ОПРЕДЕЛЕНИЕ

гр. Сливен, 04.02.2009г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди и девета година в състав:

 

              ПРЕДСЕДАТЕЛ : Х.М.,*** Х.,

 

като разгледа докладваното от Х.М. *** по описа на съда за 2009г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е образувано по частна жалба подадена на основание чл. 39 ал.3 от ГПК(Изв. Бр. 12 от 18.02.1952г.) и се движи по реда на този кодекс съгласно §2 ал.1 от ПЗР на ГПК.

Н.К.Р. в качеството му на ЕТ „Т. – Н.К.” и Я.Г.К. чрез пълномощника си – адв. Ю. К. *** обжалват протоколно определение от 17.12.2008г. по гр.д. № 347\08г. на РС – гр. Сливен, с което е отказано възстановяването на срока за въззивно обжалване на постановеното по делото решение № 678\16.07.2008г.

Поддържат, че определението е незаконосъобразно, т.к. се установило, че съобщението за изготвяне на решението не е достигнало до тях. При първоначалното изпращане на съобщенията не са били намерени на посочения в исковата молба адрес, а след връчването им на процесуалния представител същият не е могъл да осъществи връзка с тях. Така те са останали неуведомени за постановеното решение в срока, в който е трябвало да вземат решение за обжалването му. Поддържат, че това е особено непредвидено обстоятелство, което е основание за възстановяване на срока.

Иска се отмяна на определението и постановяване на друго, с което да бъда възстановен срока за обжалване на решението по гр.д. № 347\08г. на РС – гр. Сливен по въззивен ред.

Препис от жалбата е връчен на противната страна, която в срока по чл. 215 ал.1 от ГПК не е подала възражение.

Частната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 214 ал.1 от ГПК, от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване на атакуваното разпореждане.

Разгледана по съществото си частната жалба е неоснователна.

С обжалваното определение районният съд е отказал да възстанови срока за обжалване на решението по гр.д. № 347\08г. на РС- гр. Сливен, като е приел, че неподдържането на връзка между пълномощника-адвокат и неговите доверители не е уважителна причина по смисъла на чл. 37 ал.1 от ГПК, представляваща основание за възстановяване на срока.

От данните по делото се установява следното:

С решението по делото - № 678\16.07.2008г. предявеният от жалбоподателите иск е бил отхвърлен, като съобщенията за това са връчени на ответника – на 28.07.2008г., а на ищците – на 01.09.2008г. чрез пълномощник адв. Ю. К..

На 24.09.2008г. ответникът е подал молба по чл. 321 ал.1 от ГПК за отмяна на обезпечението.

На 29.09.2008г. на ищците чрез пълномощник адв. Ю. К. е връчен препис от молбата, като са уведомени, че в тридневен срок могат да възразят.

В указания срок по делото не е постъпило възражение и на 06.10.2008г., като е приел, че решението, с което е отхвърлен обезпечения иск, е влязло в сила, първоинстанционния съд е приел, че е отпаднала обезпечителната нужда, поради което е отменил определение № 853\15.02.2008г. – по допускане на обезпечението.

Обжалваното определение е съобщено на ищците също чрез пълномощника им адв. Ю. К. на 13.10.2008г. и е обжалвано от тях на 16.10.2008г.

На същата дата – 16.10.2008г. ищците са депозирали по делото молба, с която молят да бъде възстановен срока за обжалване на решението по гр.д. № 347\08г. на РС – гр. Сливен. Изложили са твърдения за това, че решението не е било надлежно съобщено и са налице особени непредвидени обстоятелства за пропускане на срока. Молбата е била оставена без движение, като в указания от съда срок ищците са депозирали въззивна жалба против решението по гр.д. № 347\08г.

В проведеното съгласно чл. 39 ал.1 от ГПК заседание (19.11.2008г.) пълномощникът на жалбоподателите е заявила със степен на вероятност, че подписът положен за връчване на съобщението до ищеца за изготвеното решение е неин и безусловно, че положените за получаването на съобщенията и преписите от молбата по чл. 321 от ГПК са нейни. Във връзка с оспорването на подписите в получените от името на пълномощника – адв. К. съобщения е назначена графическа експертиза. С последваща молба Н. и Я. К. са поискали отмяна на определението по чл. 157 ал.1 от ГПК поради финансови затруднения, за каквито не са представили доказателства.

От показанията на разпитаните пред първоинстанционния съд свидетели св.Сл. – разпитан по молба на ответника и от показанията на разпитания по молба на ищците свидетел – Ст.Л, че ищците живеят и работят трайно в гр. Н. З.. Ищцата работи в Об. – Н. З., а ищецът Н. К. в крайпътно заведение близо до гр. Н. З. и не е отсъствал от работа през лятото на 2008г. (показания на с. Л.) През м. август ответникът заедно със св. Сл. се срещнали с ищеца в гр. Н. З. и му показал решението, ищецът заявил, че ще го обжалва.

Въз основа на така установеното се налага извода, че частната жалба е неоснователна.

Основанието съгласно чл. 37 ал.1 от ГПК за възстановяване на пропуснатия от страната законоустановен срок е причината за това да се дължи на особени, непредвидени обстоятелства, които следва да бъдат доказани от страната, която иска възстановяване на срока. Срокът съгласно чл. 37 ал.2 от ГПК тече от съобщаването за пропускането му.

Твърденията в молбата се свеждат на първо място до това, че срокът не е пропуснат, т.к. съобщението не е връчено нито на тях, нито на процесуалният им представител, а на второ място, ако се приеме, че съобщенията са връчени (на 01.09.2008г.) на техен пълномощник, то липсата на контакт между доверители и повереник е особено непредвидено обстоятелство по смисъла на чл. 37 ал.1 от ГПК.

Въпросът за това дали спрямо ищците – жалбоподатели в настоящото производство, е изтекъл срокът по чл. 197 от ГПК за обжалване на въззивното решение по гр.д. № 347\08г. на РС – гр. Сливен предвид разпоредбата на чл. 37 ал.2 от ГПК е преюдициален относно разглеждането на молбата за възстановяването му.

Върнатите по делото разписки за връчване на съобщение за изготвеното решение представляват официални документи по смисъла на чл. 143 ал.1 от ГПК и като съставени от длъжностно лице – връчител в това му качество, в кръга на служебните му задължения и в установената форма. Тежестта за доказване на тяхната неистинност като такива се определя съгласно чл. 154 ал.3 пр. 1 от ГПК – от страната, която ги е оспорила. В случая това са жалбоподателите, които с оглед отказа си да заплатят определените разноски по назначената графологическа експертиза са създали пречка за събиране на допуснатите за това доказателства. Поради това съдът следва да приеме, че подписите за връчване на съобщенията на 01.09.2008г. са на пълномощника на ищците, като от тази дата за тях е започнал да тече срокът по чл. 197 от ГПК за подаване на въззивна жалба срещу постановеното по делото решение и този срок е изтекъл на 15.09.2008г., към който момент не са подали въззивна жалба.

Твърдението на жалбоподателите, че са налице особени непредвидени обстоятелства за пропускането на срока по чл. 197 от ГПК, т.к. са останали неуведомени за решението поради липсата на контакт с пълномощника им е неоснователно.

Установените с показанията на св. Сл. обстоятелства относно разговор между страните по делото за постановеното решение и намерението на ищеца да го обжалва е без значение за делото. Срокът по чл. 197 пр. 2 от ГПК тече от момента на съобщението, че решението с мотивите е изготвено. Съобщаване по смисъла на тази разпоредба е налице от момента, в който по надлежния ред – срещу подпис на страната или на неин пълномощник, поделото бъде удостоверено връчването на съобщение или получаване на препис от него. Всякакви други индиции, че страната е узнала за решението са ирелевантни относно момента, в който започва да тече срокът за обжалване по чл. 197 от ГПК.

Обстоятелството, че в периода от 01.09. – 15.09.2008г. пълномощникът – адвокат и неговите доверители не са могли да установят контакт помежду си сам по себе си не представлява особено и непредвидено обстоятелство, освен ако по делото се установи надлежно, че са налице непреодолими и независещи от страната обстоятелства, които обективно препятстват осъществяването на такъв контакт. Такива данни по делото обаче няма. От показанията на разпитания по искане на жалбоподателите свидетел се установява, че Н.К. не е отсъствал от работа, респективно е бил в състояние позволяващо установяването на контакт с доверителя му и не е бил ограничен обективно за предвижване в пространството, което се отнася и за Я.К.. Респективно липсата на контакт между пълномощника и доверителите му е обусловено субективно само от тяхното поведение, което не може да се приеме за особено непредвидено обстоятелство, представляващо основание за възстановяване на срока.

Водим от гореизложеното съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба подадената от  Н.Р.К. ЕГН ********** в качеството му на ЕТ „Т. – Н.К.”*** и Я.Г.К. ЕГН ********** чрез пълномощника им адв. Ю. К. ***, ул. „Р.” № 3 против определение от 17.12.2008г. по гр.д. № 347\08г. по описа на РС – гр. Сливен, с което е отказано възстановяването на срока по чл. 197 от ГПК за обжалване на решение № 678\16.07.2008г. по гр.д. № 347\08г. по описа на РС – гр. Сливен като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                            

 

 

       ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

    2.