Р Е Ш Е Н И Е

Гр. Сливен, 30.06.2009г.

 

В  И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А.

 

            СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, граждански състав в  открито съдебно заседание  на седемнадесети юни през две хиляди и девета година в състав:

                                                                  Председател: РАДКА ДРАЖЕВА

при секретаря Е.Х.………………………………………….…………и с участието на прокурора…………………………………..като разгледа докладваното от ………Д.…575 по описа за 1996 година, за да се произнесе съобрази:

            Предявени са обективно съединени искове за заплащане на цена по договор за покупко-продажба за сумата 140 360лв с правно основание чл.79 от ЗЗД вр.чл.183 и следващите от ЗЗД и за заплащане на обезщетение за забава във вид на изтекли лихви в размер на 68 930лв с правно основание чл.86 от ЗЗД.

            В исковата молба се твърди, че ищецът продал с фактура № 2 от 21.08.1995г на ответното дружество  стоки на стойност 140 360лв. Твърди, че стоката е доставена, но  ответникът не е извършил плащане. Претендира се заплащане на определената по фактурата продажна цена в размер на 140 360лв, както и лихвата за забавено плащане от датата на предаване на вещите, предмет на сделката -24.08.1995г до завеждане на исковата молба-21.06.1996г в размер на 39 949.80лв. Впоследствие тази претенция е увеличена от 39 949.80лв на 68 930лв с оглед заключението на вещото лице. Претендира се още и заплащане на главницата ведно със законната лихва върху нея от датата на завеждане на иска до окончателното  й изплащане, както и направените по делото разноски. В с.з. претенциите се поддържат лично и чрез пълномощник.

Ответното дружество чрез представителя си оспорва претенциите изцяло. Твърди се, че дружеството не е получило вещите, чиято цена се претендира.

            Въз основа на събраните по делото доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

            С Решение №1109/04.07.1995г ищецът е регистриран като едноличен търговец „К.-М.М.”. В периода от 15.08.1994г до 07.02.1996г М.М.Л. е изпълнявал функциите на снабдител , въз основа на сключен между него и „М. к. Х. Д.-С.” ООД-Сливен трудов договор. Със Заповед №9/07.02.1996г е прекратено трудовото му правоотношение с ответното дружество на основание чл.190 т.2 , 3 4 и 6 от КТ вр.чл.126 т.6 и чл.187 т.9 вр.чл.207 от КТ.  В мотивите към заповедта е посочено, че Л. е извършил  в периода от 15.08.1994г до 31.08.1995г системни нарушения на трудовата дисциплина и отчетническата дейност на заеманата от него длъжност „снабдител” през същия период. Пак там е отразено, че финансовата ревизия е установила, че Л. е причинил виновно вреди на работодателя си в размер на  163 276лв от неоснователно двойно фактуриране на транспортни разходи, които веднъж са били включвани във фактурираните цени на материали, резервни части и машини за работодателя-купувач и втори път са били фактурирани самостоятелно.

            От назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза е било установено, че Л. е доставил 9бр ел.двигатели на ответното дружество:7бр. 7.5 KW с единична цена 16 080лв иби общо за 112 560лв и 2бр. 3 KW ел.двигатели с единична цена 13 900лв или общо 27 800лв. В счетоводството на ответника била заведена фактура за тази стока под №49/2 от 21.08.1995г на обща стойност 140 360лв, която отговаря на общата стойност на посочените по-горе ел.двигатели.Във фактурата не бил включен ДДС. Същата била заведена в журнала по сметка 401 под №186 в счетоводството на ответното дружество. За получените от ответника ел.двигатели била издадена складова разписка №1226/21.08.1995г., че същите са предадени в склада на дружеството.Тази стока е била заведена в сметка 499 „Други кредитори” и към датата на изготвяне на заключението на вещото лице не е била заплатена продажната цена на кредитора. Както от заключението на вещото лице, така и от представеното копие на втората фактура/ №49/2 от 21.08.1995г/ се установява, че по външен вид тя е различна от представената по делото фактура 2 от 21.08.1995г.  Във фактурата, отразена в счетоводството на дружеството е  посочено, че плащането е с платежно нареждане, а в представената по делото с исковата молба е отразено, че плащането е извършено в брой. Двете фактури се различават както по форма, така и по подписите, поставени върху тях за доставчик и получател. В останалата част, касаеща вида и цената на стоките се съдържа идентична информация. В изпълнение на задачата си вещото лице е установило, че през 1995г ответникът е закупил от ищеца и други ел.двигатели от типа на отразените във фактурата, представена от ищеца по делото.От своя страна ищецът е закупил двигателите от ЕТ”М.”, чийто собственик на капитала е съпругата на М. Л..

            Според експерта размерът на мораторната лихва за забавено плащане на главницата от 140 360лв за периода от 24.08.1995г до завеждане на исковата молба-21.06.1996г е 68 933лв.

            С определение от закрито заседание на 28.ХІ.1996г по настоящото дело съдът е спрял производството  по гр.д.№575/1996г на СлОС до приключване на сл.д.№270/96г на ОСлС-Сливен. Следственото дело е било образувано срещу М. Л. за престъпление по чл.212 от НК.  С Постановление от 11.12.1996г посоченото следствено дело, както и сл.д.№279/96г и дознание№ 1265/96г са били присъединени към сл.д.№617/96г, пор.№181/96г по описа на ОП-Сливен. Обединеното досъдебно производство е продължило  да се води против Л. за извършено престъпление по чл.212 ал.3 и чл.202 от НК и против М. Л.а за извършено престъпление по чл.313 ал.2 от НК. С Постановление №11.11.2008г на РП-Сливен наказателното производство е било частично прекратено на основание чл.243 ал.1 т.1 вр.чл.24 ал.1 т.3 от НПК срещу М.Л.а за престъпление по чл.313 ал.2 от НК и срещу М. Л.  за престъпление по чл. 313  ал.2 от НК и по чл.202 ал.1 т.1 от НК като същото е продължило да се води срещу Л. за престъпление по чл.213 ал.3 от НК/стар/ С постановление от 02.04.2009г наказателното производство е било прекратено срещу Л. за престъпление по чл.213 ал.3 вр.ал.1 от НК на основание чл.243 ал.1 т.2 от НПК. Предвид обстоятелството, че досъдебното производство е приключило с постановление от 11.05.2009г  РП-Сливен  върнала  настоящото гражданско дело на СлОС.

                        Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, ценени поотделно  и в своята съвкупност.Фактическите констатации са извършени и на основа неоспореното от страните заключение на вещото лице, в чиято компетентност и добросъвестност съдът няма основание да се съмнява.

                        На базата на приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:          

                        Предявеният първи  иск с правно основание чл.79 вр.чл.183 от ЗЗД е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

                        При сключването на договор за продажба с оглед легалното определение, визирано в чл.183 от ЗЗД за продавача се поражда задължение да прехвърли правото на собственост върху вещта на купувача срещу цена, която купувачът се задължава да му заплати. Без да е нужно продавачът да отправя покана за изпадане в забава на купувача, след получаване от последния на доставената му стока екс леге за него възниква задължението му по чл.200 от ЗЗД да плати цената по договора за покупко-продажба. Доказателства за предаване на движимите вещи на купувача-ответник  по делото не са представени. При разпределение на доказателствената тежест и предвид  възражението на ответника, че вещите не са му били предадени ищецът е следвало да ангажира доказателства в подкрепа на твърдението си, че е изпълнил задължението си по чл.200 от ЗЗД. Единственото доказателство, ангажирано от ищеца е фактура №2/21.08.1995г. Видно от заключението по назначената по делото експертиза в счетоводството на ответника е осчетоводена фактура №49/2 от 21.08.1995г, а за описаната в нея стока е издадена складова разписка №1226/21.08.1995г. Тази фактура обаче се различава по външни белези от представената с исковата молба фактура №2/21.08.1995г: освен в номерата на фактурите, разлика има и в отразяване на начина на плащане , и в подписите на лицата,приели и предали стоката. Представената от ищеца фактура№2/21.08.1995г не е осчетоводена , за посочената в нея стока не е издадена складова разписка, поради което съдът не би могъл да приеме, че ищецът е изпълнил задължението си да предаде вещта на купувача-ответник. Изхождайки от разпоредбата на чл.200ал.2 от ЗЗД съдът намира, че за ответника не е възникнало задължението да плати цената на вещта, която се претендира от ищеца. С оглед изложеното по-горе съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.79 вр.чл.183 вр.чл.200 от ЗЗД следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

                        Вторият иск  с правно основание чл.86 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забавено плащане на главницата, както и претенцията за заплащане на направените по делото разноски  като обусловени от главния иск също следва да се отхвърлят като неоснователни.

Ръководен от изложените съображения, съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

             

            ОТХВЪРЛЯ  предявените от ЕТ”К.-М.М.”, представляван от М.М.Л. ЕГН ********** *** против „М. К. Х. Д.-С.” ООД-С., представлявано от управителя В. С. В., седалище и адрес на управление гр.С. кв.”И.”   искове за заплащане сумата 140 360/ сто и четиридесет  хиляди триста  и шестдесет/ лева, представляващи неплатена цена на получена стока по фактура №2/21.08.1995г с правно основание чл.79 вр.чл.183 от ЗЗД, както и за заплащане  на сумата 68 930/ шестдесет и осем хиляди деветстотин и тридесет/лв, представляваща  на обезщетение за забава във вид на изтекли лихви с правно основание чл.86 от ЗЗД, както и за заплащане на направени по делото разноски като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.

Решението може да се обжалва в четиринадесетдневен   срок от съобщаването му на страните пред Апелативен съд – гр. Бургас.                         

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: