О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 13.03.2009 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

          Сливенският окръжен съд, граждански състав, в закрито заседание на тринадесети март  през две хиляди и девета година в състав:

 

 

                                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: Х.М.

ЧЛЕНОВЕ: М.Б.

 М.Х.

 

 

като разгледа докладваното от М.Б. *** по описа за 2009 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

          Производството се движи по реда на гл. ХХХІХ от ГПК.

 

          Образувано е по частна жалба на адв. А. в качеството и на процесуален представител на И.П.В. ЕГН ********** *** З. , х – л „ Я. „ , № 102 против Разпореждане по ч.гр. д. 254 / 2008 г. по описа на НЗРС , с което е било постановено незабавното изпълнение и издаването на изпълнителен лист за вземането на Г.И.Д. против жалбоподателя. Твърди се , че при постановяването на разпореждането си съдът неправилно се е произнесъл по заявление , което е било нередовно поради неподаването му в задължителната форма – образец , а така също съдът се е произнесъл по непредявено искане , тъй като заявителят не е бил посочил дали желае издаването на заповед за изпълнение или заповед за незабавно изпълнение , както е приел съдът . Моли се разпореждането да бъде обезсилено като процесуално недопустимо , а при възприемане на съда на становището , че разпореждането е допустимо , същото да се отмени като незаконосъобразно поради постановяването му при съществени процесуални нарушения .

Ответникът по жалбата  Г.И.Д. ЕГН ********** ***„П. Х.” № 1 не е изразявал становище по нея в законоустановения срок – до 10.03.2009 г.

От събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:

На 06.06.2008 г. в районен съд –Нова Загора било депозирано заявление от Г.И.Д., с което същият поискал издаване на Заповед за изпълнение срещу жалбоподателя И.В.. Към заявлението била приложена Запис на заповед от 7.06.2003 г., с която И.В. се задължавал да заплати без предявяване сумата 2000 лв. на  падеж 07.06.2004г. Записът на заповед бил с посочени ден, място на издаване , както и подпис на издаващия. Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение не е било в изискуемата си от закона форма, тъй като не е било представено по утвърдения от Министъра на правосъдието образец. Районен съд – Нова Загора не е изпълнил задълженията си по чл. 425 ал. 2 от ГПК, като не е указал писмено на заявителя да отстрани нередностите и да приложи съответния образец за заявление. В заявлението не е било посочено какъв вид Заповед за изпълнение се иска да бъде издадена. - заповед за изпълнение по чл. 411 от ГПК или Заповед за незабавно изпълнение по чл. 418 от ГПК.

На основание така представеното заявление районен съд – Нова Загора издал Заповед № 139/10.06.2008 г., с която се разпоредил И.П.В. да заплати на Г.И.Д. сумата от 4000 лв., ведно със законната лихва върху сумата от 2000 лв., считано от 06.06.2008 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 101 лв. разноски. Съдът постановил незабавно изпълнение на вземането, както и да се издаде изпълнителен лист. На основание  заповедта на съда бил издаден изпълнителен лист, който бил получен от ответника по жалбата на 03.07.2008г. За събиране на вземането било образувано изпълнително дело № 20092220400003. Поканата за доброволно изпълнение и приложената към нея заповед за незабавно изпълнение била връчена на жалбоподателя на 16.01.2009 г. и това обстоятелство се доказва от приложения по делото препис от покана за доброволно изпълнение по изп.д. № 20092220400003. Частната жалба е депозирана на 28.01.2008 г. - в рамките на законоопределения двуседмичен срок .

          Частната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от лице с правен интерес да обжалва съдебния акт, а разгледана по същество същата се явява основателна.

          На първо място следва да се отбележи , че заповедното производство е строго формално . Както заявителят , така и съдът са обвързани в действията си от строги процесуални правила и образци утвърдени от Министъра на правосъдието . Като не е спазил предвидената в ГПК форма за депозиране на заявлението , ответникът на жалбата е извършил нарушение на разпоредбата на чл.425 ал. 1 от ГПК . Попълването на заявлението по утвърдения образец не е някаква приумица , а гарантира , че ще бъдат посочени всички обстоятелства от значение при произнасяне от съда по искането . В настоящия случай непопълването на заявлението в установената от закона форма е довело до втория порок, от който то страда. Заявителят не е посочил дали желае да му бъде издадена Заповед за изпълнение или Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, което на практика е нарушение на разпоредбата на чл. 411 ал. 2 във вр. с чл.127 ал1 т.5 от ГПК ( не е посочено , в какво се състои искането ). Основанието, за което той е поискал издаване на Заповед за изпълнение – Запис на заповед , е документ, който влиза в кръга на посочените в чл. 417 от ГПК.  В правомощията на заявителя обаче е да прецени дали ще поиска от съда да защити неговото вземане като му издаде заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК или заповед за незабавно изпълнение по чл. 418 от ГПК.  Искането на едната или на другата заповеди води до различно производство по издаване на изпълнителен лист за вземането обективирано в Записа на заповед. В първия случай изпълнителен лист се издава след като Заповедта за изпълнение е влязла в сила, а във вторият случай предварително, едновременно със заповедта за изпълнение. Обстоятелството, че Записът на заповед е сред документите, посочени в чл.417 от ГПК, не води автоматично до изключването на възможността за него да се издаде Заповед за изпълнение по 410 от ГПК. Като не е посочил каква точно заповед желае да му се издаде, заявителят е опорочил своето заявление.  Това обаче води до невъзможността на съда да извърши преценка какъв съдебен акт да му се издаде. В заповедното производство съдът е изцяло обвързан с отправеното до него искане и не може по собствена воля и с оглед останалите представени със заявлението писмени доказателства, да преценя дали да издава на заявителя Заповед за изпълнение или Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.

          Като е издал Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист на основание  заявление депозирано в незаконноустановената форма и при липса на конкретно искане за издаване на такава заповед съдът е постановил един незаконосъобразен съдебен акт, поради което  Заповед № 139 за изпълнение на публично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК следва да бъде отменена, издаденият изпълнителен лист следва да бъде обезсилен, а депозираното заявление следва да се отхвърли.

 

 

          Ръководен от гореизложеното и на основание чл. 278 и 279 от ГПК, съдът

 

 

 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

 

          ОТМЕНЯ ЗАПОВЕД № 139 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ от 10.06.2008 г. по ч.гр.д. № 254/2008 г. на Новозагорския районен съд, като процесуално незаконосъобразна.

 

          ОБЕЗСИЛВА издадения на основание ЗАПОВЕД № 139 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ от 10.06.2008 г. по ч.гр.д. № 254/2008 г. на Новозагорски районен съд изпълнителен лист.

 

          ОТХВЪРЛЯ заявление от 06.06.2008 г. на Г.И.Д. ***„П.Х.” № * за издаване на Заповед за изпълнение.

         

Определението подлежи на обжалване в едномесечен срок от получаване на съобщението с частна жалба пред ВКС.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                ЧЛЕНОВЕ: 1.