ОПРЕДЕЛЕНИЕ №

 

21.01.2009 г.

 

СЛИВЕНСКИЯТ   ОКРЪЖЕН  СЪД    гражданско  отделение ……в закрито   заседание на двадесети първи януари……...……………………….

през две хиляди и девета година в състав:

Председател: В.Н.

                                                              Членове: С.Б.

Р.Д.

при секретаря……………………………….…..и с участието на .прокурора…………..…………..………..…………..изслуша докладваното от ………..…С.Б.…***  по описа за 2009 година, за да се произнесе съобрази:

            Производството е образувано по възражение против заповед за изпълнение и намира правното си основание  в чл. 423 от ГПК.

            С.Д.Ж. е подал до СлОС възражение на 13.01.2009г., в което твърди че Заповед № 52/2008г. за изпълнение на парично задължение не му е връчена лично и за издадената заповед научил при налагането на запор върху трудовото му възнаграждение от ЧСИ и след като е изтекъл законния срок за възражение. Моли съда да разпореди спирането на изпълнението на Заповед № 52/2008г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК и да приеме че не е имал възможност да узнае за връчването на заповедта за изпълнение и своевременно да подаде възражение.

Искането е недопустимо, тъй като е просрочено и следва да бъде оставено без разглеждане.

Видно от доказателствата по приложените ч. гр.д.№ 1950/08 и гр.д.№ 4023/08 по описа на СлРС, срещу длъжника С.Д.Ж. е издадена Заповед № 52 от 15.05.2008г. по ч гр.д. № 1950/2008г. на СлРС на основание чл. 410 от ГПК за осъждането му да заплати сумата 839,73 лв. главница за ползвана но неплатена топлоенергия за периода от 28.02.2005г. до 31.03.2007г. и лихва в размер на 223,49 лв. за същия период и законна лихва, считано от 14.05.2008г. до окончателното изплащане на сумата на “Т. – С.” ЕАД гр. Сливен.

Заповедта е връчена на длъжника на 03.06.2008г., като съобщението е прието от лицето Д. М. – снаха.  

На 11.11.2008г., С.Д.Ж. е подал до СлРС искова молба против “Т. – С.” ЕАД гр. Сливен с правно основание чл. 439 ал.1 от ГПК в която твърди че с покана  за доброволно изпълнение, връчена му от ЧСИ М. М. разбрал че срещу него е образувано изпълнително дело № 281/08 на основание Заповед № 52/2008г., издадена по ч гр.д.№ 1950/2008г. на СлРС. Поскал е да бъде признато за установено по отношение на ответника чене дължи посочените в заповедта суми. Поканата за доброволно изпълнение е изпратена на 22.10.2008г., но не е видно на коя дата е връчена на длъжника. Тъй като от събраните доказателства не може да бъде установено точно на коя дата длъжника е получил поканата за доброволно изпълнение и е узнал за издадената срещу него заповед за доброволно изпълнение, следва да се приеме за дата на узнаването датата на подаването на исковата молба до СлРС – 11.11.2008г., тъй като видно от съдържанието на исковата молба, подписана лично от длъжника към тази дата той е бил уведомен за издадената заповед.  Възражението  по чл. 423 от ГПК до СлОС е подадено на 13.01.2009г. т.е. не е спазен предвидения в посочената разпоредба преклузивен срок за упражняване на това право – едномесечен срок от узнаването ( срока е изтекъл на 11.12.2008г.).

            Ръководен от изложените съображения съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

           

            ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ  подаденото от С.Д.Ж. ЕГН ********** *** до  Окръжен съд  - Сливен, възражение по чл. 423 от ГПК, като НЕДОПУСТИМО поради просрочие. 

            Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страната пред ВКС.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: