Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №48

 

гр. Сливен, 06.03.2020г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на четвърти март през две хиляди и двадесета година в състав:   

           

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                 МАРИЯ БЛЕЦОВА      

ЧЛЕНОВЕ:        СТЕФКА МИХАЙЛОВА

Мл.с. СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА

                                                                

при секретаря Радост Гърдева, като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр.д. №66 по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против Решение №345/28.11.2019г. по гр.д.№1986/2018г. на Новозагорски районен съд, с което е признато за установено на основание чл.422, ал.1, вр. чл.415 от ГПК по отношение на Н.Д.К., че съществува вземане на „Банка ДСК“ ЕАД, гр.С. в общ размер от 1669,52лв., от които: главница 1317,65лв., неплатена редовна лихва 208,23лв. за периода от 28.04.2017г. до 16.05.2018г., санкционираща лихва 23,64лв. за периода от 02.04.2018г. до 16.05.2018г., заемни такси от 120лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.05.2018г. – датата на подаване на заявлението в съда до окончателното й изплащане, като иска в останалата му част до пълния претендиран размер е отхвърлен като неоснователен и недоказан. С решението са присъдени по съразмерност разноски на ищеца „Банка ДСК“ ЕАД в размер на 702,70лв.

Въззивната жалба е подадена от ищеца в първоинстанционното производство „Банка ДСК“ ЕАД, гр.С. и с нея се обжалва посоченото решение в неговата отхвърлителна част.

В жалбата си, въззивникът чрез пълномощника юриск. Р.Г. посочва, че първоинстанционното решение в обжалваната му отхвърлителна част е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Намира за изцяло неправилен извода на съда, че Банката не е уведомила длъжника за настъпването на предсрочната изискуемост. Уведомяването е направено с нотариална покана, като е удостоверено посещение на адреса на длъжника три пъти и залепване на уведомление. Нотариусът е удостоверил връчването й по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. Видно от текста на нотариалната покана, Банката е уведомила длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост на цялото вземане. С оглед изложеното, въззивникът моли съда да отмени първоинстанционното решение в неговата отхвърлителна част и постанови ново, с което да уважи исковите претенции в пълен размер. Претендира присъждане на направените по делото пред двете съдебни инстанции разноски, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, подаден от насрещната страна – ответника в първоинстанционното производство Н.Д.К. чрез назначеният му по реда на чл.47, ал.6 от ГПК особен представител адв. М.П..

В срока по чл.263, ал.2, вр. ал.1 от ГПК няма подадена насрещна въззивна жалба.

С отговора на въззивната жалба, особения представител на въззиваемия - адв. П. оспорва изцяло твърденията във въззивната жалба. Счита, че е нарушена процедурата по уведомяване на длъжника чрез връчване на нотариалната покана по реда на чл.47 от ГПК. Излага съображения в тази насока. Посочва, че удостоверяването на обстоятелствата по връчването следва да се съдържат в самото съобщение върху нотариалната покана. Счита решението за правилно и законосъобразно, постановено в съответствие и с указанията на ВКС в ТР №8/2017г. от 02.04.2019г. по т.д.№8/2017г. на ОСГТК на ВКС. Въззиваемият намира постановеното първоинстанционно решение за правилно и законосъобразно и моли съда да го потвърди. Няма направени доказателствени искания.

С въззивната жалба и отговора не са направени доказателствени искания за въззивната фаза на производството.

В с.з. въззивника „Банка ДСК“ ЕАД, гр.С., редовно призован се представлява от процесуален представител по пълномощие юриск. Р.Г., която заявява, че поддържа въззивната жалба и моли за уважаването й по подробно изложените в нея съображения. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В с.з. въззиваемата страна Н.Д.К., редовно призован, не се явява. Представлява се от назначения му в първоинстанционното производство особен представител адв. М.П.. Особеният представител оспорва въззивната жалба като неоснователна, поддържа изложените в отговора съображения. Счита, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед пълния обхват на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е частично незаконосъобразно и неправилно. 

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал и ПРЕПРАЩА своята към нея.

Новозагорският районен съд е бил сезиран с предявени при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове за установяване дължимостта на вземания по Договор за кредит за текущо потребление от 15.05.2012г., сключен между ответника Н.Д.К. и ищцовата банка „Банка ДСК“ ЕАД, гр.С., както следва: главница в размер на 1974,65лв.; неплатена редовна лихва в размер на 310,79лв. за периода 28.04.2017г. – 16.05.2018г.; 35,28лв. санкционираща лихва за периода 02.04.2018г. – 16.05.2018г. и 120лв. заемни такси, за които вземания на ищцовата банка е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, намиращ правното си основание в чл.415, ал.1, т.2, вр. с чл.124, ал.1 от ГПК.

Първоинстанционният съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти и обстоятелства, на които се основават ищцовите претенции, правилно е дефинирал параметрите на спора и е дал съответстващата на твърдените от ищеца накърнени права правна квалификация на предявените искове. Направил е доклад по делото, по който страните не са направили възражения. Осигурил им е пълна и равна възможност за защита в производството.

Въз основа на правилно установена фактическа обстановка, районният съд е достигнал до неправилни и незаконосъобразни правни изводи, като е приложил неправилно материалния закон.

Предявеният положителен установителен иск има за предмет установяване на съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумите, за които е била издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК. По този иск следва с пълно доказване ищеца, твърдящ съществуване на вземането си, да установи по безспорен начин неговото възникване, съществуване и дължимост спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да докаже съществуването на фактите, които са породили неговото вземане. Ответникът, при съответно твърдение, следва да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват вземането.

В случая, предмет на предявения иск е вземане, произтичащо от сключен между ответника в първоинстанционното производство Н.Д.К. и ищцовата банка „Банка ДСК“ ЕАД, гр.С. Договор за кредит за текущо потребление от 15.05.2012г. Със същия ищцовата банка е предоставила на ответника К. потребителски кредит в размер на 3000 лв. за срок от 120 месеца, с падеж 28-мо число на месеца, при ГПР от 13,63% и възнаградителна лихва при годишен лихвен процент от 10,45%, лихвен процент на ден 0,03% при обща дължима сума по кредита 5188,02лв.

Към договора е приложен погасителен план и ГПР, подписан от клиента К., съгласно който първата погасителна вноска е с падеж 28.05.2012г., а последната 120-та погасителна вноска е с падеж 15.05.2022г. Посочени са съответните суми от главница, лихва и такса, включени във всяка отделна вноска по кредита. Клиента – ответника е подписал промоционалните условия, по които е сключен договора за кредит; информацията за таксите по кредита и общите условия за предоставяне на кредит за текущо потребление.

Между страните не се спори и от приложените писмени доказателства е установено, че сумата по договора от 3000лв. е получена от ответника – преведена е по посочена в договора разплащателна сметка още на 15.05.2012г., по която сметка следва да се извършва и погасяването на вноските по кредита.

По делото е безспорно установено, че ответника К. е погасявал вноските по погасителния план до 28.04.2017г. /от тази вноска е останала непогасена част в размер на 1,25лв., като по следващите вноски не е постъпвало плащане/.

Въззивният състав споделя напълно извода на първоинстанционния съд, че договора за кредит във всичките му части е действителен, отговаря на законовите изисквания относно форма, съдържание; към него има подписан подробен погасителен план; клиента е запознат и е подписал общите условия към договора и промоционалните условия, по които му е отпуснат кредита. Не се установиха нищожни клаузи от договора за кредит. Уговорените ГПР и ГЛП са в рамките на законоводопустимите,  ясно уговорени и не се явяват сами по себе си неравноправни клаузи.

 В  случая вземането на ищеца произтича от обявяване на предсрочна изискуемост на банков кредит за текущо потребление.  Съгласно даденото разрешение в т.18 на ТР №4/18.06.2014г на ВКС по т.д. №4/2013г на ОСГТК, в хипотезата на предявен иск по чл. 422 ал.1 ГПК, вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита също преди подаване на заявлението до заповедния съд.

 Предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60 ал.2 ЗКИ.

 Съгласно чл.60 ал.2 от ЗКИ, банката може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 ГПК, когато кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем поради неплащане на една или повече вноски. Обявяването на предсрочната изискуемост по см. на чл. 60 ал.2 ЗКИ, предполага изявление на кредитора, че счита целия или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване  от длъжника на волеизявлението на кредитира, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. 

Основният спор в производството е именно надлежно ли е уведомен ответника – длъжник за обявената от Банката предсрочна изискуемост на кредита, поради забава в плащанията над 90 дни, съгл. чл.19.2 от Общите условия, неразделна част от сключения договор за кредит за текущо потребление.

Районният съд, без да изложи абсолютно никакви мотиви, голословно е приел, че се установило в хода на производството, че ответника не бил уведомен по надлежния ред за настъпилата предсрочна изискуемост на цялото вземане, поради което е признал за установена дължимостта само на вноските с настъпил към датата на последното съдебно заседание падеж. Този извод, въззивният състав, намира за неправилен и изцяло необоснован, ненамиращ опора в събраните по делото доказателства. Съдът намира, че нотариалната покана, с която кредиторът уведомява солидарния длъжник и ответник по делото за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита, е редовно връчена по реда на чл. 47 ал.5 ГПК. Тази разпоредба е приложима и в нотариалните производства при връчване на нотариални покани и в този смисъл има еднозначна съдебна практика.

Видно от приетата като доказателство по делото нотариална покана  от 10.01.2018г. и разписка към нея, се установява връчване на поканата, с която Банката – ищец уведомява длъжника за обявената от нея предсрочна  изискуемост, поради забава в погасяването на задълженията по договора, по реда на чл.47, ал.5, вр. ал.1 от ГПК.

 Нотариусът връчва документи и книжа по реда на чл. 592 ГПК във връзка с чл. 37-58 ГПК и чл. 50 ЗННД.  В ГПК няма особени правила за връчване на нотариалните покани и доколкото нотариалното производство е вид охранително производство, съгласно чл. 540 ГПК се прилагат общите правила на ГПК и  правилата на исковото производство.

 В определение № 47/17.01.2011г по ч.т.д. № 719/2010г на  ВКС, ІІ т.о.,  е прието, че съгласно чл. 47 ал.1 ГПК, този начин на връчване се прилага в случаите, когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, съгласно да получи съобщението.  Прието е също, че доколкото прилагането на този начин на връчване е допустимо само при наличието на точно определени предпоставки и за да бъде извършена преценка относно редовността на връчването, в съобщението трябва да са посочени конкретно обстоятелствата,  които са обусловили прилагането на такова връчване.  

 В настоящия случай, това изискване е изпълнено. Удостоверяване надлежността на връчването по посочения ред е направено от нотариуса върху самата нотариална покана. В разписката към нея изрично връчителят към нотариус Н. *** действие НЗРС е отразил три посещения на адреса на длъжника и залепване на уведомление. Освен това следва да се посочи, че още при първото посещение на адреса – на 18.01.2018г. връчителят е събрал данни от Кметството в с. Баня, че лицето не живее от около две години в селото, тъй като се установили да живея в Англия. При това положение, съгл. разпоредбата на чл.47, ал.1, изр. четвърто от ГПК не се е налагало извършването на три посещения на адреса.

Следва да се посочи и че адреса, на който е връчена по реда на чл.47 от ГПК нотариалната покана е единственият посочен в договора за кредит адрес за кореспонденция на длъжника – кредитополучател и освен това е и регистрираният в НБД „Население“ постоянен и настоящ адрес на длъжника, видно от справката, извършена от заповедния и исковия съд. 

С оглед изложеното, съдът намира, че нотариалната покана е връчена редовно на длъжника, удостоверено от нотариуса по надлежния ред и по този начин длъжникът е бил надлежно уведомен за обявената от нея предсрочна изискуемост на кредита, поради забава в плащанията на уговорените вноски с връчването на нотариалната покана на 08.03.2018г. по реда на чл.47, ал.5 от ГПК.

Поради това, съдът намира исковите претенции за изцяло основателни и доказани.

Като е достигнал до други правни изводи, с оглед неправилната преценка за надлежното уведомяване на длъжника за обявената предсрочна изискуемост на целия кредит и установяване дължимостта само на падежиралите според него вноски, районният съд е постановил неправилно и незаконосъобразно решение в обжалваната отхвърлителна част, което следва да се отмени и вместо него да се постанови ново, с което да се признае дължимостта на останалата част от вземанията на банката за главница в размер на 657лв., неплатена редовна лихва за периода 28.04.2017г. – 16.05.2018г. в размер на 102,56лв. и санкционираща лихва за периода 02.04.2018г. – 16.05.2018г. в размер на 6,64лв.

В останалата, уважаваща исковите претенции част, първоинстанционното решение не е обжалвано и като такова е влязло в сила.

По отношение на разноските:

С оглед изхода на спора и на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, на ищцовото дружество следва да се присъдят направените в първоинстанционното производство разноски в пълен размер от 1048,81лв., при присъдени такива в размер на 702,70лв., т.е. следва да се присъдят допълнително разноски в размер на 346,11лв. На ищцовото дружество следва да се присъдят в пълен размер и разноските направени в заповедното производство – 198,81лв., при присъдени такива в размер на 133,20лв., т.е да се присъдят допълнително разноски в размер на 65,61лв.

Следва само да се посочи, че при решаване на въпроса за разноските, настоящата инстанция констатира допусната ОФГ в решението на първоинстанционня съд, който, въпреки че в мотивите е определил и посочил, че следва да присъди разноски в заповедното производство в размер на 133,20лв. е пропуснал да отрази тази си воля в диспозитива /присъдени са само 702,70лв. разноски по съразмерност в исковото производство/. Тази ОФГ следва да се отстрани от НЗРС след връщане на делото с постановения въззивен акт, като не влияе и не препятства настоящото произнасяне. Именно, съобразявайки изложената в мотивите на първоинстанционния акт воля за присъждане на разноски в заповедното производство на ищеца в размер на 133,20лв., въззивният съд ще присъди само разликата до пълният им размер.  

По отношение на разноските, направени във въззивното производство,  с оглед изхода на спора по въззивната жалба – основателност на същата, то на въззивника следва да се присъдят разноските в пълния им размер от 275лв., от които 25лв. държавна такса, 150лв. възнаграждение за особен представител на въззиваемия и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв., определено по реда на чл.25, ал.1 от НЗПП, вр. с чл.78, ал.8 от ГПК.

Ответникът – въззиваем  не е направил разноски в производството /същата е била представлявана от особен представител, назначен по реда на чл.47, ал.6 от ГПК/ и такива не следва да се присъждат.

Ръководен от гореизложеното, съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

 ОТМЕНЯ първоинстанционно Решение №345 от 28.11.2019г., постановено по гр.д. №1986/2018г. по описа на Новозагорски районен съд, в частта, с която е отхвърлен като неоснователен и недоказан иска, предявен от „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: гр.С., район О., ул.“М.“ №** против Н.Д.К. с ЕГН ********** *** за установяване дължимост на вземания по Договор за кредит за текущо потребление от 15.05.2012г., над размера на общата сума от 1669,52лв. до пълния претендиран общ размер от 2440,72лв., като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, на основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, че Н.Д.К. с ЕГН ********** ***, ДЪЛЖИ на „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: гр.С., район О., ул.“М.“ №** допълнително /над установените с първоинстанционното решение размери/, както следва: сумата от още 657лв. /шестстотин петдесет и седем лева/, представляваща главница по Договор за кредит за текущо потребление от 15.05.2012г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл.417 от ГПК – 17.05.2018г. до окончателното й изплащане; неплатена редовна лихва от още 102,56лв. /сто и два лева и петдесет и шест ст./ за периода 28.04.2017г. – 16.05.2018г. и санкционираща лихва от още 6,64лв. /шест лева и шестдесет и четири ст./ за периода от 02.04.2018г. до 16.05.2018г., по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК №757/12.07.2018г. по ч.гр.д.№1071/2018г. на НЗРС.

 

ОСЪЖДА Н.Д.К. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: гр.С., район О., ул.“М.“ №**, както следва: допълнително /извън присъдената от НЗРС / сумата от 65,61лв, представляваща направени в заповедното производство по ч.гр.д.№1071/2018г. на НЗРС разноски; допълнително сумата от 346,11лв. представляваща направени в първоинстанционното исково производство разноски и сумата от 275лв., представляваща направени пред въззивната инстанция разноски.

 

 

Решението е окончателно.

             

 

                                   

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

 

                                                         ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                                                                                2.