О П Р Е Д Е Л Е Н И Е


                                           гр.Сливен, 27.05.2009 г.

 
                                     В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А


         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми май през две хиляди и девета година в състав:
                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г.Д.
                                                                   ЧЛЕНОВЕ: Х.М.
                                                                                            М.Х.
        като разгледа докладваното от младши съдия Мария Христова 152 по описа за 2009 година, за да се произнесе, съобрази следното:

        Производството се движи съгласно параграф 2 от ПЗР на ГПК в сила от 1.03.2008 г. по реда на чл. 192 ал. 4 от ГПК обн. Изв. бр. 12/ 8.02.1952 г. /отм./.

        Образувано е  по частна жалба на М.И.М. *** Загора за изменение на постановеното допълнително решение N 363/15.12.2008 г. по гр.д. 473/07 г. по описа на НЗРС в частта му, с която отхвърля искането за присъждане на разноските. Сочи, че в тази част решението има характер на определение и на осн. чл. 192 ал. 4 от ГПК го обжалва с частна жалба, като моли да се отмени като незаконосъобразно и да се измени първоначалното решение № 178/20.10.08 г. в частта му за разноските, като счита, че следва да заплати съразмерна част от 332 лв., а не 664 лв. разноски по делото. Посочил е като основания за незаконосъобразност неправилна правна квалификация, тъй като делото се движи изцяло по отменения ГПК, сочи, че молбата за изменение е подадена преди да изтече срока за обжалване на решението, а не както било посочено в мотивите на обжалвания съдебен акт, че е подадена преди влизане в сила на първоначалното решение. Счита, че е налице нарушение на процесуалните правила, тъй като молбата била разгледана в закрито, а не в открито съдебно заседание. Сочи, че отхвърлянето на молбата било изцяло незаконосъобразно и противоречало на чл. 64 ал. 1 от ГПК отм. и на ТР N 119/1.12.1956 г. на ОСГК на ВС, тъй като бил нарушен принципа за съразмерност, който съда следвало да приложи служебно по отношение на разноските, които като ответник не било документирано да е поискал.

         Жалбата е подадена в законоустановения срок, от лице, което има интерес от обжалване на постановеното решение и е допустима. Действително в тази част решението има характер на определение и правилно жалбоподателят е подал частна жалба до горестоящия съд.

         Разгледана по същество същата е неоснователна и следва да се остави без уважение по следните съображения:

         Въззивният съд не е обвързан с правната квалификация посочена в решението на НЗРС и счита, че жалбата е с правно основание чл. 192 ал. 4 от ГПК обн. Изв. бр. 12/ 8.02.1952 г. /отм./, съгласно параграф 2 от ПЗР на ГПК обн. ДВ бр. 59 от 20.07.2007 г. в сила от 1.03.2008 г.

          Няма законово изискване молбата по чл. 192 ал. 4 от ГПК да бъде разгледана в открито заседание и в този смисъл не е налице процесуално нарушение каквото се сочи в жалбата.

         Производството по делото пред Новозагорски районен съд е образувано на 25.07.2007 г. по искова молба на Д.П.П., с правно основание чл. 45 от ЗЗД, като още в молбата ищцата е поискала да и се присъдят разноските по делото. В хода на производството и до постановяване на решение № 178 на 20.10.2008 г. ответникът по иска М.И.М., не е поискал присъждане на разноските, нито лично, нито  чрез процесуалния си представител адв. Х. А.. Отговорността за разноските по делото е право на едната страна да иска и задължение на другата страна да плати направените разноски от страната, в чиято полза съдът е решил делото. От това следва, че за да присъди съдът разноски по делото, те трябва да са поискани от страната до момента до приключване на устните състезания (чл. 186 и сл. ГПК). Към този момент страната, която претендира за присъждане на разноски, трябва да е представила надлежни доказателства за изразходваните от нея суми и да поиска присъждането им. Това е необходимо, защото съдът не се произнася служебно по искането за присъждане на разноски, а само по молба на заинтересуваната страна. Това е необходимо, за да може противната страна да вземе отношение към подобно искане било като заяви, че признава иска, ако е ответник, или като се откаже от него, ако е ищец и т. н. В този смисъл е и трайната съдебна практика. /Определение № 84 от 17.IV.1980 г. по гр. д. № 111/80 г., II г. о. Съдебна практика на ВС на НРБ - гражданска колегия, 1980 г., С., Наука и изкуство, 1981 г./

В случая искането с доказателства за направени разноски и тяхното присъждане е направено от ответника по жалбата след приключване на устните състезания по делото и след постановяване на решение от съда, поради което е неоснователна молбата за присъждане на разноските в полза на ответника.

В случая не е налице основание по чл. 192, ал. 4 ГПК. Такава възможност щеше да съществува, ако към момента на приключване на устните състезания по делото са били приложени доказателства за направените разноски от страната, в чиято полза е постановено решението, но не и в случаите, когато към посочения момент не е имало нито искане за присъждане на разноски, нито доказателства, че са направени такива.
Чл. 192, ал. 4 ГПК ще намери приложение и в случаите, при които поисканите разноски са изчислени при явна фактическа грешка или поради допуснати грешки във фактическите констатации на съда и направените от него изводи, въз основа на които се е произнесъл по дължимостта на разноските, но не и в случаите, при които заинтересуваната страна не е поискала присъждането на разноски до приключване на устните състезания по делото и не е представила доказателства за техния размер.

        В случая съдът се е съобразил със закона и не е допуснал пропуск или грешка по въпроса за разноските при постановяване на решението си и следователно няма основание за изменяването или допълването му в съгл. чл. 192, ал. 4 ГПК.

         Предвид изложеното настоящият въззивен състав намира, че следва да остави частната жалба без уважение по отношение искането за изменение на съдебно решение N 178/20.10.08 г. по гр.д. N 473/08 г. по описа на НЗРС в частта му за разноските присъдени за сумата над 332 лв., както и по отношение искането за присъждане на разноски в размер на 47 лв. по настоящото производство, като неоснователни.

         Мотивиран така и на осн. чл. 192 ал. 4 от ГПК, съдът

 

                                       О П Р Е Д Е Л И:

 

         ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на М.И.М., ЕГН **********,***„Г.. М.” N * за изменение на постановеното допълнително решение N 363/15.12.2008 г. по гр.д. 473/07 г. по описа на НЗРС в частта му, с която отхвърля искането за присъждане на разноски за сумата над 332 лв., както и по отношение искането за присъждане на разноски в размер на 47 лв. по настоящото производство, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

 

         Определението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 от ГПК/в сила от 1.03.2008 г./

 

 

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                                   ЧЛЕНОВЕ: