О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 17.03.2009 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 

          Сливенският окръжен съд, граждански състав, в закрито заседание на седемнадесети март през две хиляди и девета година в състав:

 

 

                                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: Х.М.

ЧЛЕНОВЕ: М.Б.

 М.Х.

 

 

 

като разгледа докладваното от М.Б. *** по описа за 2009 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

          Производството се движи по реда на гл. ХХХІХ от ГПК.

 

          Образувано е по частна жалба на адв. С. в качеството му на пълномощник на Р.С.К. ЕГН **********,***„Д. Д.” №* ет. *, ап. ** против Разпореждане №416 от 12.01.2009 г., постановено по гр.д. №3873 от 2007 г. по описа на СлРС  в частта, с която е отхвърлено искането на жалбоподателя за присъждане на 200 лв. адвокатско възнаграждение направено по повод издаване на изпълнителен лист. В жалбата се сочи, че в тази си част решението е незаконосъобразно и необосновано, тъй като размерът на възнаграждението за указване на адвокатска помощ се определя по свободно договаряне между адвоката и клиента и не може да бъде по-малък от размера определен в Наредба №1/04 г. Твърди се също така, че след като за този вид помощ по наредбата не е предвиден  никакъв минимум страните са свободни да договарят каквото възнаграждение желаят, и това възнаграждение се дължи на основания чл. 78 от ГПК във вр. чл. 36 ал. 1 от Закона за адвокатурата. Моли се в обжалваната част разпореждането да бъде отменено, да се постанови издаването на изп.лист , включително за  разноските направени пред РС във връзка с издаването на изп.лист, както и тези направени пред настоящата инстанция – размер на 200 лв. адвокатско възнаграждение и 17 лв. разноски за държавна такса.

          В законоустановения срок ответницата по жалбата Т.С. *** не е изразила становище.

          Пред въззивния съд се представя пълномощно и договор №2 за правна защита и съдействие по силата на който за изготвянето на частната жалба е било договорено и заплатено възнаграждение в размер на 200 лв. на адв. С..

          От събраните по делото доказателства, прецени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът установи следното от фактическа страна:

           На 11.09.07 г. в РС – Сливен било депозирана искова молба от жалбоподателя Р.К. против Т. З., с която било поискано същата да бъде осъдена да му заплати сумата от 250 лв., представляваща неизплатена част от задатък в двоен размер, изискуем по договор за наем за недвижим имот. На 10.01.08 г. било постановено решение №1137, с което предявеният иск бил уважен и Т. З. била осъдена да заплати на жалбоподателя К. сумата от 250 лв. , представляваща неизплатен остатък от двойния размер на дадения й от жалбоподателя задатък, както и сумата от 17 лв., представляваща деловодни разноски по делото. Решението на СлРС било обжалвано и по въззивнатна жалба било образувано гр.д. №445/08 г.  По въззивното дело било постановено решение от 13.11.08 г., с което решението на СлРС било потвърдено. Въззивното решение не е било обжалвано пред касационна инстанция. На 05.11.09 г. била депозирана молба от жалбоподателя за издаване на изп. лист на основание чл. 405 от ГПК, с която било поискано съдът да постанови разпореждане с което да осъди длъжника Т. З. да заплати 250 лв. , представляваща дължима неплатена главница, 17 лв. разноски , законна лихва върху сумата от 267 лв. от датата на предаване на молбата за издаване на изп. лист до окончателното изплащане, съдебни разноски в размер на 10,34 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв. Към молбата било представено пълномощно и договор за правна защита и представителство с предмет,  правна защита и представителство, изразяващи се в действия по издаване на изпълнителен лист. По така представения договор страните – пълномощник и упълномощен са били договори за представителството да бъде заплатена сумата от 200 лв. По договор за правна помощ и представителство не е било отбелязано дължимата сума да е платена към датата на депозиране на молбата. Разпореждането на РС – Сливен било съобщено на жалбоподателя на 19.01.09 г. и в рамките на законоустановения двуседмичен срок на 02.02.2009 г. била депозирана процесната жалба.

          Частната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от лице с правен интерес да обжалва съдебния акт, но разгледана по същество същата се явява неоснователна.

          В Наредба №1 от 09.07.04 г. чл. 7 ал. 5 за минималните размери на адвокатските възнаграждения за защита по производства по издаване на изп.лист по чл. 237 б. „в – з” от ГПК е предвидено, че възнаграждението се определя по правилата на ал. 2 на базата на половината от стойностите на претендираните суми. В ал. 2 според правния интерес са посочени четири хипотези за формиране на адвокатско възнаграждение. По чл. 237 б. „в и з” от ГПК при действията на отменения ГПК се е издавало изпълнителни листи на така наречените извънсъдебни изпълнителни основания. Това са производства, по които не са били предявени искове и няма постановени съдебни решения. В тези случаи са се образували отделни дела на основание молбата за издаване на изпълнителен лист и документите приложени към нея, служещи за извънсъдебни основания за издаване на изп.лист. В тази разпоредба са изключени случаите, когато се е искало издаване на изп. лист на основание влезли в сила решения и определения на съдилищата. Това е така, защото се предполага, че производството по издаване на изп.лист при влезли в сила съдебни решения е заключителна част от производството по постановяване на решението по предявената искова молба, а съгласно разпоредбата на чл.64 ал. 1 от ГПК ищецът има право на разноски и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв съразмерно с уважената част от иска, т.е. предполага се, че адвокатско възнаграждение следва да се присъди във връзка със самото исково производство за извършените действия по оказана защита от пълномощника на страната и част от тези действия се явяват действията по издаване на изп.лист. Самото влязло в сила решение е основание за издаване на изпълнителен лист и не са необходими никакви други действия на страната за снабдяването и с такъв.

          Разпоредбата на чл. 7 ал. 5 от Наредба №1/04 г. за минималните адвокатски възнаграждения е изменена с ДВ бр. 2/09 г. , която разпоредба е влязла в сила на 03.02.09 г. ,т.е. един ден след депозиране на частната жалба. Сегашната редакция на текста не следва да се прилага пряко към конкретния казус, но следва да бъде обсъдена само във връзка с идеята която е залегнала в тази нова редакция. Законодателят е предвидил, че за производствата по издаване на изп.лист по чл.405 ал. 3 и 4 от ГПК се дължат възнаграждения за адвокатско съдействие. Чл. 405 ал. 3 и 4 от ГПК отново изключва случаите при които е налице влязла в сила съдебно решение или определение на съд.

          С оглед изложеното частната жалба се явява неоснователна и разпореждането  на СлРС следва да бъде потвърдено.

 

          Ръководен от гореизложеното и на основание чл. 278 и 279 от ГПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

 

          ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №416 от  12.01.2009 г. по гр. д. № 3873/2007 г. на Районен съд гр. Сливен като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                ЧЛЕНОВЕ: 1.