ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 гр. Сливен, 04.02.2009 г.

 В ИМЕТО НА НАРОДА

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти февруари две хиляди и девета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г. Д.

                                                          ЧЛЕНОВЕ:  Х.М.

                                                                                  М.Х.     

         като разгледа докладваното от мл. съдия М. Х. *** по описа за 2008 година, за да се произнесе, съобрази следното:

          Производството се движи по реда на § 2 ал. 2 във вр. с чл. 244 вр. чл. 217 от ГПК, обн. Бр. 12 от 8.02.1952 г., отм. с ГПК – обн. ДВ бр. 59/20.VІІ.2007 г.

          Образувано е по жалба от адв. В., като пълномощник на К.Г.К., срещу действията на ЧСИ С. Я., № 719 с РД ВО, изразяващи се в образуване и започване на изпълнително дело № 20077190400043, както и срещу определението на ЧСИ за издаване на два изпълнителни листа, въз основа на които е образувано изпълнителното дело, като се иска прогласяване на нищожността им поради антидатиране и липса на правно основание.

              На 21.05.2007 г. пред ВОС е депозирана допълнителна жалба по повод подадената до ВОС чрез ЧСИ С. Я.,  в която се сочи, че е обжалвано издаването на изпълнителните листи по реда на чл. 244 от ГПК, като антидатирани и поради липса на правно основание, като жалбоподателят сам признава, че има влязла в сила присъда по НОХД 1819/2005 г.

          С определение № 1351/30.05.2007 г. ВОС е оставил производството по делото без движение и е дал указания на жалбоподателя да уточни: дали обжалва действията по образуване на изпълнителното дело, и ако да, на какво основание, или обжалва издаването на изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело и по кое дело е издаден същия.

         С молба вх. № 25818/14.062007 г. от адв. В., като пълномощник на К.Г.К. е уточнила, че с депозираната жалба не се обжалват никакви действия на частния съдебен изпълнител по изпълнително дело № 20077190400043, а се оспорва действителността на издадените по НОХД № 1819/2005 г. на Районен съд Сливен изпълнителни листи.

         С определение № 1483/18.06.2007 г. ВОС, като взел предвид направеното уточнение и разпоредбата на чл. 244 от ГПК, според която обжалването на определението за издаване на изпълнителен лист се извършва по реда на чл. 217 от ГПК, а именно чрез съда, който е постановил обжалвания акт, е прекратил производството по делото, а частната жалба изпратил по подсъдност на Сливенски районен съд.  К. е обжалвал определението за прекратяване пред Варненски апелативен съд, където същото е потвърдено. След което обжалвал същото пред ВКС, където направил ново уточнение, че жалбата му била по реда на чл. 255 от ГПК, но същата е върната като просрочена.

         Сливенски районен съд с определение от 26.06.2008 г. отхвърлил жалбата като неоснователна. Същото определение е обезсилено от Сливенски окръжен съд като недопустимо, тъй като издаването на изпълнителните листи е станало от Районен съд и обжалването следва да се извърши пред въззивния съд, поради което е изпратена по подсъдност на СлОС.

          Настоящия въззивен състав намира, че жалбата е допустима, подадена от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването, в предвидения в чл. 244 от ГПК 7-мо дневен срок на 12.03.2007 г. с обратна разписка до ЧСИ С. Я., като призовката за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 02.03.2007 г.

          Разгледана по същество съдът намира частната жалба за неоснователна.

          Съгласно изрично направеното уточнение на първоначалната жалба, с която е спазен преклузивният срок, се излагат твърдения от жалбоподателя, че се обжалва издаване на двата изпълнителни листа по глава двадесет и трета от ГПК „издаване на изпълнителен лист”, като обжалването на който и да е елемент от тази процедура е жалба по реда на чл. 244 от ГПК и жалбоподателят не може да променя основанието на жалбата си пред различните инстанции. 

Следователно обжалва се определението, с което са издадени изпълнителни листи по процедурата предвидена в разпоредбата на чл. 244 от ГПК, като разглеждането на жалбата става по реда на чл. 217 от ГПК. Жалбата съобразно ал. 2 на чл. 244 от ГПК следва да се основе само на съображения, извлечени от актовете по чл. 237 от ГПК.

В случая се възразява срещу два издадени изпълнителни листа, единият от които на Д. С. П. издаден на 31.05.2006 г. за сумите от 10 000 плюс 500 лв., а другият на Г.К.П. отново на 31.05.2006 г, но за сумите 5426,65 лв. и 300 лв., качеството й на ЕТ, като се иска прогласяване на нищожност и на двата изпълнителни листа, поради антидатиране и липса на правно основание за издаването им.

От направената служебна справка, съдът установи, че действително изпълнителните листи са издадени на 31.05.2006 г., като обаче датата е записана по следния начин 31.05.05.2006 г., а пет реда отдолу нагоре в изпълнителните листи е записано, че присъдата е влязла в сила на 11.05.2006 г.

Съдът констатира, че в конкретния случай допуснатата техническа грешка при изписване на месеца два пъти горе в изпълнителния лист не е от тези пороци, които прави изпълнителния лист недействителен. Още повече, че не е налице антидатиране, за което се навежда в жалбата, а очевидна фактическа грешка, чиято поправка се извършва по реда предвиден изрично в чл. 192 от ГПК.

Относно наведените твърдения за липса на правно основание за издаването на изпълнителните листи, се установи, че по делото е приложена присъда № 483/27.04.2006 г.по НОХД № 1819/2005 г. по описа на СлРС с която е признат подсъдимия К.Г.К. за виновен в това, че на 22.01.2004 г. управлявайки товарен автомобил Волво" с влекач ДК № В 1404АМ и ремарке с ДК № В 4653 ЕЕ е нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на свидетеля Д. П. ***, изразяваща се във фрактура на левия крак, с което е осъществил престъпление по чл. 343, ал, 1 , б. Б, пр. 2 от НК, като на осн. чл.343 ал. 2 от НК не му е наложено наказание, тъй като пострадалия П. не е поискал такова, но е осъден подсъдимият К.Г.К. да заплати на Д.С.П. сумата от 10 000 лв., представляваща причинените неимуществени вреди от претърпяната средна телесна повреда, в следствие на деликта станал на 22.01.2004 г. Освен това е осъден подсъдимия К. да заплати на Г. Г. П. в качеството й на ЕТ„П. Г. П." сумата от 5 426,65 лв., представляваща имуществена вреда, в следствие на деликта, както и сумата от 300 лв. разноски.

         Под присъдата е приложен печат за влизането й в сила, на който печат е отразено, че същата е влязла в сила на 11.05.2006 г.

         Съдът намира, че правно основание за издаване на изпълнителните листи е налице и същото се ползва със сила на присъдено нещо.

       Поради гореизложените съображения, съдът счита, че следва да отхвърли жалбата, като неоснователна.

       Предвид изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

    ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.Г.К. ЕГН ********** ***„Хр. П.” № * ет. *, ап. *, срещу определението за издаване на изпълнителни листи на Д. С. П. издаден на 31.05.2006 г. за сумите от 10 000 плюс 500 лв., и на Г.К.П. изд. на 31.05.2006 г, за сумите 5426,65 лв. и 300 лв., качеството й на ЕТ, въз основа на които е образувано изпълнителното дело № 20077190400043 на ЧСИ С. Я., № 719 с РД ВО, по НОХД № 1819/2005 г. по описа на СлРС, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

Определението подлежи на обжалване при условията на чл. 280 ал. 1 вр. чл. 274 от ГПК /в сила от 1.03.2008 г./ в едноседмичен срок от съобщаването му.

 

 

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:

    

                                                ЧЛЕНОВЕ: