О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 23.01.2009 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

          Сливенският окръжен съд, гражданско отделение- първи състав, в закрито заседание на двадесет и трети януари, през две хиляди и девета година в състав:

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: М.С.

                                                          ЧЛЕНОВЕ: Н.Я.

            М.Д.

като разгледа докладваното от М.Д. *** по описа за 2009 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

          Производството се движи по реда на гл.ХХІ от ГПК във връзка с чл. 419 и чл. 274 и сл. от ГПК.

          Образувано е по частна жалба на “Х.” ООД-  Сливен, представлявано от С.Г.Г.  против Разпореждане от 29.10.2008 г. за издаване на Заповед № 1179 за незабавно изпълнение от 29.10.2008 г., по ч.гр.д. № 3858/2008 г. на Сл.РС на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т.2 от ГПК- договор за банков кредит и извлечение от счетоводни книги за заплащане на ТД “Б. Д.” ЕАД, София на сумата 89 863.72 лв. главница, дължима по договор за кредит за  текущо потребление от 02.07.2007 г., договорна лихва в размер на 3 454.76 лв. за периода 02.07.2007 г. до 25.07.2007 г., наказателна лихва  в размер на 2 950.32 лв. за периода от 25.07.2007 г. до 24.10.2008 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от 24.10.2008 г. до окончателното изплащане на сумите и разноски  по делото в размер на 1 925.38 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 1302.69 лв. и е разпоредено да се издаде изпълнителен лист.   

          В частната си жалба представителят на длъжника “Х.” ООД С.Г.Г. моли разпореждането, като неправилно да бъде отменено. Настоява, че никога не е упълномощавал И. К. Ц. да представлява него и дружеството пред ТД “Б. Д.” ЕАД, София,още по- малко да се разпорежда със средствата по този кредит. Подписаният договор бил сключен от И. К. Ц. без валидно учредена представителна власт. Направил доказателствени искания за приемане на писмени доказателства, за назначаване на графическа съдебна експертиза, за издаване на съдебно удостоверение по силата на което да се снабди с доказателства за етапа на образуваното досъдебно производство. Направил и искане по чл. 420 от ГПК за спиране на принудителното изпълнение до Сливенски районен съд, а във въззивна частна жалба.  

Ответната страна- взискателят  “Б. Д.” ЕАД- София, представлявана от Гл. ю.к. Р. И. Г. в писмения си отговор оспорва частната жалба. Намира, че съдът не е допуснал нарушения при издаване на обжалваното разпореждане. Сочи, че има налице валидно пълномощно на И. К. Ц.рег. № 5688/07 г. за сключване на банков кредит пред “Б. Д.” ЕАД на нотариус Д. Н. с рег. № 092, отговарящо на изискванията на ГПК /отм./ Пълномощното било удостоверено с подписа на г-н Г.. С пълномощно рег. № 6559/2007 г. на същия нотариус имали налице друго валидно пълномощно, включително да представлява ТД “Т.- 96” ООД, гр. С.пред нотариус за да ипотекира  описания в пълномощното недвижим имот, собственост на дружеството. Посочва, че в два протокола на ОС на ТД има взети решения И. Ц. да представлява дружествата пред банката и отделно да ипотекира имота.

Ответникът по жалбата твърди, че Погасителния план за погасяване на задължението е подписан лично от представляващия дружеството- г-н Г.. Изтегленият кредит бил деклариран в Данъчната декларация на дружеството, като сумата участвала в работния капитал за 2007 г. Кредита бил обслужван редовно.

Моли частната жалба да бъде отхвърлена.

          От събраните по делото доказателствата, съдът прие за установено от фактическа страна следното:  

Сливенският районен съд е сезиран със заявление от кредитор “Б. Д.” ЕАД- С., представлявана от Гл. ю.к. Р. И. Г. за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК против длъжник “Х.” ООД, с представител С.Г.Г. за сумата 89 863.72 лв. главница, представляваща теглен кредит за  текущо потребление от 02.07.2007 г., договорна лихва в размер на 3 454.76 лв. за периода 02.07.2007 г. до 25.07.2007 г., наказателна лихва  в размер на 2 950.32 лв. за периода от 25.07.2007 г. до 24.10.2008 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от 24.10.2008 г. до окончателното изплащане на сумите и разноски  по делото в размер на 1 925.38 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 1302.69 лв.

Приложен е Договор в оригинал за кредит № 2072/ 02.07.2007 г. в който, като пълномощник на кредитополучателя действала И. К. Ц., упълномощена от представляващия С.Г.Г.. Приложени са удостоверения за актуално състояние на двете страни, пълномощни и трудов договор с представляващия банката кредитор и длъжностна характеристика.   

Съдът намерил, че заявлението отговаря на изискванията на чл. 417от  ГПК, а представените документи- договор за кредит и извлечение от счетоводните книги на банката са измежду тези, визирани в чл. 417, т.2 от ГПК. Извлечението от счетоводните книги на банката е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника- връщане на предоставения кредит.

На основание чл. 418, ал.1 от ГПК с Разпореждане от 29.10.2008 г. по ч.гр.д. № 3858/2008 г. разпоредил да се издаде заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист и на 29.10.2008 г./ същия ден/ издал заповед № 1179.

По възражение на длъжника от 01.12.2008 г. с молба за спиране на принудителното изпълнение на 03.12.2008 г. с Определение № 5711/08г. СлРС определил спиране на принудителното изпълнение по изп.д. № 2008760400315 по описа на ЧСИ М. М..

Окръжна прокуратура Сливен изпратила на РП, Сливен за разглеждане на преписка вх. № 1723/08 г. по компетентност за извършване проверка за извършени престъпления по чл. 211, ал. 1 от НК и документни престъпления, визирани в глава 9 от НК от И. К. Ц. и от нотариус Д. Н..

Към отговора си банката кредитор в настоящото производство приложила заверено копие от нотариално пълномощно от 14.07.2007 г. от С.Г.Г., в качеството му на представител на  фирма “Т.-96”, Сливен и  за упълномощаване на И. К. Ц.  за ипотекиране на имот и отделно второ, в което упълномощителят Г. действал като управител на длъжника “Х.” ООД – на 08.06.2007 г. Прилага заверени копия от протоколи на общо събрание с решения на двете дружества, които се представляват от Г. и заверено копие от  Погасителен план за погасяване на кредита, подписан от управителя Г..

От приетото за установено, съдът направи следните правни изводи:

          Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването на съдебния акт и е допустима.

          Разгледана по същество е неоснователна.

По повод на жалба по чл. 418, ал.4 от ГПК въззивната инстанция повтаря проверката, която върши съдът по повод заявлението за издаване заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист. Това е проверката на несъдебното изпълнително основание по чл. 418, ал.2 от ГПК – предвидено ли е от закона и редовно ли е от външна страна, удостоверява ли подлежащо на изпълнение вземане срещу лицето, против което се иска издаване на листа.

Съдът намира за неоснователно възражението за сключен договор за кредит без представителна власт от И. К. Ц.. Такова възражение може да се разглежда в едно исково производство, но не в заповедно, което е включено в раздела на изпълнителното производство- част пета от новия ГПК. В настоящата инстанция не могат да се обсъждат писмените доказателства извън договора за кредит и извлечение от счетоводните книги и у-ния за актуално състояние на страните.

Безспорно изпълнителното основание- извлечение от счетоводните книги на банката взискател е предвидено в закона- чл. 417,т.2, предложение последно от ГПК. Следва, че документът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение  вземане срещу длъжника.

С оглед изложеното  е налице абсолютната, кумулативно предвидена в чл.418, ал.2 от ГПК предпоставка за издаване на изпълнителен лист в представеното изпълнително основание, поради което правилно и законосъобразно е уважена молбата за разпореждане за незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание  за претендираната сума.

Искане за спиране на изпълнението на основание чл. 420, ал.2 от ГПК може да се подаде до съда, постановил незабавното изпълнение- Сл.РС, а не до окръжния съд, нито с една жалба да се отправят искания едновременно до Сл.РС и до СлОС. Ч.Ж. е входирана в СлРС на 01.12.2008 г., а отделно е входирано и възражение против разпореждането за незабавно изпълнение на същата дата, в което едновременно е направено и искане по чл. 420 от ГПК за спиране на принудителното изпълнение. Сл.РС се е произнесъл по искането за спиране с Определение № 5711/03.12.2008 г. и спрял принудителното изпълнение по изп.д. № 2008760400315 по описа на ЧСИ М. М.. Пропуснал да се произнесе по чл. 415, ал.1 от ГПК.

 Поради това, че съдебните актове са правилни и законосъобразни, съдът на основание чл. 278, ал.4 от ГПК, във връзка с чл. 271, ал.1 от ГПК, съдът ще ги потвърди  и върне делото за произнасяне по чл. 415, ал.1 от ГПК. Ето защо

         

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

          ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 29.10.2008 г. за издаване на Заповед № 1179 за незабавно изпълнение от 29.10.2008 г., по ч.гр.д. № 3858/2008 г. на Сл.РС на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т.2 от ГПК- договор за банков кредит и извлечение от счетоводни книги. 

          Определението може да се обжалва с ч.ж. пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщението му на страните.

          СЛЕД ВЛИЗАНЕ НА ОПРЕДЕЛЕНИЕТО В СИЛА ВРЪЩА ч.гр.д. № 3858/2008 г. на Сливенски районен съд за произнасяне по чл. 415, ал.1 от ГПК по възражението от 01.12.2008 г. /неправилно пришито към ч.гр.д. № 2/2009г. на СлОС.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       

 

 

ЧЛЕНОВЕ: