ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

Гр. Сливен, 28.01.2009г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гр.отд., в закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди и осма година в състав

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГИНКА Д.,

Х.М.,

М.Х.,

 

като се разгледа докладваното  от Х.М. *** описа на съда за 2009г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е образувано по жалба срещу действията на съдия – изпълнител и се движи по реда на чл. 436 и сл. от ГПК

Адв. Л. Д. в качеството си на пълномощник на Н. П. Е. – взискател по и.д. № 2026\08г. по описа на СИС при РС - гр.Сливен обжалва действията на съдебния изпълнител по вдигане на наложената на длъжника – Ж.С.С. на основание чл. 76 т.3 от ЗБДС принудителна административна мярка – „забрана за напускане пределите на страната” заради задължението й – надхвърлящо 5000 лв., за което е образувано изпълнителното дело. Поддържа се, че действията са незаконосъобразни, т.к. от една страна задължението не е погасено изцяло и имуществото на длъжника не покрива остатъка, а от друга страна не е спазена административната процедура за отмяна на наложената мярка по съдебен ред.

Иска се от съда да задължи съдебния изпълнител да повтори валидно действията за повторно налагане на същата принудителна административна мярка.

Длъжника – Ж. С. не е представила писмено становище по жалбата.

В представените от съдебния изпълнител обяснения се посочва, че принудителната административна мярка е наложена със заповед № 1725\10.12.2008г. на Директора на ОД „МВР” по предложение на съдебния изпълнител във връзка с молба на взискателя от 28.11.2009г. С платежно нареждане от 22.12.2008г. е внесена сума в размер на 800 лв., с което е намален размера на неизпълнената част от паричното задължение под 5000 лв. В съответствие с изискването на §5 от ДР на ЗБДС са отпаднали предпоставките, обуславящи налагането на принудителната административна мярка по чл. 76 т.3 от ЗБДС и по предложение на съдебния изпълнител мярката е отменена със заповед № 1843\30.12.2008г. на Директора на ОД „МВР”.

Съдът намира, че жалбата е недопустима.

Съгласно чл. 435 ал.1 от ГПК взискателят може да обжалва отказите на съдебния изпълнител за извършването на искано изпълнително действие.

В случая молбата на взискателя за налагане на принудителна административна мярка по чл. 76 т.3 от ЗБДС е била удовлетворена с направеното от съдебния изпълнител предложение до надлежния административен орган и издадената заповед за това. С оглед молбата на длъжника и отпадането на предпоставката на §5 от ДР на ЗБДС съдебният изпълнител е направил предложение, като мярката е била отменена с административен акт на Директора на ОД „МВР”.

От горното следва, че липсва искане на взискателя за извършване на изпълнително действие във връзка, с което съдебният изпълнител да е постановил подлежащ на обжалване съгласно разпоредбата на чл. 435 ал.1 от ГПК отказ.

От друга страна извън правомощията на съдебния изпълнител е както налагането, така и отмяната на принудителната административна мярка по чл. 76 т.3 от ЗБДС. Във връзка с такова искане съдебният изпълнител само отправя предложение до надлежния административен орган, чиито заповед подлежат на съдебен контрол за законосъобразност не по реда на чл. 436 и сл. от ГПК, а по реда на АПК.

Водим от гореизложеното съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д. № 46\09г. по описа на ОС – гр. Сливен и ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на адв. Л. Д. *** в качеството й на пълномощник на Н.П.Е. ЕГН ********** ***, к – с „Л.” бл. 77, вх. 6, ап. № 15 с искане за задължаване на ДСИ да извърши по и.д. № 2026\08г.действия по налагане на принудителна административна мярка по чл. 76 т.3 от ЗБДС спрямо длъжника Ж.С.С. ЕГН ********** ***№ 56 като НЕДОПУСТИМА.

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му пред Бургаски апелативен съд.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                          2.