ОПРЕДЕЛЕНИЕ №

гр. Сливен, 12.03.2009 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в открито заседание на осми декември 2008 г. в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Г.Д.

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: М.Б.

                                                                                              М.Х.

 

като разгледа докладваното от младши съдия Х. ***. 788/2008 г., при участието на секретаря М. Л., за да се произнесе, съобрази:

Подадена е жалба от П.М.К. против постановление на ДСИ при СлРС по изп. д. № 123/2008 г. първи район, с което е наложена глоба в размер на 400 лв. поради неизпълнение на решение в частта, в която са определени мерките относно упражняването на родителските права с непълнолетните деца и режима на лични отношения с техния баща. В жалбата се посочва, че през последните години децата не са получавали редовно издръжка, бащата не се интересувал от тях и децата сами не пожелавали да отиват при него. Сочи се, че голямото дете, което било ученик в Художествената гимназия в Сливен се оплаквало, че баща му го освобождава от учебните часове и пропуска занятия. Сочи, че не си идва често в Твърдица, защото има нужда от време за подготовка на учебния материал. По-малкият син ходил сам при баща си и без да предупреди жалбоподателката и тя не ги е спирала по никакъв начин. Моли да се отмени постановлението на ДСИ, с което е наложена посочената глоба. Моли да се разпитат трима свидетели, както и да бъдат изслушани двете непълнолетни деца.

            По делото са депозирани мотиви от ДСИ при СлРС, в които сочи, че изпълнителното производство е образувано въз основа на изпълнителен лист от 27.09.2000 г. на СлРС и изпълнителен лист от 16.05.2003 г. на СлРС, като по изпълнителното дело е извършено плащане в размер на 70 лв. В мотивите се сочи, че жалбата е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

         С определение в закрито заседание съдът е допуснал до разпит посочените свидетели, включително и децата. Призован е и представител на Дирекция „Социално подпомагане” – Сливен.

          В съдебно заседание жалбоподателката се явява лично и с адв. С., която оттегля искането за разпит на свидетели. Заявява, че няма да сочи други доказателства. Възразява срещу приемането на представените от ответната страна писмени доказателства. Сочи, че делото не е за издръжка, а се оспорва глобата. По същество моли да се постанови решение, с което да се отмени обжалваното постановление на ДСИ при РС – гр. Сливен, с което на жалбоподателката е наложена глоба в размер на 400 лв. Моли да й бъдат присъдени направените разноски и да й се даде възможност за писмена защита.

            Ответника по жалбата Й.Д.Ж. се явява лично и с адв. Б., която моли да се допуснат до разпит двама свидетели Й. и К., които води, за обстоятелствата относно факта, че действително жалбоподателката е отказала свиждане на децата с баща им и по този повод той търсел съдействие от органите на Полицията и Дирекция „Социално подпомагане”. Заявява, че трябвало да се съберат допълнителни доказателства относно жалбата против наложената глоба. Моли да бъдат разпитани и двама полицаи, които многократно посещавали дома на жалбоподателката и тя отказала да даде децата за свиждане през 2008 г. Представя и моли да се приеме като доказателство едно постановление от Районна прокуратура от 28.03.2002 г. за отказ да се образува наказателно производство по преписка с вх. № 490/02 г. на РП – Сливен и 151 бр. разписки за изплатена издръжка. Заявява, че няма да сочи други доказателства. По същество моли да се остави жалбата без уважение. Счита, че са събрани достатъчно доказателства в подкрепа на издаденото постановление, за това че жалбоподателката не е осигурявала режима на свиждане на бащата с децата. Моли да му се присъдят направените разноски.

            За Дирекция „Социално подпомагане” – Сливен се явява г-жа М. Б. определена със Заповед № РД 01-480 от 08.12.08 г.

            От разпитаната по делото свидетелка С. Т., сестра на жалбоподателката, се установява, че майката не е отказвала на децата да се виждат с баща си. От известно време не искали да ходят при него. Споделя ли с нея, че баща им говори против майка им и това ги дразни. Бащата искал с полиция да ходи при децата си, но тя не знае защо.

            От разпита на свидетеля С. М.се установява, че той живее на семейни начала с жалбоподателката и имали общо дете на година и половина. Заявява, че от начало децата ходели при баща си, но после спрели, първо по-големия Д., а после и по-малкия М.. Причината, която изтъквали била, че баща им говорил против майка им. Сочи, че не е имало случай майката да е отказвала да даде децата. Даже ги карали да ходят. Майка им казвала, ако искат да отиват при баща си, но те не искали да ходят и не можело насила да ги карат. Децата и пред полицаите отказвали.

            От разпита на свидетеля Й. се установява, че същият е съсед и виждал как преди идвали при баща си, но тази година 2008 не ги виждал. През лятото разговарял с по-малкото дете М. и счита, че то искало да остава при баща си тогава. Сочи, че от разговори с бащата узнал, че майката не му давала децата.

            От разпита на свидетеля К. се установява, че познава и двамата родители. Бащата споделял с него, че не му дават децата  и през м. юли 2007 г. или 2006 г. ходили заедно, да ги вземат. Сочи, че майката им помагала да се обуят, но те заявили, че не ги пускат и не дошли. Заявява, че той лично не е чул майката да забранява на децата, да виждат баща си, но си направил такъв извод.

            От разпита на малолетния М.Й.Ж. 12 г. се установява, че майка му не го е спирала да ходи при баща си и той е категоричен за това. Споделя, че скоро не е ходил, защото там било много мръсно, имало кучета и не можело да отидат до тоалетната, ходел с баща си за риба, но той обиждал майка му и за това не искал да ходи повече.

            От разпита на непълнолетния Д.Й.Ж. 16 г. се установява, че не е ходил от година-две при баща си. Не ходел, защото приказвал против майка му. Веднъж се прибрал с едно момче и баща му пред него започнал да обижда майка му с лоши думи, които детето счита, че са обидни и за него самия. Иска да живее при майка си. Споделя, че майка му не говори против баща му. Не иска да разговаря с баща си понеже това го подтиска.

           Съдът е оставил без уважение искането на ответника да се разпитат допълнително свидетели за обстоятелствата посочени в жалбата, тъй като са събрани достатъчно гласни доказателства, както и е върнал представените 151 броя разписки за изплащане на издръжка като неотносими към спора.

          По делото е прието като доказателство постановлението за отказ да се образува наказателно производство по преписка с вх. № 492/2002 г. на РП-Сливен.

  Настоящият състав на Сливенския окръжен съд намира, че жалбата на длъжника против постановление на ДСИ от 15.10.2008 г., с което е наложена санкция по чл. 528 ал. 2 от ГПК, е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 435 ал.2 от ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за глоба само поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението. От събрания по делото обилен доказателствен материал се установи по делото, че длъжницата е изпълнявала задълженията си по режима на лични отношения на децата с баща им и го е спазвала стриктно, като не се събраха доказателства същата да е възпрепятствала изпълнението на задълженията си определени със съдебното решение, по повод на което е образувано цитираното изпълнително дело.

В конкретния случай длъжницата не е уведомена съгласно изрично уредения в глава четиридесет и осма чл. 528 от ГПК ред за изпълнение на задължение за предаване на дете. Законът изисква, когато пристъпва към изпълнение на задължение за предаване на дете, както и на задължението за последващо връщане на детето, съдебният изпълнител, да покани длъжника, да изпълни доброволно в определеното място и време. Поканата за доброволно изпълнение трябва да бъде връчена на длъжника по възможност две седмици, но не по-късно от една седмица преди определеното време за предаване на детето. Освен това, се изисква в ал. 2 на чл. 528 от ГПК, в тридневен срок от връчването на поканата длъжникът да съобщи на съдебния изпълнител:  1. готов ли е да предаде детето в определеното място и време; 2. какви пречки за своевременното изпълнение на задължението съществуват; 3. в кое място и време е готов да предаде детето. Едва тогава, за неизпълнение в срок на задължението по ал. 2 съдебният изпълнител налага на длъжника глоба по чл. 527, ал. 3 /до 400 лв./ и при необходимост постановява принудителното му довеждане. В ал. 4 на чл. 528 от ГПК е предвидено, че съдебният изпълнител може да поиска от дирекция „Социално подпомагане” да предприеме подходящи мерки по чл. 23 от Закона за закрила на детето, а при необходимост – от полицейските органи – вземането на мерки по чл. 56 от Закона за Министерството на вътрешните работи. Ако длъжникът не изпълни доброволно, съдебният изпълнител със съдействието на полицейските органи и кмета на общината, района или кметството може да отнема детето принудително и го предава на взискателя. 

    По делото няма данни държавният съдебен изпълнител да е спазил законовата процедура при издаването на обжалваното постановление от 15.10.2008 г., да покани длъжника, да изпълни доброволно в определеното място и време, като връчи поканата за доброволно изпълнение на длъжника по възможност две седмици, но не по-късно от една седмица преди определеното време за предаване на детето. Това задължение на съдебния изпълнител не може да се счита изпълнено с еднократното още на 11.08.2008 г. връчване на  призовка за доброволно изпълнение на длъжника, с указание доброволно да изпълни задължението си, съгласно изпълнителния лист, което е извършено по повод първата молба на взискателя от 05.08.08 г. и по повод задължение в размер на 85 лв. за такси и разноски. С оглед спазване на предвидения в закона тридневен срок, който тече от връчването на поканата е било необходимо съдебният изпълнител да връчи нова покана за доброволно изпълниение по повод постъпилата на 14.10.2008 г. молба, с указания длъжникът да му съобщи:  1. готов ли е да предаде детето в определеното място и време; 2. какви пречки за своевременното изпълнение на задължението съществуват; 3. в кое място и време е готов да предаде детето.  Едва тогава, за неизпълнение на това задължение от длъжника в срок, съдебният изпълнител е можел да наложи глоба до 400 лв. и при необходимост да постанови принудителното му довеждане. Тъй като става дума за предаване на дете, което е изключително деликатен процес, законодателят е уредил изрично материята в чл. 528 на ГПК, в интерес на детето, и изисква при всяко ново неизпълнение, да се изпраща на длъжника покана за доброволно изпълнение, и конкретни срокове, които да спази длъжника, както и допълнителни способи за въздействие в случай на неизпълнение.

 Действията на съдебния изпълнител са строго регламентирани в чл 528 на ГПК /в сила от 1.03.2008 г./, но по делото няма данни той, да е спазил особените изисквания на закона във връзка с изпълнението на задължението за предаване на детето М. и детето Д. на 14.10.2008 г..

 Настоящият състав на Сливенски окръжен съд приема, че постановлението от 15.10.2008 г. на ДСИ при СлРС е неправилно и незаконосъобразно и следва да се отмени.

 

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ постановление от 15.10.2008 г. на ДСИ при СлРС І район, постановено по изп.д. № 123/2008 г., с което на П.М.К. с ЕГН **********,***„Ж.в.” № * е наложена глоба в размер на 400 лв., поради неизпълнение на задължение за предаване на дете, с оглед определен от съда режим на лични отношения, по отношение на бащата Й.Д.Ж., ЕГН **********,***„Ж. в.” * с малолетното дете М. роден на 06.05.1996 г. и непълнолетното дете Д., роден на 01.08.1992 г., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Определението не подлежи на обжалване на осн. чл. 437 ал. 4 предложение второ от ГПК /в сила от 1.03.2008 г./.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: