О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е     N

 

гр. Сливен, 09.03.2009  год.

 

В      И   М   Е   Т   О      Н   А      Н   А   Р   О   Д   А

 

СЛИВЕНСКИЯТ  окръжен  съд,   гражданско отделение, в  закрито заседание  в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ :  М.С.

ЧЛЕНОВЕ: Н.Я.

                                                                         М.Д.

като разгледа докладваното от  М. С. ***. N 128  по описа за 2009  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по жалба на длъжник по изпълнително дело срещу отказ на ЧСИ. В жалбата се твърди, че изпълнителното дело е било образувано през 2006 г. ЧСИ извършил изпълнителни действия и на 20.06.2008 г. за удовлетворяване вземането на взискателя му е било възложено имущество. Постановлението за възлагане било връчено на длъжника на 17.07.2008 г., той не го е обжалвал, поради което според него е влязло в законна сила. ЧСИ е следвало да е приключил с действията си и да прекрати изпълнителното дело. Поради това с молба  от 16.02. длъжникът е поискал да бъдат вдигнати запорите и възбраните, наложени във връзка с предприетото принудително изпълнение, тъй като те препятствали нормалната работа на търговското дружество.  Тази молба е получила резолюция за отказ, който длъжникът счита за незаконосъобразен и обжалва с молба да бъде отменен и да бъде задължен ЧСИ да приключи действията по изпълнителното производство и неговото прекратяване.

Във връзка с подадената жалба са постъпили мотиви на ЧСИ, в които се сочи, че предметът на изпълнението е парично вземане. Сочи се, че  е било изготвено Постановление от 20.06.2008 г. , с които описаните и предмет на публична продан движими вещи, са били възложени на взискателя. Това постановление  не е било обжалвано от длъжника и  до настоящия момент то не е влязло в сила, тъй като взискателя не е внесъл разликата от цената на възложените вещи до размера на задължението по главното изпълнително дело и присъединените към него дела.

Постъпило е възражение от процесуален представител на взискателя, с което се оспорва подадената жалба като недопустима  и неоснователна. Сочи се, че длъжникът не оспорва конкретно изпълнително действие, което има право да обжалва. Освен това длъжникът не може да  иска  прекратяване на изпълнителното дело и на последно място с определение на Районния съд – Нова Загора била издадена обезпечителна заповед за спиране на изпълнителното дело, която била пречка да бъдат извършвани изпълнителни действия.

След преценка на събраните по делото доказателства  и въз основа на тяхната несъмненост съдът, за да се произнесе, съобрази следното:

Пред ЧСИ е била депозирана молба, с която се иска отмяна на  наложените възбрани и запори, поради напредналата фаза на изпълнителните действия и тези обезпечителни действия представляват свръхобезпеченост, която затруднява нормалната дейност на длъжника. Върху тази молба е поставена резолюция „отказвам” от ЧСИ, което не е  мотивирано и по същество е отказ да се разгледа искането от материално-правна гледна точка. По съществото си това искане може да бъде сравнено с такова по чл. 443 от ГПК  и то не е същинско изпълнително действие, поради което не подлежи на обжалване по реда на чл. 435 от ГПК. Проверката му за законосъобразност обаче следва да бъде извършена по общия ред и поради това подадената жалба има характера на  частна такава.

Изпълнителното производство е било образувано на 25.11.2005 г. при ДСИ - гр. Стара Загора и на 28.08.2006 г. е било прехвърлено в кантората на ЧСИ М. М.. Повод за изпълнителното производство е издаден изпълнителен лист за сумата от 101960 лв., дължими по Запис на заповед, ведно със законната лихва до окончателното й заплащане. По делото обаче се съдържат документи, изходящи от ЧСИ , от които е видно, че изпълнителното производство е във връзка със задължение в размер на олихвяема сума от 610410 лв., ведно със законна лихва в размер на 168049 лв. и неолихвяема сума 274736 лв., като от приложените по изпълнителното дело доказателства не е ясно по какъв начин е било формирано това задължение на длъжника. ЧСИ е предприел изпълнителни действия, свързани с продажба на движими вещи, която продажба не се е състояла. С молба от 20.06.2008 г. представителят на взискателя е поискал възлагане на описаните движими вещи и с Постановление за възлагане на движими вещи от 20.06.2008 г. на взискателя са възложени 78 бр. цистерни общо на стойност 1427000 лв. За това възлагане е бил уведомен длъжника, но не е ясно дали е бил уведомен по съответния ред взискателя, тъй като от негова молба от 6.02.2009 г. е видно, че Постановлението за възлагане не е било издадено. Смисълът на изпълнителното производство е по най-бързия начин да бъде удовлетворен взискателя с признато вземане. Това производство също следва да се подчинява на общите принципи на гражданското съдопроизводство. Съгласно чл. 13 от ГПК, делата следва да бъдат разглеждани и решавани в разумен срок. Очевидно е, че от 2006 г. до сега е изминал срок, надхвърлящ разумния и продължаването на изпълнителното производство вреди както на интересите на длъжника, така и на интересите на взискателя. От приложените материали към изпълнителното дело не може да се направи извод какви са причините за неговото прекомерно забавяне, още повече като се има предвид, че е налице и влязло в сила по отношение на длъжника Постановление за възлагане на движими вещи, които биха удовлетворили взискателя дори ако се касае за сума надвишаваща тази, която е предмет на делото и която е посочена в една от молбите на представителя му. ОТ друга страна ЧСИ е наложил запори на „вземания” на длъжника от Митница Бургас, ДФ „Земеделие” и ТД на НАП – София. Дължимите суми от тях, ако има такива, се привеждат по банковите сметки на длъжника, което дава възможност за удовлетворяване на взискателя и сочи най-малкото за неоснователност на тези „запори”. Ето защо съдът намира, че следва да бъде отменен отказа на ЧСИ и да му бъде указано да предприеме необходимите действия по приключването на изпълнителното производство в разумен срок, за да бъдат охранени в еднаква степен правата на страните.

Ръководен от изложените съображения, съдът

 

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОТМЕНЯ отказа на частен съдебен изпълнител от 16.02.2001 г. по молба от „В. – К.” ЕООД – гр. Я., представлявано от С.Я.Н. от 16.02.2009 г.

УКАЗВА на ЧСИ да  изпълни задълженията си по чл. 474 ал. 5 от ГПК и да се произнесе по основателността на молбата на длъжника мотивирано.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

 

         ЧЛЕНОВЕ: