Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 50

 

гр. Сливен, 11.03.2020 г.

 

             В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  откритото заседание на единадесети март през двехиляди и двадесета година в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                     НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                     МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                мл.с. ЮЛИАНА ТОЛЕВА

при участието на прокурора ……...………….и при секретаря Ивайла Куманова, като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въз.гр.  д.  N 113 по описа за 2020  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е първоинстанционно решение № 1193/29.10.2019г. по гр.д. № 3087/18г. на СлРС, с което са отхвърлени като неоснователни и недоказани предявените от  Л.К.С. против П.С.П. - 1. Иск с правно основание чл. 109 от ЗС за осъждане на ответницата да преустанови неоснователните действия, които пречат на ищцата да упражнява правото си на собственост върху недвижимия си имот, като най-късно в 30 дневен срок от влизане в сила на решението да отремонтира отводнителната инсталация/канализация и отводнителните сифони, ситуирани на южната тераса на жилищния й имот, находящ се в гр. Сливен, ***, като преустанови навлизането на влага в магазин № 4 в същата сграда, собственост на ищцата или алтернативно, ако не изпълни задължението си в посочения срок, да осигури достъп на ответницата и/или трето лице за извършване на следващото се отремонтиране и налагащи се СМР за сметка на ответницата и 2 – Иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД за заплащане на сумата 3 000 лв., представляваща обезщетение за причинени на ищцата вреди по самостоятелен обект – магазин № 4, находящ се в гр. Сливен, ***, съставляващи проникване на влага, образуване на зони с влажни петна, мухъл и плесен по стените, тавана и южната фасада на магазина, съпътствано с рушене на стените, заедно с обезщетение за забава в размер на законовата лихва от 25.06.2018г. до окончателното изплащане и са присъдени на ответницата разноските по делото в размер на 440 лв.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от ищцата в първоинстанционното производство.

Въззивницата обжалва изцяло решението, като твърди, че то е незаконосъобразно и неправилно. Заявява, че е изцяло необоснован и погрешен изводът на първостепенния съд, че порцесната открита тераса представлява обща част, независимо, че е установено, че тя се ползва само от ответницата с достъп единствено от нейния апартамент. Твърди и че такова възражение не е своевременно въвеждано в процеса от ответната страна. Развива подробни доводи в обратния смисъл, като обосновава посредством събраните доказателства твърдението си, че лично ответницата има отговорност за стопанисването, ползването и съответно – поддържането на терасата, понеже тя не е обща на етажната собственост част. Също така въззивницата заявява, че отделно от това съдът не е изложил коментар за констатираните повреди, вреди от отводнителната инсталация на апартамента на ответницата, които не представляват общи части. В тази част липсват мотиви на решението. На последно място въззивницата твърди, че е оспорила заключението на експертизата и е поискала назначаване на тройна СТЕ, но в нарушение на съдопроизводствените правила, съдът не е уважил искането.

Поради всичко изложено въззивницата иска въззивният съд да отмени изцяло атакуваното решение и да постанови ново, с което да уважи предявените искове. Претендира разноските за двете инстанции.

Във въззивната жалба са направени нови доказателствени искания за въззивната фаза. Въззивницата иска назначаване на тройна съдебно техническа експертиза, съгласно искането, направени в първоинстанционното производство, която да отговори на всички поставени въпроси към първоначалната и иска разпит на свидетел, който да установи има ли достъп за живущите в ЕС до процесната тераса.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна е подала писмен отговор, с който я оспорва като неоснователна. Излага подробни съображения, с които последователно оборва всички релевирани оплаквания. Счита, че атакуваното решение е постановено при спазване на процесуалните и материалните разпореби. Заявява, че няма допуснати нарушения, излага доводи в тази насока. С оглед събраните доказателства заявява, че исковете са изцяло недоказани и липсват пороци, водещи до отмяна на съдебния акт. Моли въззивния съд да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди обжалваното първоинстанционно решение. Няма претенция за разноски. за тази инстанция. Противопоставя се на направените с въззивната жалба доказателствени искания, като счита първото за неаргументирано,1 а второто – за преклудирано. Моли, в случай на уажаването им да се допусне до разпит свидетел, който да установи, че ЕС е взимала решения за отстраняване на тези повреди, но ищцата се е противопоставяла.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

С определение, държано в з.с.з. съдът мотивирано е оставил без уважение доказателствените искания на въззивницата.

В с.з., въззивницата, редовно призована, не се явява, за нея се явява процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който поддържа въззивната жалба, оспорва отговора и иска отмяна на решението и постановяване на ново, с което исковете бъдат уважени. Претендира разноски за двете инстанции.

В с.з. въззиваемата, редовно призована, не се явява, за нея се явява процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли съда да я отхвърли и потвърди обжалваното решение, което счита за правилно и законосъобразно. Поддържа изложените в писмения отговор съображения.  Не е заявила претенция за разноски за тази инстанция. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззивницата.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт районен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е неправилно, поради което следва да бъде отменено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, препраща своята към нея.

Въззивният състав не споделя правните изводи на РС, които са необосновани и не намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са частично основателни.

По негаторния иск:

Първоинстанционният съд, въз основа на изложеното в обстоятелствената част на исковата молба, е дефинирал параметрите на спора и е дал съответстващата на твърдяното от ищцата накърнено материално право квалификация на претенцията й, като такава по чл. 109 от ЗС.

Петиторната защита на негаторния иск по чл. 109 от ЗС осигурява отблъскване на неоснователни действия, препятстващи упражняването на правото на собственост, тоест - или възстановяване на желаното от собственика фактическо положение преди неоснователното въздействие, и/или прекратяване на неоснователното действие или бездействие, пречещо му да приведе фактическото към желаното положение.

За да се активира закрилата по тази разпоредба, според която “Собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право”, е необходимо да се изолират и докажат в кумулативна даденост условията, предписани в нея – ищецът да е собственик на имота, упражняването на някое от правомощията му като такъв – владение, ползване, разпореждане, да е затруднено, пряка причина за това да е действие или бездействие на посочения ответник и то да е неоснователно. Неоснователното действие може да е всяко конфронтиращо се поведение, без то непременно да има материално или физическо  изражение, като то може да е осъществено както пряко, така и косвено.

Във всеки един случай съдът, при преценката за наличие на неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което, дори да не накърнява владението, ограничава, смущава или пречи на допустимото пълноценно ползване на имуществото според неговото предназначение, е длъжен да съпостави какви свои права противопоставя страната, за която се твърди, че пречи на упражняването на правото на собственика, тъй като, разбира се, не може да се отрекат напълно права на едно лице, за да се осигури правото на друго.

Страните по делото са собственици на самостоятелни обекти в обема на една и съща сграда – ищцата – на магазин № 4 на първи етаж, а ответницата – на апартамент №6 на втори етаж.

Основните фактически твърдения на ищцата за възпрепятстване на нормалното ползване на имота й в резултат на влага, най-общо се състоят в посочване като причина за появата на последната наличието на течове от терасата на ответницата.

Несподелимо от този въззивен състав е развитото от първоинстанционния съд виждане, дало му основание да отхвърли и двата иска, че терасата, намираща се над магазина на ищцата, представлява обща част – покрив, по смисъла на чл. 38 ал. 1 от ЗС, поради което за управлението и поддържането й, респективно – ремонта, следва да се ангажира отговорността на ЕС, а не на ответницата.

Действително разпоредбата на чл. 38 ал. 1 от ЗС дава примерно, отворено изброяване на „общи части“ на сграда, етажна собственост, и покривът безспорно е такава. В случая обаче не може да се приеме, че се касае за покрив, като аргументацията за това се извежда от нормите на ЗУТ, където са закрепени и като corpus terminus съответните понятия, релевантни към спора.

От една страна, при оглед на място и след запознаване със строителната документация, вещото лице е отразило в първото си допълнително заключение, че съгласно чертежите в част „Архитектурна“, ап. №6 /този на ответницата “се състои от дневна-кухня, две спални, коридор, преддверие, тоалетна, баня-тоалетна и остъклена тераса. Жилището е с изложение юг-изток-запад и пред трите му фасади има „П“образна открита обитаема тераса, представляваща част от покрива на магазините от партерния етаж на сградата. Конкретно за магазин № 4 /този на ищцата/ цялата му таванска покривна плоча представлява открита тераса. Застроената площ на цялата тераса е 52.96 кв.м. Цялата тераса е прилежаща към ап. № 6 и се използва от собствениците му и единственият достъп до нея се осъществява само от ап. № 6 – от дневната и от двете спални. Откритата тераса е част от ап. № 6“.

 От друга страна фактът, че в цитирания в заключението нотариален акт за собственост на ответницата е описана само покритата застроена площ, включваща само остъклената част от терасата, без откритата такава, не променя констатацията, че откритата тераса архитектурно и фактически е част от апартамента на ответницата, тъй като той може да касае единствено въпроса за собствеността, който обаче не е предмет на настоящия спор и излиза извън обсега на доказване,. Това е така, понеже правото на собственост само по себе си не е част от пасивната материалноправна легитимация по иска по чл. 109 от ЗС – собственикът-ищец може да иска преустановяване на всяко неправомерно действие, пречещо му да упражнява правата си  от всяко лице, включително не-собственик, тъй като от значение е във всеки отделен случай конкретното фактическо неоснователно действие или състояние.

В настоящия случай безусловно и непререкаемо е доказано, че единствено ответницата ползва тази тераса, понеже достъпът до нея се осъществява единствено и само от жилището, на което тя е собственик.

Съгласно т. 30 на пар. 5 на ЗПЗР на ЗУТ "Жилище" е съвкупност от помещения, покрити и/или открити пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди, а съгласно т. 18 -  в застроената площ на надземните етажи се включва цялата площ на балконите, лоджиите и терасите. От своя страна по смисъла на т. 59 „Тераса" е открита използваема площ, разположена върху помещения, върху колони или върху терена.

Видно от строителната документация, сградата, където се намират процесните имоти е на три етажа и с подпокривно пространство, апартаментът на ответницата е на втори етаж, като терасата е разположена върху цялата площ на магазина на ищцата. Това не я превръща архитектурно в „покрив“ на сградата, а тя представлява само таванска покривна плоча на долния имот. Покрив е този архитектурен елемент, който завършва структурно постройката във височина, /независимо от това на колко нива хоризонтално е проектирана тя/, и няма самостоятелно друго предназначение, освен да предпазва обекта, като покрива вертикалното пространство под себе си.

Така при прилагане на горните законови постановки към конкретния случай, не може да се приеме, че терасата към апартамент 6 на втори етаж от сградата представлява покрив по смисъла на чл. 38 ал. 1 от ЗС и има характер на обща част, което я поставя в рамките на отговорността на етажната собственост, изключвайки индивидуалната отговорност на ответницата. Също така не се открива и съвпадение по другите критерии, визирани в нормите на ЗС, които да могат да придадат на тази площ качеството „обща част“.

Следователно -  ако поведението на ответницата обективира неоснователно действие или бездействие, пречещо на нормалното ползване на собствеността на ищцата, може да се ангажира отговорността й по чл. 109 от ЗС.

В случая въззивният съд счита, че е еднозначно и безспорно доказано посредством първата и двете допълнителни СТЕ, изготвени от компетентно вещо лице, в чиято добросъвестност няма причини да се съмнява, че в помещенията на магазина на ищцата – търговско и санитарен възел, са налични увреждания, чийто произход е влага.

Съдът ще използва означенията по схемата на вещото лице към експертното заключение от 30.09.2019г., където с ПС са означени подовите сифони, с КК канализационен клон и с ВТР- водосточна тръба.

Уврежданията са следните - в търговската зала: 1. По западната външна оградна стена има зони с напукано и отлепено бояджийско покритие по периферията до разрушена шпакловка и рушаща се мазилка към центъра, които повреди са съсредоточени в долната част на стената в близост до пода на помещението и вертикално от пода до тавана, в близост до ъгъла с главната фасада – дограмата, които се локализират в ивица с променлива ширина от 0.50м. до 1.00 м. 2. На южната външна стена има отделни малки петна с напукано и отлепено бояджийско покритие по гредата над дограмата. 3. По преградната стена към съседния обект – магазин – има малък участък под електрическите ключове и в непосредствена близост до дограмата с напукано и отлепено бояджийско покритие.

В санитарния възел: по тавана има отделни овални петна и оцветяване от проникнала влага. В зоната около отводнителната тръба има кръгообразно саморазрушаване на мазилката и оголена и корозирала армировка на плочата.

Към момента на втората, допълнителна експертиза, извършена  5 месеца по-късно, в търговската зала на тавана се е появило и малко петно – леко потъмняване и начало на мрежовидни пукнатини на бояджийското покритие в зоната в близост по ПС1.

Вещото лице, на базата на своите професионални знания и опит, дава заключение, което този въззивен състав изцяло възприема, че от гореописаните увреждания само една част са свързани със сътоянието на терасата към апартамент №6, ползвана от ответницата.

Всичките описани в т.т. 1-3 по-горе повреди, с оглед тяхното местонахождение и вид, са в резултат на кондензна влага.

Повредите, установени в санитарния възел и по тавана на търговското помещение при по-късния оглед, са възникнали в резултат на влага, като  причината за проникването й е състоянието на самата отводнителна система на терасата /вероятно – изпълнените връзки/ в участъка ПС2-ПС1-КК и немонтирани сифони – ПС1 и ПС2.

Тук, по повод релевираните в жалбата оплаквания относно неуважаване на искането за допускане на тройна експертиза със същите задачи, което страната е мотивирала с твърдението, че според представителя й липсва конденз, той е видял проблем, който вещото лице не вижда, и че то в допълнителното заключение е изменило някои отговори, следва да се отбележи, че именно професионалните знания на експерта позволяват той да определи има ли и какъв е проблемът, а не предположенията на страната, а що се отнася до единственото изменение в заключението касателно тавана на търговското помещение, то то не влиза в конфликт по никакъв начин с предходните изводи и не компроментира достоверността на експертизата. Обратното – напълно закономерно е естествените физични и механични процеси, чието действие не е преустановено във времето, да доведат до такова натрупване, което да измени фактическото състояние, и именно влошаването, което е констатирано, е логически и житейски оправдано с оглед това. Ползването на двата обекта в своята последователна динамика предполага наслагване на описаните от вещото лице фактори, което резултира обективно в описаното от него състояние.

Така, предвид горепосочените причини за проникване на влага с източник терасата на апартамента на ответницата, е видно, че от двете само едната се намира под прекия контрол на последната. Вещото лице е посочило, че „видимият недостатък на отводняването е, че на терасата не са монтирани подови сифони и отворите не са изпълнени в съответствие с техническите изисквания за този вид работи“, което в светлината на нормата на чл. 109 от ЗС представлява акт на бездействие от страна на ответницата, който е довел до описаното състояние на имота на ищцата, затрудняващо нормалното му ползване. Визираните в законовата разпоредба условия намират своя пълен аналог в установеното между страните фактическо положение.

Това активира гражданската отговорност на ответницата и тя следва да бъде осъдена да прекрати неоснователното възпрепятстване на нормалното упражняване на правото на ползване на ищцата върху собствения й имот, като монтира подови сифони – ПС1 и ПС2 /по схемата на вещото лице към експертизата от 30.09.19г./ на терасата към своя апартамент №6 и отворите около тях бъдат изпълнени в съответствие с техническите изисквания, в 3 месечен срок от влизане в сила на решението, или осигури достъп на ищцата до имота да извърши същите действия за нейна сметка. Ищцата е поискала като алтернативни и двете възможности, макар да е обосновала словесно втората като зависеща от несбъдването на първата /тоест – като евентуална/, но доколкото това не е отделен иск, а резултатът /изпълнението/ на съдебното решение не може да бъде предвиден предварително, то съдът намира за уместно да осигури едновременно двете алтернативи в един и същ срок.

Що се отнася до другите елементи на отводнителната система – евентуално връзки и тръби, както е предположило вещото лице като единствена вероятна причина за течовете при външния оглед – то те не могат да бъдат възложени като отговорност на ответницата, доколкото самата отводнителна система, както и водоснабдителната, канализационната, електрическата и др. подобни системи на постройката действително представляват общи части по смисъла на чл. 38 ал. 1 от ЗС и като такива подлежат на съвместно управление, поддържане и ремонт от страна на етажната собственост. По тази причина негаторният иск може да бъде уважен единствено в рамките на тези действия и бездействия, осъществени от ответницата и зависещи от нейната воля.

По предявения в условията на обективно кумулативно съединяване иск за обезщетение от непозволено увреждане:

По начало съдът не е обвързан от правната квалификация, посочена от ищеца, нито дори от правното основание, което той е избрал да назове, ако то не отговаря на изложените твърдения. Правното основание на един иск се извлича не само от петитума, а и от съдържанието на обстоятелствената част на исковата молба, описваща характера на правото и по какъв начин то е засегнато. Доколкото тя е пълна и ясна – съдът сам определя коя точно е правната хипотеза, в която се вмества спорното правоотношение, а оттам – дава и конкретната правна квалификация на иска. Накратко - определянето на правното основание е дейност на съда, която се извършва въз основа на изложените в исковата молба обстоятелства и с оглед заявеното искане.

Така, в  случая, от изложеното в исковата молба е видно, че релевираните факти следва да бъдат субсумирани под правната норма на чл. 50 от ЗЗД във връзка с общия състав на деликта по чл. 45 от ЗЗД.

Първостепенният съд е дал правна квалификация на иска по чл. 45 от ЗЗД.

Въззивната инстанция не споделя това виждане. Водещият фактор при разграничаването на отговорността по двата състава, е произходът на вредата и когато тя е пряк резултат от качеството на една вещ, законодателят е въвел олекотен режим на реализиране на отговорността, а отношението на лицето, което я носи, е от съпътстващо значение. Няма пречка въззивният съд да даде, въз основа на заявените факти, вярната правна квалификация на претенциите, а тъй като порокът, свързан с даването от  страна на РС на неправилна правна квалификация на иска, с които е сезиран съдът – чл. 45 от ЗЗД, е отстраним във въззивната фаза на производството, и доколкото са събрани доказателствата, относими към тези въпроси, които са от значение за правилното решаване на спора, въззивният съд следва само да се произнесе по съществото му. Фактическите обстоятелства, които подлежат на изясняване както относно претенциите по чл. 50 от ЗЗД, така и относно тези по чл. 45 от ЗЗД, са по принцип идентични, тъй като в основата си двете имат един и същ облигационен източник – деликт, и правнозначимите факти са идентични и напълно изяснени.

Настоящият въззивен състав счита, че са доказани убедително и категорично обективните обстоятелства, които само в условията на кумулативна даденост, водят до активиране на механизма за ангажиране на гражданската недоговорна отговорност на ответницата за обезвреда по чл. 50 от ЗЗД. В тази хипотеза отговорността е обективна и не е свързана с наличие на някаква форма на вина като субективен фактор, но трябва да са налице изискуемите предпоставки: да са настъпили вреди за ищеца, те да са произтекли от вещ, тя да е собственост  на лицето, от което се търси отговорност, или да се намира под негов надзор, да е налице бездействие на собственика, да има причинна връзка между това и вредите, а последните трябва да са пряка и непосредствена последица от това, че собственикът, или упражняващият надзор, са бездействали и не са препятствали възможността вещта да причини щети. Липсата на която и да е от тях извежда отношението от дефиницията на деликт от вещ.

Горните условия намират своето пълно проявление при установената фактология но не в твърдения от ищцата обем.

Ответницата е собственик на апартамент № 6, към който принадлежи и откритата площ на терасата, представляваща таванска покривна плоча на магазина на ищцата, и е нейн единствен ползвател. Тук следва да се посочи, че изцяло важи казаното по-горе във връзка с изложените от първостепенния съд разсъждения относно качеството на обща част на тази тераса, а що се отнася до въпроса за собствеността върху нея, аналогично на гореказаното, не е абсолютна предпоставка и за реализиране на правото по чл. 50 от ЗЗД ответникът да е собственик на увреждащата вещ – достатъчно е тя да се намира под негов надзор /най-общо казано/, в което се включва хипотезата на еднолично и пълно ползване на процесната тераса.

 Доколкото вината не е съставомерен елемент от фактическия състав на чл. 50 от ЗЗД, е видно, че са налице едновременно останалите, само обективни факти – констатирани са увреждания в имота на ответницата в резултат на влага, чийто източник е отводнителната система на терасата на ответницата и липсата на два сифона, като има пряка причинно-следствена връзка между състоянието на вещта /терасата/ по време на обичайното й ползване и вредите, които са непосредствена последица от естественото изпадане на системата в технически неизправно състояние, което не е отстранено.

Начинът на формирането на всяка от тези констатации е подробно изложен по-горе по повод претенцията по чл. 109 от ЗС, доколкото, макар и в различен аспект, са изследвани същите обстоятелства, поради което разсъжденията няма да бъдат преповтаряни. Също така няма повторно да бъдат излагани и съображенията, касаещи кои от общо установените посредством експертизите увреждания съдът приема за дължащи се на друга причина, извън посочената.

Така въззивният съд счита, че по причина, за която и ответницата отговаря, са причинени вреди на ищцата на обща стойност 649 лв., получена като сбор от отделните стойности на всички СМР, необходими за отстраняването им – съгласно първата част на Приложение № 1 – КСС, към второто допълнително заключение на вещото лице от 21.10.19г., където те са подробно описани по вид, количество и единични цени.

Тези вреди обаче са едновременно причинени от най-общо казано – състоянието на отводнителната система – но вещото лице дава две, условно разделени, подпричини -  изпълнените връзки в участъка ПС2-ПС1-КК и немонтирани сифони – ПС1 и ПС2.

Съдът счита, че единствено по отношение на монтирането на подовите сифони може да се коментира поведението на ответницата и да се търси нейната отговорност. По отношение на връзките и тръбите на вертикалната система, вече бе посочено, че тя не носи лична отговорност, доколкото те представляват общи за ЕС части.

Поради това горната сума не може да бъде изцяло възложена на ответницата, тя следва да бъде редуцирана до обема на нейната отговорност за обезвреда. Същият не може да бъде точно и прецизно определен в числово изражение по причината, посочена от вещото лице – „Елементите на отводнителната система са скрити и конкретното им състояние може да се установи само и единствено след откриването им чрез разкъртване на настилката на терасата и демонтирането им, като мястото на извършване на ремонтната дейност на процесния участък е терасата на ап. 6 и отчасти в санитарния възел на магазин 4.“

Това означава, че при доказана по принцип основателност на иска и точно определена обща стойност, с оглед предотвратяване на нежелано и неоправдано въздействие върху правната сфера на ответницата, размерът, до който следва да бъде уважен искът по чл. 50 от ЗЗД следва да бъде определен от съда емпирично, на базата на опитните правила, и въззивната инстанция счита, че ответницата следва да заплати 1/3 част от посочената от вещото лице сума, или – обезщетение в размер на 216, 33 лв.

До този размер е основателен искът и в него следва да бъде уважен, а за разликата над него, до пълния претендиран размер от 3 000 лв. следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.

По акцесорната претенция по чл. 86 от ЗЗД:

Основателността на главния иск обуславя основателността, а оттам – и уважаването на допълнителния за заплащане на обезщетение за забава в размер на законовата лихва върху присъдената сума, както е поискано от ищцата – от датата на завеждане на исковата молба – 25.06.2018г., до окончателното изплащане.

По иска за непозволено увреждане по чл. 45 от ЗЗД:

Тази претенция е за заплащане на сумата 163, 70 лв., представляваща 13, 70 лв. разходи за куриерска услуга и 150 лв. за изготвяне на покана за доброволно плащане от адвокат, като ищцата счита, че тя й се дължи поради непозволено увреждане.

Въззивният съд не може да осъществи контрол по отношение на този иск, тъй като, макар и предявен, включен в проектодоклада и в окончателния такъв, по него няма произнасяне от първостепенния съд, без той да е бил надлежно десезиран с него. Районният съд се е произнесъл само по главния иск по чл. 109 от ЗС, по главния иск по чл. 50 от ЗЗД и по акцесорния му иск по чл. 86 от ЗЗД, като ги е отхвърлил като неоснователни, и решението е обжалвано изцяло, така, както е постановено.

Доколкото по тази претенция по чл. 45 от ЗЗД първоинстанционният съд не се е произнесъл, е налице непълнота на акта, но тя не може да се отстрани служебно от въззивната инстанция, страната е могла да се възползва от възможността по чл. 250 от ГПК, служебно иницииране на производство по допълване на решение не може да се извърши. Тъй като до момента няма проведена процедура по чл. 250 от ГПК, то въззивният контрол обхваща съдебния акт в този му вид.

В обобщение - щом правните изводи на двете инстанции по отношение на първия иск се разминават, решението следва да бъде отменено в тази част изцяло и вместо това бъде постановено ново, с което негаторният иск бъде уважен. Поради частичното съвпадение по отношение на втория главен и обусловения от него искове – по чл. 50 от ЗЗД и по чл. 86 от ЗЗД, решението в тази част следва да бъде отменено частично – до размер на 216, 33 лв. за главницата, както и за обезщетението за забава върху тази сума, като бъде постановено ново, с което исковете се уважат до този размер, а за горницата до пълните претендирани размери, отхвърлителното решение следва да бъде потвърдено.

При това положение следва да бъдат преразпределени и разноските за първоинстанционното производство, като на ищцата бъдат присъдени разноски в размер на 364, 28 лв., а разноските на ответницата бъдат редуцирани до размер на 311, 46 лв.

Възражението з апрекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощнике  въззивницата съдът счита за неоснователно. Същото е в размер на 350 лв., като е съобразено с броя, вида и характера на исковете и фактическата и правна сложност на спора, кореспондира и на процесуалните действия, извършени от процесуалния представител, поради което намя основания за редуцирането му. С оглед изхода на процеса, отговорността за разноски за тази инстанция следва да се разпредели също съразмерно на уважената и отхвърлената част от въззивната жалба, като на въззивницата следва да бъдат присъдени разноски в размер на 23, 56 лв., въззиваемата  не е доказала и претендирала направени такива и не следва да й се присъждат.

Ръководен от гореизложеното съдът

                      

 

Р     Е     Ш     И  :

                                               

 

ОТМЕНЯ първоинстанционно решение № 1193/29.10.2019г. по гр.д. № 3087/18г. на СлРС В ЧАСТИТЕ, с които

- е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният от  Л.К.С. против П.С.П. иск с правно основание чл. 109 от ЗС за осъждане на ответницата да преустанови неоснователните действия, които пречат на ищцата да упражнява правото си на собственост върху недвижимия си имот, като най-късно в 30 дневен срок от влизане в сила на решението да отремонтира отводнителната инсталация/канализация и отводнителните сифони, ситуирани на южната тераса на жилищния й имот, находящ се в гр. Сливен, ***, като преустанови навлизането на влага в магазин № 4 в същата сграда, собственост на ищцата или алтернативно, ако не изпълни задължението си в посочения срок, да осигури достъп на ответницата и/или трето лице за извършване на следващото се отремонтиране и налагащи се СМР за сметка на ответницата,

- е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният от  Л.К.С. против П.С.П. иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД за заплащане на сумата 3 000 лв., представляваща обезщетение за причинени на ищцата вреди по самостоятелен обект – магазин № 4, находящ се в гр. Сливен, ***, съставляващи проникване на влага, образуване на зони с влажни петна, мухъл и плесен по стените, тавана и южната фасада на магазина, съпътствано с рушене на стените, заедно с обезщетение за забава в размер на законовата лихва от 25.06.2018г. до окончателното изплащане, за сумата от 216, 33 лв. и обезщетението за забава върху нея и

- са присъдени на ответницата разноските по делото в размер на 440 лв. за сумата над 311, 46 лв., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и вместо това

 

П О С Т А Н О В Я В А:

 

 

ОСЪЖДА П.С.П., ЕГН **********,*** да прекрати неоснователното възпрепятстване на нормалното упражняване на правото на ползване на Л.К.С. ЕГН ********** *** на собствения й имот – представляващ магазин № 4 в сграда, намираща се в гр. Сливен, ***, като монтира подови сифони – ПС1 и ПС2 /по схемата на вещото лице към експертизата от 30.09.19г./ на терасата към своя апартамент №6 , находящ се в същата сграда в гр. Сливен, ***, и отворите около тях бъдат изпълнени в съответствие с техническите изисквания,  или  осигури достъп на Л.К.С. до имота да извърши същите действия за сметка на П.С.П. в 3 месечен срок от влизане в сила на решението.

 

ОСЪЖДА П.С.П., ЕГН **********,*** да заплати на Л.К.С. ЕГН ********** *** сумата 216, 33 лв., представляваща обезщетение по чл. 50 от ЗЗД за вреди, причинени от вещ – изразяващи се в наличие на отделни овални петна и оцветяване по тавана на санитарния възел на магазин №4  и  кръгообразно саморазрушаване на мазилката и оголена и корозирала армировка на плочата в зоната около отводнителната тръба на същото помещение, както и потъмняване и начало на мрежовидни пукнатини на бояджийското покритие в зоната в близост по ПС1 /по схемата към заключението на допълнителната експертиза от 30.09.19г./ в търговското помещение на магазин №4, причинени от проникнала влага в резултат на липса на подови сифони /ПС1 и ПС2/ на терасата на апартамент № 6, собственост на П.С.П., заедно с обезщетение за забава по чл. 86 от ЗЗД в размер на законовата лихва от предявяването на исковата молба на 25.06.2018г. до окончателното изплащане.

 

ОСЪЖДА П.С.П. да заплати на Л.К.С. направените разноски по делото за първоинстанционното производство съразмерно на уважената част от исковете в размер на 364, 28 лв.

 

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение № 1193/29.10.2019г. по гр.д. № 3087/18г. на СлРС В ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА ОТХВЪРЛИТЕЛНА ЧАСТ.

 

ОСЪЖДА П.С.П. да заплати на Л.К.С. направените разноски по делото за въззивната инстанция съразмерно на уважената част от въззивната жалба в размер на   23, 56 лв.

 

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКСРБ в едномесечен  срок от връчването му.

                                                

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

         ЧЛЕНОВЕ: