О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е     N

 

гр. Сливен, 09.02.2009 г.

 

В      И  М  Е  Т  О      Н  А      Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                           М.С.

ЧЛЕНОВЕ:                                                                   Н.Я.

                                                                                     М.Д.

като разгледа докладваното от  Н.Я. ***..  N 85 по описа за 2009  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Поизводството е образувано по жалба против определение №7 от 19.01.2009г. на съдия по вписванията при СлРС, с което е отказано вписване на акт за частна държавна собственост № 4106/30.12.08г. и се движи по реда на чл. 274 и сл.  от ГПК.

С обжалваното определение СВп. е отказал вписване на акт за частна държавна собственост, по постъпило от О. у. на област С. искане вх.№ 33/19.01.09г. с мотива, че не е внесена дължимата д.т. в размер на 5.00 лв., съгласно чл. 84 т. 1 от ГПК и Тарифата за държавните такси.

В частната жалба против това определение частният жалбоподател – областен управител на област Сливен, развива аргументи за незаконосъобразност, свързани с това, че разпоредбата на чл. 84 т. 1 от ГПК е приложима само за исковото, а не и за охранителното производство, каквото е това по вписването, поради което следва да се приеме, че областната администрация, като ведомство по см. на пар. 2 от ДР на ЗДС, е освободена от внасяне на държавна такса. Поради това моли съда да отмени определението, с което е отказано вписването. Жалбоподателят е недоволен от това разпореждане и моли въззивния съд да го отмени като незаконосъобразно и постанови разглеждането му от РС.

Частната жалба е подадена в срок и е допустима, а по същество е неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение.

С искане вх.№ 33/19.01.09г.  отправено до служба по вписванията при СлРС областния управител на област С., последният е поискал да бъде вписан акт за частна държавна собственост №4106/30.12.08г., към него не е била представена квитанция за внесена д.т.

Безспорно за извършване на вписване законът /ЗДТ/ е предвидил заплащане на държавна такса, която е в размер, определен съгласно р-л І, чл. 2 от Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията, към ЗДТ, на 0.1 на сто от данъчната оценка, но не по-малко от 5.00 лв. За да не се внесе такава такса е необходимо да е налице установено с правна норма равна, или по-висока по ранг, изключение относно субекта или обекта на искането за вписване.

Към правнорелевантния момент приложимата норма, регламентираща  въпроса с освобождаването от заплащане на държавна такса, е чл. 84 от ГПК. Това е обща норма, систематично поставена в общите правила, които по подразбиране, уреждат исковото производство. Производството по вписване е уредено в самостоятелен раздел, предвид характера му на не-исково, а охранително такова. Законодателят, обаче, е предвидил изрично с разпоредбата на чл. 540 от ГПК, че за охранителното производство се прилагат общите правила и правилата на исковото производство, заложени в ГПК, като изчерпателно е посочил изключените от аналогията норми – чл. 207-266 и чл. 303-308 от ГПК. Очевидно е, че щом разпоредбата на чл. 84 от ГПК е извън лимитативно очертания кръг на изключенията, то той намира, по силата на препращащата наорма на чл. 540 ГПК, приложение и в охранителното производство.

Така, според т. 1 на чл. 84 от ГПК, който има императивен характер и еднозначен  смисъл, от заплащане на държавни такси се освобождават държавата и държавните учреждения, освен по искове за частни държавни вземания и права върху вещи – частна държавна собственост. Тук законодателят е провел принципа за освобождаване  според двата признака  - и субективния, и обективния. По-широкият критерий е спрямо субекта – и в случая несъмнено жалбоподателят отговаря на него, тъй като е извън съмнение приравняването му към “държавно учреждение” по смисъла на тази норма. Що се отнася до обективния критерий – той стеснява първоначално определения кръг от гледна точка на предмета и изважда от него вещите, частна държавна собственост. Следователно привилегията да е освободено едно държавно учреждение или държавата от внасяне на д.т. е осигурена само когато предмет на защита е имущество – публична държавна собственост. Несъмнено в случая се иска вписване на акт за частна държавна собственост и извънредното правило на чл. 84 т. 1 от ГПК не може да бъде активирано.

Поради това, като не може да бъде приложено изключението, намира приложение общото правило и за частния жалбоподател е съществувало задължението да внесе д.т. за извършване на исканото от него вписване. Като не е сторил това, той е понесъл закономерната последица на отказа на съдията по вписване да стори това.

Ето защо настоящият състав намира, че атакуваното определение е законосъобразно, а частната жалба против него е неоснователна и не следва да се уважава.

По същите съображения частният жалбоподател дължи д.т. по сметка на СлОС в размер на 15.00 лв., която не е внесена при подаването на частната жалба и следва да бъде осъден да я заплати.

Ръководен от гореизложеното, съдът

 

 

 

                                                   О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.№ СД-05-01-829/06.02.2009г. на О. у. на област С. против определение № 7/19.01.09г. на съдия по вписванията при  СВп. при СлРС, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОСЪЖДА О. у.на област С. да заплати по сметка на СлОС д.т. в размер на 15.00 лв.

 

Определението  подлежи на обжалване с частна жалба пред БАС в едноседмиченсрок от връчването му.

 

    

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: