103 г; сумата от  2051,54 лева - договорна лихва за периода 20.10.2014 г. до 20.06.2017 г.; сумата от 293,51 лв., съставляваща лихва за забава за периода от 21.10.2014 г. до 13.04.2018 г. Общият размер на отпуснатия на ответницата кредит бил 2000 лв., като съгласно погасителния план падежът на първата вноска бил на 18.07.2014 г., а на последната вноска на 20.06.2017 г.

Поради това, главната и акцесорна искова претенция /за заплащане на договорна лихва/ са основателни и доказани в пълен размер. Тъй като длъжникът – заемател не е изпълнил задължението си по договора за връщане в цялост и в срок, съгласно уговорения погасителен план, на заетата сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва, то следва да се ангажира неговата договорна отговорност по чл.79, ал.1 от ЗЗД и да се признае за установено задължението му за неизплатената част от главницата и договорната лихва, чийто размер съвпада изцяло с претендирания.

По отношение на втората акцесорна претенция за заплащане на обезщетение за забава, с оглед основателността на главната претенция, същата е основателна

Тъй като правните изводи на двете инстанции не съвпадат, по изложените по горе съображения, атакуваното решение се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено изцяло. Вместо това въззивният съд следва да постанови ново решение, с което уважи предявените искове в пълния им размер.

С оглед основателността на исковите претенции, на основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищцовото дружество следва да се присъдят направените в заповедното и в първоинстанционното исково производство разноски в пълния претендиран и доказан размер, както следва: 75 лв. разноски в заповедното производство и 1010, 04лв. разноски в първоинстанционното производство - 125,10лв. д.т., 533,84лв. депозит за особен представител, 200лв. депозит за вещо лице и 150лв. юрисконсултско възнаграждение.

С оглед основателността на въззивната жалба, на въззивника се следват и направените във въззивното производство разноски в общ размер от 746,49лв., от които 62, 55лв. платена държавна такса, 533,94лв. внесен депозит за възнаграждение на особения представител на въззиваемата и 150лв. юрисконсултско възнаграждение

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ОТМЕНЯ решение № 985/17.09.2019 г. по гр.д. № 4818/2018 г. на Районен съд – Сливен ИЗЦЯЛО КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

 

ПРИЗНАВА за установено по обективно съединените искове с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК, че И.Й.Д. ЕГН ********** *** дължи на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД със седалище и адрес на управление гр.София, район „Л.“, ул.“Х. И.“ № . ЕИК . сумата от 1996,90 лв. главница по договор за потребителски кредит от 06.06.2014 . ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното заплащане на задължението, сумата от 2051,54 лв. договорна лихва за периода 20.10.2014 до 20.06.2017 . и сумата от 293,51 лв. обезщетение за забава, считано от 21.10.2014 г. до 13.04.2018 г. прехвърлени с договор за цесия от 10.01.2017 г.

 

ОСЪЖДА И.Й.Д. ЕГН ********** *** да заплати на на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД със седалище и адрес на управление гр.София, район „Л.“, ул.“Х. И.“ № .ЕИК . сумата от 1010, 04лв. /хиляда и десет лева и 10 ст/ разноски в първоинстанционното производство - 125,10лв. д.т., 533,84лв. депозит за особен представител, 200лв. депозит за вещо лице и 150лв. юрисконсултско възнаграждение.

 

 

ОСЪЖДА И.Й.Д. ЕГН ********** *** да заплати на на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД със седалище и адрес на управление гр.София, район „Л.“, ул.“Х. И.“ № . ЕИК . сумата от 746,49лв. /седемстотин четиридесет и шест лв и 49 ст/, представлявяща разноски за въззивното производство,  от които 62, 55лв. платена държавна такса, 533,94лв. внесен депозит за възнаграждение на особения представител на въззиваемата и 150лв. юрисконсултско възнаграждение

 

 

         Решението не подлежи на обжалване.

                                     

                                                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: