ОПРЕДЕЛЕНИЕ №

гр. Сливен, 05.06.2009 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на пети юни 2009 г. в състав:

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:  М.С.

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ: Н.Я.

                                                                                                          М.М.

разгледа докладваното от младши съдия Мира Мичрева 68 по описа на съда за 2009 г. и за да се произнесе, взе предвид:

            Производството е по реда на чл. 66, ал. 2 във връзка с чл. 274 – 278 от ГПК.

            на 22.10.2008 г. е постъпила частна жалба от С.Д.З. чрез пълномощника му адв. М.С. срещу определение от 14.10.2008 г. по гр. дело № 588/2006 г. на Сливенския районен съд, с което е отхвърлено искането му за възстановяване на срока за въззивно обжалване на решението по делото, направено в молба с вх. номер 14552 от 06.11.2007 г. на СлРС. В мотивите си съдът е приел, че не са налице особени непредвидени обстоятелства, които да станат основание за възстановяване на срока, неполучаването на съобщение от З. не може да се квалифицира като такова обстоятелство, а и да беше такова, при извършена проверка в администрацията на СлРС е станало ясно, че обявление е получено от С.З. в периода 3-7 август 2007 г., но впоследствие е изчезнало и тези констатации на длъжностните лица са направени въз основа на обяснение, представено от адв. С.. Освен изложеното, не е изпълнено и условието на чл. 39, ал. 2 от ГПК (отм.) едновременно с искането за възстановяване на срока да бъдат подадени и книжата, за чието подаване се иска възстановяване на срок.

            С частната жалба се представя въззивна жалба срещу решението, като се заявява, че тя не е била представена заедно с молбата, тъй като направените в молбата искания – за възстановяване на срок и за отмяна на решението на основание чл. 231 от ГПК (отм.) – са алтернативни. Искането за възстановяване на срок е свързано с липсата по делото на съобщение до З. за изготвеното решение.

            Частната жалба е подадена в срок от лице, което има интерес от обжалването.

            От материалите по делото се установява следното:

Гр. дело № 588/2006 г. на РС – Сливен, по което С.З. е ищец, е приключило с решение № 123 от 18.05.2008 г. По делото са върнати отрязъци от съобщения за изготвянето му, изпратени до ответника и до четирима от петимата ищци, с изключение на жалбоподателя, съобщение до когото по делото няма. Тези съобщения са получени от другите страни в периода 28.05. – 08.06.2008 г. На 28.05.2008 г. адвокат М.С., пълномощник на всички ищци, се е снабдил с незаверен препис от решението. Въззивна жалба срещу решението не е постъпила, а на 06.11.2007 г. е подадена молба за отмяна на влязлото в сила решение, в която се твърди, че С.з. не е получавал съобщение за изготвеното решение, а едва на 02.11.2007 г. от свои роднини е разбрал           , че ответникът Д.З. (починал впоследствие и заместен в настоящия процес от наследниците си) е предприел действия по упражняване на правата си по влязлото в сила решение.

От правна страна съдът намира, че частната жалба е неоснователна.

Твърдението на С.З., че не е получил съобщение за изготвянето на решението, представлява твърдение, че за него срокът не е започнал да тече и съответно не е пропуснат, а не – че е пропуснат поради особени непредвидени обстоятелства. Дори обаче да се счете, че неуведомяването му би било основание за възстановяване на срока, искането е неоснователно.

Действително по делото липсва доказателство, че съобщението за изготвянето на решението е връчено лично на жалбоподателя С.З.. Той обаче е бил представляван по делото от адвокат М.С., на когото е издаден на 28.05.2008 г. незаверен препис от решението, т.е. най-късно на тази дата пълномощ­никът е научил за решението. Макар при получаването на преписа да не е отбелязано изрично, че той прави това като пълномощник на З., следва да се счита, че той е получил преписа от решението в качеството си на пълномощник на всички ищци и всички те следва да се считат уведомени за него още към тази дата.

Вярно е, че по съдържание искането за отмяна на решението на основание чл. 231 от ГПК (отм.) съвпада с искането по една въззивна жалба, но независимо от това молбата за отмяна не представлява въззивна жалба, т.е. формално не е изпълнено и изискването на чл. 39, ал. 2 от отменения ГПК (действал към момента на подаване на молбата през 2007 г.) за едновременно представяне на книжата, за чието подаване се отнася възстановяването на срока. Дори да се счете, че това изискване е изпълнено обаче, основание за възстановяване на срока  за въззивно обжалване няма.

По горните съображения и на основание чл. 66 от ГПК съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без уважение частната жалба на С.Д.З. срещу определение от 14.10.2008 г. по гр. дело № 588/2006 г. на Сливенския районен съд, с което е отхвърлено искането му за възстановяване на срока за въззивно обжалване на решението по делото.

Определението подлежи на касационно обжалване пред ВКС при условията на чл. 274, ал. 3 от ГПК в едноседмичен срок от връчването му.

 

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:   1.

                                               2.