О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е     N

 

гр. Сливен, 14.01.2009 г.

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                          М.С.

ЧЛЕНОВЕ:                                                                  Н.Я.

                                                                                    М.Д.

като разгледа докладваното от  Н.Я. ***. N 23 по описа за 2009  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Поизводството е образувано по частна жалба против определение за допускане обезпечение на бъдещ иск и се движи по реда на 274 и сл. вр. чл. 389 и сл. от ГПК.

Жалбоподателите обжалват определението на НзРС, с което е допуснато обезпечение на бъдещ иск против тях, чрез налагане на обезпечителна мярка “възбрана” върху собствения им недвижим имот. Твърдят, че никъде в мотивите си съдът не е посочил в какво се състои бъдещият иск на молителката, а приема, че евентуален такъв по чл. 108 от ЗС е вероятно основателен, без да посочи кои са убедителните доказателства в тази насока. Заявяват, че НзРС предрешава евентуалния изход от делото пред ВКС, което ги навеждало на мисълта, че е налице възможна корупционна практика. Не била поискана гаранция и грубо били нарушени процесуалните правила, понеже не е посочено пред кой съд подлежи на обжалване определението. Поради това молят въззивния съд да отмени обжалваното определение.

Ответницата по частната жалба не е подала писмен отговор.

С молба от 05.11.08г. до НзРС ответницата по частната жалба е поискала да бъде допуснато по реда на чл. 389 и сл. от ГПК обезпечение  на претенцията й, чрез налагане на възбрана върху недвижим имот в гр. Н. З., собственост на двамата частни жалбоподатели. В обстоятелствената част на молбата тя твърди, че последните били длъжници по изп.д. № 295/05-31 на ДСИ при НзРС, по което била проведена публична продан на техен недвижим имот. Молителката участвала в проданта и била обявена за купувач, а СИ издал постановление за възлагане, впоследствие отменено от него, като с протокол ДСИ обявил публичната продажба за нестанала. Протоколът бил обжалван пред СлОС, който го отменил и върнал делото с указания, с оглед които ДСИ издал ново постановление за възлагане на имота върху нея. Това постановление било атакувано с две жалби от двамата длъжници и те били образувани в две дела. По едното дело СлОС отхвърлил жалбата и оставил в сила постановлението за възлагане. По другото дело, обаче, съдът счел действията на ДСИ за незаконосъобразни, отменил същото постановление и дал указания на ДСИ да предприеме нови действия от фазата на разгласяване на публичната продажба. Молителката твърди, че е подала до ВКС РБ молба по чл. 303 от ГПК за отмяна на влязлото в сила второ решение и било образувано гр.д. № 3595/09г. на ІІ г.о., заседанието по което било насрочено за 14.10.09г.

В обобщение на всичко, тя твърди, че ако имотът, предмет на постановлението, бъде отчужден, за нея като кредитор би било невъзможно да реализира правата си по едно позитивно решение на ВКС по гр.д. № 3595/09г., поради което желае да бъде допуснато обезпечение на претенцията й по повод на която било образувано делото пред ВКС и върху имота да бъде наложена възбрана.

С молбата са представени копия от постановлението за възлагане, от съдебните решения и молбата й за отмяна.

С определение от 12.11.08г. по ч.гр.д.№ 469/08г. на НзРС съдът е допуснал обезпечение на бъдещ иск от молителката против двамата частни жалбоподатели, като е наложил възбрана върху собствения им недвижим имот и е дал едномесечен срок от същата дата за завеждане на делото.

В мотивите си е приел, че бъдещият иск с правно основание чл. 108 от ЗС е допустим  и вероятно основателен, тъй като молителката е придобила имота на оригинерно правно основание – постановление за възлагане, потвърдено със съдебно решение. Обосновавайки обезпечителната нужда с предприемане на действия от длъжниците за отчуждаване на имота чрез вдигане на възбраните /не е посочено от къде е направен този извод, нито как са обективирани тези действия/,  НзРС е счел, че за молителката ще се окаже невъзможно да реализира правата си по повод на имота и налагането на възбраната  е единствената възможност да се осигури това, което прави исканата мярка подходяща.

Въз основа на определението била издадена и обезпечителна заповед от 12.11.08г.

Настоящата частна жалба е подадена против определението чрез постановилия го съд на 21.11.08г.

След преценка на събраните доказателства, съдът намира, че частната жалба е подадена в срок и е допустима, а по същество е основателна и  следва да се  уважи.

На първо място следва да се посочи, че за да се приложи института на обезпечение на иск, следва такъв или да бъде предявен, или да предстои предявяването му. Само при това положение може да намерят приложение разпоредбите на гл. ХХХІV и ХХХV на ГПК – чл. 389 –чл. 403 от ГПК.

В случая молителката нито е предявила, нито заявява намерение да предяви какъвто и да било иск. Всички обстоятелства, изложени в молбата й касаят протичането на изпълнително производство, в течение на което са обжалвани действия на ДСИ и производствата по тези жалби са в различни фази, като не във всички молителката е страна. Правото, което тя счита, че може да бъде накърнено по някакъв начин, се извлича от действие на ДСИ във връзка с извършване на публична продан на недвижим имот и не е предмет нито на предявен, нито на бъдещ иск от страна на молителката. Затова за него са неприложими правилата на обезпечителното производство.

Тъй като в действителност тя не е индивидуализирала по никакъв начин нито по вид, нито по страни, нито по цена някакъв евентуален  свой  бъдещ иск, е невъзможно да се обсъжда наличието на законовите предпоставки за неговото обезпечаване.

РС своеволно е приел, че някакъв, неконкретизиран по никакви белези в диспозитива на определението му, “бъдещ иск” ще бъде предявен от молителката против лицата М.Ж.Ж. и В.М.Ж.. В мотивите си го е квалифицирал като реивиндикационен иск по чл. 108 от ЗС, като дори е развил съображения за неговата вероятна основателност. Също презумптивно е приел и наличие на обезпечителна нужда, без да я обосновава с наличието на реална опасност от разпиляване, повреждане или укриване на имуществото на бъдещите ответници, които сам е определил. Твърдението, че те “са предприели действия за отчуждаването му” не корелира с никое отсъбраните доказателства, а не е достатъчно единствено предположението на молителя, респективно – на съда, за хипотетичната възможност да настъпи намаляване  на имуществото на длъжниците, без те да са обективирали с поведението си такова свое намерение.

Поради това, както вече бе посочено, тъй като липсва действителен предмет на обезпечение, такова не може да се допусне. Опасенията си от застрашаване на свои твърдени права, които не са предявени от нея в образувано или бъдещо исково производство, молителката не може да защити чрез обезпечение.

Тя е дефинирала петитума си като обезпечение на “претенцията, по повод която е образувано  гр.д. № 3595/09г. на ВКСРБ”, което, обаче, както бе посочено, не е исково.

Що се отнася до твърдението на частните жалбоподатели, че е налице грубо нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в непосочване пред кой съд подлежи на обжалване атакуваното определение, то е неоснователно. Липсата на този реквизит не опорочава съдебния акт и не се отразява на неговата валидност, тъй като правото на обжалване нито се създава, нито зависи от посочването или непосочването му от съда. То произтича от закона, който регламентира еднакво спрямо всички лица реда, срока и начина на обжалване на различните видове актове и урежда подсъдността.

Следва да се отбележи още, че произволното твърдение на жалбоподателите за “евентуално наличие на корупционна практика”, без да се основава на убедителни факти, също представлява грубо нарушаване на етичните норми, граничещо с клевета, и не може да бъде толерирано от никоя съдебна инстанция.

Ето защо атакуваното определение е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Ръководен от гореизложеното, съдът

 

 

                                        О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И:

 

 

ОТМЕНЯ определение от 12.11.2008г. по ч. гр.д. № 469/08г. на НзРС като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

Определението  не подлежи на касационно обжалване.

 

                                                 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ: