ОПРЕДЕЛЕНИЕ

гр. Сливен, 05.01.2009г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение, в закрито заседание на пети януари през две хиляди и осма година в състав:

 

              ПРЕДСЕДАТЕЛ :Г. Д.,

М.Б.,

Х.М.,

 

като разгледа докладваното от Х.М. *** по описа на съда за 2008г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството се развива по реда на чл. 274 – 278 от ГПК във вр. с чл. 396 от ГПК.

Обжалвано е определение № 5184\15.10.2008г. по ч.гр.д. № 3629\08г. на РС – ГР. Сливен, с което е отхвърлено искането на П.М.Б., М.М.П. и З.В.О. за допускане на обезпечение на бъдещи искове с цена по 150000 лв. за всеки от тях, които да предявят срещу Й. Ст. М., чрез налагане на възбрана върху недвижими имоти съгласно приложена към искането справка.

В частната жалба е направено изложение на обстоятелствата, поради които се иска допускане на обезпечение чрез възбрана върху недвижими имоти на бъдещи искове, като не е посочено изрично  основанието за обжалване на определението. Поискано е същото да се отмени и съдът да допусне обезпечение на бъдещи искове с правна квалификация по чл. 135 от ЗЗД.

Частната жалба е допустима – подадена е от надлежно легитимирана страна в процеса в рамките на преклузивния едноседмичен срок.

Въз основа на приложенията по ч.гр.д. № 3629\08г. на РС – гр. Сливен се налага извода, че обжалваното определение е недопустимо, като постановено от ненадлежен съд. За разлика от разпоредбата на чл. 309 от ГПК отм., които определяше като компетентен съд за разглеждане на исканията за обезпечение на бъдещи искове всякога районния съд, разпоредбата на чл. 390 ал.1 от ГПК определя като надлежен да разгледа искането за обезпечение на бъдещия иск родовокомпетентния съд, който следва да разгледа иска, чието обезпечаване е поискано.

В случая в молбата за допускане на обезпечението не е посочен ясно бъдещия иск, който страната има намерение да предяви. Изложени са обстоятелствата във връзка с възникване на вземанията спрямо посочения ответник, посочени са имената на лицата, които са договаряли с ответника и това, че договарянето с тях е във вреда на ищците по бъдещите искове, като е посочено и това, че за тях съществува интерес да претендират по 150 000 лв. за всеки.

 Съгласно чл. 70 ал.1 от ГПК цената се посочва от ищеца, като посочената в процесната молба цена на исковете, които се иска да бъдат обезпечени определя по правилата на чл. 104 от ГПК като родовокомпетентен да ги разгледа окръжния съд.

Определената от закона родова подсъдност е абсолютна предпоставка за допустимост на съдебния акт, за която съдът следи служебно. Нарушението на родовата подсъдност не може да се санира от окръжния съд, действайки като въззивна инстанция, т.к. законът установява функционална подсъдност на апелативния съд като въззивна инстанция по граждански дела, които по правилата на родовата компетентност подлежат на разглеждане от окръжния съд.

Следователно определението следва да се отмени като недопустимо и молбата по допускане на обезпечението да се разгледа от надлежен състав на окръжния съд.

Водим от гореизложеното съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТМЕНЯ определение № 5184\15.10.2008г. по ч.гр.д. № 3629\08г. на РС – гр. Сливен като НЕДОПУСТИМО.

 

Делото да се докладва на Председателя на ОС – гр. Сливен за разпределението му за разглеждане от Окръжен съд – гр. Сливен като първа инстанция!

 

 

Определението не подлежи на касационно обжалване!

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

2.