ОПРЕДЕЛЕНИЕ

гр.Сливен, 24.04.2009г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Сливенският окръжен съд, граждански състав, в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди и две хиляди и девета година в състав:

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Х.М.,

ЧЛЕНОВЕ: М.Б.,*** М.,

 

като разгледа докладваното от  Х. М. *** по описа за 2009 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството се движи по реда на гл. ХХІ от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Б. Д.” ЕАД – С. против Разпореждане от 04.06.2008г. постановено по ч.гр.д. № 2158\08г. по описа на РС – Сливен, с което е отхвърлено заявление № 8476\30.05.2008 г. за издаване на Заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417 от ГПК на парично задължение в размер на 2207,87 лв. - главница, договорна лихва за периода от 04.08.2005г. до 30.08.2007г в размер на 244,44 лв., наказателна лихва за периода  от 30.08.2007г. до 30.05.2008г. в размер на 63,54 лв., произтичаща от неиздължени вноски по договор за кредит срещу длъжник – П. А. А. от гр. Сливен, както и за деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение.

В частната жалба се поддържа, че разпореждането е незаконосъобразно, т.к. със заявлението е представено пълномощно, отговарящо на изискванията на чл. 127 от ГПК и което установява надлежно правата във връзка с процесуалното представителство по чл. 34 от ГПК за пълномощника като Главен юрисконсулт.

Иска се отмяна на обжалваното разпореждане и връщане на делото с указания за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумите посочени в заявлението, включително за юрисконсултско възнаграждение в размер на 130,29 лв. и деловодни разноски направени за издаването на изпълнителен лист в размер на 50,32 лв.

Частната жалба е допустима съгласно чл. 274 ал.1 т.2 във вр. с чл. 418 ал.4 от ГПК.

От данните по представеното ч.гр.д № 2158\08г. по описа на РС – Сливен и доказателствата – представени с частната жалба се установява следното:

„Б. Д.” ЕАД – гр. София е депозирал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист против П. А. А. от гр. Сливен. В заявлението е посочено, че паричното вземане произтича от извлечение от счетоводните книги на банката и е задължение на П. А. по договор за кредит от 04.08.2005г. с окончателен падеж за вземанията на банката – 04.08.2010г. Искането е за издаване на изпълнителен лист и заповед за незабавно изпълнение за парично задължение в размер на 2207,87 лв. - главница, договорна лихва за периода от 04.08.2005г. до 30.08.2007г в размер на 244,44 лв., наказателна лихва за периода  от 30.08.2007г. до 30.05.2008г. в размер на 63,54 лв., Заявлението е подадено и подписано от главен юрисконсулт Р. Г., за която към заявлението е представено нотариално заверено пълномощно, изходящо  от В. С. и Л. Ж., които, видно от удостоверението за актуално състояние, са законни представители на банката, като съвместните им действия отговарят на вписаното в регистъра изискване за надлежно упражняване на представителна власт за банката.

Районен съд – Сливен отказал издаването на изпълнителен лист и Заповед за незабавно изпълнение, тъй като не били представени доказателства, от които да е видно, че Р. Г. е лице с юридическо образование, за да може да осъществява процесуално представителство, както и че е главен юрисконсулт на банката.

 С частната жалба е представен препис от трудов договор № 008076/26.02.2007 г., с който Р. И. Г. е назначена на длъжност Главен юрисконсулт в „Б. Д.” ЕАД – Регион – гр. Б.. В длъжностната характеристика на главен юрисконсулт, приложена към делото, е посочено, че нейно задължение е да предприема правни действия, необходими за събирането на вземанията на банката по съответния законов ред.

По делото е представена диплома за висше образование, от която е видно, че Руска Георгиева е завършила образователно-квалификационна степен „Магистър” по специалност „Право” към БСУ. От представеното по делото удостоверение за правоспособност № 1569 на Министерство на Правосъдието  от 21.09.2001 г. е видно, че Г.успешно е издържала практико-теоретичния си изпит по чл. 165 ал. 2 от Закона за съдебната власт на 14.09.2001 г.

Освен това при администрирането на частната жалба съгласно разпоредбата на чл. 276 от ГПК е установено, че посочената в заявлението П. А. като длъжник е починала. Във връзка с това на частният жалбоподател е издадено съдебно удостоверение, по силата на което се е снабдил с друго от Община Сливен за наследници на П. А.. От удостоверението за наследници е видно, че П. А. е починала на 14.08.2007г. – повече от 9 месеца преди подаване на заявлението по чл. 418 от ГПК и е оставила законни наследници своите синове К.Т.А. и А.Т.А., на които е връчен и препис от частната жалба.

Въз основа на така установените обстоятелства се налага извода, че обжалваното разпореждане, макар и издадено при незаконосъобразни и неправилни мотиви следва да бъде потвърдено като краен резултат по други съображения.

Предвид разпоредбите на чл. 411 ал. 2 във вр. с чл. 410 ал. 2 във вр. с чл. 127 ал. 1 и 3 и 128 т.1 при подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение следва да се представи и пълномощно в случай, че заявлението се подава от упълномощено лице .

Съгласно разпоредбата на чл. 30 ал. 1 от ГПК юридическите лица се представляват пред съдилищата от лицата, които ги представляват по закон или според устройствените им правила. От данните по делото е видно, че заявление е придружено от пълномощно по силата на което заявителят – Р. Г. в качеството и на Главен юрисконсулт е била упълномощена от законните представители на жалбоподателя – изпълнителните директори на „ Б. Д. „ ЕАД да представлява банката по всички водени от и против нея дела пред правозащитните органи. След като в представеното към заявлението пълномощно изрично е било посочено, че Г. е юрисконсулт на банката, а от друга страна са били налице достатъчно доказателства от които да е видно, че упълномощаването изхожда от правоимащи лица, е абсолютно неоснователно постановяването на отказ за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист. След като пълномощното изхожда от надлежни представители на принципала, с чието волеизявление възниква и качеството на пълномощника като юрисконсулт, то в съдебното производство по издаването по издаване на заповед за незабавно изпълнение не е необходимо извършването на проверка за надлежното възникване на правоотношението, от което произтича качеството на юрисконсулт и още по-малко подлежи на проверка дали лицето, назначено на тази длъжност, отговаря на изискванията на установената от работодателя длъжностната характеристика. От друга страна качеството на пълномощника като юрисконсулт, априори изключва доказването на юридическо образование, което е посочено като изискването само към други служители, които са назначени на длъжност – различна от тази на юрисконсулта. Такава проверка утежнява формално съдебното производство, целящо бързина производство, като проверката на изискванията за процесуална представителна власт ще се извърши само и, ако бъдат оспорени по предвидения от закона ред от страната, която има правен интерес от това, върху която ще лежи и доказателствената тежест за оспорването им. По същия начин стои въпросът и с адвокатите депозирали заявления за издаване на заповед за изпълнение. Ведно с пълномощното законът не поставя изискване да се представят доказателства за правоспособност и за качеството им на адвокат, като предпоставка за надлежното извършване на действия на процесуално представителство.

Предвид гореизложеното мотивът, с който районния съд е отказал издаването на заповед за незабавно изпълнение е незаконосъобразен, но частната жалба следва да бъде оставена без уважение с оглед на други обстоятелства и по други съображения:

Заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист е подадено срещу лице, което към същият момент е било починало. Поради това липсва процесуална легитимация за посочения в заявлението длъжник и е невъзможно възникването на процесуално правоотношение за ангажирането на неговата отговорност. При липсата на валидно възникнало процесуално правоотношение е недопустимо последващото му установяване на основание чл. 227 от ГПК в лицето на законните наследници на починалия длъжник като универсални правоприемници, спрямо които липсва и искане за издаване на изпълнителен лист.

От друга страна с оглед основаването на заявлението по чл. 418 от ГПК на представените документи посочени в разпоредбата на чл. 417 т.2 от ГПК следва да се посочи, че не са налице предпоставките за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист съгласно чл. 60 ал.2 от ЗКИ и чл. 418 ал.2 от ГПК. Съществено условия за издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист е вземането срещу посочения длъжник да е изискуемо. В представения договор за кредит изрично е предвидено и е постигнато съгласие между страните, че при неплащане на месечните анюитети, когато неиздължената сума е равна на три месечни анюитета, целия остатък от кредита става предсрочно изискуем. С така отразеното в съдържанието на договора съгласие на длъжника, предсрочната изискуемост на вземанията настъпва с факта на предвиденото в договора неизпълнението и за банката не съществува задължение да уведоми кредитополучателя, че обявява кредита за предсрочно изискуем. Законните наследници на кредитополучателя обаче не са страна по договора за кредит, поради което спрямо тях вземанията стават изискуеми само след надлежното им уведомяване от страна на банката, че кредита е обявен за предсрочно изискуем.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 278 и 279 от ГПК, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 04.06.2008г. постановено по ч.гр.д. № 2158\08г. по описа на РС – Сливен

 

Определението подлежи на касационно обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му пред ВКС на РБ.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

     ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                     2.