О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №

Гр. Сливен, ...............2009 год.

 

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в закрито заседание, проведено на дванадесети февруари, през две хиляди и девета година в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г.Д.

                                                                      ЧЛЕНОВЕ: Х.М.

                                                                                             М.Х.

   

при секретаря……….и с участието на прокурора……………………………..  разгледа докладваното от ……Г.Д.………в.  гражданско дело № 84 по описа за 2009 година и констатира:

            Производството е по реда на чл. 274 и следващите от ГПК.

            Образувано е по частна жалба на Областен управител на област Сливен Х. ***„Д. Д.” *, против определение № 6/19.01.2009 г., с което е отказано вписване на акт за частна държавна собственост № 4115/30.12.2008 г., с вх. № 32/19.01.2009 г. по описа на Служба по вписванията гр. Сливен, утвърден от Областен управител на област Сливен.

            В жалбата се твърди, че определението на Съдията по вписването е неправилно, необосновано и незаконосъобразно и следва да бъде отменено изцяло. Наведени са доводи, че държавата и държавните учреждения са освободени  от държавна такса по ГПК и това се отнасяло и по „искове за частни държавни вземания и права върху вещи – държавна собственост”. Затова съдът не разполагал със законови основания да определя такса за вписване на АДС № 4115/30.12.2008 г. на определил такава 24,88 лв. моли да се постанови определение, с което да се отмени обжалваното определение на Съдия по вписванията, с което е отказано вписване на посочения АДС.

            Частната жалбата е подадена от легитимирана страна,  в преклузивния срок и при  спазване на законоустановените изисквания за редовност по чл. 275 от ГПК, поради което разглеждането й е процесуално допустимо.

            Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Съображенията за това са следните:

Жалбоподателят е представил искане с изх. № 12/0004/09.01.2009 г. за вписване на акт за частна държавна собственост № 4115/30.12.2008 г.

            Съдията по вписванията  при РС – гр. Сливен е констатирал и приел, че в съответствие с разпоредбите на Закона за държавните такси, за действията и услугите, извършени от съдия по вписванията, се дължи държавна такса от Областния управител при вписване на актове за частна държавна собственост. Констатирал е, че акта е за частна държавна собственост и в съответствие с разпоредбата на чл. 2 от Тарифа за таксите, които Службата по вписванията следва да събере,  е посочил размера на дължимата държавна такса по това искане за вписване. Определената държавна такса не е била внесена от жалбоподателя, при което съдията по вписванията е  отказал вписване на посочения акт за частна държавна собственост.

Законосъобразен и обоснован е правният извод на Съдията по вписванията, че в конкретния случай дължимата държавна такса е посочена от законодателя в Закона за държавните такси в частта, относима за действията и услугите, които се извършват от Съдия по вписванията. /арг. чл. 4, б. „в” от ЗДТ/.

Твърдението на жалбоподателя, че в конкретния случай на чл. 84, т. 1 от ГПК той не дължи държавна такса за вписване на Акт за частна държавна собственост, не може да бъде споделено. Разпоредбата на чл. 84, т. 1 е относима към внасяне на държавна такса в исковото производство. Заедно с това законодателят е изменил разпоредбата по чл. 84, т. 1 като е заличил думите, освобождаващи държавата от задължение внасяне на държавна такса и по искове за частни държавни вземания и вещи, частна държавна собственост. /арг. и ЗИДГПК бр.50/30.05.2008г./

Конституционният съд на Република България е приел, че в гражданския процес държавата е равнопоставена с останалите правни субекти и не може да се създава „привилегия държавата и държавните учреждения чрез освобождаването им от заплащане на държавна такса за всички категории искове, при което по еднакъв начин се третират публичните и частните права на държавата и тя се поставя в процесуално привилегировано положение спрямо останалите частно -правни субекти - граждани и юридически лица”. / Арг. Решение № 3/08.07.2008 г. по к.д. № 3/08 г. на КС на РБ./

В случая обаче, не се касае за исково производство, а за вписване на акт за частна държавна собственост, за което действие е предвидена държавна такса по Закона за държавните такси. В този закон няма вписано изключение, съгласно което държавата е освободена от заплащане на държавни такси при вписване на държавните имоти в Службата по вписванията. Държавните такси, които се събират от Агенцията по вписванията, са посочени в отделна тарифа, която е приета  с постановление на МС. Посочено е, че за вписване на подлежащи на вписване актове и документи се събират такса върху цената, по която е таксуван акта или документа или върху цената на иска в размер на 0,1 на сто, но не по-малко от 5 лв. /арг. чл. 2 от Тарифа за ДТ, събирани от Агенция по вписванията, в сила от 22.07.2008 г./.

По тези съображения се приема, че държавна такса за вписване на акт за частна държавна собственост се дължи, но не по реда, предвиден в разпоредбата на чл. 84, т. 1 от ГПК, а по реда на Закона за държавните такси и Тарифа за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията.

Представеният от жалбоподателя акт за вписване на ЧДС е редовен от формална страна и това не е спорно. Съдията по вписванията не е отказал вписване поради нередовност и този акт подлежи на вписване, но след внасяне на дължимата държавна такса. Това мотивира извод по същество, че  правилно е отказано вписването с мотив, че молителя не е внесъл дължимата държавна такса.  

В случая   основанието за внасяне на държавна такса е по ЗДТ, съгласно който за извършване на действие услуги, службите по вписванията събират държавни такси, които са определени в чл. 2 от Тарифата за ДТ, събирани от Агенцията по вписванията , а не по реда на Тарифа за държавните такси, събирани от  съдилищата по ГПК, в сила от 01.03.2008г./арг. изм. на ЗДТ, ДВ бр. 43/29.04.2008 г. – чл. 4, б. „в” от ЗДТ/.

В настоящият случай съдията по вписванията трябва да събере законно определената ДТ – 0,1 % от цената на имота, включително на Областния управител на област Сливен и след това да извърши вписването на акт за частна държавна собственост № 4115/30.12.2008 г.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

                              О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Областен управител на Сливенска област, против  определение № 6/19.01.2009 г., на Съдията по вписванията при Служба по вписванията гр. Сливен, с което  е отказал вписване на Акт за частна държавна собственост № 4115/30.12.2008 г., издаден от Областен управител на област Сливен.

 

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването у, пред Апелативен съд град Бургас.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:         

 

 

ЧЛЕНОВЕ: