Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 43

 

гр. С., 05.03.2020 година

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на четвърти март през две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                      Мл. с. ЮЛИАНА ТОЛЕВА

                  

при участието на прокурора ………и при секретаря Радост Гърдева , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 94  по описа за 2020  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 1317/21.11.2019г. по гр. дело № 4400/2019г. на Районен съд Сливен, с което е отхвърлен предявеният от Д.М.Д. ЕГН ********** *** против “Водоснабдяване и канализация” ООД, със седалище и адрес на управление гр.С.,ул.”Ш.с.”№**, Булстат ********* осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.1, предложение трето от ЗЗД да му върне сумата от 391.26лв, която е недължима, взета без знанието, разрешението и съгласието на ищеца, ведно със законната лихва за забава на главницата, считано от датата на подаване на исковата молба 22.05.2019, като неоснователен и недоказан и е осъден ищеца да заплати на ответното дружество направените по делото разноски.

Против това решение е подадена въззивна жалба от ищеца чрез процесуалния му представител по пълномощие, в която се твърди, че решението е неправилно, необосновано и постановено при нарушения на процесуалните правила. Твърди се, че са неправилни съображенията на районния съд относно това, че със спогодбата от 20.12.2018 г. по гр.д. № 1728/2018 г. на Новозагорския районен съд е била призната дължимостта на сумите за периода от 01.04.2015 г. до 31.01.2018 г., но не е било обективирано нищо за задълженията за периода от 01.07.2003 г. до 31.12.2014 г. Твърди се, че с посоченото гражданско дело на НзРС е било поискано да бъде признато за установено, че ищецът дължи сумата от 404,84 лв. , която представлява главница и лихва за стойността на доставена и консумирана питейна вода за периода от 01.07.2003 г. до 31.01.2018 г. С постигнатата по делото спогодба са уредени отношенията за заплащане за периода от 01.04.2015 г. до 31.01.2018 г. В протокола изрично е записано, че с постигнатата спогодба страните са уредили изцяло спорните отношения между тях по повод на делото и ищецът „ВиК Сливен“е напълно удовлетворен. Твърди се, че действителната воля на страните е съвсем ясна и спогодбата е била за целия процесен период. С нея са признати за дължими само сумите след 01.04.2015 г. Твърди се, че спогодбата не свършва с подписите на страните, а обхваща и текстът след нея, който е отразен съдебния протокол и е неразделна част от него. Така, като отказал да вземе предвид цялостната спогодба районният съд е извършил съществено нарушение на процесуалните правила, отклонил се е от изискванията на праната и е постановил необосновано решение. Развиват се съображения относно недължимостта на сумите, които „ВиК Сливен“ е изтеглило от сметката на въззивника. На следващо място се сочи, че не е било необходимо по делото на Новозагорския районен съд да има изричен отказ от иска, тъй като със самата спогодба делото приключва. В обобщение се иска да бъде отменено решението и да се постанови ново, с което да се уважи предявеният иск.

В срока по чл. 263 от ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба.

В с.з. въззивникът се явява лично и с представител по пълномощие, който поддържа подадената жалба.

За въззиваемото дружество се явява представител по пълномощие, който оспорва основателността на подадената жалба.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства и тези пред настоящата инстанция, намира, че обжалваното решение е неправилно, поради което следва да бъде отменено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея. Въз основа на правилна фактическа обстановка съдът е достигнал до незаконосъобразния извод, че искът следва да бъде отхвърлен.

Няма спор по фактите, а именно, че на 28.03.2018 г. е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение от „ВиК” ООД гр. С., срещу Д.М.Д. за главница в размер на 260.55  лева, представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода, за периода от  1.07.2003г. до 31.01.2018 г., за имот находящ се в с.С. п., общ.Н.З. и мораторна лихва в размер на 144.29лева, начислена към 1.03.2018 г.,законна лихва от подаването на заявлението, както и направените по делото разноски.

Въз основа на заявлението е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 290 от 30.03.2018 г. по ч.гр.д.№ 391/2018г. на РС Нова Загора по силата, на която Д.М.Д. е осъден да заплати на Водоснабдяване и Канализация Сливен ООД, гр.С. главница в размер на 260.55  лева, представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода, за периода от  1.07.2003г. до 31.01.2018 г., за имот находящ се в с.С.п., общ.Н.З. и мораторна лихва в размер на 144.29лева, начислена към 1.03.2018 г.,законна лихва от подаването на заявлението, както и направените по делото разноски  в размер на 26.00 лв.

Заповедта е връчена лично на длъжника на 3.05.2018г. и на 11.05.2018г. е депозирано възражение от Д.М.Д..

Указано е на заявителя да предяви иск по отношение на вземането и в дадения едномесечен преклузивен срок заявителя е предявил положителни установителни искове пред РС Нова Загора.

С исковата молба „Водоснабдяване и Канализация Сливен“ ООД е поискало да се признание за установено, че въззивникът им дължи главница в размер на 260.55  лева, представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода, за периода от  1.07.2003г. до 31.01.2018 г., за имот находящ се в с.Съдийско поле, общ.Нова Загора и мораторна лихва в размер на 144.29лева, начислена към 1.03.2018 г., законна лихва от подаването на заявлението 28.03.2019г.

Със съдебна спогодба от 20.12.2018г. по гр.д.№1729/2018г. на РС Нова Загора Д.М.Д. е признал, че дължи на „Водоснабдяване и Канализация Сливен“ ООД сумата от общо 36.85лв, от които 32.40лв, представляваща консумирана питейна вода за периода 1.04.2015г. до 31.01.2018г., за имот собственост на Д.М.Д. , мораторна лихва върху главницата  в размер на 4.45лв, изтекла към 1.03.2018г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение  28.03.2019г.

Със съдебната спогодба „Водоснабдяване и Канализация Сливен“ ООД са се задължили да заплатят на Д.М.Д. сумата от 90 лв, представляваща направени по делото разноски. С протоколно определение от 20.12.2018г. на РС Нова Загора съдебната спогодба е одобрена и производството по делото е прекратено, като е указано на страните, че определението за прекратяване може да бъде обжалвано в едноседмичен срок от обявяването му в съдебно заседание с частна жалба пред СлОС. В съдебната спогодба не е посочено нищо за вземанията на Водоснабдяване и Канализация Сливен ООД за периода от  1.07.2003г. до 31.03.2015 г., за имот,  находящ се в с.Съдийско поле, общ.Нова Загора за главница и мораторна лихва.

На 27.03.2019г. Водоснабдяване и Канализация Сливен ООД са изпратили на  Д.М.Д. справки за издадени и платени фактури по партида на имот в с.С.п., общ.Н. З..От справката се установява, че на 23.02.2019г. са заплатени чрез ипей фактури за периода от 1.07.2003г. до 31.12.2014г. на Водоснабдяване и Канализация Сливен ООД на обща стойност главница и лихви в размер на 391.26лв, от които 228.16лв главница за периода от 1.07.2003г. до 31.12.2014г., и начислена лихва в размер на 163.11лв.

От изложената фактология е безспорно, че Водоснабдяване и Канализация Сливен ООД са инициирали заповедно производство относно претендираните суми. Целта на заповедното производство е по надлежния ред да бъде установено спорно ли е вземането – законът презюмира, че вземането е безспорно, когато в срока не е подадено възражение. Когато е започнат исков процес, целта на който е съдът да се произнесе със сила на пресъдено нещо съществува ли вземането, то несъмнено вземането е спорно, поради което заповедта за изпълнение не може да влезе в сила. В конкретния случай е било своевременно направено възражение от длъжника, започнал е исков процес, който е приключил със посочената съдебна спогодба. Вярно е, че в спогодбата не е уреден въпросът за задълженията за периода 1.07.2003г. до 31.12.2014г., който е посочен както в заповедта за изпълнение така и в исковата молба. Съдът не е изпълнил задължението си по чл.234 ал.4 от ГПК и не е продължил производството, а страните не са обжалвали определението, с което е прекратено производството по делото. Така издадената заповед за изпълнение не е била обезсилена нито пък е влязла в сила, поради което и не е издаден изпълнителен лист по нея. Претендираното вземане от „В и К“ Сливен, като своевременно оспорено, не е установено да съществува. Поради това липсва основание за дружеството да получи претендираните суми.

Разсъжденията на районния съд, че в конкретния случай ищецът е дал съгласие на ОББ АД да заплаща съответните суми по фактури, издадени от Водоснабдяване и Канализация Сливен ООД и тъй като за фактурите за периода от 1.07.2003г. до 31.12.2014г.няма влязла в сила съдебна спогодба, че вземанията са погасени по давност, нито съдебно решение или отказ от иск от Водоснабдяване и Канализация Сливен ООД, съответно  при получаването на фактурите от ОББ АД е наредено плащането им в съответствие с изразеното съгласие от ищеца  за заплащане на задълженията на съответния абонатен номер на Водоснабдяване и Канализация Сливен ООД т.е доброволно плащане са несподелими, тъй като не може да бъде толерирано „самоуправното“ получаване на вземания. „Водоснабдяване и Канализация Сливен“ ООД е предприело действия за установяване на вземанията си по съдебен ред и събирането им чрез изпълнителните способи. Както беше посочено това се отнася за безспорно установените по основание и размер, а процесното не е такова.

С оглед на изложеното предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен.

Въззиваемата страна  е претендирала разноски и такива  следва да бъдат присъдени в размер на сумата от 300 лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция, както и сумата от 200 /двеста/ лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение и държавна такса в производството пред районния съд.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ОТМЕНЯ решение № 1317/21.11.2019г. по гр. дело № 4400/2019г. на Районен съд Сливен изцяло като вместо това постановява:

 

 ОСЪЖДА “Водоснабдяване и канализация” ООД, със седалище и адрес на управление гр.С.,ул.”Ш.с.”№**, Булстат ********* да заплати на Д.М.Д. ЕГН ********** *** на основание на чл. 55, ал.1, предложение трето от ЗЗД сумата от 391.26лв, която е недължима, взета без знанието, разрешението и съгласието на ищеца, ведно със законната лихва за забава на главницата, считано от датата на подаване на исковата молба 22.05.2019.

        

ОСЪЖДА “Водоснабдяване и канализация” ООД, със седалище и адрес на управление гр.С.,ул.”Ш.с.”№**, Булстат ********* да заплати на Д.М.Д. ЕГН ********** *** сумата от 350 /триста и петдесет/ лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение и държавна такса за тази инстанция, както и сумата от 200 /двеста/ лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение и държавна такса в производството пред районния съд.

 

 

 

Решението не подлежи на обжалване.

                                     

                                                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: