О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е     N

гр. Сливен, 30.03.2009 г.

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                  М.С.

ЧЛЕНОВЕ:                                                          Н.Я.

                                                                            М.Д.

като разгледа докладваното от  Н.Я. ***.  N 188 по описа за 2009  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Поизводството е образувано по частна жалба против определение с което е отказано допускане на обезпечение на предявениск и се движи по реда на гл. ХХІ  от ГПК.

Жалбоподателят твърди, че съдът незаконосъобразно е отхвърлил молбата му за допускане на обезпечение на предявения от него иск, като неправилно е приел, че не са представени доказателства за собствеността върху движимите вещи, тъй като такива има само работодателят, и също неправилно е счел, че не е доказана обезпечителната нужда, тъй като само фактът, че ответникът му дължи 3 253, 50 лв. е достатъчен, за да се допусне обезпечаване на иска. Заявява, че по друго дело е допуснато обезпечение на бъдещ иск срещу същия ответник и са запорирани повечето от същите вещи, посочва, че те се намират в цех в южната част н а недвижим имот на “С.” АД – С. Моли въззивния съд да отмени определението на СлРС и допусне обезпечението.

Настоящият състав намира жалбата за допустима, подаденао в срок от  процесуално легитимиран субект, но  неоснователна.

Жалбоподателят е предявил против ответното дружество кумулативно обективно съединени искове за реално изпълнение на парични задължения, свързани със заплащане на обезщетения по КТ от работодател на работник след прекратяване на трудовото правоотношение, с обща цена 3 253, 50 лв. и с исковата молба е поискал допускане обезпечение на същите, чрез запор върху движими вещи, за които твърди, че са собственост на ответника.

Върху част от тях е наложен запор по силата на обезпечителна заповед от 07.01.09г. на СлОС, издадена въз основа на определение за допускане обезпечение на бъдещи искове на друго търговско дружество против ответния търговец.

Най-напред, за да се уважи искането за допускане обезпечение по чл. 389 от ГПК на иск, е необходимо да са налице кумулативно общата предпоставка на чл. 391 ал. 1 от ГПК, заедно с някоя от тези по т.т. 1 или 2 на същата норма. Най-същественото и безспорно основно условие, от наличието или липсата на което зависи понататъшното изследване наличността на останалите предпоставки, е обезпечителната нужда. Тя се обосновава с наличието на реална опасност от разпиляване, повреждане или укриване на имуществото на ответника и се преценява във всеки отделен случай. От своя страна тази опасност се извлича от поведението му, което следва да се изразява в действия, намаляващи, заплашващи да намалят или така накърняващи имуществото му, че да осуетят или затруднят реализирането на правата на ищеца. За да се приеме наличието на обезпечителна нужда, не е достатъчно единствено предположението на ищеца, необходимо е той несъмнено да докаже не само вероятността за това, а да я обоснове с конкретни действия на бъдещия ответник, насочени към намаляване, увреждане, разпиляване на имуществото или други подобни.

В случая липсват каквито и да е причини да се приеме, че изпълнението на евентуално бъдещо решение би било по някакъв начин затруднено – не са налице убедителни доказателства, които да обосноват обезпечителната нужда. Твърдението на ищеца, че самият факт, че му се дължи сумата 3 253, 50 лв. е достатъчен, за да я обоснове, е несъстоятелно. В действителност заявената нужда от обезпечаване е голословна и почива единствено на негови предположения. Само една хипотетична възможност, без да има обективирано поведение или намерение за застрашаване на имуществото на длъжника, не е достатъчна за да се активира механизма на чл. 389 и сл от ГПК.

Щом липсва обоснована заплаха от накърняване на имуществото на ответника, е явно, че не е налице общото изискване, заложено в основната сентенция ал. 1 на чл. 391 от ГПК. Тъй като в т.т. 1 и 2 на същата са въведени кумулативно с нея две допълнителни, алтернативни помежду си, предпоставки за допускане на обезпечението, съдът следва да провери тяхното наличие само ако е установил присъствието на първото условие. Когато то не е осъществено, е без значение по начало дали молбата е подкрепена с писмени доказателства или дали е представена гаранция.

Може да се отбележи още, че ищецът не само не е доказал, че е насочил искането за обезпечение против имущество на длъжника /това е негово задължение/, но не го е индивидуализирал по белези, нито прецизирал  в степен, достатъчна, за да може реално и ефективно да се приложи механизмът на запора и описа. Същото важи и за местонахождението му, чието посочване в частната жалба също е неточно и затрудняващо евентуално изпълнение. На последно място следва да се отчете и, че липсват данни и за стойността на вещите, запор върху които се иска, а това препятства обективната преценка за съотношението й с размера на претенцията, а оттам – и адекватността на исканата обезпечителната мярка.

Поради изложените до тук съображения, съдът намира, че молбата за допускане на обезпечение не следва да се уважава.

Така, след като правните изводи на двете инстанции съвпадат, частната жалба е неоснователна и не следва да се уважава. Атакуваното определение следва да се потвърди, като законосъобразно.

Ръководен от гореизложеното и на основание чл. 396 вр. чл. 278  и чл. 271 от ГПК съдът

 

                                                   О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 449/12.02.02г. по ч. гр. д. № 551/09г. СлРС, с което е отхвърлено като неоснователно и недоказано, искането за допускане на обезпечение на предявените от  Й.А.И. ***, искове за заплащане на обезщетения по чл. 224 от КТ, чл. 220 от КТ, чл. 222 ал. 1 от КТ и чл. 128 от КТ с цена 3 253, 50 лв., чрез налагане на обезпечителна мярка ЗАПОР върху движими вещи,  като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО:

 

Определението  не подлежи на  касационно обжалване.

 

 

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: