ОПРЕДЕЛЕНИЕ №

 

30.04.2009 г.

 

СЛИВЕНСКИЯТ   ОКРЪЖЕН  СЪД    гражданско  отделение ……в закрито   заседание на тридесети април……...……………………….

през две хиляди и дeвета година в състав:

Председател: В.Н.

                                                              Членове: С.Б.

Р.Д.

при секретаря……………………………….…..и с участието на .прокурора…………..…………..………..…………..изслуша докладваното от ………..…С.Б.…*** по описа за 2009 година, за да се произнесе съобрази:

          Производството е образувано по частна жалба и намира правното си основание в чл. 274 и сл. от ГПК.

          Образувано е по частната жалба на В.З.З. против Определение от 17.03.2009г. по ч.гр. д.№ 870/2009г по описа на Районен съд – Сливен.  В жалбата си твърди че с обжалваното определение СлРС е оставил без разглеждане като недопустимо искането му за назначаване на особен представител на длъжника по изп.д.№ 20088370400746 по описа на ЧСИ П. Г., като е приел че разпоредбата на чл. 430 от ГПК намира приложение сама за физически, а не и за юридически лица. Счита, че така постановеното определение е неправилно , тъй като правилата относно призоваването се намират в общите разпоредби на ГПК и следва да се прилагат и  по отношение на изпълнителното производство, а по тези правила – чл. 47 ал.6 на длъжника ЮЛ следва да се назначи особен представител.

          Частната жалба  е допустима и подадена в срок. Разгледана по съществото си е неоснователна.

          Жалбоподателят В.З.З. е инициирал образуването на изп.д.№ 20088370400746 по описа на ЧСИ П. Г. с рег. № 837 на КЧСИ и район на действие СлОС против длъжника ТД “Ф.” ЕООД със седалище и адрес на управление гр. С., кв. “С. к.” *-*-*. На 02.02.2009г., лицето отговарящо за връчване на ПДИ е констатирало че по сведение на съседи управителя на дружеството е заминал отдавна в чужбина. На 19.02.2009г. е бил направен нов опит за връчване на книжата на длъжника, но той не е бил намерен на адреса на управление и връчителят му е залепил уведомление. В законоустановения двуседмичен срок, длъжникът не се е явил да получи книжата.

          С молба от 10.03.2009г. до СлРС, взискателят З. е поискал назначаването на особен представител на длъжника ТД “Ф.” ЕООД, на основание чл. 47 ал.6 от ГПК.

          С атакуваното определение № 784/17.03.2009г., СлРС оставил без разглеждане искането на взискателя, като недопустимо, тъй като е приел че при условията на чл. 430 от ГПК, особен представител може да бъде назначен само на физическо лице, което няма регистриран настоящ или постоянен адрес в страната, а не и на юридическо  лице.

          Като краен резултат разпореждането е законосъобразно, макар и на други основания, различни от посочените в мотивите на обжалваното определение.  От самата молба на взискателя се установява че той не иска назначаване на особен представител на основание чл. 430 от ГПК, а на основание чл. 47 ал.6 във вр. чл. 50 ал.4 от ГПК. При връчването на  ПДИ и останалите книжа по изпълнителното дело е установено, че канцеларията на ЮЛ ТД “Ф.” ЕООД не се намира на адреса на управление, вписан в Търговския регистър и  този адрес е напуснат от същото, без страната да е вписала нов адрес на управление. При тази констатация от фактическо естество е следвала да бъде приложена разпоредбата на чл. 50 ал.2 от ГПК, а именно книжата да се приложат към делото и да се счита за редовно връчени, а не да се пристъпва към залепване на уведомление по реда на чл. 50 ал.4 от ГПК. От обясненията на връчителя, направени върху ПДИ се установява че на посочения  адрес не се намира канцеларията на юридическото  лице, а не че в този момент в тази канцелария няма лице което да получи призовката или че до тази канцелария не е осигурен достъп. Дори и да са били налице условията на чл. 50 ал.4 от ГПР, не следва да се прилага разпоредбата на чл. 47 ал.6 от ГПК, тъй като такова препращане не предвидено в чл. 50 ал.4 от ГПК.

          По изложените съображения, настоящата инстанция намира че не молбата за назначаване на особен представител на длъжника по изп.д.№ 20088370400746 по описа на ЧСИ Павел Георгиев с рег. № 837 на КЧСИ и район на действие СлОС е недопустима и като такава правилно е била оставена без разглеждане.

          Ръководен от изложените съображения и на основание чл.278 от ГПК, съдът

 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

                       

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ  частната жалба на В.З.З. ЕГН ********** ***, против Определение № 784 от 17.03.2009г. по ч.гр. д.№ 870/2009г по описа на Районен съд – Сливен, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

          Определението  подлежи на обжалване с касационна жалба в едноседмичен срок от връчването му на  жалбоподателя пред ВКС.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: