ОПРЕДЕЛЕНИЕ №

 

19.03.2009 г.

 

СЛИВЕНСКИЯТ   ОКРЪЖЕН  СЪД    гражданско  отделение ……в закрито   заседание на деветнадесети март……...……………………….

през две хиляди и девета година в състав:

Председател: В.Н.

                                                              Членове: С.Б.

Р.Д.

при секретаря……………………………….…..и с участието на .прокурора…………..…………..………..…………..изслуша докладваното от ………..…С.Б.…*** по описа за 2009 година, за да се произнесе съобрази:

            Производството е образувано по частна жалба и намира правното си основание в чл. 274 и сл. от ГПК.

            Образувано е по частната жалба на ТД “Ж.” ЕООД гр. София, чрез представителя му по пълномощие адвокат Е.Х. против Разпореждане от 07.01.2009г. по ч.гр. д.№ 3390/2008г по описа на СлРС.  В жалбата си твърди че с обжалваното разпореждане СлРС е обезсилил изцяло издадената му заповед за изпълнение № 950/12.09.2008г., издадена по същото частно гражданско дело, тъй като не е представил в указания срок доказателства за завеждането на иска. Счита така постановеното разпореждане за неправилно  и  незаконосъобразно на следните основания: в изпратеното да него от съда съобщение, че следва да предяви иска си в едномесечен срок липсва указание, в какъв срок следва да представи доказателства за предявяването на иска. Твърди, че от представения препис от искова молба, към частната жалба се установява, че иска е предявен в законния месечен срок и не са налице условия за обезсилване на издадената заповед за изпълнение.  Счита че след като не е указано на  страната в какъв срок да представи доказателства, непредставянето на такива не може да се обвърже с неблагоприятните последици с обезсилването на заповедта. Моли съда да постанови определение, с  което отмени обжалваното определение.

            В срок за отговор на частната жалба (който е едноседмичен, а не както е съобщено на страната едномесечен), ответната по частната жалба страна не е депозирала отговор.

            Частната жалба  е допустима и подадена в срок . Разгледана по съществото си е неоснователна.

            По заявление на ТД “Ж. “ ЕООД гр. София по реда на чл. 410 от ГПК против М.И.М., подадено до СлРС е поискано осъждането на длъжника да заплати на заявителя сумата 3 700 лв., ведно със законната лихва за забава от поискването й до заплащането на същата, представляваща неплатена цена на доставени мобилни апарати. С Разпореждане от 12.09.2008г. по ч гр.д.№ 3390/08 на СлРС, съдът е постановил издаването на исканата заповед за изпълнение. С възражение, подадено в срок на 30.10.2008г., длъжникът М.И.М. е възразил против заповедта. С разпореждане от 30.10.2008г., СлРС е указал на заявителя  ТД “Ж. “ ЕООД гр. С., че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от получаването на съобщението , като довнесе дължимата държавна такса и го е предупредил, че “ако в указания срок не представи доказателства, че е предявил иска, съдът ще обезсили издадената заповед. Съобщение за разпореждането на съда е връчено на жалбоподателя, чрез пълномощника му на 04.11.2008г., като в същото е записан дословно “ в едномесечен срок от получаване на съобщението  можете да предявите иск относно вземането си, предмет на заявлението, като довнесете д.т. При непредставяне на доказателства за предявения иск в посочения срок, издадената заповед за изпълнение ще бъде обезсилена”. Видно от изложените факти на страната е даден едномесечен срок за представяне на доказателства за предявяване на иска в самото разпореждане и в изпратеното до нея съобщение. Срокът за предявяване на иска и за представяне на доказателства за това е един и същ и той е едномесечен от получаване на съобщението. Безспорно е че в този срок заявителя не е изпълнил  дадените му указания и правилно е обезсилена издадената заповед за изпълнение.

            Пред настоящата инстанция, с частната жалба , страната представя заверено копие от искова молба, подадена до СлРС на 24.11.2008г. от ТД “Ж.” ЕООД гр. С. против ДЗЗД “М.Т.” гр. Т. със съдружници М.И.М. и М. М.Т. От представеното писмено доказателство не може да се направи извода, че страната е предявила иска си за вземането, за което е сезирала съда по заявление за издаване на заповед за изпълнение по ч . гр.д.№ 3390/08 на СлРС. Искът, който заявителя следва да предяви в едномесечния срок трябва да касае вземането описано в заявлението със същия длъжник, същия размер и основание. В случая сумата 3 700 лв. се претендира освен от длъжника по заявлението и от друго лице, като е посечено, че същите лица са сключили договор за гражданско дружество и в това си качество са договаряли с ищеца. Не може да се приеме, че има идентичност на длъжника и ответника по предявения иск, макар и същия да е съдружник в дружеството, поради което и не може да бъде направен извод, че е кредитора е предявил иска си за вземането, което е претендирано по заявлението за издаване на запис на заповед.

             С оглед изложените съображения, настоящата инстанция намира че частната жалба следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.

            Ръководен от изложените съображения и на основание чл.278 от ГПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

                       

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на ТД “Ж.” ЕООД, гр. София, чрез пълномощника му адвокат Е.Х.,***, офис №1  против Разпореждане от 07.01.2009г. по ч. гр. д.№ 3390/2008г по описа на Районен съд –Сливен, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

            Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните пред ВКС.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: