ОПРЕДЕЛЕНИЕ

гр. Сливен, 12.02.2009г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди и девета година в състав:

 

              ПРЕДСЕДАТЕЛ :Г. Д.,

Х.М.,

М. Х.,

 

като разгледа докладваното от Х.М. *** по описа на съда за 2009г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по частна жалба и се движи по реда на чл. 275 и сл. от ГПК.

Областният управител на Сливенска област е обжалвал определение № 21\23.01.2009г. по искане с вх. № 15\23.01.2009г. по описа на СВ на съдия по вписванията, с което на основание чл. 32а от Правилника за вписванията е отказано вписване на акт за частна държавна собственост № 4080\29.12.2008г.

Поддържа се, че определението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Развити са доводи, че неправилно съдията по вписванията е приложил изключението на чл. 84 ал.1 т.1 от ГПК. Изтъква се, че посоченото изключение от принципа за освобождаване на Държавата и държавните учреждения от заплащането на държавна такси, намира приложение само относно исковите производства, докато производството по вписване се отличава съществено от исковете за предявяване на вземания и права върху вещи – частна държавна собственост. Следва да намери приложение императивната норма на закона, която освобождава държавата от заплащането на държавна такса. Позовава се на конкретно посочени определения на ОС – Сливен и ОС – гр. Бургас.

Иска се отмяна на определението с което е постановен отказ за вписване.

Съдът като взе предвид приложените към частната жалба документи намира следното:

Правилно в частната жалба се изтъква, че производството по вписване е самостоятелно и различно производство от исковото и не може да намери приложение разпоредбата на чл. 84 ал.1 т.1 от ГПК. В този ред на мисли обаче не е правилен извода, че следва да намери установения в същата разпоредба общ принцип, че Държавата и държавните учреждения не дължат държавни такси. В процедурата по вписванията разпоредбата на чл. 84 от ГПК изобщо не намира приложение. Общият принцип за освобождаване на Държавата от заплащане на държавна такса е установен при накърняване на определени права, с оглед степента на накърняването им, техния вид и характер, както и техния носител. Охранителното производство е съдебно производство, в което с оглед интересите и правата на молителя е необходимо съдействието на съда по реда и правилата установени в част VІ, глава 49 от ГПК.

Процедурата по вписванията е уредена от ПВ, последно изменение с бр. 22\2008г., а не в ГПК. Актът, чието вписване е поискано е от вида актове, подлежащи на вписване съгласно чл. 4 б. „а” от ПВ, съдържа всички изисквания, посочени в разпоредбата на чл. 6 от ПВ и е редовен от външна страна, за което не се спори. След като актът подлежи на вписване мотивът, че заявителят следва да заплати държавна такса по реда на чл. 84, т. 1 от ГПК по съществото си е неправилен. По реда на тази правна норма се заплащат държавните такси, които се събират от съдилищата в размери съгласно „Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК”, в сила от 1.03.2008 г. - ДВ, бр. 22/28.02.2008 г. Като краен резултат обаче при липсата на документ, удостоверяващ заплащането на дължимата такса за вписване определението е законосъобразно.

Законовото основание за заплащане на таксата за вписване на акта, подлежащ на вписване съгласно ПВ не се извлича от ГПК, а се съдържа в ЗДТ. Съгласно чл. 4 б. „в” от ЗДТ службите по вписвания събират държавни такси за извършваните от тях услуги, поради което при представяне на подлежащ на вписване акт съдията по вписванията е длъжен да събере такса. Агенция по вписванията събира държавните такси, съгласно „Тарифа за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията”, в сила от 25.11.2005 г., ДВ, бр. 94/25.11.2005 г., последната - издадена на основание Закон за държавните такси, последна промяна ДВ, бр. 43/29.04.2008 г., която в чл. 2 определя такса за вписване в размер на 0,1 % от цената на имота и не по – малко от 5 лв. Изключенията, при които определени субекти са освободени от заплащането на държавна такса също са уредени в ЗДС – чл. 5 от закона. Държавата и в частност Областния управител като неин представител съобразно правомощията му в процедурата по чл. 70 ал.1 от ЗДС е извън определения от тази разпоредба кръг от лица освободени от заплащането на такава такса, като в случая със заявлението за вписване на АЧДС № 4080\29.12.2008г. е следвало да се представи документ, удостоверяващ заплащане на държавна такса съгласно чл. 2 от „Тарифа за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията” – в случая 21, 36 лв. Преди събирането на тази такса съдията по вписванията не следва да извършва вписване, поради което частната жалба следва да се остави без уважение.

Водим от гореизложеното съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба подадена от О. У. НА С. О. срещу определение № 21 от 23.01.2009г. на съдия по вписванията при СВ – гр. Сливен, с което по заявление с вх. № 15\23.01.2009г. по описа на службата е постановен отказ за вписване на АДЧС № 4080\29.12.2008г.

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването пред Апелативен съд – гр. Бургас!

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

2.