О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                                                        

                                         гр. Сливен, 29.04.2009 г.

 

                                         В ИМЕТО НА НАРОДА

 

        

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, публично съдебно заседание на девети февруари през две хиляди и девета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г.Д.

ЧЛЕНОВЕ: Х.М.

М.Х.

 

          При участието на секретаря М.Т., като разгледа докладваното от мл.с. М.Х.,*** от две хиляди и осма година, взе предвид следното:

          Производството е по реда на на чл. 423 ал. 1 т. 2 и ал. 3 от ГПК – обн. ДВ бр. 59 от 20.07.2007 г., в сила от 01.03.2008. Образувано е по възражение на В.Ц.В.,***, срещу ненадлежно връчване на заповед за изпълнение № 2731/13.05.2008 по гр.д. № 1875/2008 на СлРС, с която е осъден да заплати на „Т.– С.” ЕАД главница в размер на сумата 1991,15 лв. за ползвана топлоенергия за периода от 30.09.1997 до 30.06.2002 г., ведно със законната лихва от 28.02.2008 в размер на 1129,65 лв. и разноски в размер на 63,91 лв., на основание член 410 от ГПК, като е издаден изпълнителен лист за посочените суми и образувано изпълнително дело № 20088350400601 при частен съдебен изпълнител П. Р.. Във възражението си жалбоподателят излага съображения, че пропуснал срока по чл. 414 ал. 2 от ГПК, тъй като Заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно, а на неговата майка С. В., която получила същата на 04.09.08 г. и не го уведомила за полученото съобщение, защото била болна и в напреднала възраст 75-годишна жена, а той от месец август 2000 г. работел и живеел в Испания. Представя копие от медицинско удостоверение № 221/11.11.2008г. издадено в гр. Сливен от ЕТ „Д-р М. К. – амбулатория първична медицинска помощ”, в което се сочи, че С. В. е в увредено общо състояние, дезориентирана за време и място, с диагноза: инсулинозависим захарен диабет с неврологични усложнения и др. с нужда от придружител за период от два месеца. Представя копие от паспорт № 340139128 издаден на 11.05.2005 от МВР Сливен с отразен печат за влизане в страната на 05.10.2008 г. Посочил е като доказателства и копия от разрешително за местоживеене и билет за ферибот за 4.10.2008 г. на испански език, които представил и преведени.

         В с.з. се явява лично и с адв. М., която поддържа възражението. Представя за справка самолетен билет. Моли да се постанови решение, с което да се обезсили Заповедта за изпълнение на основание чл. 423 ал. 1 т. 2 от ГПК, тъй като към датата на връчване на Заповедта за изпълнение 04.09.2008 г., длъжникът не е бил в България, а съобщението е получено от неговата майка, която не е могла, с оглед здравословното си състояние да възприеме за какво става въпрос и да го уведоми. Сочи, че от представените по делото доказателства се установява, че жалбоподателят трайно пребивава в Република Испания от 2000 г. и се е върнал в България през м. Октомври. Моли съда да се произнесе в този смисъл, като претендира и направените разноски.

         За „Т.-С.” ЕАД в с.з. се явява адв. Я., който не оспорва, че жалбоподателя живее и работи в Испания и че Заповедта е била връчена на майката, а той тогава не е бил в България. Сочи, че молителят, напускайки страната не посочил съдебен адрес, на който да му бъдат връчени книжата и съгл. разпоредбата на чл. 46 ал. 2 от ГПК, когато призовката не е могла да бъде връчена лично, е връчена на неговата майка със задължението да го уведоми. Счита, че призоваването е било редовно, защото майката е била дееспособна към момента и медицинското удостоверение било издадено много по-късно. Моли да се остави молбата без уважение и да се присъдят направените разноски.

         Въз основа на събраните пред настоящата инстанция  писмени и гласни доказателства намира за установено от фактическа страна  следното:

         На 10.05.2008 г. „Т.-С.”АЕД е депозирало пред Районен съд Сливен заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 ал. 1 т. 1 от ГПК. С разпореждане от 13.05.2008 г. по ч.гр.д. № 1885/2008 г. Районен съд Сливен е разпоредил да се издаде Заповед за изпълнение срещу В.Ц.В. с ЕГН ********** ***, да заплати на „Т.-С.”ЕАД сумата 1991,15 лв., главница за ползвана топлоенергия за периода от 30.09.1997 г. до 30.06.2002 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 10.05.2008 г. до окончателното й изплащане, както и мораторна лихва до 28.02.2008 г. в размер на 1129,65 лв. и разноски по делото в размер на 63,91 лв., като е издаден изпълнителен лист за посочените суми и образувано изпълнително дело № 20088350400601 при частен съдебен изпълнител П. Р..

 С възражение вх. № 18932 получено в РС Сливен на 09.12.2008 г., В.Ц.В. оспорва  вземането на заявителя „Т.-С.” ЕАД, като посочва, че Заповедта за изпълнение не му е връчена лично и към момента на връчването не е имал обичайно местоприбиваване в Република България. Прави възражение, че сумите за посочения период са били погасени по давност. Възражението му е на основание чл. 423 ал. 1 т. 2 от ГПК.

       От представените по делото писмени доказателства: копие от паспорт № 340139128 издаден на 11.05.2005 от МВР Сливен с отразен печат за влизане в страната на 05.10.2008 г., копия от разрешително за местоживеене и работа Е 08412804 издадено на 08-01-07 в Палма де Майорка - Испания , билет за ферибот , с който е пътувал от Палма де Майорка на 4.10.2008 г. до Барселона и билет за самолет, се установява, че същия не е имал обичайно местопребиваване в Република България към 04.09.2008 г., когато майка му С. В. е получила Заповедта за изпълнение.

        Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

        Възражението се квалифицира по чл. 423 ал. 1 т. 2 от ГПК, подадено срещу издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ал.1 т. 1 от ГПК вр. чл. 154 от Закона за енергетиката.

       Съгласно чл. 423 ал. 3 от ГПК съдът приема възражението, когато установи, че са налице предпоставките по ал. 1, които биха обосновали подаването на възражение от длъжника и най-общо са свързани с нередовност на връчването или невъзможност за узнаване на връчването по причини, стоящи извън страната, като ненадлежно връчване, надлежно връчване на друго лице, станало обаче по време, когато длъжникът не е имал обичайно местопребиваване на територията на страната или невъзможност за узнаване за връчването поради особени непредвидени обстоятелства, както и с невъзможност за фактическо упражняване на правото да се подаде възражение поради особени непредвидени обстоятелства, които длъжникът не е могъл да преодолее.

       Ако възражението бъде прието, защото не са били налице предпоставките на чл. 411 ал. 2 т. 3 и 4, съдът служебно обезсилва заповедта за изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист. Съгласно текста на чл. 423 ал. 4 от ГПК след приемането на възражението производството продължава пред първоинстанционния съд, посредством предявяването на иск, за което съдът, издал заповедта за изпълнение дава съответни указания по чл. 415, ал. 1 от ГПК. В това производство се разглеждат материалноправните възражения на длъжника. В случая с възражението си молителят оспорва вземането на заявителя за процесния период поради погасяването му по давност и вземането не е безспорно. 

Предпоставките, за да бъде изпълнена хипотезата чл. 423 ал. 1 т. 2 от ГПК са кумулативно дадени от законодателя и са две: заповедта да не е била връчена лично и в деня на връчването той да не е имал обичайно местопребиваване в Република България.

Беспорно от представените по делото доказателства копие от паспорт № 340139128 издаден на 11.05.2005 от МВР Сливен с отразен печат за влизане в страната на 05.10.2008 г., копия от разрешително за местоживеене и работа Е 08412804 издадено на 08-01-07 в Палма де Майорка - Испания, билет за ферибот, с който е пътувал от Палма де Майорка на 4.10.2008 г. до Барселона и билет за самолет, се установи, че молителят не е имал обичайно местопребиваване в Република България към 04.09.2008 г., когато майка му е получила Заповедта за изпълнение.

Изрично бе заявено и от пълномощника на заявителя, че не се спори по тези факти, че не е получена лично Заповедта и че длъжника не е имал обичайно местопребиваване в Република България към момента на връчването й.

В случая е ирелевантно състоянието на майката получила Заповедта за изпълнение и дали тя е била дееспособна или не. Законовите изисквания в чл. 423 ал. 1 т. 2 от ГПК на Заповедното производство изискват лично връчване на длъжника и е невъзможно да се изпълни задължението да се предаде призовката при хипотезата на чл. 46 от ГПК ако бъде връчена на домашните му, след като молителят не е имал обичайно местопребиваване в страната. При това положение се ограничава правото на защита на адресата, който е носител на задължението и се поставя в невъзможност същия да възрази в срок или да оспори вземането, когато то не е безспорно.

          В конкретния случай настоящия въззивен състав намира, че е изпълнена хипотезата на чл. 423 ал. 1 т. 2 от ГПК. От събраните по делото писмени и гласни доказателства може да се направи единствено изводът, че не са спазени разпоредбите на закона за надлежно връчване на съобщението за издадена Заповед за изпълнение и възражението на жалбоподателя се явява основателно.

         С оглед претенциите за разноски направени от двете страни се явява основателна тази на молителя В.,***ЕАД следва да бъде осъдена да му заплати сумата 280 лв. разноски за адвокатско възнаграждение.

      По изложените съображения и на основание чл. 423 ал. 3 от ГПК, съдът

 

                                     О П Р Е Д Е Л И:

 

         ОБЕЗСИЛВА ЗАПОВЕД № 2731 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК издадена по гр.д. № 1875/2008 на СлРС, с която В.Ц.В. с ЕГН ********** ***„Х. Д.” *- *-* е осъден да заплати на „Т. – С.” ЕАД със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Ст. К.” № *, представлявано от изп. директор Р. К. А., главница в размер на сумата 1991,15 лв./хиляда деветстотин деветдесет и един лева и петнадесет стотинки/ за ползвана топлоенергия за периода от 30.09.1997 г. до 30.06.2002 г., ведно със законната лихва от 28.02.2008 г. в размер на 1129,65 лв. /хиляда сто двадесет и девет лева и шестдесет и пет стотинки/ и разноски в размер на 63,91 лв. /шестдесет и три лева и деветдесет и една стотинки/, КАКТО И ИЗДАДЕНИЯ ВЪЗ ОСНОВА НА НЕЯ ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ЛИСТ от 06.10.2008 г. за същото вземане, поради ненадлежното връчване на Заповедта за изпълнение.

        ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия и разглеждането му с указания по чл. 415 ал. 1 от ГПК.

         ОСЪЖДА „Т. – С.” ЕАД със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „С.. К.” № 23, представлявано от изп. директор Р. К. А., ДА ЗАПЛАТИ на В.Ц.В. с ЕГН ********** ***„Х. Д.” .- *-*, сумата 280 лв. /двеста и осемдесет лева/ разноски по делото.

       

         Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването при условията на чл. 280 ал. 1 от ГПК.

 

                            

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                                    ЧЛЕНОВЕ: