ОПРЕДЕЛЕНИЕ №

гр. Сливен, 21.05.2009 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи май 2009 г. в състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:  М.С.

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ: Н.Я.

                                                                                                          М.М.

разгледа докладваното от младши съдия Мира Мирчева  204 по описа на съда за 2009 г. и за да се произнесе, взе предвид:

            Производството е по реда на чл. 279 във връзка с чл. 274 – 278 от ГПК.

            Постъпила е частна жалба от „Б.Д.” ЕАД – гр. С. срещу разпореж­дане от 30.01.2009 г. на Сливенския районен съд по гр. дело 202/2009 г., с което е отхвър­лено искането на банката за издаване на заповед за незабавно изпълнение на осно­вание чл. 417, т. 2 от ГПК. Съдът е счел, че от представените документи не може да се установи дали вземането на банката е изискуемо..

            С жалбата се иска да бъде отменено обжалваното разпореждане и да бъдат издадени в полза на банката заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Заявява се, че изрично в представеното извлечение от сметка е отбелязан фактът, че вноските по задължението са платени само до 23.12.2007 г., а съгласно подписания от длъжника договор и общите условия, които са неразделна част от договора, при неплащане в посочените срокове целият размер на кредита става изискуем и се отнася в просрочие.

            Частната жалба е подадена в срок от лице, което има интерес от обжалването.

            От материалите по делото се установява от фактическа страна следното:

Със заявление от 26.01.2009 г. „Б. Д.” ЕАД е поискала издаването на заповед за незабавно изпълнение срещу Д.Н.П. *** за задължение по договор за кредит.

Към заявлението са приложени извлечение от счетоводните книги на банката и препис от договора за кредит за текущо потребление, в който е посочено, че общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление на физически лица са неразделна част от договора. В договора за кредит не е изрично описано при какви условия и по какъв начин задължението става предсрочно изискуемо – това е направено в общите условия. Самите общи условия не са представени със заявлението, а едва с въззивната жалба.

От правна страна съдът намира, че частната жалба е неоснователна.

Поради забраната на чл. 266 от ГПК съдът не може да цени представените с частната жалба общи условия на банката за предоставяне на кредити за текущо потребление, тъй като заявителят е можел да представи това доказателство в първоинстанционното производство. Жалбите срещу разпореждания, с които се отхвърлят заявления за издаване на заповед за изпълнение, се разглеждат по реда на чл. 274 – 278 от ГПК. В тези производства на основание чл. 278, ал. 4 от ГПК се прилагат съответно правилата за обжалване на решенията, в това число чл. 266 от ГПК.

Поискано е издаване на заповед за изпълнение за целия размер на кредита, а от представените пред първоинстанционния съд документи (извлечение от сметки и договор за кредит) действително не става ясно дали целият размер е предсрочно изискуем. От договора е видно, че крайният срок за погасяване на задължението е 96 месеца, считано от сключването му през 2006 г., т.е. той още не е настъпил.

По горните съображения и на основание чл. 278 от ГПК съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без уважение частната жалба срещу разпореждане от 30.01.2009 г. на Сливенския районен съд по гр. дело 202/2008 г., с което е отхвър­лено заявлението на „Б. Д.” ЕАД – гр. С. за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу Д.Н.П. ***.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280 от ГПК в едноседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:   1.

                                               2.