ОПРЕДЕЛЕНИЕ №

 

06.01.2009 г.

 

СЛИВЕНСКИЯТ   ОКРЪЖЕН  СЪД    гражданско  отделение ……в закрито   заседание на шести януари……………..…………….

през две хиляди и девета година в състав:

Председател: В.Н.                                                           Членове: С.Б.

Р.Д.

при секретаря…………………………………………………….…..и с участието на прокурора…………..…………..……….……..…………..изслуша докладваното от ………..… Д.…*** по описа за 2008 година, за да се произнесе съобрази:

          Производството е образувано по частна жалба и намира правното си основание в чл. 274 ал.1 т.1 и сл. от ГПК.

          Образувано е по частна жалба срещу определение от 30.10.2008г по гр.д.№296/08г на НзРС, с което е отхвърлена като недопустима молбата на С.И.И. за приемане за разглеждане в делбеното производство на иск с правно основание чл.21 ал.1 от СК, с който се иска да се признае за установено по отношение на Г.В.И., че С.И. е собственик на 10 000/54 953 идеални части от общите части на делбения имот.

Жалбоподателят твърди, че определението  е неправилно и незаконосъобразно, тъй като  още в първото по делото заседание  е предявен искът с правно основание чл.21 от СК. Твърди се още, че това искане  представлява инцидентен установителен иск и е направено в законоустановения срок. Неправилно било определението на съда, тъй като  в случая не се касаело за събиране на нови доказателства или нови обстоятелства, а за нова искова претенция, предявена в срок. Моли съда да отмени атакуваното определение.

Ответната по жалбата страна  в становището си е заявила, че определението на съда е правилно и законосъобразно.Твърди, че в първото по делото заседание ищецът е поддържал иска така, както го е предявил.В същото заседание не бил предявен инцидентен установителен  иск, нито е направено изменение на иска. В това заседание съдът извършил доклад по делото на основание чл.146 от ГПК. Едва с последваща молба ищецът  е сезирал съда с искане да бъде приет за съвместно разглеждане иска с правно основание чл.21 ал.1 от СК. Друго твърдение, изложено в становището е, че ищецът е пропуснал сроковете, в които е могъл да предяви инцидентен установителен иск, както и да направи изменение на иска, поради което правата му в тази насока са преклудирани и правилно НзРС е приел, че молбата е недопустима. Предвид изложеното моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна.

За да се произнесе по жалбата съдът съобрази следното:

С искова молба от 02.07.2008г ищецът С.И. е завел иск за делба на съсобствен недвижим имот, представляващ съпружеска имуществена общност. Поискал е съда да допусне имота до съдебна делба при равни квоти от правото на собственост за всеки от съделителите. По реда на чл.131 от ГПК ответницата е подала писмен отговор, с който не е оспорила иска за делба, а само размера на квотите от правото на собственост, претендирани от ищеца. Предявила е инцидентен установителен иск с посочено правно основание чл.21 ал.1 от СК за трансформация на лични средства като е претендирала да бъде призната за собственик на лично основание на 3 000/54 953 идеални части от апартамента. Поискала е съдът да допусне съдебна делба на имота при квоти: за ищеца 12 476/54 953 ид.ч. и за нея- 42 476/54 953 ид.ч.

В първото съдебно заседание всяка от страните по делото е поддържала своята претенция. Съдът е извършил доклад  по реда на чл.146 от ГПК. Едва  след провеждане на съдебното заседание ищецът с отделна молба е предявил срещу ответницата иск по чл.21 ал.2 от СК за трансформация на лични средства в размер на 10 000лв при придобиването на съсобствения имот.

Съдът в закрито заседание от 30.10.2008г е приел, че в случая се касае за нови  твърдени от ищеца обстоятелства, които обаче са му били известни при завеждане на делото , поради което е приел, че молбата е недопустима и като такава я е отхвърлил.

Настоящата инстанция намира определението на РС като краен резултат   за правилно и законосъобразно. В конкретния случай сме изправени пред хипотезата на предявен несвоевременно инцидентен установителен иск, какъвто е искът с правно основание чл.21 ал.2 от СК. След  като ищецът твърди, че е налице частична трансформация на лични средства при придобиването на имущество, представляващо СИО е следвало  да съедини иска си за делба с иска по чл.21 ал.2 от СК. След запознаване с писмения отговор на ответницата и възраженията й и тази претенция е следвало да бъде предявена  до приключване на първото по делото заседание чрез предявяване на инцидентен установителен иск. След като това не е сторено правата на ищеца са били преклудирани, поради което правилно първоинстанционният съд е отхвърлил молбата. В този смисъл атакуваният съдебен акт се явява законосъобразен, а подадената спрямо него жалба- неоснователна и като такава следва да се остави без уважение. Ръководен от изложените съображения съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

         

          ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ  частната жалба на С.И.И.  против Определение от 30.10.2008г по гр.д.№296/2008г на НзРС, с което  е отхвърлена като недопустима молбата за приемане за съвместно разглеждане в делбеното производство на инцидентен установителен иск с правно основание чл.21 ал.2 от СК, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

          Определението подлежи на обжалване с частна жалба  в едноседмичен срок от съобщаването му пред ВКС.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: